Крис Григоров.
„Щурците“ се създава от обединяването на Кирил Маричков и Петър Цанков от група „Бъндараците“ и Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“. На концерт в зала „Универсиада“ през 1966 година „Слънчевите братя“ са преди „Бъндараците“ в програмата. В главата на Кирил вече назрява идеята за новата група, понеже в „Бъндараците“ правят само кавъри на чужди песни и нямат желание да създават свои авторски композиции, а и ръководителят на групата има проблеми с алкохола. Гледайки „Слънчевите братя“ на сцената, Кирил забелязва, че ритъм китаристите са по-светлокоси и са без очила, а басистът и барабанистът са с черни очила и черни коси. А в „Бъндараците“ е обратното. Барабанистът Петър Цанков и Кирил, басиста в групата, носят черни очила и са чернокоси, а другите двама на китарите са по-светли и без очила. „Тогава на майтап си казахме: „Я дайте да съберем две нови групи. – казва Кирил. „Четиримата със слънчевите очила в „Слънчевите братя“, а ние без очилата да направим нова група.““ Той го казва като шега, но така и става.
Новата група се създава през 1967 година и се именува „Щурците“. Идеята за името идва на майките на Кирил и Петър, които в приятелски разговор обсъждат, че щурецът е символ на свободния музикант и „Щурците“ е най-подходящото име за групата. Когато момчетата отиват в Концертна дирекция, за да се регистрират като група, един от началниците изумено ги гледа и се развиква: „Какво? „Щурците“ ли? Откъде го измислихте това име, бе?“ Докато крещи, удря по масата, а от поставения на нея пепелник се разхвърчават фасове. „В България такава група никога няма да има. Прилича на онези… Бръмбарите… Ливърпулските рошльовци.“ Тогава „Бийтълс“ са превеждани като „Бръмбарите“ и в социалистическа България се преследва всичко, свързано с тях. След като им отказват името по този начин, момчетата отиват в радиото и молят да се организира конкурс, на който публиката да избере името им. Със задачата се заема Димитър Керелезов. Малко преди обявяването на конкурса, младите музиканти приканват всичките си приятели и роднини да гласуват за „Щурците“ и така предложението да получи най-много гласове. Към радиото са пратени хиляди писма, които се селектират в продължение на два дни. Има всякакви предложения: всякакви цветове в комбинация с „китари“: „Червените китари“, Сините, Зелените, Сребърните, Златните… После – по-специални китари: Пеещи, Ръмжащи, Гърмящи, Цвилещи… После най-различни птици: „Синигерите“, „Врабчетата“, „Чучулигите“, „Славеите“, „Щъркелите“, „Папагалите“. Някой предложил „Монасите на електрическия резонанс“, а друг пък дал името „СЕКС“, което значело „Студентски електронен китарен състав“. Но „Щурците“ има най-много гласове, много от които дори не са били организирани от групата.
Момчетата се познават с Георги Минчев от доста време. Кирил го помни още от дете. Първата им среща е когато са малки момчета. Кирил отива за операция на сливиците при доктор Куртев, втория баща на Георги Минчев. Там, на излизане от кабинета и още в упойка, Кирил среща малкия Гошо, който държи в ръцете си комикс. А комиксите по онова време са голямо съкровище, което не може да се намери почти никъде в България. Майката на Кирил го придърпва да се прибират, а Гошо Минчев му казва на сбогуване: „И да знаеш, те, възрастните, са много подли. Сега ще ти разрешават да ядеш сладолед и ще ти го дават, когато най-много те боли гърлото!“ „И те направиха точно това. – разказва Кирил в книгата си „На прага на времето“.
Малко след създаването си, младежите от „Щурците“ получават предложения да работят с няколко големи композитори. Първото предложение, на което се отзовават, е това на Борис Карадимчев, за записа на неговата песен „Кажете не“ по текст на Димитър Стойчев. Карадимчев предлага на момчетата да я запишат с младия Георги Минчев. Това е първата българска песен, записана от групата. С нея за пръв път тя се представя и по националната телевизия.
„Поредната звукозаписна нощ в Първо студио се оказа много плодоносна. – разкрива Кирил Маричков спомените си от онова време. – Освен „Кажете „не!“, успяхме да запишем още три от „най-чуждите“ ни песни с български текстове: „Бащин съвет“ (Bachelor boy) на Клиф Ричард с текст на Гошо Минчев, „Просто така“ (I new I’d want you) на „Бърдс“ и „Слънчево момче“ (Nowhere Man) на „Бийтълс“ с текстове на Илия Атанасов. Първата от тях пееше Гошо, а другите две – ние. Записите бяха отлични, а „кръстникът“ ни Митко Керелезов отново направи специално предаване за нас и пусна всичките.“
„Кажете не“ също е претворявана и от други изпълнители. Детската вокална група „Пим-Пам“ я включват в албум със златни български хитове, издаден през 2008 година и придружен с техните инструментали. А най-известният кавър на парчето е на Мария Мицева от 1968 година, отново изпълнен с „Щурците“.
Този материал е подготвен за рубриката „Трелите напомнят“, част от българската програма „Български глас“, излъчвана веднъж седмично на вълните на канадската мрежа „ChinInternational Radio/TV“.
