Крис Григоров.
След детайлната първа част с поп селекцията за 2021 година дойде време и на джаза. Тук ще си позволя най-големи волности, като ще ви предложа и неща, които не се побират само в един жанр или стил. Бъдете сигурни, че ви предстои голямо разнообразие.
Michael League – „So Many Me“
Още в началото ви предлагам нещо, което не би могло да се определи като част от нито един жанр. Тук има и поп, и рок, и джаз, и етно елементи… С една дума, това е „Лийк“ жанр. Поставям го в джаз селекцията, тъй като Лийк е дългогодишен басист, аранжор и автор на песни в „Snarky Puppy“. Това е албум, който забелязвам, че се харесва от множество професионални музиканти у нас. Моя любима песен в него е „Ever the Actor“, но вътре са и „Fireside“, „Right Where I Fall“, и още „Me, Like You“, „Touch Me“ и други шест пиеси, всяка от които носи своя уникалност.
„Huntertones“ – „Time to Play“
Жанр: Soul, Fusion
Пореден албум с хибридно звучене между соул, фънк и джаз. И пак ще ви дам голям избор за слушане, започвайки от най-любимата ми „Take Me Home (Feat. Louis Cato)“, минавайки през „Ironsides“, и „No Look“, за да стигнем до „Escape Plan“, „Pontiac“ и заглавната „Time to Play“. Музикантите от Охайо са подкрепени също от член на гореспоменатата група „Snarky Puppy“ – Justin Stanton.
Paul Eerhart – Zambia
Жанр: Smooth Jazz, Fusion
Paul Eerhart е китарист от Нидерландия. Увлича се както от фламенко, така и от прогресив рок образци. Любимата ми песен тук е „Ceylon“, а харесвам също и „Autumn“, и „Into the Light“.
James Francies – „Purest Form“
Жанр: Fusion, Contemporary jazz
James Francies е изключително алтернативен музикант, който е тъй млад все още, а е вече утвърден в джаз средите. Отбелязвах го и в предишни свои прегледи, тъй като следя изкъсо неговата творческа кариера. Две песни ще откроя от този албум, всяка от които е с гост-изпълнител. Това са „Blown Away (feat. Peyton)“ и „Rose Water (feat. Elliott Skinner)“.
„Scott Bradlee’s Postmodern Jukebox“ – „The Essentials III“
Жанр: Jazz, Pop
За разлика от повечето музиканти в тази селекция, „Postmodern Jukebox“ са много популярни и в България. Те продължават да включват и България в своите концертни турнета за радост на тукашните им фенове. Много цветен и приятен албум, с почти живо, акустично звучене. Както знаете, групата прави кавъри на известни поп и джаз хитове. Тук избрах две неща: „Bad Guy“, изпълнена от Ariana Savalas, и „Every Breath You Take“ с гласа на Vonzell Solomon.
Dan Siegel – „Faraway Place“
Жанр: Smooth jazz
Dan Siegel е пианист с доста непостоянни появи в музиката. Той не издава албум всяка година, но затова пък тук има пълнокръвно звучене. На моменти напомня на друг класик в жанра, David Benoit. От този албум избирам „Old School“, а при интерес можете да чуете и „Curves Ahead“, „Once Again“ и „Looking Up“.
Ibrahim Maalouf – „First Noel“
Жанр: Ethnic Jazz, instrumental Fusion
Ибрахим е отбелязван от мен в предишни издания на рубриката. Той е изключително плодовит. Дори този албум има невероятно разнообразие от коледни песни в прекрасни джаз аранжименти с лек етно елемент и вокален хор. Музиката говори сама за себе си. Чуйте по какъв начин е претворена класиката „We Wish You a Merry Christmas“ и ще се изненадате как звучи. Но не е само това. Чуйте още и „Winter Wonderland“. А ако стилът ви хареса, не пренебрегвайте „Il est né le divin enfant“ и „Mon beau sapin“.
Други проекти
В поредицата, която предстои, най-любимото ми парче е „Star Catchers“ от албума на Mark Lettieri „Deep: The Baritone Sessions, Vol. 2“. За Марк също съм писал и преди. Макар по мое мнение този албум да е по-слаб от предходните му, споменатата джаз-рок пиеса е най-хубавото в него.
Продължаваме с рязка смяна в стила и композицията – Emeline от албума „New Standards“ на саксофониста Kenny G, където още можете да чуете „Legacy“ и „Waltz In Blue“. Следват още три прекрасни инструментала, които много харесвам. Първият е „Beginning“ oт албума „Piano“ на Kjetil Mulelid. Вторият е Zakrini (Instrumental) от албума „Ghost Songs“ на Bachar Mar-Khalifé. И третият е „Natura Morta (Reprise)“ от албума „Natura Morta“ на Sven Wunder. Последните два инструментала съчетават в себе си джаз и класическо звучене.
Следват три инструментални джаз албума. Първият е на басиста Matt Ridley и се нарича „The Antidote“. От него си струва да чуете „Suite, Pt. 2. Stranger Things“, „Suite, Pt. 3. Adagio for the Fallen Stars“ и „Yardeville“.
Вторият инструменталист, издал своя нова музика през 2021 година, е пианиста Chris Geith. Албумът е „Invisible Reality“. Мои фаворити тук са „Alive“ и едноименната „Invisible Reality“.
И третото музикално бижу е на барабаниста Johnathan Blake и е със заглавие „Homeward Bound“. Там се спирам на заглавната „Homeward Bound (For Ana Grace)“, както и на „Steppin’ Out“.
Изкушавам се тук да добавя и албума „Earthway“ на Smooth Jazz китариста Gaborlesko, в който той включва доста гост-музиканти. Избирам заглавното парче „Earthway (feat. Dave Weckl & Hadrien feraud)“.
Албум през 2021 година издаде и моя любимец Pete Escovedo. Това е „Rhythm Of The Night“. Той включва няколко любопитни кавъра, измежду които най-много ми хареса „Ain’t Nobody“ с гласа на Sy Smith.
И още нещо любимо:
„Everyday Life (studio Version) (Feet. Andrea Molinari & Beatrice Gatto)“ от албума „My Secret Place“ на италианския джаз барабанист Roberto Gatto.
Тук ще поставя и един вокално-инструментален соул-джаз албум. Става дума за „Do You Hear Me?“ на шведската певица и пианистка Ida Sand. Важни песни в него са: „Too Close for Comfort“, „Now Is Not the Time“, „Sweet Child“ и особено „Waiting“ с хармониката на Mats Öberg, тъй наподобяваща стила на Stevie Wonder.
Накратко
В тази част от рубриката набързо ще прехвърлим доста песни от всички разновидности на джаза, като ще започнем с една композиция с фънк и рок елементи:
„Where Do We Go From Here“ от албума „Where Do We Go From Here“ на „Dumpstaphunk“.
Продължаваме със „Sister Rosa“, eдна песен от албума мюзикъл „The Movement Revisited: A Musical Portrait of Four Icons“ на Christian McBride.
Ето и още :
„Justice“ от албума на Steve Cole – „Smoke & Mirrors“.
„Blues Skies“ от албума на Larry Carlton & Paul Brown „Soul Searchin’“.
„What if“ от албума на Carlos Camilo „Undressing your mind“.
„Quarantine“ от албума на Brian Bromberg „Jedediah’s Gold!“.
„Lodger“ от концертния албум на Pat Metheny „Side-Eye NYC (Live)“.
„By Your Side“ от албума на „PYJÆN“ -„Feast“.
„LUA NO CÉU“ от албума на Carlos Badia „VOO“.
„Altitude (feat. Joel Ross & Michael Mayo)“ от албума на Nate Smith „Kinfolk 2: See the Birds“.
„Archetypes VIII. The Caregiver“ от албума на „Third Coast Percussion“, Sergio & Clarice Assad „Archetypes“.
„Insanity (feat. Lalah Hathaway)“ от колекцията на Gregory Porter „Still Rising – The Collection“.
„Right Here“ от албума на Janette King „What We Lost“.
Tommy’s Song от албума „Ivory Flow“ на Bobby Lyle.
„Oblique“ от албума на „The Fantastics!“ „Take a Shot“.
„Any Given Tuesday“ от албума на Ralph Burnett „Jazzscapes“.
„Powerless“ от албума на Charles Langford „Powerless“.
„Thomas I Dream A World (feat. Tonality)“ от албума на Lara Downes – „New Day Begun“.
„Jabo“ и „The Essence Of Time“ от албума на „Gerald Gradwohl Group“ – „Episode 6“
„Miles From Yesterday“ от албума на Nicola Angelucci „Changes (feat. Gabriele Mirabassi, Olivia Trummer, Luca Bulgarelli)“
Без да се спирам специално на тях, ще спомена още следните няколко албума: „Bring Backs“ на „Alfa Mist“, „Two Places“ на „Brussels Jazz Orchestra“, „Dive“ на Daniel Weiß. Отбелязвам също и няколко инструментални Smooth Jazz албума – на „Balance Wheel Group“ – „Pane of Glass“, на „Gary Meek“ – „Monterey Groove“, на Dean James – „GroovySax“ и на Adel Jouini – „Chasing The Light“, също на Frank Di Angelis – „Frankly“, етно джаз албума „Hands“ на Usein Bekirov & Max Malyshev. И още „The New Heritage“ на „Telemakus“, A New York Flight“ на „Andreas Toftemark Quartet“, „Many Worlds“ на „Menagerie“, „Design of Experiments“ на „The Mad Lab“, „Tempos Futuros“ на Alex Malheiros, „Si Me Voy a Dormir“ на„Maxi Nathan“, „Generations“ на„The Baylor Project“, „Persona“ на Philip Patterson, „Risin’ Up“ на Adam Hawley, експерименталният във всяко отношение албум на „Zoe’s Shanghai“ „Lava Love“.
Родната следа
Родната следа в годишния музикален поток за мен най-ярко остави Маги Алексиева – Мей с нейния соул джаз проект Lost and Found, за който подробно тя разказа в отделен материал.
И още нещо
Завършвам с една певица от Аржентина, която е почти неизвестна дори и в родината си. Тя се казва Laura Gonzalez и с нея се запознахме по неведомите музикални пътища. Тя пусна една непретенциозна, лека, акустично изпълнена песен, наречена „Trampolín“, която също реших да добавя тук, в жанрово по-свободната територия.
Ако тази селекция ви е харесала, продължавайте да следите поредицата с моя музикален избор за 2021 година и с рок музиката, разгледана в третата част.
