Часът на специалиста: Българската група „Catorga“

„Catorga“ е един съвременен български проект, който е поредно доказателство, че у нас има качествена рок музика на български език. Много хора твърдят, че в българския рок няма добри съвременни изпълнители и че не може да се конкурира със световния. Аз съм дълбоко несъгласен с такава констатация и мисля, че тя е породена от незнание. А незнанието до голяма степен се дължи на факта, че рок музиката е сякаш изолирана от медийния поток у нас и така по-трудно се припознава от младите хора. На този фон признанието, което получава тази млада група, буди в мен надеждата, че тъкмо от такива катализатори се нуждаем, които да възвърнат интереса към тази сцена и да й дадат нов живот.

Затова реших да разкажа за тях. Докато слушам песни като „Врагове“, „Белези“, „Няма надежда“, „Спомени“, се убеждавам все по-силно, че тъкмо такива артисти заслужават подкрепа, защото те съчетават професионализма с онова, което идва от сърцето.

Щастлив съм, че имах възможност да разговарям с четиримата членове на групата: Иван Пейчев – китара, Людмил Стамболийски – бас, Емил Марковски – барабани и Лора Димитрова – вокали и автор на текстовете. Заварих ги малко преди репетиция, тъкмо в момент, когато много събития се отмениха в България заради противоепидемичните мерки. Говорим за музиката като изпълнение, послание и призвание.

 

Интервюто

– Разкажете за началото, кога се открихте?

Лора: Всичко започна преди години, когато с Людмил участвахме в друг метъл проект. Впоследствие към нас се присъедини Иван, а след него и Емо. Решихме да запазим тази конфигурация, защото най-добре си паснахме – като хора и като концепции за музиката, която искаме да правим. Не сме имали идеи да включваме повече инструменти, защото нещата ни звучат добре в тази конфигурация. Предишният проект „Serpents Eye“ (Окото на змея), в който бяхме между 2016 и 2018 година, беше отново метъл група, но там правехме песни на английски език и доста бавно се случваха нещата.

Иван: Аз също съм свирил в поне още пет-шест групи преди това. Мисля, че се намерихме в правилния момент и така станаха нещата.

Лора: През 2018 година сформирахме „Catorga“ в пълния й вид и направихме първите записи и публични участия. За името на групата всеки имаше различни идеи. Концепцията на „Catorga“ е, че всеки живее в затвор от емоции, а ние чрез музиката си се опитваме да изкараме хората от собствения им затвор и да ги накараме да се кефят на живота си и на това, което са.

– Трябва ли такава една група да има лидери?

Иван: Трябва да има човек, който да се грижи за организацията. Все пак сме четирима, различни характери сме.

Лора: Разпределили сме времето си така, че всеки от нас да поема различни функции, свързани с групата. Например, Людмил поддържа представянето на групата в онлайн платформите, Иван организира заедно с мен участията и концертите. Емо също ни помага с каквото може.

– Някои от вас имат занимания и извън музиката, какво ви храни?

Иван: Мен ме храни емоцията и това, че чрез нашата музика искаме да кажем неща, които не можем да изразим по друг начин. И колкото и тривиално да звучи, връзката с феновете е нещо страхотно. Много е готино да видиш как хората се кефят на това, което ти си измислил. Засега ние сме една от групите, които държат повече да свирят и чак на втори план са парите.

– Разкажете малко за творческия процес, как създавате музиката си?

Иван: Всичко си правим сами. Музиката е наша, абсолютно всички текстове са на Лора.

Лора: При създаването на всяка песен влизаме в процес, в който събираме идеи и търсим смисъла. По нахвърляните идеи, аз сглобявам текста и посланието, което искаме да предадем с него. Но при нас музиката се ражда първа.

 

– Кое е по-трудно, текстът да се пише по мелодията, или обратно?

Лора: И двете правя с удоволствие. Така е, когато човек е щастлив с това, което прави и го чувства като призвание. И двете се получават. Преди време участвахме в едно мероприятие, където се изискваше музика по даден текст. Текстът бе стихотворение на Димчо Дебелянов и беше много труден, но ние направихме музиката за по-малко от седмица. Получи се доста добра балада, която след това спечели конкурса.

 

– Когато виждате младите хора, които идват на вашите концерти, какво искате да им кажете чрез музиката си?

Лора: Да слушат хубавата музика, да подкрепят българските банди, колкото и да е тривиално, да са верни на себе си и да бъдат добри хора, защото за да стане света по-добър, всичко тръгва от нас.

Иван: В един момент осъзнахме, че сме някакъв пример за младите. Те много бързо попиват. Например, при Лора отиват малки момиченца, които искат да са като нея. Искаме да предадем емоцията и че можем въпреки всичко да правим това, което ни се прави. Особено в тези времена на социални мрежи и телефони, които постоянно им отвличат вниманието.

 

Може да кажете няколко думи и за хора извън групата, които ви помагат.

Лора: Имаме няколко клипа, които заснехме с Николай Тодоров – Найки, който е един много млад и надъхан човек. За първата ни песен клипа направи Боян Карамфилов. Иначе, записвали сме с Петър Братанов – Пепиньо, страхотен човек и наш приятел, който направи двата ни албума да звучат така, както ние искаме. А „Спомени“, още една любима за нас песен, бе записана от Иво Стефанов в „Intelligent music studio“.

Людмил: Този запис ни е награда от „Рейнърс рок трамплин“, класацията на радио „ZRock“ за миналата година.

 

– Как една по-агресивна музика успява да предаде послания за любов?

Людмил: Не ни коства някакво усилие да го правим. Нещата се случват просто така. Да, може заглавията на песните ни да изглеждат страшни, но същевременно те са супер положителни.

Иван: Но този ефект е търсен. В първия момент тежък риф и рев, в следващия – по-мелодичен припев. Черно и бяло, да има разнообразие.

 

– Кажете малко за вашите лични музикални вдъхновения.

Лора: Аз харесвам много и различна музика. Филмова, чилауд и т.н. От метъл музиката обожавам дум метъл с женски вокали, това ме е и насочило към мечтата да пея и да участвам в група. Никога не съм се занимавала с пеене преди да сформираме групата. Повечето хора, излезли от консерватории, преди години са ми казвали, че не ставам. Може би защото не съм минала през онази шлифовка, през която са минавали те и не съм имала самочувствието. Но това бе до един момент, в който си казах, че нямам време за губене и искам да съм част от група. Смятам, че нещата се учат с времето и че човек се развива, докато е жив. Не съжалявам за избора, който съм направила.

Емил: Аз харесвам много класически неща, но си имам една любима група, казва се „Avenged Sevenfold“, на тях държа много.

Людмил: Аз се вдъхновявам от много неща, най-вече блек и дет метъл, но много зависи в какво настроение съм. Гледам да не се ограничавам само в едно нещо.

Иван: Още преди 30 години, когато чух първата аудио касета, се запалих по траш метъл, слушах „Metallica“, „Iron Maiden“, после слушах „Pantera“, „Nirvana“. Но и аз харесвам различни неща. Например, когато излезе „Prodigy, много ги слушах, във фонотеката си имам и „Madonna“, също и някои български неща като „Б. Т. Р.“, „Киора“ и други.

 

– Кои бяха вашите бунтове преди и сега?

Иван: Днес най-много ме дразни това, че на никого не му пука за нищо, всеки си прави, каквото си иска, и няма никаква отговорност. А преди пък не можеше да изразиш себе си. Не можеше да имаш дълга коса, или да ходиш с гола глава. Сега сме в другата крайност и според мен така е по-добре.

Лора: Смятам, че не е добре това, че метъл сцената в България е на много заден план, даже почти нямаме адекватна сцена за групите в България. Откакто сме в група, а и още преди това, се запознахме с толкова музиканти и други банди, които станаха наши приятели и всички те са амбициозни хора, които правят авторски неща. Но няма бизнес в това нещо, не можеш да се изхранваш с него. Не знам как може да се промени това нещо, за да амбицира повече хора. Ето и сега, с мерките, въведени тази есен, много концерти отпаднаха. Влагаш пари и усилия и време, а не можеш да ги оползотвориш и това е много демотивиращо.

 

– Как в пеенето се преминава от традиционен към по-екстремен вокал?

Лора: Не съм спазвала някаква форма. След като с колегите коментирахме, че ще е добре в пеенето да се вкарат по-агресивни вокали, това дойде съвсем естествено. В рамките на няколко репетиции, гърлото ми свикна и спря да ме боли. И днес си намерих техниката, която е удобна за мен.

 

– Лора, Вие правите текстове и за много други изпълнители, усетихте ли какво означава човек да пее текст, който сам е измислил?

Лора: В нашите песни всичко е лично, пречупено през нас. Когато пиша за други артисти, те дават идеите и аз не влагам лична емоция. Когато миналата година пуснахме нашата песен „Белези“ и тя получи своята ротация в радиостанции и през участия в предавания, на последващите концерти хората я знаеха и я пееха с нас. Бях много развълнувана и разбрах какво е хората да преживяват това нещо с теб. Много хора след това са ни казвали колко много ги докосват нашите песни, защото разбират текстовете, тъй като са на български, и ги преживяват. Това е най-голямата оценка. Може би заради това имам емоционален сантимент към тази песен и тя е една от любимите ми. Иначе, самият факт, че избрахме да пеем на български, показва, че не бягаме от корените си и се гордеем с това, което имаме.

 

Иван: Когато групата се събра в началото, важен въпрос за нас беше дали да пеем на български или английски. И решихме да е на български. В чужбина няма да ги изненадаме, там си имат достатъчно такива групи.

 

– В този смисъл, има ли чуждестранни групи и музиканти, с които общувате?

Лора: Това, че пеем на български, малко ни ограничава. Но имахме случай с една сравнително нова група, която доста набира популярност в световен мащаб, казва се „Ignea“. Те ни намериха в Instagram, писаха ни и много харесаха наши неща, което много ме зарадва.

 

– Имате ли любими ваши песни?

Лора: Освен „Белези“, за която споменах, много любима ми е „Врагове“, защото обичам, когато я правим на сцена. Тя е хем много агресивна, хем с много мелодичен припев.

 

– Повече във вреда, или по-скоро от полза са според вас дигиталните платформи за популяризирането на музиката у нас и по света?

Людмил: Ние свирим метъл и от продажби на дискове едва ли ще изкараме много пари. Доволни сме и на това да си върнем вложеното поне в изработката и печатането на компактдисковете, а за записите въобще не говорим. Като човек, който повече се занимава с тези платформи, смятам, че е по-добре повече хора да ни чуят, за да има полза от цялото нещо.

Иван: Благодарение на платформите вече всеки може да чуе какво си направил буквално с три клика. Лошото е, че там е море от информация и прекалено много музика. Дори аз не слушам цели албуми. Чувам само първите три песни на една банда и карам нататък. Може би животът стана много забързан, не е като преди.

 

– Вие имате два мини албума, защо решихте да са мини албуми?

Иван: Не искаме да влизаме в някакви граници. По-добре да издаваме по-често и по-кратки албуми. Ако направим албум с дванайсет песни, пет ще са слушани, а останалите – пълнеж. А всяка наша песен е различна.

Заключителни думи

Сърдечно благодаря на групата за отзивчивостта и позитивното отношение. Благодаря им за всичко, което правят за българската музика и оставят в наследство на световната култура.

Тъй като физическите копия от албумите им бързо се изчерпват, можете да ги търсите на тяхната Фейсбук страница, където да заявите бройка. Също можете да следите техните официални канали в музикалните платформи и YouTube и техния официален уебсайт.