Крис Григоров.
Продължаваме да разказваме за химните на България. В предишната част говорихме за химните до 1964 година, а сега е време да поговорим за днешния химн и всички негови вариации.
„Мила родино“
Още през 1885 година Цветан Радославов написва песен със заглавие „Горда стара планина“, за да бъде вдъхновение за българските войски и за народа в навечерието на Сръбско-Българската война и предстоящото Съединение. Негово дело са и музиката, и текста на песента. На вашето внимание предлагам оригиналния текст, публикуван за пръв път в учебник по музика на Георги Байданов през 1894 година, където е отбелязана като народна песен. Тъй като тази първа публикация не е толкова популярна, текстът е от друг учебник, написан от чеха Карел Махан през 1895 година.
„Мила родино“
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест
ах, те нямат край.
Хайде, Българи, напред!
Към Балкана да вървим.
Там се почна бой ужасен,
за свобода на нашия народ.
Още за личността на Радославов можете да прочетете в тази статия на БНР.
Когато Цветан Радославов написва песента, той е едва на 22 години и е студент по история и славистика във Виена. Радославов е един от десетките студенти, учещи в европейски университети, които се включват като доброволци в Сръбско-Българската война. За пръв път те пеят тази песен на кораб, плаващ по Дунава, и затова Балканът е тяхната крайна цел. Там се водят основните сражения.
Много спорно е кога точно е написан този химн. По-популярна е версията, че Радославов я измисля докато параходът с доброволци пътува от Виена към българските брегове. Но както отбелязва и екипът на „Българска история“ в свой
Кратък материал по темата, по-достоверна е друга версия, според която песента е измислена още преди това, докато Цветан живее във Виена. В потвърждение на тази теза е споделеното от неговата сестра, че когато е съчинявал нови песни, той си е акомпанирал на пиано. В потвърждение на тази теза е и последния куплет. Твърди се, че в най-началния си вид той е бил:
Хайде, Българи, напред!
Към Балкана да вървим.
Там се почна бой ужасен,
Между турци, българи.
А иначе, друг любопитен момент около химна, за който разказват също от „Българска история“, е скромността на Радославов, който дълго време не споменава на близките си, че е автор на песента. Роднините му разбират чак на сватбата на неговата племенница Сийка, където един от гостите го поздравява за песента.
Смята се, че за създаването на химна, Радославов използва като основа популярна хороводна мелодия от своя край. Но има и други предположения, както ще видим по-нататък. През 1905 година композиторът Добри Христов прави и първата музикална обработка на песента за еднороден хор.
Дотогава текстът претърпява редакции, за да се съобрази и с новото историческо положение. Ето го обновения вариант:
Горда Стара планина
До ней Дунава синей
Слънце Тракия огрява
Над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Горда Стара планина
Славна наша твърдина
Тя хайдушката си песен
Пей от вечни времена.
Припев…
Гордо Дунава се лей
Свойта песен тиха пей
Вечен спомен той за Ботев
Във гърди ни ще лелей.
Припев…
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев…
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Припев…
Първият запазен запис на „Горда стара планина“ е от 1926 година и се съхранява в научния фонд на Българската академия на науките. Той е записан от композитора Панчо Владигеров и в него песента се изпълнява от проф. Иван Шишманов, съгражданин и приятел на Цветан Радославов. И двамата са родени в Свищов.
И така, връщаме се в 60-те години., по разказ на самия Джагаров се знае, че двамата с Димитър Методиев са заточени в резиденцията във Врана, където да направят редакция на този текст, подходяща за времето и партийната конюнктура.
Когато през 1964 година е свикана комисия за утвърждаването на „Мила родино“ като национален химн, има един човек, който се противопоставя на това решение. Това е академик Петко Стайнов. Според него това е стара еврейска мелодия и това не дава основание тя да бъде възприета за химн на българите. Стайнов твърди, че я е чувал от ашкеназки евреи, които в началото на XX век са посещавали родния му Казанлък и са свирели там хоро със сходна мелодия, подчертана от трибал, вид ударен инструмент. И както е нормално за онова време, изказването на Стайнов е докладвано където трябва и той е освободен от комисията. Интересното е, че по-късно и самия Добри Христов, когото вече имах възможност да спомена, в качеството си на академик, също твърди, че химнът е базиран на стара еврейска песен. Той казва, че Цветан Радославов често е общувал с евреи и е твърде вероятно да е чул от тях тази мелодия. За съжаление, няма нито текстови, нито музикални доказателства, че такава песен има. А и Христов казва още, че в нашата музика има стотици мелодии, заимствани от други народи, но те са вече станали част от родното ни музикално наследство и могат да се възприемат като български.
На 8 септември 1964 година, със специален указ, редактираната версия на Радославов е обявена за химн на република България. Ето я и нея:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашия победен строй.
На химна е направен нов аранжимент от Филип Кутев и Александър Райчев, допълващ този на Добри Христов. Указ номер 534 за одобряване текста и музиката на новия химн, публикуван в „Държавен вестник“, можете да прочетете тук.
Ето и записът на химна такъв, какъвто е той между 1964 и 1990 година.
А ето и версия на химна с един от по-старите допълнителни куплети. Тя е от 2004 година и е направена със Софийска филхармония под диригентството на Найден Тодоров, с аранжимент на Ценко Минкин и със солисти Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Орлин Горанов и Роберта.
Тази версия на химна е в официално обращение чак до 1990 година, когато с решение на Седмото Велико Народно събрание е запазен само първия куплет и припева, а останалите два куплета са премахнати. За да бъдем докрай коректни, трябва да кажем, че и без това официализиране, българите и дотогава най-редовно са изпълнявали песента в този неин скъсен вариант. Вторият куплет се е изпълнявал по-рядко, а третият пък още по-рядко, особено в последните години преди демократичните промени. През 1990 година, наред с дискусиите за нова конституция на страната, и химнът става тема на депутатите. Отправени са различни предложения за химн, измежду които е и връщането на „Шуми Марица“, както и превръщането в химн на „върви народе възродени“. Но накрая надделява мнението, че „Мила родино“ вече е достатъчно разпознаваема песен сред народа и единствено трябва да се съкрати. Днес изпълняването на химна е регламентирано в член 168 от Конституцията на Република България, действаща към датата на публикуване на статията.
Така утвърденият през 1990 година вариант на химна е актуален и до днес. Ако се подложат на сравнителен анализ химните от всички държави по света, нашият е един от сравнително новите химни. С него се отразява посрещането на новата година, официалните и национални празници, участията на български спортисти в международни състезания и в още куп други церемонии.
Любопитна дискусия, свързана с евентуална продажба на правата върху българския химн на чужда компания, се завъртя в интернет през последните години. Тя бе провокирана от факта, че ботовете в YouTube изрязват моменти от видеоклипове, в които се чува българския химн. Екипът за проверка на фактите на БНР направи разследване по въпроса, изводите от което публикува в подробен материал, който можете да прочетете тук.
Завършваме с инструментална версия на химна, изсвирена от симфоничния оркестър на Българското национално радио.
