Крис Григоров.
Три години. Ако в началото някой ми беше казал, че ще се случи, щях да се усъмня. Тогава си мислех „Да, имам материал за десетки години напред, но да пробвам една-две години, пък каквото стане“. Три години е първият за мен вододел, който ми дава увереност в устойчивостта. Колкото повече се трупат годините на блога, толкова по-доволен съм от факта, че желанието ми да поддържам такова пространство в интернет устоява на времето и на пречки от всякакво естество. Време е да разкажа как протече третата година. Ще устоя на изкушението да преглеждам ревизията от 2021 година, но ще си припомня тази от 2022 година, което и вие може да направите тук.
Проектът за студио
Преди да пристъпя към традиционната статистика, редно е да разкажа за една нова посока, в която блогът се предвижи. 2023 година беше странна година. Ако 2021 година беше с амбицията на старта, а 2022 година – с ентусиазма на утвърждаването, то 2023 година бе година на изчакване и лек застой. Първата причина бе, че от октомври 2022 година започнах постоянна работа на осемчасов работен ден, която ми отнемаше повече от времето, ползвано преди за статиите. Втора причина бе старта на рубриката „Музикална история“ за „Дарик радио“, който също бе през октомври 2022 година. Рубриката продължи през цялата 2023 година. Но третата и най-важна причина беше, че с моя асистент Цветелин Сираков, с когото започнахме сътрудничеството по блога още от края на ноември 2022 година, решихме да се впуснем в ново начинание. То ни коства доста време и ресурс, но за мен е естествено продължение и разрастване на онова, което блогът представлява. Една от причините да направя този блог бе да е моя журналистическа витрина. Да е място, където всеки може да види за какво пиша, и да реши дали да ме наеме на работа в радио или друг вид медия. Неслучайно голям процент от публикациите ми засягат теми, свързани с медиите, радиото, музикалната журналистика. Неслучайно започнах на доброволни начала да работя за „Дарик“, а от ноември 2023 година стартирах и рубрика за програмата за българската общност в Канада „Български глас“ на „Chin Radio“.
Новото начинание е създаването на звукозаписно студио. Много биха били приложенията на такова пространство за целите на моята работа. Безспорно в такова пространство ще мога най-сетне да се върна към музикалното поприще и да изразя себе си в пеене и музициране. А важното по отношение на блога е, че моята журналистическа работа в него ще стане видима далеч извън кръга ми от приятели и познати и техните приятели и познати. Ще мога да трансформирам удоволствието в работа, стига с всеки изминал ден да подобрявам качеството. В студиото ще мога да записвам интервютата като видео материали, но и не само това. Ще мога по същия начин да записвам свои коментари по важни теми, както и рубриката „Любопитно за хората с увреждания“ в един по-удобен за слушане подкаст вариант. Там почти цялата продукция на блога ще може да бъде озвучена. И не на последно място, ще мога да развия уебсайта си по начин, че да представя предлагани от мен услуги чрез студиото и извън него. В тази посока също се положиха усилия, които ще продължат и през 2024 година.
Усилията в търсене на помещение за студио започнаха още в началото на годината. В края на февруари намерихме помещение, предварително оборудвано с техника и с достатъчно пространство за комфортна работа. Мястото бе разположено близо до транспортни връзки, достъпно бе за моята инвалидна количка, имаше евтин наем, който можех да си позволявам и хазяинът бе свестен човек, отдаден на музиката и сам с познания в звукозаписа и с желание за взаимодействие между нас. Закупих част от планираната нова техника с лични средства и поисках официално да започна видео подкаст в студиото. Интервютата от него щяха да се преписват на статии и да се качват в блога, а самото видеосъдържание щеше да се използва за различни платформи, включително YouTube. Вдъхновявах се от работата на хора като Тото (Йонислав Йотов), Мартин Карбовски, Асен Генов и други автори на влогове и подкасти. Ежеседмично следях техните канали и се радвах на постиженията им. Радвах се и на моя колега Михаил Недков, с когото две години работих в радио „Брайл FM“. Той бе прекъснал своя „Хоризонти подкаст“, представящ различни страни от живота на незрящите, но аз и други хора го убедихме да го поднови и той наистина го направи. За подкаста той ползваше студиото на фондация „Хоризонти“, където бе назначен и където беше радио „Брайл“, докато работех там. Мишо записваше и аудиокниги в студио, което си бе направил в домашни условия. Аз нямам собствено жилище в София, а в квартирата, където живея, няма условия да се изгради студио. Затова, когато намерихме помещението, бях доволен и направих първите постъпки за купуване на нова техника. Но различни обстоятелства отлагаха началото на подкаста. Бях отменил всички интервюта с по-популярни личности, които предвидих в началото на годината за блога. Бях решил да ги направя, откакто започна подкаста. За други бях пуснал заявки, но поканените не ми отговаряха положително, защото търсеха изява само в добре позиционирани медии и един мъничък блог не ги задоволяваше като трибуна, след като техните собствени страници в социалните мрежи бяха много по-посещавани, при това от вече спечелена аудитория. В днешно време, когато сам можеш да изградиш медия около себе си, е трудно да те привлече някой друг, чиято фен база е сформирана от всякакви хора, включително и такива, които не те харесват.
Това отлагане беше и от двете страни. Аз не смеех да дам много пари за техника наведнъж, защото в студиото имаше висока влажност на въздуха, а и не беше достатъчно обезопасено от кражби и посегателства. Хазяинът пък беше предвидил там репетиции на свои приятелски групи и продължаваше да го ползва с такава цел. На мен по принцип не ми се работеше в споделена обстановка и със споделена техника. Това е голяма отговорност и създава известен дискомфорт. Изисква съобразяване в графици, местене на техника според това кой какви предпочитания има и т.н. Когато решихме да купим студийния компютър, нашият хазяин поиска да го плати, наложи волята си и каза, че като домакин има правото на последна дума. Благовидният предлог беше да ни спести този разход от почти две хиляди лева, което беше изкусително. Приех го, но вътрешно възразявах, защото знаех, че това не ми дава свобода. В началото на юни хазяинът се обади да ме помоли да се откажа, защото негови близки не са съгласни да се работи там и трудно се разбира с тях, което би се отразило и на нас. Не бях инвестирал нищо в самата сграда, а техниката, която бях купил, можех лесно да изнеса оттам, така че, колкото и да ми бе неприятно, бързо се съгласих. Попитах дали ще ми бъде даден студийният компютър срещу сумата, за която е бил купен, но получих категоричен отказ. Това затвърди убеждението ми, че не желая да се поставям в зависимост, ползвайки техника, купувана с парите на други хора. Казах си, че нещата вървят в правилната посока и е време да намеря по-подходящото място. Така търсенето продължи през юни и юли. Отидох в студиото на фондация „Хоризонти“ и попитах биха ли ми разрешили да работя там при определени условия. Настоятелството на фондацията отказа. По това време и Михаил Недков също търсеше помещение за ново студио, за да е по-независим. Препоръчвахме си места един на друг и опитвахме. Не бяхме в конкуренция, защото той търсеше нещо близко до дома му, в което да не влага много средства, а за мен нямаше значение колко далеч от дома ми е и по-важно бе да е самостоятелно, да е достъпно за транспорт дотам и като сграда, да отговаря на търсената квадратура и да има достъпен наем. Разбира се, в мой плюс щеше да е всеки допълнителен елемент, който улеснява студийната работа. С останалото щях да се справя. В целия процес на търсене ми помагаше асистента Цветелин Сираков, наред с основната си работа да ме придружава навсякъде и да поддържа блога и сайта ми. Опитахме с фондация „Фридрих Науман“, които казаха, че биха желали тяхно студио да се ползва безплатно за създаване на подкасти. Но условието им да се ползва само в работно време не ни устройваше и бе много ограничаващо. Там имат сериозни изисквания по отношение на сигурността и всички врати се заключваха в 18.00. Но и работата с фондация с определен профил отново е рискована по отношение на свободата на избор на теми, гости и материали. Особено пък ако дават студиото безплатно. Така че и това отпадна.
През юли намерихме ново пространство. То отговаряше на всичките ни условия и се намираше в сравнително тих за София район, който същевременно бе близо до идеалния център на града. Отново попаднахме на точен човек като хазяин и на 28 юли подписахме договор за наем. Предстоеше ни дълъг процес по обособяването на помещението за студио, тъй като то никога не е ползвано с такива цели. Тук няма да обяснявам подробно колко време ни отне договаряне на условия и подписване на договор, акустично третиране, изработка на изолационни материали и тяхното поставяне, освежителен ремонт, изнасяне на едни неща и внасяне на други, уреждане на техника на възможно най-достъпни цени, уговаряне на хора да спонсорират новия ни проект… Всичко това отне много време и дори излезе извън рамките на самата 2023 година. Да, искаше ми се бързо да започна същинската работа, но пък по-внимателният избор на хора, с които работим, на техника, която ще купим и на всичко останало ни даваше добра основа, върху която да стъпим. Бяхме чули за много примери на хора, хвърлили стотици хиляди левове в студио, а неуспели да ги възвърнат и сблъскали се с куп проблеми след това. Смятам, че с труд и търпение ние по малко си утъпквахме пътечката, премисляйки по няколко пъти преди предприемането на всяка нова стъпка. Случи се така, че търпението ни бе възнаградено. И днес не съжалявам за различния курс, който блогът преживя през тази година. Въпреки цялата организация по новото студио, въпреки трудностите от лично естество, през които моят асистент трябваше да премине, въпреки всичките ми останали ангажименти, с които трябваше да се съобразяваме, ние все пак качихме интересни материали за блога и сега най-сетне ще разкажа за тях.
През 2023 година блогът се обогати с общо 54 текста. Още двайсет бяха написани в завършен вид, но не можаха да излязат. По традиция дванайсет от качените материали бяха месечните обзори „Любопитно за хората с увреждания“. И през 2023 година имаше интересни новини в медиите, които си заслужаваше да се разкажат. С всеки изминал месец асистентът ми оптимизираше с по нещо процеса на обработка на материала, независимо от множеството пречки. Рубриката си запази постоянната аудитория и всяко ново издание включваше средно по трийсет статии в около десет тематични раздела. Рубриката се забави и излезе от 2023 година, но това е нормално.
Други три статии бяха в рамките на още една традиционна рубрика – „Моят музикален избор“. Отново любимата поп, рок и джаз музика през предходната година бе ревизирана и представена.
Петнайсет от материалите съдържат общо осем интервюта, седем от които са в две части. Две от интервютата са с журналистите Миролюба Бенатова и Петър Волгин. Те са продължение на рубриката „Лично за медиите“, което бе анонсирано още в равносметката ми за предходната година. Много бях доволен, че успях да уговоря двама толкова диаметрално противоположни като профил хора, всеки от които имаше своята публика. Петър Волгин популяризира интервюто, докато Миролюба Бенатова не го направи. Всеки преценява как да подходи. Единствена причина да не продължа с интервютата в тази рубрика беше, че подкаст формата щеше да е по-подходяща за такива публични личности и там би станала по-добра интеракция, както е модерно да се казва. Проведох разговори с още пет-шест колеги с доста добри позиции в медиите, които тепърва ще интервюирам.
Другите шест интервюта са на музикална тематика и всички по един или друг начин са свързани с фолклор и етно музика. Част от тези интервюта също бяха вече готови още предходната година. Имах голямото щастие да си поговоря с хора като клавириста Сандрито (Александър Даниелов), кавалджията Костадин Генчев от „Булгара“, с част от основните членове на оркестър „Видин“ – ръководителят и акордеонист Вени Петков и солистката Лора Асенова. Поговорих си и с трима от членовете на етно групата „Цинга Манга Фънк“ – Кирил Добрев – клавишни, Ангел Демирев – китара и Ева Перчемлиева – вокали. Прекрасно беше, че по този начин успях да отбележа и излизането на новите албуми на Булгара („Корени“) и на „Цинга манга фънк“ („Synergy“). Успях да изляза от българската сфера на етно музиката и да публикувам интервюто си с китариста Csaba Toth Bagi, който е израснал в сръбско-унгарско семейство и творчеството му е отражение на тези две взаимосвързани влияния. Много приятно бях впечатлен от сърдечността на унгареца и простотата, с която говореше за своето творчество. Продължих и рубриката „Лично за музиката“ с разговора ми с един от най-близките до мен хора, допринесъл за началния ми тласък към това изкуство – баща ми Гриша Григоров. Разговорът бе в трудна за него година, в която отношенията му с близките до него хора претърпяха доста промени в различни посоки.
Следващата категория материали мога да ги нарека „Статии за личния опит“ и в нея влизат есета и разкази за неща от моя живот. Тук мога да обединя общо двайсет материала. Шест от тях са първите пет части от голямата поредица „Де е България“, заедно с въвеждащата статия към тази рубрика, обобщаваща нейните основни цели. Накратко казано, рубриката цели да представи моята позиция за България по различни теми – от политически и и икономически до културни и спортни. Написах всеки материал като отговор на въпрос от интервю, като си представях, че то е пред чуждестранна медия, където нищо не знаят за нас. Самата рубрика се състои от общо двайсет части, които бяха написани буквално за две седмици през юли 2023 година и допълвани с по нещичко през следващите седмици. Забавянето на публикуването на всички беше по различни причини, но от началото на следващата година процесът ще бъде ускорен, тъй като статиите бяха дадени за коригиране с цел още по-професионален резултат и обработените версии вече са ми изпратени.
Четири от публикуваните в блога по-лични материали бяха продължение на поредицата „Braille FM: Гледните точки на и за слепите“. През 2022 година излязоха първите пет части, а през 2023 година – от шеста до девета част, които също вече бяха написани и чакаха своя момент. Също така бе представена и третата част на рубриката „Какво е да си незрящ журналист“. ОТ тази рубрика тепърва има още интересен материал, който ще излиза и през 2024 година. Специален интерес към рубриката проявиха от списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България, където с мое разрешение препечатват откъси от тези статии. Други три материала в тази група бяха част от поредицата „От кухнята: Как се прави Музикална история“, разказваща подробности от процеса по създаването на краткото ми предаване за Следобедния блок на „Дарик радио“. Рубриката е в общо шест части и всички са завършени, остава да излязат и вторите три през настоящата година. Два материала посветих на рубриката „Лично за музиката“, като единият бе трета част от вече започнатата ми изповед за моя собствен път в музиката „Психологията на един музикален фен“, а другата статия бе в памет на Клара, втора братовчедка на майка ми, починала млада при пътен инцидент и вдъхновила „Ку-Ку бенд“ да й посветят песен. И последното в тази група е есето „Да се лишиш, за да се възнаградиш“, вдъхновено от лекциите на учителя Теодосий Теодосиев и написано с желанието да насърчи младите хора към самодисциплина и упорит труд и да ги отдалечи от кратките и безсмислени удоволствия, които в повечето случаи вредят на здравето и създават временно и илюзорно усещане за щастие.
В следващата група, условно наречена „Музикални анализи“, успях да напиша много материали, два от които публикувах. Единият от тях бе за албума на рок групата „Extreme“ – „Extreme III Sides To Every Story“.
Другият е първата част на поредицата ми „Любимата музика от филмите на „Дисни““. Искаше ми се повече такива статии да излязат, понеже те бяха началното поле, от което блогът тръгна и се разви. Но много от времето ми бе ангажирано с „Музикална история“.
В блога публикувах и четири истории, написани за български песни. Написването на историята зад „Хубава си, моя горо“ беше провокирано от работата ми по „Зайди, зайди, ясно слънце“, която публикувах предходната година. Тогава разговарях с д-р Веселка Тончева, която бях потърсил, за да разбера дали според нея статията ми е научно подплатена. Тя ми каза, че също има интерес към историите на произход на някои песни и с тази цел е проучвала „Хубава си, моя горо“, където в някои отношения нейното изследване се засича с описани от мен неща за „Зайди, зайди“. Тогава тя ми даде нейната разработка за „Хубава си, моя горо“ и аз наистина установих, че има любопитни неща в нея, на които си струва да се даде гласност. Така се случи написването на тази статия. Другите три музикални истории бяха за българските песни „Веселина“ на „Щурците“, „Замълчи, замълчи“ на Мими Николова и „Нашият сигнал“ на Емил Димитров. Това бяха песните за първите три епизода на новата рубрика „Трелите напомнят“ на радио „Български глас“. За „Веселина“ бях вдъхновен от книгата „На прага на времето“ на Кирил Маричков, която препоръчвам на всеки любител на българската музика. А за „Замълчи, замълчи“ ме вдъхнови изпълнението на вокалния ансамбъл „Спектрум“, който възроди тази песен за нов живот в свое концертно изпълнение и така успях да я преоценя. За „Нашият сигнал“ решението вече бе мотивирано от следването на хронологичност в българската музика от 50-те и 60-те години на XX век. В рамките на същата рубрика направих още два епизода – за „Тригодишна мъка“ на Ирина Чмихова и „Лудо младо сън засънило“, написана от Атанас Бояджиев и изпълнявана от много хора през годините. Текстовете от тези епизоди ще излязат в настоящата 2024 година и в блога. Направих и материал за „Ако имах чук“, изпълнявана и от Лили Иванова, и от Емил Димитров. Но реших да не го публикувам, тъй като в голяма степен се припокрива като съдържание с вече качената на сайта на „Дарик“ статия в рамките на „Музикална история“, разказваща за оригиналната композиция „If I Had A Hammer“.
За съжаление, не успях да публикувам някои интервюта с чуждестранни музиканти, за които все още не мога да намеря достатъчно добър преводач и редактор. Интервютата са сериозни и към тях се изисква отговорен подход. Затова пък интервюто с David Tyson, за което споменах и в предишния текст с равносметката от предходната година, ще излезе в началото на настоящата година, а до края на 2024 година се надявам да мога да публикувам и още поне три вече готови интервюта.
Музикална история
„Музикална история“ не е част от блога, но е естествено продължение на работата ми за него. Рубриката вече се излъчва не в понеделник, а във вторник следобед и в самия край на годината достигна до 90-те години, каквато цел си бе поставила. Вероятно си спомняте, че до края на 2022 година стигнах до деветия епизод. Е, в края на 2023 година бе излъчен епизод номер 58. Това са 49 епизода за една година, всеки от които разказва историята зад създаването на една песен. Средно по 14 епизода обхващаха музиката от всяко десетилетие. В две от седмиците Драго Симеонов ми позволи, вместо да правя епизоди на рубриката, да разкажа за новостите в българската и световната музика. Други два епизода бяха посветени на световноизвестни музиканти, починали през годината. Те не се записваха предварително, а се излъчиха като телефонни разговори, в които разказвам за тези артисти.
За подготовката на музикалните истории подробно разказвам във вече споменатата рубрика „От кухнята“, където надълго и нашироко говоря за различните предизвикателства в тази посока.
Темите в разработените през годината епизоди бяха за песни от най-различни жанрове. Успях да разкажа за песни на Chuck Berry, Ritchie Vallens, Trini Lopez, „The Everly Brothers“ и „The Champs“ от 50-те, на Ben E. King, Nat King Cole, Johnny Cash, Bob Dylan, Tom Jones, Mary Hopkin, Henry Mancini, Ennio Morricone, Hugo Montenegro, „Simon & Garfunkel“, „The Beatles“, „The Rolling Stones“, „The Animals“ и „The Doors“ от 60-те, на Dolly Parton, Galt MacDermot, Nino Rota, Paul Mauriat, Bill Conti, „Boney M.“, „Abba“, „Earth, Wind & Fire“, „Queen“, „AC/DC“, „The Police“, „The Commodores“, „The Hot Chocolate“ и „Mungo Jerry“ от 70-те, на Michael Jackson, Tina Turner, Chris De Burgh, Belinda Carlisle, Bob Marley & „The Waylers“, Prince & „The Revolution“, Oscar Benton, Vangelis, „Survivor“, „The Cars“, „Roxette“, „Eurythmics“, и „Katrina And The Waves“ от 80-те и първият артист от поредицата за 90-те – David Coverdale, който включих по идея на Ники Кънчев. Именно по причината, че много от времето ми бе използвано за тези епизоди, блогът бе лишен от материал. Но това е временно. През 2024 година се предвижда историите да бъдат качени в специална секция на разработващия се нов уебсайт.
Работа за други медии
При цялата тази плодовитост ми остана време и за още няколко неща. Във връзка с проекта „Блинфо – Глас, който се чува“ през 2023 година написах две статии, разглеждащи темата за незрящите. Едната бе със заглавие „психология на общуването между зрящи и незрящи“, а другата бе „Философия на слепотата – за смисъла на това да виждаме едно и да не виждаме друго. Видимото и невидимото“. Осъществих и три интервюта – с моя приятел DJ Pancho (Панчо Карамански) и с двамата ми прекрасни колеги Георги Тошев и Димитър Ганев. Въпросите за тях бяха предварително изисквани от проекта. Предвидени са още дванайсет статии за сайта, които се надявам да напиша до края на 2024 година.
Сред интервютата, дадени от мен през годината, най-важното, в което успях да наблегна на блога, бе това пред вестник „Етрополе за хората“. В допълнение към това участвах в подкастите на Михаил Недков и DJ Pancho, за да сравня подходи и да разбера в кое мога да съм по-добър и успешен от тях, когато и аз започна своя.
От септември 2022 година се наложи да увелича заплатата на асистента, тъй като средствата по общинската програма не нараснаха особено, но животът в София поскъпваше извънредно и налагаше увеличения на всички възнаграждения. Това ме лиши от средства за преводачи, което временно преустанови контакта ми с чуждестранни артисти. Никакви дарения не постъпваха по сметките за целта, а няма как да се създава такова съдържание без никакви капиталовложения. Освен това доста средства се инвестираха в новото студио и чаках то да стане част от новото ми портфолио, за да мога на една по-професионална почва да поискам интервю с чужд артист, а след това да го проведа онлайн на своя територия и да го запиша и монтирам сам. Всички интервюта досега са вадени като записи от платформите, през които са провеждани разговорите. За някои от тях са използвани и студиа на различни мои приятели. Наличието на собствено студио и възможности за предаване на добър звук и картина определено би повишило качеството.
Предстоящото
През 2024 година ще опитам да поддържам досегашните рубрики, като старанията ми ще са тяхното излизане да не се забавя твърде много, както се случи с някои от статиите за предходната година. Ще публикувам останалите петнайсет есета за България. Подготвил съм също любопитен материал за историята на българския химн и за другите по-стари наши химни. Ще продължа с историите зад български песни от 50-те години насам, които свободно мога да публикувам и в блога си. Подготвил съм интересен материал за една любима за мен група „Toy Matinee“, който ще излезе в две части. В резерва си имам и много други интервюта и музикални анализи, включително последните части за музиката от „Дисни“. Ще излизат и следващите части от „Какво е да си музикален журналист“, както и поредни статии от „Лично за музиката“. За международните интервюта нищо не мога да гарантирам. Направих първи постъпки за намиране на контакти към журналисти с увреждания от цял свят. Целта е един бъдещ проект, в който да разказвам за тяхната работа и да ги интервюирам.
Ако студиото се развие и подкастът се заснема регулярно, броят на интервютата и в писмена форма ще се увеличи.
Един важен позитив е поддържането на имейл бюлетина към моя сайт. В него влизат както материали от блога, така и от рубриката „Музикална история“ и от други мои публични изяви. Смятам да продължа с известяването чрез имейл бюлетин и през настоящата година, за да не губя интереса на абонатите си и да привличам нови такива.
През 2023 година направих постъпки за обновяването на сайта ми. Това много се забави по различни причини, но се надявам, че най-късно от есента на 2024 година сайтът ще има още по-представителен вид. От края на 2023 година получих и достъп до курс по дигитален маркетинг, който се надявам да ми помогне да развия блога и да направя още по-ефективно неговото позициониране в социалните мрежи.
Във връзка с това, което казах по-горе, че в началото блогът бе създаден, за да е място, от което да скоча в по-големи медии, то може да стане и по обратния път и да бъда пишещ човек, който сам по себе си е медия със своя аудитория. Съвременния начин на информиране изопачава традиционните начини и много променя диалога между автори на съдържание и публика. Това е предизвикателство и кой знае докъде може да стигне.
Очаква ме богата и интересна година с много планове, но и с много неизвестни. Но в едно съм сигурен, че нещата вървят към постоянен прогрес.
Благодаря на всички, които не допуснаха блогът да умре. Благодаря на всички, които ми дават мнения за подобряването на статиите, както и идеи и информация. За три години в блога вече има почти двеста текста, което ме прави горд. Като причисля към тях историите за „Дарик“ и за „Български глас“, както и стотиците неща, върху които съм писал по малко и съм оставил недовършени, се усещам в добра форма. Това, че интервютата са многократно по-малко от тези в първата година, е очевидно, но то бързо ще бъде компенсирано, откакто развием студиото. За да го развием, са нужни пари. Затова и аз, и асистента ми трябва да отделяме време и да работим неща, които засега ни носят повече доходи. Затова асистентът ми се пренасочва в нови области, а аз вече също проучвам други възможности. Към този момент студийната ни работа ще е въпрос на свободното време и на двама ни, освен ако не успеем да го развием до основно препитание, което би ни концентрирало и би съхранило за по—дълъг период съвместната ни работа. Много ми се иска активността на читателите да се увеличи, за да знаем, че не работим само на празен оборот. Така че който има идеи в тази връзка, приемам ги с отворен ум и наострени сетива. Всяка подкрепа, независимо в какво изражение и по какъв начин предоставена, би била полезна за мен и би се трансформирала в нещо, полезно за вас.
