Крис Григоров.
Кирил Семов се ражда в София през 1932 година и няма музикално образование, макар да ходи на уроци по пеене като ученик. Това не му пречи да усъвършенства гласа си, пеейки в множество хорове – хора на Софийската опера, хора на държавния музикален театър „Стефан македонски“, ансамбъла за песни към БНР. Пее и в доста оркестри, включително естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио и оркестър „София“. Популярността си основно дължи на това, че е солист в групата „Студио 5“. Пее в оркестрите на Йонко Татаров, Никола Чалъшканов, както и в джаз формацията „Оптимистите“. Още на първия фестивал „Златният Орфей“ през 1965 година Кирил взема втора награда с песента „Ева“.
Следващата година взима специалната награда, този път с „Несебърските камбани“. А през 1969 година, заедно с Маргрет Николова, са наградени с голямата награда за дуета си „Сън сънувах“.
Любопитното е, че и трите песни са по музика на Атанас Бояджиев. Семов е бил недолюбван от комунистическата власт, понеже е потомък на царски офицер, а един от прадядовците му държал фабрика. Кирил знаел доста чужди езици и общувал само с малък кръг, странейки от комунистическите големци. Може би това става причина да не го допуснат до висше музикално образование и да не му издадат нито една дългосвиреща плоча.
„Една девойка ме попита“ е по музика на Димитър Вълчев и текстове на Радой Ралин. Тя излиза в краткосвиреща плоча през 1965 година като издание на „Балкантон“. Аранжиментът е на Дечо Таралежков, а песента е изсвирена от естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио с диригент Емил Георгиев. Песента излиза и в друга плоча, където от Б страната е „Калиакра“ на Мими Николова. Ритъмът на „Една девойка ме попита“ е танцувален и чрез него се опитват да противодействат на набиращия популярност туист, идващ от западните държави.Въпросът къде наистина е улица „Ракита“ е занимавал доста хора. Ракитата е вид върба, която не се среща в София или Пловдив, а по-скоро в крайдунавски градове. Но това не пречи да именуват улици и в двата града по този начин. Тук не става дума за пловдивската, а за софийската улица с това име. Тя се намира в „Горна баня“, по склоновете на Люлин планина, и е къса и невзрачна. Това я прави трудна за намиране, което я превръща в подходяща за песента. Това далеч не е първата песен с текстове на Радой. Преди нея излиза „Една красива грешка“ на Йорданка Христова по музика на Милчо Левиев. А в годината, в която излиза „Една девойка ме попита“, се появява и друга песен с девойка в името пак по текстове на Ралин – „Търси се една девойка“ на Борис Гуджунов по музика на Петър Ступел.
Кирил Семов доста пътува и концертира в държавите от Източния блок като СССР, Чехословакия, Източна Германия, Полша, Унгария, Румъния и т.н. Не му позволяват никакво излизане в западна страна. И макар да няма награди от нито един международен фестивал, той е сред лицата на нашата естрадна музика навън. Музикантът умира на 10 ноември 1972 година, малко след като навършва 40 години и бидейки в отлично здраве. В мистериите около смъртта му най-голям дял имат догадки, насочващи към намеса на Държавна сигурност. Огромната колекция с плочи на музиканта изчезва. Самият той оставя около 15 малки плочи, от които две са за румънския пазар. Чак през 1995 година посмъртно му издават аудиокасета с избрани песни. Един от последните му хитове е „песен за грозното пате“ от филм мюзикъла „Баща ми бояджията“, излязъл през 1974 година. Семов участва също и в многосерийния филм „На всеки километър“, заснет между 1969 и 1971 година.
„Една девойка ме попита“ има няколко кавърверсии, измежду които можем да отбележим тази на „Акага“.
Завършваме с друга версия на песента, този път на „Тумбаито“. Тя е продуцирана от Калин Вельов и издадена от „KV Productions“, като влиза в дебютния едноименен албум на групата от 2013 година. Аранжиментът е в стил мамбо, доста популярен в САЩ през 70-те години. А брас секцията е с аранжимент от Михаил Йосифов. Песента е удължена, за да се включат характерните за латиното разпявания, наречени Coro Pregon. Добавен е и допълнителен текст, а вокалните партии са изпълнени от Мартин Ташев.
Този материал е подготвен за рубриката „Трелите напомнят“, част от българската програма „Български глас“, излъчвана веднъж седмично на вълните на канадската мрежа „ChinInternational Radio/TV“. Материалът е излъчен на 31.03.2024 г.
