Крис Григоров.
„Тригодишна мъка“ е писана специално за Ирина Чмихова. А Ирина е наречена първата дама на българската естрада. Музиката, която пее тя и всички след нея се е наричала естрадна, понеже се е пеела най-вече по естради на концертни и театрални зали. В думата „естрадна“ се влага и значението на официална, а не такава, която се пее по механи и заведения.
През 1954 година Ирина Чмихова, която наскоро е завършила актриса от класа на проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ, е част от Димитровградския театър. Но музиката я влече и тя проявява таланта си и там, в театъра. Естествено, най-много й харесват руските песни. Нейният баща е руски емигрант. Освен това още от 1950 година в България идва руският пианист Евгений Комаров, с когото тя изпълнява стотици песни в продължение на десетки години. Именно той я насочва към естрадата. Освен на руски, след средата на 50-те Чмихова изпълнява песни и на френски, немски, испански, италиански и дори английски език. Между другото тя първа пее „Камино“ много преди Лили Иванова да я запише и популяризира. Легендата гласи, че Лили я е чула на концерт в Кубрат и я помолила за текста. Ирина й обещала да го даде, но след това забравила. Затова Лили отишла на друг концерт на Ирина, от първите редове е слушала как тя я пее и си е преписала текста по слух. Дали това е вярно, не знаем, но Чмихова по-късно често казва, че Лили Иванова не произнася достатъчно правилно испанския текст. Ирина участва на първото общобългарско състезание за естрадни артисти през 1954 година. Там тя няма успех, но това не я спира да реализира кариера.
В края на 1954 година цигуларят от естрадния оркестър на радио „София“ Панайот Бояджиев й предлага да запише три нови негови песни. Това са „Ти пак си мой“, „Спомен от бала“ и „Тригодишна мъка“. Песните са записани в студио на държавното радио, като диригент на оркестъра е Васил Стефанов. Малко след това Чмихова тръгва на голямо турне, в което има и международни концерти. Връщайки се в България, тя разбира, че една от тези песни, „Тригодишна мъка“, е станала любима на слушателите и те непрекъснато я поръчват по радиото. Автор на текста е Иван Генов. За него Ирина по-късно казва, че е почти биографичен, защото е бил писан сякаш за нейния съпруг, генерал Любен Енев, който по онова време бил на военна служба. Тогава военната служба в пехотата е три години, а във флота – четири. Когато по-късно я питат с какво си обяснява превръщането на „Тригодишна мъка“ в хит, Ирина отговаря, че най-вероятната причина е, че тогава тя е единствената естрадна певица, която пускат по радиото. По онова време там се въртят най-вече нейни песни, защото други още няма. Някои източници твърдят, че Панайот Бояджиев, авторът на песента за синьото елече, бил лудо влюбен в Ирина и тя била муза за написването на тези песни. А самата Ирина твърди, че именно „Тригодишна мъка“ е сред причините, които сближават нея и съпруга й.
През 1962 година, на 32 години, Ирина е сред първите преподаватели в естрадния отдел на консерваторията. Още няма учебник, но използва този за дикция от ВИТИЗ, тъй като при пеенето това било много важна част. Така естрадата у нас прави свои първи плахи стъпки. Ирина преподава чак до 1990 година, когато се пенсионира и официално прекратява музикалната си кариера. През нея минават гласове на естрадната сцена като Мими Иванова, Маргарита Хранова, Камелия Тодорова, Мая Нешкова, Нели Рангелова, Мустафа Чаушев, Етиен Леви, Петър Чернев, Христо Кидиков, Йордан Марчинков, Михаил Йончев, Райко Кирилов, Диана Дафова, Надежда Енева, Есил Дюран и много други.
За учудване на всички, първата дългосвиреща плоча на Ирина Чмихова излиза двайсет и пет години след нейните първи песни – през 1979 година. Тя се оказва и последна за нея. При това тя не е студиен, а концертен албум, в който Ирина изпълнява руски романси. Според някои това е първият български концертен албум. Записан е в зала „България“.
Сред изпълнителите на „Тригодишна мъка“ са Румяна Коцева, Ваня Шушкова и други.
Мими Иванова и Маргарита Хранова я изпълняват в дует по повод предаването на БНТ „Най-хубавите години от нашия живот“.
През 2013 година Чмихова отпразнува 60 години от създаването на „Тригодишна мъка“ в Руския културно-информационен център, чийто салон едва побира нейните почитатели. Певицата умира на 89 години през 2020 година, оставяйки трайна следа в българската популярна музика. Авторите на песента за синьото елече също отдавна са покойници.
За финал ще чуем още една от първите три песни на Панайот Бояджиев за Ирина Чмихова. Тя се нарича „Спомен от бала“.
Този материал е подготвен за рубриката „Трелите напомнят“, част от българската програма „Български глас“, излъчвана веднъж седмично на вълните на канадската мрежа „ChinInternational Radio/TV“. Материалът се излъчи на 28.01.2024 г.
