Часът на специалиста: Албумът „Cuba“ на „Karizma“

Днес ви представям един от най-силните албуми в творчеството на пианиста David Garfield и неговата група „Karizma“ – „Cuba“ от 1986 година.

Това е един от любимите ми албуми с дейното участие на Гарфийлд. Всичките десет композиции в пълното издание са инструментали. Най-любимите сред тях са ми „Sting“, „Donna“ и „Kimbissa Cuba“, която вероятно е дала и идеята за заглавието и тематичната посока на изданието.

Целият албум можете да чует

Има и негова пълна версия, продължаваща над 58 минути.

Предисторията

През 1983 година „Karizma“ издават своя първи албум „Dream Come True“. За него ще говорим в друга статия. След излизането му, пианистът David Garfield и колегите му изнасят концерти, най-вече в САЩ и Япония. Японската публика много купува тяхната музика и те са впечатлени от интереса към тях.

През 1986 година Гарфийлд решава да направи нов албум, за да може групата отново да печели от продажби. Но бюджетът за албума е малък. Няма пари да се наемат вокалисти. Всички, които се съгласяват да се включат като гости, са близки приятели на Дейвид, с които групата му е свирила и е споделяла общи музикални вкусове. Пак поради този скромен бюджет се решава албумът да бъде записван почти изцяло наживо, без последващо смесване и обработка. Това обяснява много от дефектите и страничните звуци в записа. Например при наближаващо соло на инструмент, който не е участвал преди това, се чува как постепенно му увеличават микрофона, за да влезе в общата картина. Също така много от солата се импровизират на момента, което прави някои от тях не достатъчно добри. И ако за песните, които групата вече е свирила, момчетата имат някаква рутина, то за новия материал се налага да се сработват в движение. Особено пък при включванията на гостите. По-късно Гарфийлд разказва, че в това е чарът на този албум и макар в много отношения да звучи незавършено, той носи от живата емоция на артистите.

И така, албумът е записан изцяло наживо и без последващо миксиране и по-късно добавяне на инструменти.  Записите са в „Studio Sound Recorders“ в Северен Холивуд, Калифорния, САЩ, и са в две последователни дати, 24 и 25 септември 1986 година. На първата дата са записани „Sting“, „Prophecy“, „Toltec Dance“, „Kimbisa /Cuba“ и „Jive“, а на втория ден – „Donna“, „Hungry Dogs“ и „T.J.“. За останалите две композиции денят на запис не е описан. Поради сгъстения график на музикантите, във всяка от тези дати Гарфийлд може да разчита на различни хора извън ядрото на групата. Така в записите участват общо петнадесет музиканти. От всички момчета седем души съставляват основната група, а останалите осмина са гост-музиканти. На клавишните инструменти е David Garfield, който също е и основен автор, както и аранжор на всичките композиции. На баскитарите са Jimmy Johnson и Nathan East, на електрическите китари са Steve Lukather, Mike Landau и Mike O’neill, а ударните са поверени на Carlos Vega, подпомаган от перкусионистите Lenny Castro и Luis Conte. В духовата секция има цели четирима саксофонисти, от които Brandon Fields и Albert Wing свирят на алт саксофони. Другите двама, Steve Tavaglione и Larry Klimas, свирят на флейти в някои от песните, като същевременно Steve свири и на тенор саксофон, а Larry – на сопран саксофон. Walt Fowler има спорадични изяви на тромпет. Иначе казано, почти всички сесийни музиканти, работещи за проектите на Гарфийлд, са свързани с този албум. Само двама от музикантите идват от други продуцентски компании – Brandon Fields от „Nova Records“ и Steve Lukather – от „CBS Inc.“. Иначе по-постоянният състав на Karizma, който се изявява по онова време, е от David Garfield, Mike Landau, Larry Klimas, Carlos Vega, Lenny Castro, Mike O’neill и Nathan East. На места последните двама също са определяни като гости, тъй като и те не са свирели на всеки от концертите на групата, чието ядро е от останалите петима. Това е и десетата поред комбинация от създаването на групата до този момент. Най-разпознаваемите фигури сред основните членове са Гарфийлд и Вега, които са вписани и като основни композитори. Те са и сред петимата съоснователи през 1975 година и са много близки приятели. Вега е кубинец и той доста повлиява за отварянето на Дейвид за музиката от този регион. Карлос умира през 1998 година и след това години наред Дейвид и други хора от групите, в които са участвали, правят концерти в негова почит. Най-известен сред гостите е Стийв Лукетър, който вече има стотици сесии на китара зад гърба си, а също и младата надежда Брандън Фийлдс.

Първото издание на албума е на грамофонна плоча от „The Baked Potato“ и е главно за японския пазар. След това албумът е издаден от „Creatchy Records“, наскоро създадената продуцентска компания на Дейвид Гарфийлд. Жанрът е неподражаема смесица от джаз, рок, фюжън и латино елементи. Латино нишката се усеща през целия албум. Китарните сола са задължителни, след като в състава се конкурират двама от виртуозите на електрическата китара – Лукетър и Ландау.

Преди да минем към песните в албума, ви предлагам „Tink“. Това е песен, която не влиза в албума, но активно е свирена от групата по същото време.

Песните

Откриващата песен за албума е „Prophecy“. Тя е доста разчупена композиция. В началото кийборд и саксофон свирят в унисон. Още тук, в това първо парче, се вижда схемата, по която е съставена почти всяка песен тук. Основната тема открива, преминава във вариации, следват солата на китара и пиано и накрая пак се връщат към основната тема. Това е т. нар. кръгова композиция. Гарфийлд пише „Prophecy“ още в началото на 70-те и това е сред първите песни, които свири с групата след нейното създаване през 1975 година. По негови думи тя е любима на феновете и затова става завършваща част на техните концерти в ранния период на групата. През годините Гарфийлд многократно записва песента, издавайки нейни демо и концертни версии. Първият такъв запис е още през 1979 година, когато той подготвя демо записи след предложение групата да бъде издавана от „Warner Bros“. Договорът пропада, а Гарфийлд издава тази демо версия в по-късния си албум „Lost And Found“ от 2001 година. През 2018 година е четвъртото издаване на парчето в соловия албум на Гарфийлд „Jazz Outside The Box“ и за тази версия той твърди, че е най-любимата му и най-завършена, с цялата необходима студийна обработка – миксинг, мастеринг и т.н. Гарфийлд разказва още за песента пред „Westcoast Rendez-Vous“: „Смятам я за една от класическите песни на „Karizma“, която подчертава стила ми като запазена марка. Много мелодична, с тежки ритми, смесващи джаз, латино, рок и уърлд музика.“

Втората песен в албума е „Sting“. Тя е може би най-отдавна свирена от групата и влиза в основния неин репертоар за десетилетия напред. Именно по тази причина могат да се чуят и няколко нейни концертни версии, записани и преди, и след студийния вариант. Наглед пиесата е простичка, но това, което печели в нея, е този откриващ китарен риф, който отприщва асоциации за нещо опасно и застрашително. Още една версия на същото парче излиза и в „Lost And Found“, от концерта на групата с участието на Jeff Porcaro в любимия им клуб в Лос Анджелис „The Baked Potato“.

Третата композиция е „Toltec Dance“. Тук се включва и флейта и това е една от песните с най-силно кубинско светоусещане.

„T.J.“ е четвъртото парче в албума. То е откровен фюжън, в който се усеща силно почеркът на групата. Бих го нарекъл най-характерното парче, обобщаващо по най-добрия начин техния стил. Тук за пръв път от началото се присъединяват и Нейтън Ийст на баса и Стийв Лукетър на китарата.

Петата композиция е сбор от две неща, събрани в едно. „Kimbisa/Cuba“. Тази над осемминутна Пиеса започва с характерните за кубинската музика перкусии и напеви, за да премине в своята основна тема, последвана от соло на Гарфийлд. Слушайки „Kimbisa/Cuba“ в детайли, човек може да разбере колко голямо знание е имал Гарфийлд за кубинските традиции, за да смеси толкова характерни елементи от тази музика по интересен за слушане начин и същевременно толкова добре да вгради авторския си почерк.

Шестото парче, „Jive“, е нещо, което леко се разминава с общото усещане на албума и е по-скоро в характерен за 80-те стил.

„Donna“ е седмата пиеса в „Cuba“. Това е баладичен инструментал, където има от всичко по много. Извънредно проста и същевременно елегантно поднесена. И тук отново имаме магнетичен риф, който още отначало изгражда основата около себе си, въвличайки всяка от останалите части. Използваната хармонична схема придружава както основните мелодии, така и солата, с което песента има предвидимо движение. Изненадите идват от солата и малките импровизации на китарата и пианото, където се вижда индивидуалната свобода на музикантите. В тази и в следващата композиция отново Нейтън Ийст заменя Джими Джонсън на баса, а към дежурните двама китаристи се присъединява и Лукетър.

„Donna“ има много версии, като пример за по-късен вариант е този от албума „Perfect Harmony“ от 2012 година. Виж тук.

Под номер 8 е „Hungry Dogs“. Това е сред любимите парчета на самия Гарфийлд. Тук той създава нещо между рок парче и сладка поп-джаз песен с открояващ се саксофон. Саксофонът всъщност заменя вокалите, присъстващи в първата версия на песента. Групата я записва още през 1983 година, макар да не я включва в ранните си албуми. Тя може да се чуе в по-късното и вече споменато издание „Lost And Found“ под заглавието

„I Guess I’ll Just Move On“. Не мога да го твърдя със сигурност, но ми се струва, че Гарфийлд, който е голям фен на барабаниста и един от основните автори зад музиката на „Toto“ Jeff Porcaro, донякъде се е вдъхновил от двете първи песни в албума на групата „Turn Back“ от 1980 година – „Gift With A Golden Gun“ и „English Eyes“. А шансът му китаристът на тази група да бъде и част от неговата му отваря възможност да създаде такова парче. Хармоничната структура при финалните китарни сола много наподобява тази на година по-късно записаната „Big Bone“ на „Los Lobotomys“, за която сме разказвали в друг материал. Всъщност китарните сола в първата версия липсват и там те са на синтезатор. Гарфийлд казва в интервю, че умишлено е дал свобода и на двамата, за да си организират малко надсвирване.

Деветата и десетата песен в албума не са включени в неговото първо издание. Девета е „Creatchy Stomp“.

Тя е една от по-малко забележимите композиции в него и затова не присъства в по-ранните му издания. Дори вмъкнатото китарно соло не звучи естествено в нейната по-джаз ориентирана стилистика. Но въпреки това парчето отзвучава в музикалните среди. Вече споменатият Jeff Porcaro закрива своето обучително видео „Star Licks“ (Different Version)“ от 1988 година именно с тази песен, като и там Гарфийлд е на клавишните.

Финалът на „Cuba“ поставя една традиционна американска мелодия, записана за първи път от бенда на Miles Davis още през 1959 година. Става дума за „All Blues“, единствената песен тук, в чието написване Гарфийлд не участва. Част от състава на „Karizma“ прави още една версия само година след записа на тази. Става дума за варианта с „Los Lobotomys“, в чиято основа също стои Гарфийлд като пианист и аранжор. За тази песен сме говорили доста в материал, посветен единствено на нея.

След албума

Малко след издаването на албума групата стартира турне в Япония, с което да го представи пред тамошната публика, която отново ги приема много радушно. Те записват всички концерти от турнето, а най-доброто от тях издават в първия си концертен албум „All The Way Live“, използвал основно материал от концерта в клуб „Bravas“ в Токио. Извън обичайните членове на групата, интересно име сред музикантите е китаристът Mike Miller, който не участва в студийния запис. През 1998 година е издаден „All The Way Live (Revisited)“, който ни повежда в концертното звучене на групата от онова време.

За финал избирам „Juliamy“, една от неиздадените песни в албума „Cuba“, която също често е изпълнявана от групата.

Още по темата:

Вижте статията за албума „Los Lobotomys“ отново с участието на David Garfield.