Български рок от 90-те години: Константин Цеков

Константин Цеков е един от най-изявените наши композитори и аранжори. Това е един от съоснователите на българската рок група „ФСБ“. Дори аз дълго не съм познавал личното му творчество и съм го възприемал като неделима част от този проект. Там той съчетава много функции – от изсвирването и аранжимента на песните до тяхното изпълняване и продуциране.

В този блог често се споменават музикантите от „ФСБ“ като вдъхновители на много свои колеги и на мен самия.

Тази статия ще посветя на два албума, създадени от Константин Цеков след разформироването на „ФСБ“ около 1992 година. Информацията за нея ми бе предоставена от самия Константин Цеков и от Живка Шопова, за което безкрайно им благодаря.

Предисторията

Преди всичко дължим едно съвсем кратко и повърхностно въведение в музикалната среда. Началото на 90-те години е изключително трудно време за българската музика. След бурния рок подем, предшестващ и съпътстващ демократичните промени, в който се включва и „ФСБ“, българската музика е оставена да оцелява без държавните структури, които дотогава са я подкрепяли. Комитетът за култура се превръща в министерство, а много от неговите дирекции и бюра се реформират. Държавата няма ясна визия за българската култура, а доскорошни творци се занимават със съвсем различни неща, за да се изхранват. Националната телевизия, на която се възлагат много надежди, не прави нужните усилия, за да подкрепя музиката по начина, по който го е правила до 1989 година. Инерцията продължава някои от изградените музикални традиции, но трудната политическа ситуация и прехода към пазарна икономика пораждат многобройни проблеми. Само част от изпълнителите, изградили име на популярната сцена в края на 80-те години, успяват да продължат активно да издават музика. В този период се получават два много сериозни луфта. Единият е липсата на изградени частни звукозаписни студиа, които да работят с най-новите за времето си технологии. Много от дейността на „Балкантон“ е прекратена, а издаването на музика е скъпоструващ процес. Между 1993 и 1995 година се оказва изключително скъпо в България да се издаде компактдиск, а технологията е въведена в развитите страни още през 1987 година. Другият луфт е свързан с липсата на достатъчно медии и продукции, които да пускат новата музика, както и разпространителски мрежи за нейната продажба. След 1992 година се появяват първите частни радиостанции, малко по малко се развиват кабелните оператори и започват да излъчват музикални канали, в които се пуска и музика. Видеоклипове се снимат много рядко и са в голяма степен аматьорски, на фона на тези по „MTV. Компаниите за поп-фолк музика първи  се ориентират в новата пазарна обстановка, а поп и рок музиката е в позицията на догонваща. Концертната дейност малко по малко разкрива нови места за забавления. По това време публика има за музика от всеки жанр.

Поради всичко това, а и по много други обективни причини, времето между 1991 и 1993 година е изключително бедно на родна музикална продукция. Чак към средата на десетилетието някои български музиканти успяват да намерят технологични решения и да възстановят издаването на качествена музика. За процеса спомага и фактът, че търсенето е голямо и хората проявяват жив интерес към всеки нов албум.

„Вертикали“

Преди да разкажа повече за албума, важно е да спомена, че още от 1974 година, когато Константин Цеков е първокурсник в класическия отдел на консерваторията, той прави първия си запис в студио за музика към театрална постановка. Година по-късно прави и първите си записи като част от формация „Студио Балкантон“. Увлеченията му към рока са още от ученическите години, когато е свирил в различни състави. С „ФСБ“ той успява да разгърне талантите си. Музиката на групата е създавана изцяло в съавторство основно с Румен Бояджиев. И двамата свирят на клавишни инструменти, като Бояджиев свири по-скоро на синтезатори, докато голямата любов на Цеков е към чистото пиано. Наред с опита в писането на музика, Цеков има добри познания и върху процеса на записване. Почти цялата българска музика от края на 70-те до края на 80-те години минава през ръцете на Косьо и Румен и те са доста уважавани студийни музиканти и преди, и след това. През 90-те години голяма част от българските поп изпълнители работят с Константин Цеков като автор и аранжор. Сред тях са Васил Петров, Васил Найденов, Ирина Флорин, Орлин Горанов, Камелия Тодорова и други.

Всичко това му помага за работата по първия му самостоятелен албум.

„Вертикали“ е създаден през 1995 година и излиза година по-късно на CD и аудиокасета. Издание на „Маркос мюзик“. Идеите за него са писани и събирани дълго време. Заглавието не е подчинено на някаква концепция, то е по идея на съпругата на Цеков – Живка Шопова. Песните вътре нямат заглавия и единствено са номерирани (тема 1, тема 2 и т.н.). Целта е всеки слушател да изгради своя визия, съобразно онова, с което свързва съответната композиция и настроението, което тя му навява.

Албумът е записван в студиото на „ФСБ“ – „Contrapunkti digital audio studio“ от Румен Бояджиев. Иван Лечев, също част от „ФСБ“, свири китарите и част от цигулките в албума. Третият гост музикант е Венко Захариев – саксофон. Дизайнът на обложката е дело на един от най-добрите български художници Греди Асса, с когото също Константин Цеков поддържа приятелски отношения.

Съпродуцент на албума е Димитър Константинов, който също така свири на цигулка в някои от композициите. Сътрудничеството им с Константин Цеков продължава и в следващите му албуми. Двамата са приятели от ученическите години. Макар да не се занимава професионално с музика, Константинов е голям меломан и дори успява да спомогне за първия компактдиск с музика на „ФСБ“, излязъл през 1990 година. Към днешна дата има друг бизнес, несвързан с музика.

В този плейлист можете да чуете всички композиции от „Вертикали“. Любима за Константин цеков е първата, а най-предпочитани от мен са темите 4, 5 и особено 7.

„Крилете на рибите“

Всеки от албумите на Константин Цеков е интересен с това, че е различен от останалите. Ако говорим конкретно за този албум, мога да кажа, че той ми е особено любим. Излиза през 1999 година, четири години след инструменталния „Вертикали“. За разлика от него, тук вече в повечето песни има и пеене. Текстовете са дело на Живка Шопова, а цялата музика отново е на Константин Цеков. В албума са включени и композиции, които са част от музиката за игралния филм „Остатъци“ с режисьор росен Железов. Железов е и съавтор на сценария. Филмът е криминална драма, а в нея вземат участие младите тогава актьори АСен Блатечки, Китодар Тодоров и други.

В този плейлист можете да чуете целия албум.

Албумът е издание на „UBP international“ и е записван в студио „Балкантон“ от Ивайло Крайчовски (1961 – 2018), също дългогодишен колега на Цеков и част от „ФСБ“. Той свири и баскитарата вътре. И тук се включват Димитър Константинов, Венко Захариев и Иван Лечев. Останалите са: Михаил Йосифов – тромпет, Вили Стоянов – тромбон, Димитър Христов – пан флейта, Владимир Кърпаров – саксофон. . Христо Павлов прави аранжименти за щрайх за две от песните. Тук дизайнът на обложката е дело на популярния художник Кольо Карамфилов (1963 – 2014).

Албумът излиза малко преди „ФСБ“ да се съберат за турнето „С Мобиком на път“.

От всички общо петнайсет композиции девет са част от саундтрака към филма „Остатъци“. Основната песен там е „Като пепел и дъжд“, която има и свои инструментални варианти. Тя е и любима на Константин Цеков от този албум и е сред най-популярните в него.

Сред предпочитаните от мен песни в албума са още  „Брод“ и „Чак тогава“, вдъхновена от джаза.

Заключителни думи

Константин Цеков има общо пет албума, като по-нататък ще разкажем и за издадените след 2000 година. И до ден-днешен той следи музикалните тенденции и се вдъхновява от прогресив рок албумите, макар да споделя, че в последните петнайсет години тази музика е в криза не само в България, но и в световен мащаб, което е причина рядко да има добри проекти.

За работата на Константин Цеков с Ирина Флорин можете да прочетете повече в моята статия за нея.

Очаквайте скоро и още.