Моят музикален избор за 2021 година, част III: Рок

Ето и последната от трите части от обширния материал за музиката, издадена през 2021 година, която според мен си заслужава да чуете. Това жанрово разделение в три категории е условно, тъй като иначе материалът е дълъг, а и някои от песните преливат от едно в друго.

И така, през 2021 година бяха издадени много стойностни рок албуми. Самият факт, че в тази селекция попадат деветдесет и два от тях, ясно потвърждава това. Светът вече сякаш свикна с пандемията. Въпреки ограничения пазар, до нас достигнаха неща, заслужаващи внимание. А ето ги и първите пет.

„DarWin“ – „DarWin 3: Unplugged“

Жанр: Progressive Rock

Започвам тази селекция с нещо, което е категоризирано като прогресив, но е много повече. Двата гения зад този проект са барабанистът Simon Phillips и мистичния китарист DarWin, за когото почти нищо не се знае и сякаш никой не е виждал. В този свой трети съвместен проект „DarWin 3: Unplugged“ дуото кани още много утвърдени музиканти и създава високо музикално изкуство, преработвайки композиции от предните си два албума. За да се уверите, достатъчно е да чуете аранжираните за симфоничен оркестър „Escape the Maze“ и „Forever“ както и акапелната „Another Year“.

 

Levara – Levara

Жанр: Rock

Изключително бях щастлив, когато разбрах, че синът на китариста на „Toto“ Steve Lukather – Trev Lukather, заедно с двамата си колеги Jules Galli и Josh Devine, е решил да прави група. Бе ми любопитно дали музиката им ще се доближава до тази на „Toto“. И когато албумът „Levara“ излезе, бях с много смесени чувства. Хем не прилича на“Toto“ и сякаш няма общо с тази музика, но хем пък звучи много съвременно и същевременно много професионално. Останах безкрайно доволен от този резултат, а „Ever Enough“ беше първа в музикалните ми предпочитания цели четири месеца. „Automatic“ също е много силна песен, тя е и първият запис за групата. А би било пропуск, ако не чуете още „On For The Night“, вдъхновена от лични преживявания, и „No One Above You“.

 

„The Cyberiam“ – „Connected“

Жанр: Progressive Rock

Много приятен, топъл и баладичен звук. Както се изразяват и момчетата, базирани в Чикаго, в музиката им всеки почитател на прогресив рока ще открие нещо за себе си, защото те имат множество влияния. Но аз бих казал нещо повече: „Connected“ би харесал и на хора, които никога не са слушали прогресив, защото звучи почти като поп-рок на моменти. Като най-важна определям песента, вдъхновила вероятно озаглавяването на албума, „Be Connected“, а веднага след нея поставям „Interrogation Room B“ и „Wilde Things“.

 

„Cap Outrun“ – „High On Deception“

Жанр: Melodic Rock, Progressive rock

Това е албум, който излезе в самия край на годината.

„High On Deception“ е втори албум за групата след един по-неуспешен опит от 2008 година. „Cap Outrun“ e шведска група, един от лидерите в нея е китаристът Andrée Theander, а влиянията на членовете варират от прогресив рока на банди като „Toto“ и „Boston“ до по-соул и фънк състави като „Dirty Loops“. Любимо парче в албума ми е „In The Shade Of The Masquerade“, следвано от „As Long As You Believe“, и „Run Before We Walk“.

Инструменталът „Dopamine Overflow“ и „Shadows On The Wall“ също си струва да се чуят.

 

„Dirt Poor Robins“ – „Anthems to the Edge of the Earth“

Жанр: Progressive Rock, Art Rock

Това е един проект, който възражда стари парчета на „Dirt Poor Robins“, но в нови ремикс версии, създадени от „KitProdigy“. Лично на мен много повече ми харесват тези по-нови версии, особено „Great Vacation (Remix)“ и „Saints I“.

 

Други проекти

„Liquid Tension Experiment“ – „Liquid Tension Experiment 3“

Жанр: Progressive Metal

Няма как да не отбележа този албум, който е трети за групата и се появява след десетилетно мълчание. Както запознатите с по-твърдия прогресив звук знаят, групата се състои в голямата си част от членове на друга популярна банда – „Dream Theater“, а в този албум за мен има много златни попадения. Доказателства са композиции като „The Passage of Time“, „Beating the Odds“, „Liquid Evolution“ и в най-голяма степен „Key to the Imagination“, която в своите над 13 минути сменя десетки настроения, обхващайки целия спектър на звучене на състава.

 

Felipe Andreoli – „Resonance“

Жанр: Progressive rock, Hard Rock

Това е още един проект, създаден от изпечени сешън музиканти, участвали в много рок и джаз проекти през годините. Те са събрани тук от бразилския басист Felipe Andreoli като част от първия му солов албум след двадесет години работа в десетки рок групи. Почти всяка песен тук има популярен гост музикант. Ще наблегна на две от тях: „Thorn in Our Side“ с гости Simon Phillips (ударни) и Dino Jelusick (вокали), и Down the Line с гост Guthrie Govan на китарата.

„The Reddcoats“ – „The Reddcoats“

Жанр: Rock, Funk, Fusion

Неслучайно продължавам с албума „The Reddcoats“, тъй като той е много повече от рок. Това е един експериментален проект, където има и метъл, и фънк, и джаз, и латино, и какво ли не още. В основата му са братята Matt и Gregg Bissonette, подкрепени от един от най-любимите ми китаристи – Andy Timmons, и още двама студийни музиканти. Всички те са взели участие в хиляди записи в рока. Оттук препоръчвам „I’m Only The Messenger“.

Marc Reece – „Dreamer“

Жанр: Hard rock, Guitar instrumental

Marc Reece е китарист от Германия, силно повлиян от блус и хард рок китаристите от 60-те до 80-те години. Музиката в албума „Dreamer“ е записвана между 2019 и 2021 година поради честите му пътувания по света. Любими мои парчета тук са „At the Market“ и „One for Hannes“.

„A Formal Horse“ – „Meat Mallet“

Жанр: Progressive Rock

Вълнуваща за мен музика с дълбоко британски привкус. От първо слушане не ми хареса, но я преоцених по-нататък. Това са четирима музиканти от Саутхемптън, от които със сигурност ще запомните вокалистката Hayley McDonnell. Най-важните две парчета тук за мен са „Let It Run“ и „I’m A Lasagne“, в която се влюбиха много хора, не чували групата никога преди това.

„The Neal Morse Band“ – „Innocence & Danger“

Жанр: Progressive rock

Neal Morse продължава да е доста активен в издаването на музика. Помните го и от рок селекцията за 2020 година. Тук можете да чуете песни като откриващата „Do It All Again“ и „The Way It Had To Be“, която стилово е между „Toto“ и „Pink Floyd“.

И още от прогресив рок албумите:

„Bigger On The Inside“ на Rachel Flowers, където изпъкват композициите „Feel“, а също и „With You“, „Beautiful Dream“ и „This Is The Way I Am“.

„Art of Illusion“ – „X Marks the Spot“

Жанр: Arena Rock

„Art of Illusion“ става все по-силна група според мен. От 2018 година насам ми уловиха вниманието, но този албум откровено ми поднася изненади на всяка песен. Музикантите правят реверанс както към класическата музика, така и към стария прогресив рок, но не само това. Всички песни тук са равностойни.

Важен прогресив рок проект в изминалата година бе „No Air“ на „Perfect storm“. Прекрасни аранжименти тук имат песни като „The search“, „No Air“, „Mind’s Eye“ и „Hope“.

На следващо място ще ви представя и „Multiple Personalities“ на „Coevality“. Там важните песни според мен са „Cryptic Creek“ и „Light Bikes“.

В хард рок жанра ми се иска да ви покажа още два култови за годината албума:

„We Are the Truth“ на „Hasse Froberg Musical Companion“, където могат да се чуят песни като „To Those Who Rule the World“ и „We Are the Truth“, както и „Quantum Leap“ на китариста Gus G., където има множество равностойни парчета като „Enigma Of Life“, „Force Majeure (feat. Vinnie Moore)“, „Exosphere“, „Into The Unknown“ и „Night Driver“.

Накратко

В този раздел, в който акцентът е не толкова върху албуми, колкото върху отделни песни, ще ви представя още няколко добри образци от изминалата година.

Още в началото на годината двама от семейството на „Toto“ издадоха албуми: Това са „Denizen Tenant“ на Joseph Williams и „I Found The Sun Again“ на Steve Lukather. Много мои приятели ги харесаха, но аз ги намирам за доста по-слаби от предишните им неща. Все пак ще отбележа песента на Lukather „Along For The Ride“, напомняща за китариста преди десетина години.

Продължавам с една балада в изпълнение на „Bader Nana“ и се нарича „Star Born“. Включена е в албума им „Wormwood 2“.



 

Ето и още вълнуващи песни от всички жанрове и спектри на рок музиката през 2021 година:

„Across The Borderline“ от албума „The Other Side“ на „Matt Long And The Revenant Ones“.

„Holy Rain“ от албума „Reverence“ на „The Nth Power“.

„Day and Age“ от „Day And Age (Deluxe Edition)“ на „Frost“.

„Bleeding Through“ от „Young Language“ на Nick Johnston.

„Live Like You“ от „Live at Royal Theatre Carré, Amsterdam“ на DeWolff & Metropole Orkest.

„Need“ от „Dig The Darkness“ на „Andy Grant Band“.

„The Hunt“ от „Arc“ на Ossi Maristo.

„Valley“ от „InSanity“ на „Antares“.

„Save Me“ от „Rock & Roll Paradise“ на Tania Kikidi.

„I Still Can Fly“ от „Peace Will Come“ на „Peace Will Come“.

„VOLT“ от „2021“ на Alan Hewitt & „One Nation“.

„Little Havana, Big Havana“ от „Energy Overload“ на Carmine Appice и Fernando Perdomo.

„Jealousy“ от „Blacktop Mojo“ на „Blacktop Mojo“.

„Celebrate“ от „Just Like This“ на „Small Jackets“.

„Spinning Circles“ от „Child Of The State“ на Ayron Jones.

„Billy“ от „The Missing Song“ на Gergo Borlai.

„LUA NO CÉU“ от „VOO“ на Carlos Badia.

„When Amanda Hits the Stage“ от „Two“ На „Save The World“.

„Remembrance“ от „Halcyon Hymns“ на „Downes Braide Association“.

„Only the Wicked“ от „The Vendettas III“ на „The Vendettas“.

„Take Another Look“ от „Salkehatchie“ на „Lockwood Nicks“.

„Sunsnap“ от „Seated“ на „Sun Colored Chair“.

„Acheronta Movebo“ от „Nodus Tollens Act I: Oblivion“ на „Sullen“.

„Remission“ от „We Were Raised on Radio“ на „Angeline“.

 

Други важни проекти през годината бяха „The World Is Loud“ на Adam Nitti, „Music in the Dark“ на Borge Olsen, както и двойният албум „I Just Wanna Break Even“ на „The Flying Caravan“. И още: „Standing on the Edge“ на Robin McAuley, „Ethereal Self“ на „Source“, „Mutual Isolation“ на „Burnt Belief“, „Sentimental Fools“ на „Martin & Garp“, „Only Time Will Tell“ на Vince DiCola, „Span“ на „Hidden Symmetry“, „Livin’ For Love“ на Bill Champlin, „Turnaround“ на „State Cows“, „The Haugen Archives“ на „Truls Haugen“, „Out Of This World“ на „Kayak“, „Remedy“ на „Blisskrieg“, „Against the Wall“ на „Mason Hill“, „The Forgotten Earth“ на Jeffrey Erik Mack, „Metropolitan“ на „Texel“, „Vigesimus“ на „Cast“, „Un – Lok“ на „Sebas Honing“, „Wippy Bonstack’s Dataland“ на „Wippy Bonstack“, „Fat Hits“ на „Starified“, „Dreams In Vision“ на „Rise“, „Life In Two Dimensions“ на Dec Burke, „Keys in the River“ на „Lydian Project“, „Crossover“ на Luca Meneghello, Michele Fazio, Alex Carreri и Martino Malacrida.

И тази година открих интересни нови китаристи: Lars Åhlund от албума „Imperial“ на „Soen“, Chris Letchford от „Subjects“ на „Scale The Summit“, Vinay Kaushal от „The Elephant in the Room“ на „The Elephant in the Room“, Magnus Berglund от „Explorer“ на „Sonic Desolution“, Dallton Santos от „Mysteries of the Lost World“ на „Organic Reaction“, Mario Percudani от „Heart, Mind and Soul“ на „Hardline“, Don Dewulf от „Project Cipher“ на „The Wring 2“. През годината имаше и солови албуми, благодарение на които чух още майстори на китарата – „The Hunt“ на Mike Salow, „A Way To Heal“ на Erick Rodriguez, „Universe“ на Neal Schon и „Starzinger“ на Ola Englund. Claudio Cordero също ми направи впечатление с включванията си в различни песни. А безспорно в блус рока най-добрите китари могат да се чуят в „The Richie Scholl Band“ на „The Richie Scholl Band“.

Важно е да не пропусна и албума „Holy Ground“ на „The Dead Daisies“, с гласа на Glenn Hughes. Адмирации към този човек. Може би той единствен сред рок ветераните успя да запази почти цялата мощ на гласа си през всичките около 50 години бурна музикална кариера, изключвайки, разбира се, един период, в който гласа му пада вследствие на злоупотреба с наркотици. Този албум той записва на 67 години, а докато пиша това, той вече е навършил 69. Избирам финалната епична 7-минутна балада на албума, напомняща най-силно за ранния Hughes, „Far Away“.

От миналото

През годината бяха преиздадени доста неща, включително разширени версии на „The Soul Cages“ от 1991 година на „Sting“ и „Chimpan A“ от 2006 година на „Chimpan A“, където можеха да се чуят и неиздадени дотогава варианти на песните. Ще отбележа и една разнообразна колекция в 5 cd-та, която се появи през годината: „Halfway Dreaming Anthology 1969-75“ на „Byzantium“, като най-основателната причина затова е парчето „Pomme“.

Сред класическите банди важна компилация издаде немската група „Bonfire“. Тя е озаглавена „Roots“ и събира едни от най-добрите им хитове в нови аранжименти.

От албумите с кавъри най-добър за мен е „Recover“ на „Kyros“, където бях зарадван да чуя обновената версия на „Because Of You“, чийто оригинал се изпълнява от „Giraffe“.

През годината излязоха много концертни записи. В хард рока най-любимия ми такъв албум за годината е „Live in Hamburg“ на Don Airey and Friends, където, освен авторски композиции на пианиста, се чуват и такива от периодите му в други групи. Например „Pictures of Home“ От периода с „Deep Purple“ и „Desperado“ от „Colosseum II“.

Бяха издадени и доста концертни албуми в прогресив рока. Измежду два такива, пуснати от „Dream Theater“ от колекцията им „Lost Not Forgotten Archives“, ми хареса „A Dramatic Tour of Events – Select Board Mixes“. А “Kansas“ пуснаха „Left over the Airwaves“ с песни като „Refugee“ и „Sparks of the Tempest“, както и много още от техните стари хитове, изпълнени от вокалиста Ronnie Platt, с когото групата се изявява след 2014 година.

И понеже споменахме „Toto“, редно е да кажем, че през годината те издадоха концертния си албум „With A Little Help From My Friends (Live)“, където сред песните приятно ме изненада „Till The End“.

И в края на тази поредица, но не и по важност, поставям джаз-рок албума на Donald Fagen – „The Nightfly: (Live From The Beacon Theatre) “, където се възраждат песни от преди четиридесет години като „I.G.Y.“ и „New Frontier“.

Родната следа

Завършвам с бурен български метъл от групата „Catorga“ и тяхното парче „Спомени“, с което те откриха годината. Имах удоволствието да разговарям с членовете на групата и да публикувам свой материал за нея.

Ако тази селекция ви е харесала, можете да прегледате тези от предходната 2020 г, а също и тези за поп и джаз от 2021 година.