Български музикални истории: Звезди за група „Аналгин“, част II

Продължаваме разговора със Звезди Керемидчиев за историята на група „Аналгин“. В предишната част си говорихме за първата формация от началото на 80-те години, както и за новата група, създадена в края на 90-те и за първият албум „Седем рани, седем кръста“. Тук ще продължим с разкази за втория и третия албум на групата, както и за още няколко важни неща около нейното звучене.

Вторият албум „Ре-налгин“

Насочваме се и към втория ви албум. Какво помните от този период?

През 2001 година Антони Георгиев, който се съсредоточи върху записи и беше започнал да прави ново студио, се отказа да свири в групата. И останахме четиримата – Аз, Илиян Илиев, който замести Бисер Иванов на китарата, Младен Несторов – Патето на баса и Иво Иванчев – ударни. В този състав реализирахме и втория албум на „Аналгин“, който излезе 2002 година и се казваше „Ре-налгин“. Започнахме да го записваме в края на 2001 г., през април 2002 година го завършихме и промоцията му беше през октомври. Специално за този албум издателите от „Вирджиния рекърдс“ бяха направили доста добър медиен план, въпреки че продуценти бяха Антоан Хадад и Денис Ризов от „Ахат“. Издателската компания на Денис още не беше регистрирана в България и затова бе издаден от „Вирджиния“. По онова време по телевизията вървеше предаването „Море от любов“ на жената на Денис Наталия Симеонова и си спомням, че в продължение на месец имаше рекламно време, в което се представяше албума. И в голяма степен популярността на албума тогава беше заради това предаване и интересното беше, че се разпродадоха всички 2000 копия от първото издание на албума. А това една метъл банда да продаде две хиляди бройки в разгара на тези най-чалгаджийски години си беше повече от лукс. При това 2000 CD албума. За касетките не знам колко бройки бяха продадени. Откриващата песен там е „Дето е текло... тресня“.

Много години откривахме концертите си с тази песен. Тя беше и първата, която направихме с момчетата за албума. Един ден аз не можах да отида на репетиция. Като отидох на следващия ден, и те викат: „Абе тука сме подкарали един риф, искаш ли да го чуеш?“ И щом го засвириха, много ми хареса и им казах: „Давайте, продължавайте, аз вече имам мелодия в главата си.“ За един ден парчето беше готово. Оттам нататък песните вървяха много бързо.

„Нова дезинфекция“ беше парче, което бях подкарал много отдавна, но не мислех, че му беше мястото в първия албум. Единствено средната инструментална част бе завършена от Патето, басиста. Но голяма част от песните в албума са мое творение. яко парче е и „Спомен от доброто“, даже помня, че правихме и видео за нея. Нея я писах по една случка. Виждах се с едно гадже, което работеше като доброволец и ходеше по някакви такива легиони по света и т.н. Беше човек, който върши добри дела. Тя все казваше, че когато правиш добрини, един ден те ще достигнат и теб.

„Мандалото лопна“ беше по нещата, които се случваха в политическите времена. Там също рифът беше доста стар, а когато правихме първия албум, не му беше дошло времето.

Темата в текста на „Кво ли ще стане?“ също е подобна.

„Рокендрол имейл“ и „Van C/DC“ са в един по-глем рок стил, който много харесваме и четиримата. В „Нов монолог заигравката беше с „Монолог“ на „Ахат“. (Става дума за класически хит на Ахат по музика на Денис Ризов, който макар да е втората песен, записана от групата, не влиза в първия, а във втория албум на „Ахат“, „Изпод руините“ от 1994 година. Бел. ред.) Новият монолог е, че това, което искам да кажа в момента, го казвам в парчето. 

„Тя… Беше ангел“ е по филм. Американският филм „опасни връзки“. Текстът е правен по филма. За музиката нямам спомен как се появи.

„Магьосник“ беше също яко парче. Интрото не знам откъде ми хрумна. Страшно ми хареса тогава. Хармонията върху припева, която е от акордите с отворени струни, ми звучеше доста гръмко. В песента Илиян е на китарата, но и аз съм изсвирил едно соло. Temple Of The Dog е вдъхновението тук, с едно тяхно парче. Но там се пее Say Hello 2 Heaven. (Парчето носи това заглавие и в буквален превод то е „Кажи здравей на рая“. Писано е от Chris Cornell, вокалист на групата, в памет на негов наскоро починал съквартирант Andrew Wood, който бил музикант. Бел. ред.)

Третият албум

Между втория и третия албум на „Аналгин“ има голяма пауза, какво се случи в това време?

През февруари 2003 година може би, басистът Младен Несторов напусна бандата. Потърсиха го от „Сленг“. Колкото и успешен да беше този албум, Денис обеща, че ще се случват някакви неща, но нищо не се случи. След това групата се разпадна. Когато си работил много време с едни и същи хора във формация, някак си става трудно да намериш заместители за толкова кратко време. И така от 2009 година останахме аз, Илиян Илиев и дошлите тогава Стефан Стефанов и Георги Кюркчийски. Те бяха в групата на Шеката, доколкото си спомням. Много време свирехме четирима. Аз много исках да вземем още един китарист и това беше Петър Братанов. Той посвири с нас година и половина, почти две, и с него започнахме да записваме третия албум. Той обаче реши, че не му се занимава с групата и че сам ще прави разни неща. Тогава той се дръпна, но продължихме да работим заедно по записите, като Петър беше вече в ролята на звукоинженер. След това аз взех продукцията и я довърших в други две студиа. Започнахме да работим през 2014 година и албумът беше на пазара март 2015 година. В продължение на три-четири години работихме без да имаме албум. Ходехме по разни събори и фестивали, свирехме старите песни от предните два албума и няколко по завъртени кавъра, които нас ни кефят, и това беше. Групата изкара по този начин доста време и всички викаха „Хайде бе, албум, албум…“ И така събрахме материала и направихме последния албум, който носеше името на групата „Аналгин“.

„В последния миг“ се появи, когато „Голямата четворка“ беше в София. (Има се предвид гостуването на 22 юни 2010 година на метъл групите Metallica, Megadeth, Anthrax и Slayer, известни в рок средите като The Big Four Of Trash Metal. Гостуването е в рамките на фестивала Sonisphere, по-късно преименуван на Sofia Rocks и е първото събиране на четирите групи на една сцена. Документирано е в DVD албума The Big Four: Live From Sofia, Bulgaria. Бел. ред.) След тях в България дойдоха Stone Sour , а после Alice In Chains, Manowar и Rammstein. На втората вечер засвирих припева. Писах парчето по лични преживявания. Говори се за това какво е да се опитваш да помогнеш и разочарованието да не успяваш да го направиш. Хората си го припознаха. „Океан от мъка“ беше писана, когато правех първите песни за този албум, към 2010 година. Припевът много ме кефеше в началото, със смяната на акорди в прогресия. В записа всичко по песента е правено поотделно. Колкото до „Пътник“, когато го правехме, Петър Братанов все още беше в групата като китарист. После, когато Иво Иванчев се махна, търсихме и барабанист. Брат му свиреше с нас. Тогава се появи Алекс Лазаров, син на Иван Лазаров, мой колега от едно време. След като Алекс дойде през 2013 година, решихме да започнем да правим песни. ЕДна вечер, когато засвириха „пътник“, нещата станаха много бързо. Идеята на текста беше да е за някой, който се разделя с начина си на живот и решава тотално да тръгне в друга посока. Донякъде визирам и себе си. Много неща се бяха променили в живота ми между 2007 и 2012, та до 2014 година. Реших, че трябва по-сериозно да гледам на едни и по-несериозно на други неща, за които мислех, че са важни. И в припева се казва, че където и да ходиш, важно е да се връщаш вкъщи. Мой познат ми разказваше за свой приятел на висока държавна длъжност, една сутрин се събужда и решава да прави дъски за рязане. За „Супер герои“ вдъхновението дойде от парчето The Wizard на uriah heep. (Песента е сред големите ранни хитове на групата и излиза като част от албума Demons And Wizards от 1972 година. Бел. ред.) По него съм правил текста. Момчетата казаха, че била напрегната песен. Харесвам The Wizard. Там има недовършени неща в аранжимента. Но до бриджа е убийствено Парче.

За двете групи

Какви са разликите между музиката на „Аналгин“ и тази на „Ахат“?

Има разлика в самия звук. В началото в „Ахат“ свирихме с клавир и две китари. Това са няколко хармонични инструменти и съответно ммузиката се правеше за три хармонични инструмента. Божо така пишеше песните. (Божидар Главев, китарист в първия състав на „Ахат“ и автор на музиката на пет от песните от първия албум на групата „Походът“ от 1988 г. Бел. ред.) При „Аналгин“ винаги е било с една китара напред, като изключим последния албум, където вече имахме двама китаристи. Говоря за записите. ИНаче и аз съм свирил някои неща. След първия албум на „Аналгин“, когато започнахме да свирим разни неща наживо, аз свирих на китара в някои от песните. В промоцията на албума също свирих. В „Аналгин“ звукът е по-китарен, докато в „Ахат“ е малко по-богат, защото има и клавишни инструменти. И след като е по-китарен звукът на „Аналгин“, той е и малко по-хеви.

Как колегите Ви от „Ахат“ приемаха работата Ви с „Аналгин“?

Те знаеха за „Аналгин“ много отдавна. Поне тези, които бяха в София. Единствено Антони Георгиев не знаеше за „Аналгин“, защото беше от силистра и беше дошъл оттам някъде през 1985 година. Но и Божо, и Денис, и Юри знаеха. Имаше един момент, в който ние от „Аналгин“ свирехме заедно с една група, в която свиреше Юри коцев, станал впоследствие барабанист на „Ахат. Имало е моменти, в които съм работил и с двете групи. Имало е случаи, в които на едно място свиря с „Ахат“, а на другия ден на друго място съм с „Аналгин“, или обратно. Нещата са ужасно различни. Музиката, която свирим в „Аналгин“, няма нищо общо с тази с „Ахат“, като изключим само „Черната овца“, която свирехме с „Аналгин“. Впоследствие се опитахме да свирим „Дървото“ и други неща, но тогава се разбра, че отново ще се събираме да работим с „Ахат“ и понеже аз исках да е малко по-сериозно и да правим нова музика, реших, че няма да има място за двете групи и разпуснах „Аналгин“. Но не съм имал проблем с колегите.

Имаше ли песни, които сте писали за едната група, а са изпълнявани с другата?

Аз дори и да съм ги писал, щом съм ги изпял с другата група, няма проблем. Повечето неща в „Ахат“ пишеше Божо Главев и мен оставаше да си композирам мелодии дотолкова, доколкото на мен ми е удобно. Той знаеше възможностите ми като певец и горе-долу се съобразяваше с тях. Казваше ми: „Както се чувстваш. Ако искаш по-такова, или по-друго, както ти е удобно.“ Оставяше ме да бъда по-самостоятелен и по-креативен. Иначе имам няколко песни в „Ахат“, които аз съм писал, но не ги свирехме с „Аналгин“. С „Аналгин“ исках да свирим само наши неща, защото вече бяхме издали два албума с наша музика. Аз казвах на момчетата от третата формация да свирим нещо на „Ахат“, но те казваха: „Ама защо да свирим на „Ахат“? Два албума имаме. По-добре някой кавър, отколкото на „Ахат“. Аз се съгласих, което донякъде беше грешка. Не знам дали е правилен примерът, който ще дам, но когато Рони Джеймс Дио напусна Black Sabbath и си направи собствена група, половината от нещата в концертите му бяха песните му от времето на Black Sabbath и Rainbow. Но не знам.

Заключителни думи

Винаги съм очаквал с удоволствие момента, в който ще поговорим със Звезди за историята на „Аналгин“ като група, повлияла и на моя музикален вкус. И макар да го правех за радио формат, го мислех и като текст в блога, който наскоро бе стартирал съществуването си. Интервюто, което направих на 16 септември 2020 година, в разгара на Covid пандемията,  ми даде повод отново да се върна към тази музика. Сърдечни благодарности на Димитър Захариев, Бисер Иванов и Младен Несторов, че ми предоставиха качествени записи от албумите. Безкрайно благодаря и за времето, което Звезди ми отдели. Спомням си, че правих интервюто по телефона от дома си в Етрополе и постоянно се притеснявах, че навън има строителен ремонт, а в съседната стая се намира едномесечно бебе, което плаче понякога. Разговорът ни се прекъсна, понеже Звезди имаше ангажимент, но си го продължихме след това. В този текст не съм сложил всичко, за което говорихме, и има неща, които ще ползвам в други случаи. Ще се радвам с тези спомени, които документирах по този начин, и аз да съм допринесъл за съхраняването на важна част от историята на българската рок музика. А Звезди продължава да има важно място в сърцата на много хора. След интервюто бях на концерта „35 години Походът“, където Звезди пя хитовете на „Ахат“ със „Симфониета Враца“. После присъствах и на други негови живи изпълнения и благодаря за голямата емоция, която той ми е предавал всеки път.