Крис Григоров.
Вече се превърна в традиция в края на всяка календарна година да обобщавам работата си за блога. Работа дори е твърде груба дума да опише преживяванията, които сам си създавам благодарение на този блог. И тъй като никой не би могъл да опише нещата отвътре, освен самия мен, понеже сам на себе си съм си „екип“, заемам се с трудната задача отново да ударя звънеца за почивка, да се облегна в работния си стол, наричан от някои непредвидливи хора „инвалиден“, и да се запитам с какво допринесе блога за онлайн средата през изминалата година и какво му предстои. Но вече има и още един въпрос: Каква бе тази втора година в сравнение с първата? Тъй като, както вече съм казвал, първата година на блога започна от 13 януари 2021 година, тя е непълна и в първите седмици напипваше почвата. Сега годината започна със статии в блога още в първата седмица. Проведе се също и предвидената дискусия за блоговете, провокирана от тематичната книга на Жюстин Томс, и тя още допринесе за моето самосъзнание на успешен автор, който си струва да продължава.
И така, първата ми работа преди новата равносметка бе да прочета тази от 2021 година. И вие можете да го направите. Аз го правя, защото дори тогава, в края на декември, усещах, че блогът е един постоянен процес, на който е трудно да му се поставят юзди. Едни статии са планирани, други се пишат, трети са написани, но се нуждаят от редакции и попълнения, четвърти вече са публикувани, но са части от по-обемни материали в няколко серии. Цялото това многообразие от теми в различна степен на разработка ми създава сериозна трудност за всяка равносметка. Много от публикациите през 2022 година вече са били в някакво ниво на развитие предишната година. Тъй като нещата при мен се случват с малък ресурс и бавно, без някой да ги пришпорва, това не бива да учудва никого. Предходната 2021 година беше успешна дори и с това, че е стартова, но тя имаше важни за мен събития, които поради това, че ми се случваха за пръв път, носеха и допълнителна стойност за мен като млад журналист и автор. Очакванията, които сам си възложих за 2022 година, бяха по-високи и те се сбъднаха. Всичко това нямаше да се случи, ако до мен не беше малкия брой постоянни помощници, които от сърце и с голямо старание подкрепят моя проект. На първо място това са – Кирил Алексиев, администраторът на сайта, който пое тази дейност от предния ми асистент Игнат Игнатов и работи за сайта почти до края на годината, и Лора Касабова, хвърляща наблюдателно око дали текстовете имат нужда от редакции и попълнения. В последния месец Кирил предаде техническите отговорности на моя асистент Цветелин Сираков, с когото работим във все по-голям синхрон с всяка изминала седмица. На следващо място, това са няколко преводачи от различни езици, с които започнахме активна дейност. Сред тях най-голяма роля имаха преводачите от английски – Златомира Грекова, Поля Вълкова и Емилия Илиева. Имената на останалите колеги винаги споменавам в рамките на статиите, за чиято изработка са съдействали частично или изцяло. Тъй като се налагаха преводи от най-различни езици, през годината пусках обяви в интернет, на които се отзоваха и доста добри професионалисти. Преводът на текстове е скъпо удоволствие за мен, но за да бъдем коректни по всяка тема, всеки един отклонен лев в тази посока си струва.
И така, през годината блогът се обогати с общо шейсет и осем текста. От тях двадесет и един бяха есеистични, като пет от тях пряко засягаха темата за музиката. Други дванадесет обобщаваха медийни публикации в социалната сфера. Единайсет материала разказваха още за журналистиката в нейни различни аспекти. А в останалите двадесет и четири материала бе даден превес изцяло на музиката. Сред тях имаше шест музикални разработки, три статии с истории на песни и десет интервюта, пет от които излязоха в по две части заради големия си обем. Това е сухата статистика. На база на предходната година, темата за музиката цялостно е отстъпила за сметка на журналистическата тема и есеистичните материали. Но тенденцията ще е в следващата година това да се промени.
Музикалната тема
Може би ще прозвучи претенциозно да говоря за традиции в нещо на непълни две години. И все пак, имаше важни неща, които с постоянство бяха продължени. Музикалната линия продължи да е сред основните за блога. Доказателство бяха и публикуваните в първите месеци три материала за рубриката „моят музикален избор“ – за издадената в предходната година музика в жанровете поп, рок и джаз. Блогът започна своето съществуване с три материала за музиката през 2020 година, но тези за новите проекти от 2021 година бяха доста по-пространни и актуализирани. Те даваха важна основа, която може да се ползва и за следващите музикални години и да показва коректно моите предпочитания и вкусове.
През годината бяха продължени няколко поредици от предходната година. Материалът „Ку-Ку бенд и митът за прокарването на чалгата“ бе финално завършен с четвъртата си част, затваряща тази голяма тема за трансформацията на българската културна среда след демократичните промени. Във връзка със същия жанр представих поредицата в две части, наречена „Поп-фолк отвъд жанра“, чиято цел бе да покаже мелодичните и красиви примери от тази музика, заради които понятието чалга, съдържащо така негативен смисъл за нечии уши, има и своите изключения.
Годината даде начало на една изключително любима за мен рубрика – „Лично за музиката“. Там представям любими и близки до мен хора, подкрепили ме в моето музикално израстване, или присъствали дълго в живота ми. Повечето от тях не са популярни, но тъкмо това прави разговорите с тях по-леки и приятни. В рамките на рубриката пред моя микрофон бяха Димитър Захариев и Михаил Недков, с които ни свързва не само музиката, но и радиото като любима територия. Предизвиках и себе си да говоря лично за музиката и се оказа, че публикуваните първи две части не бяха достатъчни да обхванат темата дори наполовина. Така че и това ще е тема с продължение.
През годината отново имах възможността да подкрепя няколко български артисти, чието творчество харесвам. Тук мога да спомена за прекрасните млади хора от вокалната формация „Спектрум“. За сайта говориха Константин Бейков, Весела Морова и Янко Янков. Но за да засвидетелстват уважението си към тяхната работа, на поканата ми се отзоваха още кавалджията Теодосий Спасов, гъдуларката Христина Белева (която даде обширно интервю за блога предната година) и вокалната група „Ева квартет“. Поводът за разговора ни бяха два нови албума, които „Спектрум“ издадоха един след друг.
Поп и джаз певицата Маги Алексиева – Мей също пусна албум и откликна на поканата ми да го представи и при мен, разказвайки още любопитни детайли от своя живот.
През 2022 година имах възможността да разговарям и с вдъхновяващи музиканти от всички жанрове на българската музика. От българската поп и рок сцена на поканата ми се отзова Илия Ангелов и група „SEVI“, от поп-фолка – Нелина, от джаза и класическата музика – барабанистът Христо Йоцов. Всеки от тях е извор на вдъхновение по своя неповторим начин. Нелина, която върна поп-фолка към фолклора; Илия Ангелов, продължаващ да твори повече от 40 години след големите си хитове с „Диана Експрес“; „SEVI“, прославили България на международните рок сцени и конкуриращи се с най-добрите в своя жанр; Христо Йоцов, с когото можеш да говориш за музика с часове и да попиваш от опита му на композитор и преподавател.
Още в началото на годината публикувах първата от серия части, посветени на братя Владигерови. Тогава те бяха пред издаването на нов албум. По-късно през годината имах невероятния шанс да присъствам на две негови представяния в София, наслаждавайки се на тяхното майсторско свирене и на любовта, с която поднасят творчеството си на публиката. Благодарен съм им за всичко и че са важна част от моя живот.
Блогът имаше и няколко международни пробива. За моя огромна радост успях да попълня интервютата си със световни музиканти с още интересни събеседници. Излезе интервюто ми с френския китарист Louis Winsberg. Вероятно по-внимателните са забелязали, че през 2021 година написах статия за него, но не я отразих в равносметката за съответната година. Това бе, защото считах темата за незавършена, а и вече бях получил индикации, че ще мога да направя желания от мен разговор с този велик за мен човек. За превода от френски работих с няколко прекрасни хора, сред които най-много дължа на Максим Недялков.
Второто значимо интервю бе с канадския продуцент и композитор David Tyson, автор на прекрасни поп хитове на Amanda Marshall, Alannah Myles, Tina Arena и много други канадски звезди. Той се държа изключително топло и благосклонно към мен и хората, спомогнали ми за това интервю – Панчо Карамански и Лора Касабова. Това бе първо негово интервю за наша медия.
В рамките на годината направих и още няколко интервюта с музиканти, които поради по-голямата си дължина, или заради специфичните езици, от които трябва да се преведат, изискват време да се появят и на български. Нетърпелив съм да дам зелена светлина и на тях, но всичко с времето си.
Социалните и медийни теми
През 2022 година продължи неизменната рубрика „Любопитно за хората с увреждания“, отразяваща ежемесечно интересните публикации за хора с увреждания, преведени на български език от чуждестранните медии. Тази година всеки месец имаше обзорна статия, за разлика от предишната, в която първите материали бяха слели по два месеца в едно. За мое съжаление, няма предложения от читатели по официалния канал, но аз се стремя да попълвам рубриката с максимално много неща за всеки интерес. Правя го дори и след датите на публикуване на всяка от статиите, тъй като някои неща ги намирам със закъснение.
Още в началото на годината въведох и нещо ново за блога – статии с лични позиции по различни актуални теми, между които е и социалната. В рамките на категорията „Субективно“ бяха публикувани тринадесет стари мои есета, писани между 2015 и 2020 година като публикации във Facebook. Освен това, излязоха и нови три материала в тази стилистика – „Ревизия: Измеренията на свободата преди и след интернет“, където говоря за ситуацията от края на 90-те до наши дни и отражението на промените върху живота на младите хора, „Лична позиция: Пандемия от всезнание“, говореща за големите разделителни линии в обществото във време, когато съпричастието ни е много необходимо, и „За щастието в оковите на уврежданията“, описваща трудния ми път да извличам щастие от живота, без физическите ограничения да ме възпират. Последният материал е в няколко части и засега публикувах само първата.
Любимо и много автобиографично беше това, което разказах в поредицата от три части: „Фолклорът като извор на познание“. Проследявайки моята лична история, свързана с фолклора и любовта ми към родното, за мен това бе връщане в прекрасни спомени, свързани с книги, преподаватели, музикални влияния и етапи на себепознанието и откриване на идентичността, които до голяма степен трасираха моя път.
Започнах и една доста амбициозна серия, целяща да опише моя досег с журналистиката. Разделих я на две поредици. Първата, от която бяха публикувани пет части, е наречена „Braille FM: Гледните точки на и за слепите“ и разкрива всичко най-интересно от периода ми на престой в радиото и как аз разчитах неговата роля в медийния пейзаж и онлайн средата у нас. За да опиша някои неща по-подробно и обективно, стартирах и втора поредица, озаглавена „Какво е да си незрящ журналист“. Там разказвам за трудностите и преимуществата, придружаващи зрително затруднения човек, избрал тази професия. От тази рубрика излязоха две части. Тези материали са доста пространни и писани с голямо внимание, тъй като наистина тяхната цел е да помогнат на хора, желаещи да работят това. Тези хора не бива да се обезсърчават, а напротив, да се чувстват окуражени и да знаят, че всеки проблем е вече преживян от някой друг и е търсено решението му. Да знаят, че пътеката е поне донякъде утъпкана. С това не казвам, че съм първопроходец, а че никой не си прави труда да опише нещата, с които се сблъсква, а това е изключително необходимо.
Журналистическата линия бе продължена и от един странен материал. Той се породи от това, че Мартин Карбовски вече няколко месеца не отговаряше на поканите ми за интервю и аз реших да му пратя един от своите въпроси в коментарната му онлайн рубрика. Той отговори, а аз публикувах дословно това, което каза, заедно с мой придружаващ коментар за мястото на Карбовски в нашата медийна среда. Оттогава насетне той спря да отговаря на въпроси от зрители и съм доволен, че навреме успях да задам един от своите.
Годината даде началото и на много важната за мен рубрика „Лично за медиите“, където ще публикувам интервюта с изявени журналисти. Първото от тях, излязло в рамките на годината, бе с Атанас Чобанов, разследващ журналист. То бе публикувано в две части.
Признанието
Блогът стана част от моя публичен образ. След Жюстин Томс, още двама колеги блогъри, Георги Караманев и Владимир Христовски, се поинтересуваха от моята работа и публикуваха разширени интервюта с мен в качеството ми и на автор. Екипът на вестник „Етрополе вчера, днес и утре“, излизащ в родния ми град, направи интервю с мен, а след това ми предложи да сътруднича с авторски материали за месечното издание. Това не е национална медия, но за мен е комплимент, защото винаги съм подкрепял родолюбивите инициативи и свободното слово в ситуация на пренебрежение към малките медии от властите по места.
Междувременно работих и по два проекта на фондация „Синергиа“, свързани със сайта „Блинфо“. Единият от тях дава шанс на български зрително затруднени журналисти, а другият – на техни нови колеги и приятели с увреждания, дошли от Украйна и намерили убежище у нас. Бях отговорен за редакциите и за авторството на част от статиите, появили се в сайта, както и за цялостната подкрепа, която можех да дам на младежите, решили да се развиват в тази област. А кой от тях ще продължи заниманията си и как ще оползотвори получения практически опит, зависи от всеки.
Но най-голямата награда за усилията ми с блога бе поканата от Драго Симеонов за рубриката „Музикална история“ в Следобедния блок на „Дарик радио“. Рубриката се излъчва всеки понеделник между 14.00 и 15.00 часа, като разглежда историите зад големите световни хитове, разказвайки през тях и историята на съвременната популярна култура. Подробно за рубриката писах в материала „Новият проект „Музикална история“ с „Дарик радио“. В рамките на рубриката се появиха девет текста, които бяха публикувани на основния сайт на радиото с връзка за слушане на аудиоверсията. Много хора ме питаха дали не смятам това за отклонен от блога ресурс. Но аз считам, че това не пречи и блога да има свой живот, паралелно с рубриката. Рубриката е своеобразно продължение на усилията в блога и най-вече на серията „Историята на една песен“. Там, още преди началото на радиопредаването, през същата 2022 година вече бях разказал историите зад джаз хитовете „Stolen Moments“ и „All Blues“, както и на народната песен за няколко балкански държави „Зайди, зайди, ясно слънце“.
Прехвърляйки работата в „Дарик“, там вече трябваше да въведем тематичен елемент и аз избрах първите епизоди да са за песни от 50-те години. Така излязоха материали за едни от най-големите хитове на Elvis Presley, Bill Haley, Louis Armstrong, Ella Fitzgerald, Paul Anka, Neil Sedaka, Louis Prima, Jerry Lee Lewis. Създадох общо девет епизода, за които носех цялата отговорност – от подготовката на текстовете до записа и монтажа. Рядко слушам музика от това десетилетие, но за мен бе интересно като изследовател да се потопя в това време и пространство, където са се родили велики класики, останали актуални и седем десетилетия по-късно. Рубриката намери слушатели от цял свят и ми създаде ценни познанства с хора, желаещи да допринасят със знанията и уменията си за нея. Планираме в настоящата 2023 година да продължим с хитовете, като стигнем до тези от 90-те години. В края на годината имах и възможността да направя анализи на музикалната 2022 година за българската и световна сцена.
Какво предстои
Читателите на блога ми очакват много интересна продукция през 2023 година. Вече имам няколко интервюта с журналисти за рубриката „Лично за медиите“. В интервютата си с тях аз събирах опит и знания от онези, които считам за най-добрите в тази област. Можех да ги помоля да ми го споделят само на мен, но те се съгласиха да предам нататък техния опит.
Голямо предизвикателство за мен бе и интервюто с баща ми Гриша Григоров в рамките на „Лично за музиката“, чието излизане предстои съвсем скоро. То бе първото за него, в което той разказва за музикалната страна от живота си.
А по празниците се вдъхнових и създадох материал за любимата си музика от филмите на „Уолт Дисни“, който ще излезе в две части. Очаква се и всички важни рубрики да продължат, за да нямаме недовършени истории и да не оставяме вече спечелените читатели без ново съдържание.
Благодаря на всички, които ме подкрепяха и ме подкрепят и до днес по пътя и се надявам настъпването на новата година да е само формален повод да отворим за блога още по-големи възможности. Разбира се, това ще зависи и от подкрепата на неговите читатели, които биха могли да допринесат затова финансовата тежест да е по-облекчена за мен и да успеем да преведем вече направени интервюта със световни звезди, които да стигнат до българската аудитория. А защо не и да направим нови!
