Крис Григоров.
Музикално 2023 година имаше по-малко продукция от предхождащата я година, но затова пък се забелязваше едно по-дълбочинно навлизане в различни теми и територии.
Българската музика имаше силна година. Графа направи концерт на Националния стадион „Васил Левски“ и той бе първият толкова мащабен поп концерт у нас. Изпълнителят пусна и нов албум. Освен него, нови албуми издадоха нашите популярни изпълнители Михаела Филева, Миро, дуото „Молец“, Поли Генова, Теди Кацарова, Тони Димитрова, Кичка Бодурова, дует „Ритон“, Нина Николина, Веселин Маринов. Дара Екимова издаде мини албум (EP) и обяви, че готви нещо по-голямо за тази година. С мини албум се отличи и Папи Ханс, а Криско издаде дебютен албум след шестнайсет години на сцена. Нова музика издадоха и Ясен Зердев, Явор Велчев – Яви, Христина Йосифова, Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски, групите „Кикимора“, „Севи“, „Ноумор мени мор“, „Фанданго“ и „Конкурент“. Младата изпълнителка на народна музика Петя Панева също издаде нова музика, а Елица Тодорова обяви подготовка на коледен албум през 2024 година. Стефан Диомов издаде албум с детски песни. Рок групата „Епизод“ отбеляза своята 35-та годишнина с двоен сборен албум, „Б.Т.Р.“ отпразнуваха 30 години с поредица от концерти, „Нова генерация“ направиха рестарт на музикалната си дейност с концерт в София и с нови прожекции на филма за Димитър Воев, а друго събитие събра на една сцена тях и групи от 90-те като „Ревю“, „Контрол“, и „Хиподил“.
Появиха се и интересни книги като „Един живот за музиката“ на Христо Ламбрев – един от съоснователите на група „Сигнал“, и „На прага на времето“ на Кирил Маричков. Лили Иванова също издаде книга със записки от свои дневници – „Моят личен дневник“.
През изминалата година България посетиха много звезди от световната сцена като Ерос Рамацоти, Браян Адамс, китаристите Стив Вай и Доминик Милър, „Кул енд дъ генг“, „Фън Лъвинг Криминалс“, „Пантера“, Франс Фърдинанд, „Ману Чао“, Тария Туронен, Джо Лин Търнър, Йън Пейс и други.
В международно отношение също имаше много нова музика. Много от големите звезди на световната сцена записаха албуми през годината. Сред тях са Шер, Селин Дион, Шаная Туейн, Доли Партън, Смоуки Робинсън, Питър Гейбриъл, „Евритинг бът дъ гърл“, „Тейк Дет“, Кайли Миноуг, Джеймс Блънт, Кели Кларксън, Дрейк. Андреа Бочели също пусна албум през изминалата година и в него включва и част от децата си. От световния рок нови албуми издадоха Алис Купър, „Роулинг Стоунс“, „Металика“, „Ю Ту“, „Дюран Дюран“, „Саксън“, „Търти секъндс ту марс“, „Годсмак“, „Кюр“, „Смашинг Пъмпкинс“, „Слипнот“. Разбра се, че преди смъртта си Шиниъд О’Конър е готвела нов албум, който вероятно предстои да се издаде. Също посмъртно бе издадена и музика на Ейми Уайнхаус и Уитни Хюстън. През годината излезе неиздаден материал на „Куин“, а старо демо на Джон Ленън бе претворено в нова композиция. „Now And Then“, в която се включват под различна форма и другите живи и вече мъртви членове на „Бийтълс“, бе разработена и с намесата на изкуствен интелект.
През годината албуми записаха и съвременни поп икони като Ники Минаж, Лана Дел Рей, Ели Голдинг, Пинк, Тейлър Суифт, Джейсън Мраз, Адам Ламбърт, Ед Шийрън, Сам Смит, Травис Скот и други. Най-успешен обаче бе албума на Майли Сайръс, чиято най-хитова песен „Flowers“ стана първа и в британските, и в американските класации и е номер едно и в годишния чарт на „Билборд“.
През 2024 година се чакат нови албуми на поп певиците Ариана Гранде, Кейти Пери и Бритни Спиърс, както и на една от певиците в „АББА“ Агнета Фелдскуг. Енрике Иглесиас, който също готви албум, твърди, че той ще е последен в кариерата му. В българската музика нови албуми през годината предвиждат певицата Невена Пейкова, композиторът Явор Русинов, Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“, „Д2“ (празнуващи 25 години от създаването си) и други.
Годината се очаква да е доста богата за феновете на рок музиката, тъй като България е включена в турнетата на много популярни групи като „Мегадет“, „Корн“, „Лимб Бискит“, вокалистът на „Айрън Мейдън“ Брус Дикинсън, който готви и нов албум, и други. Очакват се нови албуми и на „Джудас Прийст“, „Найтуиш“, както и на Шерил Кроу.
Бионсе отново взе „Грами“ и стана най-награждавания артист в историята на наградите. Наградите „Оскар“ отличиха като най-добра филмова песен „Naatu Naatu“ от индийската продукция „RRR“, която взе и „Златен глобус“ в същата категория, а Оскар за най-добър филмов саундтрак бе присъден на музиката от „На западния фронт нищо ново“. И през 2024 година в 96-тите награди „Оскар“ ще отличават и в тези категории, като основни претенденти за най-добра песен са композициите от нашумелите филми „Барби“, „Игрите на глада“ и „Пурпурен цвят“. На 23 януари ще бъдат обявени номинираните за „Оскар“ във всички категории, а на 10 март ще е церемонията по връчването на наградите.
Финалът на песенния конкурс „Евровизия“ за 2024 година ще се проведе на 11 май в Малмьо, Швеция. Ще участват 37 държави, като България за втора поредна година не е включена в тях. От БНТ още не са дали коментар защо, а при предишният отказ от участие бяха изтъкнати финансови причини. Румъния и Северна Македония също няма да участват, затова пък се завръща Люксембург, която не е имала песен там от 1993 година, а е с традиции в най-старите издания на конкурса. Миналогодишната победителка, Лорен от Швеция, стана първата жена, печелила два пъти конкурса, и превърна Швеция в страната с най-много спечелени издания – цели седем. Поради конфликта в Газа някои държави обявиха, че ще бойкотират участието на Израел в тазгодишното издание. Междувременно, след като през 2022 година бе изключена от конкурса и пропусна две негови издания, Русия възстановява съветския му вариант „Интервизия“, където са поканени и всички неприети в „Евровизия“. Конкурсът ще се проведе в Санкт Петербург след прекъсване от 39 години, като все още няма обявена дата.
През 2023 година се разделихме с големи имена в музиката. Разбира се, най-популярните сред тях са Шиниъд О’Конър, Тина Търнър и Тото Кутуньо. Същата година ни напуснаха и джаз музикантът Тони Бенет, китаристът Джеф Бек, композиторите Роби Бачман, Бърт Бакарак и Дейвид Кросби, джаз музикантът Уейн Шортър, един от легендарните китаристи на „Уайтснейк“ Бърни Марсдън, китаристът на „Дайър Стрейтс“ Джак Съни, един от съоснователите на „Игълс“ Ранди Майснър и много други. В самият край на годината почина и гръцкият изпълнител Василис Карас. Българската музика загуби композиторите Андрей Дреников и Георги Занев, китаристът на „Ренегат“ Петър Маринов – Валжан, изпълнителят на народни песни Васко Лазаров, акордеонистът Стоян Дечев, джаз саксофонистът Борис Петров, певицата на стари градски песни Мария Петрова и много други.
Така изпратихме 2023 година в музиката и очакваме събитията в настоящата 2024-та, които да ни заредят с нови емоции.
