Български музикални истории: „Лудо-младо“ или „Откъде да взема сила“

Днес ще си поговорим за една популярна българска песен – „Лудо-младо“. Много хора мислят, че е народна, но нейната музика е написана от Атанас Бояджиев, а текстът е дело на Богомил Гудев.Първото заглавие на песента е „Откъде да взема сила“.

Ето каква е историята. В началото на 70-те години много популярна в България става сръбската музика. Доста известна е например песента „Рамо, рамо“ на Мухарем Сербезовски. През 1971 година се появява и „Балада за Гунди и Котков“, написана от македонеца Наско Джорлев, която, наред със сръбската музика, също е била забранена за излъчване в България. В пограничните западни райони сръбските радиостанции и телевизии се прихващат с антени. Много хора намират начини нелегално да се снабдяват с плочи от Югославия през митничари, дипломати, та даже и през пътуващи спортисти. Друг път ще се занимаваме повече с тази тема. Но важното тук е, че комунистическата власт търси начин да реагира на това чуждо и некомунистическо нашествие. И тогава на помощ идват двамата автори, които биха искали да правят музика със стари градски и селски мотиви, макар да не настояват, че го правят срещу навлизането на сръбската музика в България.

Атанас и богомил се срещат още в началото на 60-те и започват да работят в тандем. Първата им съвместна творба е „Песен за чайката“ на Емил Димитров. Следват още доста песни, а в началото на 70-те те започват да пишат песни, приличащи на народни. Богомил Гудев е син на Гуди Гудев, който е известен народен певец. Богомил води и фолклорното предаване „Писнала гайда шарена“ в държавното радио „София. Многократно ще го споменаваме, защото той е автор на текстовете на десетки големи български хитове на „Щурците“, Мими Иванова и Развигор Попов, Мария Нейкова, Георги Минчев и други. Колкото до Атанас Бояджиев, негови са доста песни с фолклорни мотиви, включително „Сън сънувах“, „Любили сме, любили“, както и песни на „Щурците“ като „Еньовден“ и „Гатанки-ладанки“.

Първият Запис на „Лудо-младо“ е направен през 1971 година в подвижното студио на „Балкантон“ и е регистриран във фонотеката на Националното радио. Издаден е и на малка плоча в ограничен тираж. Но повече от 20 години не се излъчва. Причината е, че според тогавашната цензура в текста има еротична закачка в думите „Как да стана малка моме, като нямам вече сила, като ти си я изпила.“ Днес тези съвсем невинни стихове звучат на строгите оценители като сериозен намек. Между другото, по същата причина през 1984 година спират и песента „Искам те“ на Лили Иванова. Но това е друга история. Та „Лудо-младо не се излъчва в ефира“. Както разказва статия на БНР, един ден жената на Атанас Бояджиев, актрисата Лина Бояджиева, чува версия на песента от детски хор „Петричанче“, а дикторът я обявява за народна песен. До края на 90-те години семейството на композитора и най-вече неговият син Кристиян Бояджиев – също композитор и радиоводещ, открива над 50 версии на песента, много от които издадени в албуми и описани в тях като народни. А никъде не е споменато името на авторите. Чак когато Слави Трифонов и „Ку-Ку бенд“ я включват в албума „Vox Populi“ („Вокс Попули“) през 2002 година, Атанас Бояджиев обявява публично своето авторство. Гудев е починал още през 1993 година. Това авторство се доказва и от сборник на Съюза на българските композитори, издаден през 1971 година. По-късно е намерен и автентичен запис на оригинала. Той е изпълнен от Петър Чернев и Магда Панайотова. В него може да се чуе оригиналният текст и веднага да се разбере кой какви промени е възприемал през годините.

Втората версия на песента е и първата, която я изважда от нейното положение на забравен архив. Тя е в изпълнение на Стоянка Бонева, певица от трио „Българка“ и солистка в няколко фолклорни ансамбъла. Ако се осланяме на спомените на Гуна Иванова, аранжиментът на тази версия е на композитора Димитър Пенев и в него ясно можете да чуете както промяната в размера, така и корекциите в текста, придошли от фолклорната употреба на песента. Не е чудно, че Бонева е знаела песента, тъй като тя е от петричкото село Марикостиново, а именно там, в Пиринска Македония, тази песен е била най-популярна поради близостта си с размера и мелодиката на тамошния фолклор. Освен това Бонка дълго време е част от ансамбъл „Пирин“, където познаването на местния фолклор е от важно значение.



Днес има над сто регистрирани изпълнения на „Лудо-младо“, вариращи от фолклорни аранжименти, през естрада, та до модерно поп звучене. Най-известни са версиите на Ваня Костова, Николина Чакърдъкова, Катя Близнакова, Иван Дяков, Гуна Иванова, Румяна Попова в дует с Васил Петров и много други. В поп-фолка също е желана песен и нейни версии правят Глория, Деси Слава, Фики Стораро, Рени, Данна (Даниела Пирянкова) и т.н. Сред по-новите артисти варианти имат „4етно“ и „Идепея“, Martinna и други.

През 1999 година Бойка Дангова и Илиян Михов я записват в дует за албума си „Песен с любов“. И откакто това се случва, песента се разпознава от широката публика.

Но безспорно най-популярната версия, която направи песента разпознаваема за няколко млади поколения, е тази на „Ку-Ку бенд“ с поп аранжимент и с гласа на Деси Добрева. И до днес Добрева изпълнява песента самостоятелно, а „Ку-Ку бенд“ също я правят и със следващите си вокалисти. Забележете, че в тази версия е следван вариант, подобен на македонски текст. Вероятно е ползвана вариация от Югозападна България. В книгата „За стърчането“ Слави говори, че за тази версия е бил използван саз – традиционен ориенталски инструмент, който е бил за Цветан Недялков. Групата прави и версия за симфоничен оркестър на песента през 2003 година.



Песента е записвана поотделно и от други две певици на „Ку-Ку бенд“ – Нина Николина и Невена Цонева. Тя има също и версия група „Те“ с Преслава Пейчева. Това е един от многото примери на песни, възприети за народни, които са авторски, какъвто е случаят и с „Катерино моме“, която пък е дело на Татяна Сърбинска и с първи аранжимент за оркестър на академик Кирил Стефанов. Но и това е друга история.

 

„Лудо-младо“ е поредната песен със статут на народна, а по същността си авторска. Вижте и по-подробните истории зад национални богатства като „Хубава си, моя горо“ и „Зайди, зайди, ясно слънце“.

Този материал е подготвен за рубриката „Трелите напомнят“, част от българската програма „Български глас“, излъчвана веднъж седмично на вълните на канадската мрежа „Chin International Radio/TV“. Материалът е излъчен на 14.01.2024 г.