2021: Равносметка на първата година на блога

На фона на трудната във всяко отношение 2021 година, в която едновременно трябваше да се справяме със здравна, политическа и икономическа криза и всички техни последствия за културата и медийната среда у нас, мога да отбележа годината като изключително успешна за моя блог. А при това бе началната година от създаването му. Първата статия в него излезе на 13 януари 2021 година. Оттогава се превърна в традиция всяка сряда да има музикален материал, а всеки първи петък от месеца – бюлетин с любопитни новини за хората с увреждания.

Равносметката за мен винаги е била полезна, за да осъзная какво се е случило и какво предстои да се случи. Така е и с блога. Мисля, че краят на календарната година е една подходяща разделителна линия, за да погледнем в ретроспекция. И така, нека накратко опиша какво се случи за последните 11 месеца, за които блогът се обогати с общо 55 текста:

Началото

Откриването на сайта и блога станаха едновременно. Тяхното създаване и подреждане бе дейност, в която аз давах повечето идеи и предложения, а техническата част се извършваше от Игнат Игнатов. Разбира се, негови са всички визуални решения, макар да бяхме ограничени от изискването това онлайн пространство да е изцяло достъпно за хора с нарушено зрение. Бях споделил с него идеята си за сайт, изоставена с времето, и ние мислехме по нея още от октомври 2020 година. Тук не е мястото да разказвам в подробности за самата идея за сайта и блога. Но важно е да кажа, че в началната си фаза блогът си заложи две основни цели, актуални и до този момент: Да представя материали на музикална тематика, както и статии с любопитни новини за хората с увреждания от света. И двете посоки бяха продължение на работата ми в онлайн радио „Брайл FM“, където работих по тези теми до самия край на 2020 година. И докато темата за хората с увреждания се разглеждаше през вече създадени публикации в медиите, то музикалната тематика бе с изцяло подготвени от мен материали и с използване на мултимедийно съдържание от аудио и видео платформи. Тук е мястото да помоля за извинение, ако някой линк към песен в дадена статия не е активен, и да ви приканя да давате сигнали в такива случаи. Статиите често са конструирани като сценарии за радио предаване, което е препратка към досегашния ми опит.

Първите три материала бяха посветени на рубриката „Моят музикален избор“, където представих своите музикални предпочитания за поп, рок и джаз музиката, издадена през изминалата 2020 година. Смятам да превърна това в традиция, която да се повтаря всеки февруари. Не правя този разбор в самия край на годината, тъй като през януари излизат някои важни класации и компилации, на чиято база успявам да открия полезни неща от предходната година, които дотогава съм изпуснал. Когато по-късно през годината някой от отбелязаните артисти вземе награда „Грами“, или се случи друго важно събитие, това се отбелязва допълнително. Подготовката за тези статии е целогодишна. През цялата 2021 година съм слушал актуалната музика и съм си водил бележки, за да ми помагат те за следващите подобни прегледи.

Що се отнася до „Любопитно за хората с увреждания“, първите два бюлетина обхващаха периоди от по два месеца – съответно първият бе за януари и февруари, вторият – за март и април. Но за мен ставаше ясно, че новинарският поток е достатъчен, за да съществува рубриката всеки месец и при това да е достатъчно изпълнена със съдържание. Въведох тематични подзаглавия, за да се чете по-лесно и удобно и всеки да намира онова, от което се интересува най-много. Статистиката показва, че към тези статии се проявява най-жив интерес. А за да бъда коректен към авторите и редакторите, винаги споменавам източниците и оставям препратки към статиите. Пазя архив от материали, пак свързани с тази тема, събирани и в предходни години, така че пуснах една статия, базирана на този архив, и тепърва предстои да продължавам и с това.

И така, традицията в първата седмица на всеки месец да представям новините от предходния такъв се затвърди. Смятам също да я спазвам и по-нататък във времето.

Развитието

Когато говорим за статиите, представени в блога, за улеснение бих ги разделил на два основни жанра – интервюта и разработки.

При интервютата изцяло е следвана традиционната форма с въпроси и отговори. Разработките са базирани на цитати от интервюта. Те често са тогава, когато някой събеседник не може да даде подробна информация за своята музика и се изисква да се консултирам с повече хора и да сверявам с други източници. Радвам се, че уважените покани за интервюта са много повече от отказаните.

Още преди блогът да стартира официално, имах резерв от статии, които смятах да използвам в подходящото време. С разрешението на „Брайл FM“, публикувах три свои интервюта, взети по време на работата ми там – с музикантите Христо Ламбрев, Красимир Гюлмезов и Николай Томов. Извън това обаче, отдавна подготвям книга за съвременната българска музика. Във връзка с книгата вече бях направил и още едно интервю, този път с Явор Кирин от рок групата „Алегро“. Но при представянето на „Алегро“ за пръв път въведох подхода да не копирам дословно интервюто, а да ползвам изказаното в него за една по-обширна статия. По-късно приложих това и по отношение на Константин Цеков и Николай Урумов. Нужно е да спомена и още едно интервю от моето журналистическо минало – това с отец Божидар Главев, автор на рок хита „Черната овца“, с когото успях да разговарям още през 2012 година. С напредването на работата за блога, все по-възможно става и създаването на книга с най-доброто от статиите в него.

Извън петте предварително направени интервюта, за целите на блога направих още седемнайсет, които публикувах под една или друга форма. От международна гледна точка, най-значими бяха разговорите ми с японската барабанистка Senri Kawaguchi и с Aziza Mustafa-Zadeh, пианистка и певица от Азербайджан. И двете интервюта бяха писмени и по предварително изпратени въпроси. За интервюто със Senri Kawaguchi дължа благодарности на Ивелина Бобадова, която преведе както въпросите ми и отговорите на Сенри, така и цялата предхождаща кореспонденция с мениджъра на японката. От това интервю създадох три отделни статии, тъй като Сенри се оказа удивително словоохотлив и интересен събеседник.

Колкото до интервюто с Азиза, то бе много оскъдно. Тя вероятно имаше известни затруднения с английския, а аз не успях да намеря преводач от азерски език, и затова не се получи много задоволително, но все пак можех само да се радвам, че толкова популярен и талантлив артист е отделил време за това.

Говорейки в международен план, оценявам като много важно интервюто с Краси Кръстева, българка, свиреща на виолончело в щутгартската филхармония и участваща в няколко международни музикални проекти. Тук ще спомена и още един безценен разговор с българка, живееща и работеща в чужбина – Анна Янова-Катур, певица, автор на песни и преподавател по музика в САЩ.

Тук е мястото да спомена и прекрасните Константин и Александър Владигерови. Наследниците на този музикален български род живеят и работят във Виена. Те са заети с много неща и същевременно са по-обрани в медийните си изяви, затова с тях си говорихме няколко пъти. Публикувах части от разговорите ни, но в края на годината направих и по-цялостни материали за тях, готови за 2022 година. Изобщо, иска ми се да откривам и други българи, работещи по света, за да може да чуваме тяхната гледна точка за границите на изкуството в прекия и преносен смисъл.

Българската музика и случващото се в нея винаги е будело моя интерес. В тази връзка проведох много богати и смислени разговори с Гриша Георгиев и Константин Райдовски от група „Портокал“, с Людмил Стамболийски, Емил Марковски, Иван Пейчев и Лора Димитрова от „Catorga“, със Славина Калканджиева, Божана Спасова, Миглена Русева и Момчил Косев от „Soulbmoll“, с музиканти като Момчил Колев, Константин Цеков, Ирина Флорин, Стоян Янкулов – Стунджи, Христина Белева – част от „Белева и Миланов“ и други фолклорни и етно-джаз проекти. Виждате какво разнообразие от жанрове, започвайки от рок, минавайки през поп и джаз и стигайки до обработен фолклор. Тъкмо поради интересите ми, свързани с музикалните явления, разговарях с Камен Воденичаров, който разказа за телевизия „ММ“, а материалът излезе в две части. Интервютата се осъществяваха най-често по телефон или чрез онлайн връзка, а когато условията позволяваха, срещахме се и наживо.

Изпратих писма до над 50 музиканти от други държави. С преводите им ми помагаха различни хора. За съжаление, малко от тях отговориха. Но това не ме е обезсърчило и ще продължа да търся контакт с тях.

Що се отнася до разработките, те се отнасяха най-вече до любими за мен теми. Реших, че рубриката „Моят музикален избор“ трябва да обхваща всички години от 60-те до днес. Затова направих и първа статия за музиката от 60-те, а с множество бележки и препратки се подготвям за следващите, като смятам да спазвам хронологията при тяхното публикуване.

Друг важен мой труд в три части е „Ку-Ку бенд и митът за прокарването на чалгата“. Той се появи в период, в който Слави Трифонов влезе в политиката и много хора намесиха чалгата в цялата работа. Най-отявлено това правеха хора, според които Слави е най-силният проводник на чалгата в медиите. Но за да се разбере този процес, е нужна повече информация какво изобщо означава чалга, как поп-фолкът се налага като музика вБългария и т.н. В тази връзка започнах и поредицата „Фолклорът и поп-фолкът: Традиции и практики“, от която излязоха две части, а подготвям и продължения. Там се опитах да дам един по-обективен поглед на процесите в българската музика.

Тъй като рок музиката ми е важна тема, и там също създадох доста статии. Поредицата „Кавърите в рока“ бе в цели пет части, от които три се появиха в рамките на годината. Направих и една статия за Джими Хендрикс, в която също говорих не толкова за него и за оригиналната му музика, а за това колко хора е вдъхновил и как това се отразява в тяхното творчество и в отзивите им за него. Смятам да правя същия тип статии и за други легендарни музиканти. Позволих си и по-биографичен подход към изпълнителите, като това най-ясно пролича в статията за Джо Кокър. Там вече акцентът не бе насочен към това как другите прочитат творчеството му, а как той сам го създава и преживява. Един по-енциклопедичен материал направих и за прогресив рок групата „King Crimson“.

Статията, озаглавена „Най-изпълняваните български и чужди хитове в нашите пиано барове“ е базирана на стари записки по темата, тъй като винаги са ме влечали подобен тип класации и съм мислил доста по това, че е полезно тези песни да се обхванат в списък, за да стане той показателен за предпочитанията на публиката и за липсата на желание у някои колеги музиканти да разнообразяват програмите си извън общоприетото.

Рубриката „Етно пъзел“ е моя стара идея, която не се възприе, когато я предложих като концепция за предаване в „Брайл FM“. Тъкмо предаването за Абхазия представих там като демо. Статията за музиката на Абхазия наполовина е създадена по сценария от това неизлъчено предаване. И това е материал, поставящ началото на поредица, при това доста дълга, ако приемем, че в нея ще влязат всички държави и по-големи етноси.

Рубриката „Часът на специалиста“ стана важно пространство за алтернативни музикални течения и артисти, за които малко хора знаят. Там влезе статията ми за азербайджанския джаз мугам – музикален стил, смесващ местния фолклор с традициите на американския джаз.

През първата година на блога успях да стартирам и рубриката „Историята на една песен“ със статии за „Human Nature“ на Michael Jackson и „Smoke On The Water“ на „Deep Purple“. Събрал съм материали за стотици песни, така че със сигурност ще има още подобни статии.

Може би една от най-ценните ми разработки е тази за албума „Kissing You Good Night“ на „ФСБ“ и за неговото издирване, което детайлно описвам. Там важният елемент е изследователската работа, а имам още десетки такива издирвания на песни и артисти, които заслужават описване, за да може всеки, изкушен от музикалната журналистика, да разбере какво постоянство и какви контакти и информация са необходими, за да го предвижват напред.

За всяка от горепосочените статии ми е отнемало доста часове, в които съм търсил информация, сверявал съм данни, питал съм хора. Стремял съм се към точност и прецизност на изнесената информация, но и съм включвал субективния елемент на моето лично предпочитание. Това превръща мястото в авторски блог, а не в поле за музикални анализи. Смятам, че личният момент винаги е важно да бъде изразен и аргументиран. Това стана причина по-дистанцираните разговори с музиканти да попадат в рубриката „Обективно“.

Някои от статиите се редактират неколкократно, за да включват и актуална информация, появила се след качването на статията в блога, както и за да има по-добра свързаност между различните статии вътре в блога.

Повече за схемата на интервютата, както и за рубриките, които стартирах, и за тяхната концепция, ще пиша в отделен материал.

Преходът към новата година

Процесът по подготовката на всяка статия може да отнеме часове, но и месеци. Огромен брой теми са залегнали в бъдещите статии, които си пожелавам да представя. През декември, освен споменатия вече материал за братя Владигерови и поредния бюлетин от традиционната месечна рубрика за хората с увреждания, подготвих и статия за музиката на вокалната група „Спектрум“, която ще излезе в две части. Предстои ми да препиша съдържание от над сто аудио интервюта, правени през 2021 година. Предстоят статии с интервюта на световноизвестни музиканти, някои от които първи за българска медия. Щастлив съм, че успях да стигна до хора, до които и най-мощните медийни компании у нас не са успели. Това е плод на настоятелни усилия в търсене на контакти и резултат от много кореспонденция. Никой от тези хора не поиска пари и не постави условия, което е комплимент за мен.

През първата година на съществуването си блогът получи и неочаквано за мен признание. За него разказах в различни свои публични изяви. Бях поканен да го представя и в книгата „Блоговете умряха! Да живеят блоговете!“ (издателство Рой Комюникейшън) на Жюстин Томс – популярен блогър, медиен и маркетинг специалист, преподавател в НБУ и човек с много други професии и житейски роли. Тя организира и онлайн дискусия за блоговете, планирана за 17 януари 2022 година.

Започвайки да пиша тази последна статия за годината, осъзнах колко трудно ми е да поставя вододел и да кажа „Дотук бе това, оттук нататък следва друго“. Работата за блога не е спирала и за миг, тя е непрестанен процес и е почти невъзможно той да се разглежда като нещо, спряло да отпочине по празниците.

Накрая бих искал да кажа, че финансовата поддръжка на блога и сайта е трудно начинание за мен. Към края на годината съм безработен и използвам спестяванията си, за да покривам тези ежемесечни разходи. Би било каприз да си пожелая приходи от блога, но е жизнена необходимост да се плаща на човек, който да ми съдейства технически, за да може целия този мой авторски труд да бъде качван и синхронизиран в сайта и социалните мрежи. Затова приканвам всеки, който би искал блогът да не прекъсва и да радва хората с ново съдържание, да подкрепи с малко труд или малко средства това начинание. То не е самоцел и не е нещо, което правя за себе си. Това е обществена кауза и всеки успех е позитив в моя професионален път. А България има нужда от стойностна журналистика дори и в сферата на изкуството, особено във време, когато то е пренебрегнато.

Благодаря на всички, които съдействаха с контакти, информация, отзиви и коментари, професионални и читателски препоръки, за да може работата на блога и на сайта като цяло да се подобрява с всеки изминал ден.