Крис Григоров.
„Море на младостта“ се появява почти по същото време, когато излиза и „Събота вечер“, за която вече сме разказвали. Записана е малко след нея с оркестър „Балкантон“ под диригентската палка на Димитър Ганев и с аранжимента на Николай Арабаджиев. Автор на музиката е Йосиф Цанков. След като той се сприятелява с Лили покрай появата на „Събота вечер“, той пише още песни за нея, една от които е и тази. Текстът е дело на Димитър Василев. Конкретен повод за написването на песента е фестивалът „Песни за българското Черноморие“, на чието второ издание Лили Иванова е поканена. Същият този конкурс по-късно ще бъде преименуван „Златният орфей“. Тук подчертаваме оригиналното му име, за да ви подскажем откъде идва морската тема на песните. „Море на младостта“ печели специалната награда в конкурса.
Песента е записана на малка плоча през 1966 година. През същата година е включена и в друга плоча с песни от конкурса, като останалите са „Спомен от лятото“ на Мими Николова, дуетната „Към слънчевия бряг“ на Кирил Семов и Маргрет Николова и „Моя любов разпиляна“ на Маргарита Димитрова. „Море на младостта“ е включена и в първия дългосвирещ студиен албум на Лили с български песни – „Пее Лили Иванова“ от 1967 година. Има нещо много интересно, свързано с тази песен. Тя има три кавърверсии от чуждестранни изпълнители, записани буквално в първите години след нейната поява. Още през 1967 година в своя версия я претворява белоруският певец Виктор Вуячич, като я озаглавява „Море Молодости“.
Със същото заглавие е и по-късната версия на съветската звезда Тамара Миансарова, родена в Украйна.
Тази версия е от 1970 година и е включена в нейната „Антология советской песни“. Същата Тамара изпълнява и известната руска песен „Пусть всегда будет солнце“, с която обира наградите на музикалния фестивал в полския град Сопот през 1963 година. Не е учудващ успехът на песента в Съветския съюз, където Лили я представя в турнето си. Впрочем нейната първа плоча е издадена и във версия за съветския пазар през 1968 година под заглавието „Поёт Лили Иванова“ от местния аналог на нашия „Балкантон“, музикалния издател „Мелодия“. Вариантът за Съветския съюз е презапис с нов аранжимент, този път на Иван Пеев. По думите на Боян Николов, този аранжимент е определян като по-зрял и по-драматичен от първия. Третият кавър на „Море на младостта“ прави Helena Blehárová (Хелена Блехарова), родена на територията на днешна Словакия. Тя е актриса и певица и нейната версия от 1971 година е озаглавена „A Moře Bdí“. Изсвирена е от студийния оркестър от Бърно с диригент Erik Knirsch (Ерик Книрш). Чешкият текст е на Vladimír Fiala (Владимир Фиала).
Като говорим за кавъри, нека отбележим и една по-съвременна версия в почит на Йосиф Цанков. Тя е част от проекта „20 миниатюри за квартет тромбони по музика на Йосиф Цанков“, иницииран от неговия внук Велислав Стоянов, аранжор на пиесите и един от четиримата тромбонисти. Останалите са Иван Мелин, Кирил Михайлов и Димитър Стоев. В по-късно издание на фестивала „Златният Орфей“ песента отново е почетена с изпълнението на певицата Диана. А за честването на сто години от рождението на Йосиф Цанков песента е изпълнена от Илия Ангелов. При едно от идванията си в България през 2002 година известният съветски естраден певец Йосиф Кобзон също изпълнява песента, като куплетите пее в руската версия, а припевът – с българския текст. Най-известната концертна версия на Лили е включена в нейния първи концертен албум „Любовта е по-силна от всичко…“ от 2001 година, където е документиран неин концерт в София. Лили е пяла песента и заедно с Виктор Калев на различни общи участия, където актьорът влиза в нейния образ.
Ето как една българска песен става хит и на български, и на руски, и на чешки език. Немалко са и другите такива примери от нашата естрада. Но за тях ще разкажем в други истории. Завършваме с концертната версия на Лили Иванова от 2001 година.
