Български рок от 90-те години: „Алегро“

В началото на 90-те години на българската сцена се появява нов проект с подчертано арт рок звучене. Това е „Алегро“. Тяхната музика е различна от всичко останало, което е правено дотогава в България. А в края на това богато на музикален живот десетилетие, някои от песните им стават заслужени хитове.

Как се срещнах с музиката им

За първи път чух „Алегро“, когато бях на 16 години. Бях на море с родителите си. Късно една нощ, в която не можех да спя, пуснах радио „ZRock“. И там чух песента, която по-късно щях да разбера, че носи името „Остани“. Потърсих тогава в Интернет допълнителна информация за „Алегро“ и бях неприятно изненадан, че няма много резултати. Това е причината и днес да не мога да ви предоставя достатъчно музика на разположение. Та малко след това чух друг голям хит на групата – „Стъклено“ в компилацията „Български рок хитове от 90-те“. И това окончателно засили интереса ми към бандата. И по-късно, когато започнах да събирам материали за книгата си за нова българска музика, Явор Кирин, съосновател, композитор и вокалист на „Алегро“, бе сред първите, които потърсих. Благодаря на Димитър Атанасов и Алис Боварян, че спомогнаха да се открием взаимно.

Явор Кирин

Безспорно един от лидерите в групата е Явор Кирин. Неговият принос за музиката ни обаче далеч надхвърля работата му с „Алегро.

Роден е в София. Майка му, която по това време е учителка, го насочва към вокални педагози. От десет годишен започва да свири на китара.

Явор: „Първата ми китара беше “Кремона”. От нея имах белези по пръстите. Бях на 10-12 години. След това всяка китара се оказваше все по-добра. Тогава слушах албума на „Queen“ „News of the world“ от 1977 година. Плочата бе нелегално внесена от Сърбия. Слушах също „Deep Purple“, „AC_DC“… Мои приятели идваха с касетофони, пускаха на запис, наместваха микрофона до грамофона и така правехме презаписи на плочи. Тогава всеки имаше касетофон или дек и се правеха много записи. Имах приятели и познати, върнали се с долари от Либия, и те правеха незаконна търговия със записи. В училище започнахме със самодейни групи, даже съм печелил награди от регионални състезания за училищни групи. Също и от „Ален мак“, с песни по героични стихотворения, посветени на България. Бяхме банда от 4-5 момичета и аз с китарата. В такъв състав правехме патриотични песни.“

Така постепенно Явор съзрява за момента, в който, вече навършил 20 години и натрупал музикален опит, е готов за нова група. Първите трима в групата са Явор Кирин, Павел Миленов и Марио Балтаджиев. Те създават и първия албум, наречен „Барок“.

Явор казва, че текстовете и музиката са писани без напън и без сериозна амбиция и дори от днешна гледна точка не намира текстовете за изящна форма на словесност. Опитът обаче е ценен, а песента „Мъглата“ им печели награда от фестивала „Рок златен Орфей“ в Благоевград през 1992 година.

Явор Кирин: „благодарение на наши по-възрастни приятели, можехме да се докоснем до работата в студио „Дилема“. Павел Миленов има голяма роля в първия албум – и като текст, и като музика.

Наживо пускахме синхрони, ефекти от синтезатор… Малко сухо звучахме, все още нямахме басист и китарист.“

По онова време вкусът на Явор се оформя от групи като „Yes“, „Kansas“, „Genesis“.

Албумът „Моногама“ и големите успехи

Повратната точка за „Алегро“ е 1997 година. Един период в българската рок музика, когато, въпреки голямата конкуренция, а може би тъкмо заради благотворните условия да има такава, групата получава признание и намира много почитатели.

Явор Кирин: „Тогава имаше публика за всички, глада от 80-те се насищаше във всички посоки, организираха се много фестивали, например, Бергсток в Берковица.“

От този период групата има множество участия на фестивали в България и чужбина, също и клубни изяви. През 1997 и 1998 година музикантите участват на възстановения фестивал за българска популярна песен „Златният орфей“.

Връщайки се към „Моногама“, Явор разказва:

„По онова време се появиха много записи на стари звезди, които започнаха да изчистват звука и концепцията си от всякаква електроника. Тогава и ние решихме да направим по-чисти, по-човешки неща. Всичко звучи като записано от репетиция, което на мен ми допада. По онова време излезе „Waiting for the punchline“ на „Extreme“, слушахме и албумите на Lenny Kravitz. Всички те звучаха по-изчистено, акустично, небрежно. Имаше повей от 70-те години. Вторият ни албум е интровертен. На обложката е изобразен почти разтопен телефон, свързан с развален говорител. Опитахме чрез това да символизираме липсата на връзка между нас, страха от това да осъществим истински контакт. Затова говоря за една болна интровертност. Пишейки тези неща, бях в житейски период, в който се борех с тези неща. Всеки, който създава нещо, се съобразява със собствения си свят. Ние не сме тези, които са искали да се събират с мейнстрийма, това донякъде изигра лоша шега впоследствие, но никога не сме били от конвенционалните рокаджии. Вкупом се формирахме като личности. Израснахме в една махала, от трети клас сме заедно и така изживяхме много – семейства, любови и разочарования…“

В „Моногама“ групата вече има двама нови членове – Бисер Иванов – китара – и Марио Иванов – бас. Явор среща Бисер в читалище  в „Слатина“, където те свирят.

Явор: „По онова време аз имах една много добра китара, „Fender – Stratocaster“. Бисер ни слушаше как свирим в читалището, а когато свършихме, дойде и попита може ли да пипне китарата. Тогава аз разбрах, че това е най-добрия китарист в България. Бях очарован от таланта му и веднага разбрах, че това трябва да е нашия китарист.“

Записът на „Моногама“ е в студио „Графити“ с Иван Станков.

„Стъклено“

Както по-горе казах, „Стъклено“ е любима за мен песен. Тя е по текст и музика на Явор. Текстът говори за границата между истинното и въображаемото, а стъклото е метафора за пресечната точка между двете, разкривайки трансформациите и прозрачността в човешкия характер.

Явор Кирин: „Бяхме формирали вече петицата и единствения начин за изява бяха нощните клубове, които тогава бяха доста на брой в София. Решихме тогава, че трябва да направим някое по-форматно парче, което да можем лесно да изпълняваме наживо, бес секуенсъри, дръм машини и слушалки. Аз бях вече създал парчето, направихме аранжимента в репетиционната и още преди да го запишем го свирехме в нощните клубове. Мисля, че „Стъклено“ е най-големия ни хит.“

Друга силна песен от албума за мен е „Илюзии“. За нея Явор казва:

„И тук музиката и текста са мои. Бяхме поканили трио „Кармела“ да се включат с вокали. В записа има и програмирани, но и живи струнни инструменти – виолончело и цигулки.“

На цигулки свирят Даниела Царкова и Жана Ключкова, на чело – Лиляна Василева.

В същия период се появява и „Приспивна песен“ на „Б. Т. Р.“, която според мен на моменти много наподобява на тази мелодия.

„БИО“ и последните години на „Алегро“

„Био“ е третият и последен албум на „Алегро“. Той излиза през 2000 година и с него идва и края на този творчески проект. За Явор това е най-силния албум на групата. „Био“ е записан почти изцяло в новото студио на Емил Бояджиев, с когото Явор ще продължи да работи дълго занапред. В „Био“, на мястото на Марио Балтаджиев, на клавишните идва Калин Тонев. Калин е автор и на инструменталната композиция „9“ в албума. Марио Балтаджиев пък поема по свой професионален път, различен от този на останалите, като създава свое студио и се превръща в един от най-разпознаваемите дикторски гласове в радиото и телевизията.

Явор: „Онзи период беше особен, аз имах някакви интелектуални залитания. Бяха драматични ситуациите и с другите от групата. Този период не се обуславяше с артрок, не можехме да печелим достатъчно от тази музика. Дойде момент да се създават семейства, тогава съвсем естествено започнаха нещата да се разклащат и групата се разпадна.“

„Остани“

Явор: „Направихме тази песен заедно с Бисер, като си поделихме музиката. Той бе започнал хармонията, аз направих кантото и текста. Това ни бе първия запис с Емил Бояджиев в старото студио на Весо Кокала „Веселин Тодоров“, в бившия Младежки „дом Лиляна Димитрова“, сега Дом на културата „Средец“. Тогава тъкмо бяха довършили албум на „Акага“ и с него се разбрахме, че ще  запишем там следващия си албум. Впоследствие Емо създаде свое студио, „Хитхаус“, където записахме албума „Био“. Но за мен „Остани“ е изключително важна с това, че ни срещна с Емо Бояджиев. За съжаление, той вече не е между нас, почина твърде млад, но всеки, който го е познавал и е работил с него, го помни като добър човек и прекрасен аранжор. Едни от най-хубавите съвременни аранжименти в България са правени от него.“

Емил Бояджиев почина на 45 годишна възраст на 16 февруари 2020 година.

„Пясъчен часовник“ е още една песен сред фаворитите ми в албума.

В „Био“ е включен и кавър на вечната песен на „ФСБ“ – „След десет години“, по текст на Михаил Белчев. „Алегро“ са едни от малкото музиканти, осмелили се да интерпретират музиката на „ФСБ“. Няма да издребняваме доколко тази песен е на „ФСБ“ заради нейния италиански оригинал на „Le orme“. Нейният текст сам по себе си има голяма емоционална стойност, като самия Мишо Белчев каза преди време, че го е написал в посвещение на своя приятел Владимир Заимов. Но това е друга тема.

„Свят от стени“

В края на този материал искам да ви представя една от най-важните композиции в албума „Био“ – песента „Свят от стени“ с гост изпълнител Звезди Керемидчиев.
 

Явор: „Това е любима песен  в дует с любим изпълнител. През 1987 и 1988, когато се разпространяваха касетки със записи на „Ахат“, колко съм пял върху техни песни! Много уважавах Звезди и тайно му завиждах. Нашите гласове са много различни, аз съм много по-лиричен. Неговата сестра Нели е изключителен глас. В последната песен на био още съм тя извива трели в далечината, леко госпъл. Познавах Нели от дълги години, а след като звезди се върна от седемгодишния си престой в щатите, тя го доведе да се запознаем. Прекарвахме заедно, чувахме се, виждахме се по купони. Когато записвахме, се сетих за него. Това е страхотен спомен. Емо „Емил Бояджиев“ бе намерил два микрофона за нашите различни типове глас и ги постави в кабината. Ние сме седели един срещу друг, гледайки се и пеейки един на друг, вместо, както обикновено се прави, първо единия да влезе в кабината, а после другия. В песента се чуват всякакви грешки и разминавания в моето пеене, но те са заради вълнението.Докато съм писал песента не съм си мислел за дует, впоследствие се сетих за Звезди и добре е, че стана така, защото това е моя сбъдната мечта.“

След „Алегро“

Може би Явор Кирин остава най-активен в музикалната сфера измежду всички свои колеги. Той пише текстове и музика за много песни. Негова, например, е „Като слънце в огледало“ на Васил Найденов. Той я написва, след като двамата се запознават в Украйна и обменят ценни идеи. Негови текстове пеят Кристина Димитрова, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Лили Иванова. Текстът му за песента „За тебе бях“ на Лили Иванова „по музика на Красимир Гюлмезов“ е поставен на трето място в слушателска класация на „БГ радио“ „Стоте най-велики български текстове на песни“. Една от любимите ми песни с участието на Явор Кирин в творческия колектив е „Бум бум“ на Нели Рангелова.