Крис Григоров.
„Щурците“ е група с много дълга история – повече от пет десетилетия. Групата стартира през 1967 година, а през 1968 година излиза първата им малка плоча. Малките плочи имат по-ограничен брой песни от стандартните, които имат повече песни и затова ги наричат дългосвирещи. Момчетата са мотивирани да правят авторска музика, но това не им е позволено. Те трябва да запишат песни на утвърдени композитори, ползващи се с доверието на комунистическата партия. И така, от страна А на тяхната малка плоча са „Звън“ на Атанас Бояджиев и „Малкият светъл прозорец“ на Атанас Косев. А от страна Б са „Изпращане“ на Борис Карадимчев и „Веселина“, композирана от Петър Ступел. Когато разбират, че трябва да запишат само тези песни, момчетата направо ги намразват. Дотогава те мислят, че четирите песни ще са част от по-голям албум. А всъщност всичките им останали парчета са отхвърлени.
„Веселина“ е записана в една януарска нощ на 1968 година в първо студио на националното радио със звукорежисьор Юри Искренов. Както вече казахме, музиката на „Веселина“ е на Петър Ступел. За него ще говорим в много от следващите статии на тази рубрика. Сега е достатъчно да кажем, че той е автор на много детски песнички, както и на песни за популярни български филми от 60-те и 70-те години. Но дотогава не е бил автор на рок парчета. Според Кирил Маричков това е било голям компромис за групата, която е желаела да прави по-твърда музика. Но от позицията на времето това са песни, които им помагат в началото на пътя. Така че сега и той, и останалите, изпитват носталгия към тях. Текстът на „Веселина“ е на Радой Ралин. Той е сред най-известните му текстове на песни. Любопитно е, че вътре се споменават много хора от световното изкуство, за да се предаде космополитността на големия град и да се усети неделимостта на българското от световното. В тази плеяда са художникът Пабло Пикасо, перуанската класическа певица Има сумак, актьорът Чарли Чаплин и композиторът Игор Стравински. Друг интересен факт е, че тогавашната цензура допуска изречението „Да се любиме пеша“, което е немислимо дотогава. Освен това „да се любиме“ е граматически неправилна форма на „да се любим“, а чистотата на езика е била доста силно застъпена тогава в комисията за одобряване на текстовете. Но в песента се чува още и „да се движиме пеша“. Това не е единствен такъв пример. През 1980 година в песента „XX век“ чуваме: „…И политаме пак, сякаш гониме влак.“ „Гониме“ вместо „гоним“, за да се съхрани ритмичността на фразата.
За зла беда, малко след излизането на „Веселина“, Радой Ралин е подложен на силна цензура. Книгата му „Люти чушки“, пълна с негови епиграми и с карикатури на Борис Димовски, подиграващи пряко и непряко властта в държавата, е забранена. Всички негови текстове на песни също са забранени. Тогава и на „Щурците“ забраняват да изпълняват песента „Веселина“ на музикалния конкурс „Мелодия на годината“ през 1969 година. Концертът е пред над пет хиляди души и в наскоро открития Дворец на културата и спорта във Варна. Освен по българската телевизия и радио, той се излъчва и по „Интервизия“ и се гледа във всички социалистически страни. Групата излиза за своя рецитал и изпълнява почти всичките си песни. Публиката ги извиква на бис. Тогава те решават да рискуват и изпълняват „Веселина“, макар да са им забранили. Публиката продължава да вика „Още, още“ и след края на песента, а в един момент цялата зала крещи: „Хей Джуд, Хей Джуд“. По това време в България е немислимо да се пее песен на „Бийтълс“, особено на такова голямо събитие и пред всички партийни величия. Но тя е хит по целия свят и нашата публика също я познава. Тя знае, че и „Щурците“ я свирят в концертите си. Новината вече се е разпространила. Някои от организаторите им предлагат да изпеят повторно част от другите си песни, но Кирил казва по микрофона: „Сега ще ви изпеем една песен, която и вие, и ние много харесваме. Но има хора, които мразят тази музика и ни забраняват да я пеем. Но ние ще го направим.“ Така песента е изпълнена цялата, а публиката, изпаднала в екстаз, пее финалните „на-на-на-на хей Джуд“.
На места Кирил Маричков казва, че Радой Ралин е бил забранен, защото не е подкрепил декларация на българските писатели срещу Александър Солженицин. Но тази декларация е година по-късно и няма общо с историята. Освен това Радой Ралин не е споменат като един от четиримата, които не гласуват „За“ на националната конференция на писателите, където се е разглеждал този въпрос.
Още преди записа Петър Ступел моли Радой Ралин да промени текста, защото в него споменава Валери Петров, а тогава той е бил отхвърлян от партията. Радой Ралин прави промяната за пет минути в студиото, където работят по записите. Така стиховете
„И Валери Петров, спомнил първа любов,
пише стих, посветен и на теб, и на мен“
са редактирани така:
„Всеки хубав поет, пише всеки свой ред,
Пише стих, посветен И на теб, и на мен.“
По ирония на съдбата, Веселина се казва и втората съпруга на Кирил Маричков. Когато тя е на пет годинки, получава като подарък плоча с песента „Веселина“ и мисли, че е посветена на нея. Кирил и Веселина се запознават на нейния абитуриентски бал в Габрово през 1981 година. Между танците се провежда конкурс за най-красива абитуриентка, в който на Веселина не й достигат два гласа, за да го спечели. Малко след това Кирил отива при нея и й казва: „Аз гласувах за вас!“ Година по-късно се срещат отново, когато тя е вече студентка в София. Дълго живеят разделени, за да се венчаят чак през 1986 година. Цифрите 1986 са огледални на 1968 – годината, в която е създадена песента „Веселина“. Това е знак за двамата.
„Веселина“ има и няколко кавърверсии. Най-известна сред тях е тази на „Дони“ за албума му „Естрада“ от 2000 година.
Така „Веселина“ става една от множеството златни песни на „Щурците“ в българската музика. Тя е класирана под номер 439 в класацията на „БГ радио“ „Петстотинте най-велики български песни“. Когато радиото прави по-разширеното издание „Великите хиляда български песни“, „Веселина“ пак остава в нейната първа половина със своята позиция номер 451.
Този материал е подготвен за рубриката „Трелите напомнят“, част от българската програма „Български глас“, излъчвана веднъж седмично на вълните на канадската мрежа „CHIN Radio/TV International“. Материалът е излъчен на 05.11.2023г.
