Крис Григоров.
Днес ще разкажем историята зад „Шу-шу-шу“ на Леа Иванова от 1979 година.
Преди това нека да я чуем.
Всичко започва от песента „Sugar Town“. Тя е на американската певица Nancy Sinatra (Нанси Синатра), дъщеря на популярния джаз музикант Frank Sinatra (Франк Синатра). Издадена е през октомври 1966 година. Песента е част от сингъл, издаден от „Reprise“ в САЩ. Продуцент и автор на музиката и текста на песента е Lee Hazlewood (Лий Хезълууд). „Sugar Town” става хит в САЩ, като през декември 1966 година стига до пето място в основната класация за сингли “Billboard Hot 100“, а превзема първото място в друг американски чарт – „Easy Listening” през януари 1967 година. В изсвирването се включват общо дванайсет музиканти, като диригент е Don Lanier (Дон Ланиър), а ръководител на музикантите е Billy Strange (Били Стрейндж).
В текста на песента индиректно се пее за доста популярния тогава наркотик ЛСД. Цялото му име е Диетиламид на лизергиновата киселина и той е психоактивно вещество, спадащо към халюциногените. През 60-те ЛСД е много популярен наркотик сред музикантите и актьорите в САЩ. А в американския жаргон са го наричали Sugar Cubes (захарни кубчета). Обичайната доза за еднократна употреба е много малко количество и традиционно е разреждана и продавана под формата на капки, които са се капвали върху малки квадратчета попивателна хартия, или върху кубчета захар. Така Sugar Cubes става един от синонимите на ЛСД така, както кексчетата в съвременния младежки български жаргон могат да препращат и към марихуана, и към кокаин, и към секс. През 60-те радиото в САЩ има цензура, ограничаваща неприличните текстове, но този жаргонен израз пробива. Ако кажеш “Sugar Town“ на обикновения слушател, той го разбира буквално. Но казано на младите хипита, чийто брой се увеличава главоломно по това време и които са главните купувачи на плочи, посланието сработва. Те напълно разбират аналогията, подсилена с „Шу-шу-шу“, като нещо тайно, което се знае само от посветените в захарния град – града на сладостите, на удоволствията. Никак не е случайно, че споменаването на Sugar в песните от втората половина на 60-те си е почти ежедневие.
Ако се вгледаме само в първия куплет на песента на Нанси, подтекстът се разбира моментално:
I got some troubles, but they won’t last
I’m gonna lay right down here in the grass
And pretty soon all my troubles will pass
‘Cause I’m in shoo-shoo-shoo, shoo-shoo-shoo, Shoo-shoo, shoo-shoo, shoo-shoo Sugar Town
„Имам някои проблеми, но те няма да продължат.
Ще легна тук, на тревата,
и много скоро всичките ми проблеми ще се махнат,
защото съм в Захарния град.“
Иначе казано, в сладостната мъгла на халюцинациите, където няма нерешени проблеми. Колкото по-нататък се върви в текста, толкова по-наситен е той с въздействието на веществото върху лирическата героиня. Авторът на песента Хезълууд казва, че никога не е употребявал ЛСД и други сродни наркотици, но е знаел, че аналогията за захарния град ще премине през цензурата и ще привлече младежите, без дори да се усети от техните родители.
Българската цензура изобщо не си дава сметка за това, а и да го е знаел някой, то не би могло да събуди у българина никакви подобни асоциации. Това просто се превръща в любовна песен, в която двама млади смутено изповядват любовта си в нощния час, шептейки тайно „Шушу-мушу“. Текстът е дело на Захари Петров. Той има една от най-големите колекции от плочи с джаз в България и дори Васил Петров сочи него като главна причина да се занимава с джаз. Та в тази колекция явно е присъствала и Нанси с нейния „Sugar Town“. Същият Захари Петров пише текста на „Ладо ле“ на „Тоника“ и на още песни, за които ще говорим друг път. Аранжиментът е на Вили Казасян, брат на Еди Казасян, който е съпруг на Леа Иванова.
За Леа ще имаме още поводи да говорим. Важното за тази история е, че Леа се е стремяла да постигне за България същия бунтарски образ, който е имала и Нанси за САЩ. Не е изключено да е знаела какво се пее в оригинала. Леа Иванова първа от нашите естрадни певици пее отвъд Желязната завеса, заедно с бенда на Еди Казасян. Твърди се дори, че Леа излиза от Източния блок с първият джаз състав от социалистическа страна, който се изявява на запад. Вероятно през 1970 година Леа записва „Шу-шу-шу“ за пръв път, макар че навсякъде е отбелязана 1979 година, когато е издадена като част от нейната първа дългосвиреща плоча, носеща нейното артистично име Леа.
Поколението на 90-те помни „Шу-шу-шу“, но не в изпълнение на Леа, а на Мариус Куркински. Това е и най-известният кавър на песента. В него текстът е само леко променен. Аранжиментът е на популярната група „Тибетски сърца“. Независимо, че се пее от мъж, не е променена частта „Със теб сме двама, но ти си смутен“, което е поредната провокация от страна на Мариус към българската публика. Днес той гледа на музиката си от онзи период с пренебрежение.
Популярна е и версията му с „Ку-Ку бенд“ и с аранжимент на Евгени Димитров.
Този материал е подготвен за рубриката „Трелите напомнят“, част от българската програма „Български глас“, излъчвана веднъж седмично на вълните на канадската мрежа „ChinInternational Radio/TV“. Материалът е излъчен на 17.03.2024 г.
