Крис Григоров.
Причината да потърся групата бе идея за включване в концерт. Оцених, че това е прекрасен повод за разговор специално за тяхната музика и бях щастлив да разбера, че са съгласни. Благодаря им за цялото отделено време и внимание! С мен разговаря Светлана Близнакова – Севи, съосновател на групата.
Интервюто
Кое ви накара да се влюбите в рок музиката? Какво сте слушали като деца и младежи и кое ви събра?
– Мисля, че музиката е с мен, откакто се помня. Пея от 2годишна, но мина доста време докато открия, че сърцето ми принадлежи на рока. Всъщност винаги е било така, просто аз не го знаех до един момент, в който се огледах около себе си и видях, че всичко, което слушах по онова време, бяха именно парчета на „Aerosmith“, „Queen“, Tina Turner, Alice Cooper. Търсейки себе си във фолклорната музика, после в операта, не бях забелязала, че моето амплоа винаги е било с мен. Тъкмо любовта към музиката и желанието да създаваме свой собствен стил ни събра и като група с останалите.
Как усетихте родната сцена при първите си по-сериозни появи пред публика?
– Въпреки предупрежденията, че стартирайки с авторска музика, публиката ще ни възприеме по-трудно, се радвахме на голям интерес и внимание от феновете още от самото начало през 2010 година. Българската публика винаги е била пример за топлота, лоялност и гостоприемство.
Какво кара една жена да запее рок музика, работейки основно с мъже? Как се изгражда доверието и се преодоляват различията?
– Енергията на тази музика винаги ме е привличала. Има толкова сила и мощ, която ме зарежда! Работата с мъже е много приятна, защото те са винаги прями и не са прекалено чувствителни. За да се посветиш на рок музиката и на този начин на живот, трябва да можеш да издържаш на много напрежение, динамика и стрес.
Предлагам ви „Dark Knight“, определяна от групата като песен, говореща за вечната любов, неподвластна на времето и пространството.
Как се случва творческият процес? Мелодиите ли предхождат текстовете, или обратно. В студиото ли идват първите хрумвания, или там стъпвате с вече завършени идеи?
– Всеки път е различно и уникално. Като на сън е! Чувам новия риф на Рали или на Алекс и текстът просто започва да се реди в главата ми, или пък на мен ми хрумва мелодия. Или сънувам нещо… Всичко би могло да бъде вдъхновение. Обикновено оформяме идеята в почти завършен вид преди да влезем в студио. Случвало се е да променяме аранжименти и по време на записи.
Как решавате въпроса за лидерството в групата? Най-организираният ли е лидер, или този, от когото излизат най-много творчески идеи?
Ние българите имаме лек проблем, когато се заговори за лидерство, защото някак го смесваме с думата „шеф“. Според мен няма как един екип да върви напред без лидер, който да има ясна посока и визия за бъдещето. Това, разбира се, не омаловажава функциите на останалите. Просто за да има успех, всеки трябва да намери своята силна страна и да я използва за общото благо. Ние се опитваме да следваме тази формула.
Вашият репертоар е основно на английски език. Как решихте това?
– Получи се някак от само себе си. Мисля че никога не съм се чудила на какъв език да пиша, идеите просто идват на английски. Според мен рокът звучи най-адекватно именно на този език, защото това е връзката с родината му. Създавайки песните си по този начин, не се ограничаваме само в локалния пазар, а достигаме до сърцата на хората по целия свят.
Продължаваме с „Hate You“, разкриваща тънката граница между любовта и омразата. Тя привлича вниманието на Alice Cooper, който я споделя в страницата на своето радиопредаване.
Имате ли свои учители и вдъхновители, които искате да споменете? Има ли хора, с които мечтахте да се познавате и сбъднахте желанието си?
Със сигурност много от световните имена в музиката са били наши учители и вдъхновители и не бих могла да изброя само няколко. Имахме щастието да се запознаем лично и дори да работим или да бъдем на една сцена с артисти като „Europe“, „Evanescence“, „Pretty Maids“, „Black Stone Cherry“, „Nightwish“, „EPICA“, Tom Keifer и много други. С някои от тях имахме възможност да прекараме повече време, което беше безценен опит и вдъхновение. През годините реализирахме и няколко безценни колаборации, което беше като сбъдната мечта.
Каква е асоциацията Ви, когато чуете определението „българска музика“? Има ли нещо регионално, с което тя се отличава от всичко останало и вие как се вписвате?
Зависи кой как го разбира. За мен българска е музиката, създадена от българи. Обичам автентичния български фолклор и мисля, че трябва да полагаме повече усилия, за да го запазим такъв, какъвто е бил в своя първообраз. Ние със сигурност звучим по-скоро с американски привкус, но това не е поза или търсен ефект, а нашата собствена естетика. Въпреки това определяме себе си като изпълнители на българска музика. Така разбираме своето изкуство. Надявам се да се вписваме добре в очакванията на феновете. Това могат да кажат само те.
Какви са страничните дейности на всеки от вас, в какви други проекти се включвате?
– Ние сме много различни като интереси: Например, аз обичам да рисувам. Рали предпочита фотографията, Павката обича да пътува сред природата със своя ретро бус, а Алекс се интересува от лютиерство. Аз направих свой акустичен проект по време на пандемията, който чувствително се различава от групата и ми дава различно усещане и зареждане. Алекс също участва в един трибют проект от време на време.
Предстои „Don’t Hesitate“. Светлана я описва като една от най-успешните им песни – мотивираща, вдъхновяваща, подканяща публиката да следва вътрешния си порив, мечти и идеи, без никакво колебание.
Само от музика ли се издържате, имате ли други професии?
– За мен и Рали е практически невъзможно да отделим време за странични занимания, тъй като „SEVI“ поглъща цялото ни време. Ние определено се издържаме основно от това, като от време навреме се отдаваме на хобитата си. Останалите също понякога имат странични занимания, но те са отново тясно свързани с музиката.
Кое действие на национално ниво ще помогне на музиката, създавана от родни творци, да стига до повече публика?
– Със сигурност смятам, че трябва някак да избягаме от превърналото се в традиция „те са наши хора, нека да ги включим във фестивала, в класацията, или да ги завъртим по радиото.“ Осигуряването на медийна квота за българска музика ще отвърже ръцете на монополистите и ефира ще се запълни с повече от същото.
Според вас медиите ли трябва да търсят музикантите, или обратно? Как се случва общуването в тази твърде малка и затворена сфера у нас?
– Взаимно е. Никой не е длъжен да знае за твоето съществуване. Музикантите трябва да си проправят път, но, разбира се, и медиите трябва да отделят ефирно време за изкуство и да са любопитни за новото. Тук определяща роля има качеството и естетиката, които са инвестирани в продукта. Ако артистът успее да привлече интереса на публиката, медиите ще го потърсят и ще отразят успеха му.
Дойде ред на парчето „Shattered“. То е първият сингъл от предстоящия четвърти албум на групата и в някаква степен задава неговата посока.
Кое най-много ви липсва от музикалната сфера преди 20 или 30 години? Доколко новите технологии и начина на живот днес промениха музиката?
– Липсва ми органичният интерес на хората и любовта им към сцената и живото преживяване на изкуството в компанията на любимите им хора. Технологиите откъснаха хората един от друг и ги отделиха от физическия свят. Това се отрази пряко на всички форми на сценично изкуство и толерира виртуалните изпълнители във всичките им форми. Технологиите дадоха възможност на всеки да създава вкъщи „нещо“, което определя като изкуство и да го споделя със света. Това задръсти ефира и пазара и обезцени музиката, както и разводни критерия за качество в голяма част от публиката. Платформите, предлагащи целия световен каталог от музика на един клик разстояние за цената на кутия цигари, нанесоха завършващия удар.
Има ли обезценяване на рок музиката и как може тя да запази своята публика?
– Рок музиката има може би най-вярната и лоялна публика и това лесно може да бъде доказано. Факт е, че се появиха много нови и странни стилове, самоопределящи се като Рок, но не бих говорила за обезценяване. Докато пред сцените на големите фестивали и малките клубове има развълнувани фенове, всичко ще бъде наред. Неслучайно казвам пред сцената, а не пред монитора, защото някои неща не могат да се възприемат и да въздействат онлайн по същия начин….
Как се забавлявате? Само чрез музиката, или имате и други начини?
– Обичам да пътувам, обичам да съм сред животните и да рисувам.
Кажете няколко думи към онези, които четат музикални блогове и не губят интерес и сетива да слушат.
– Бъдете верни на себе си и не се страхувайте да бъдете различни!
Завършваме с „To Hell And Back“. За групата тази песен е една сбъдната и дълго мечтана колаборация с прекрасната Jen Magura (Evanescence),която им оставя прекрасни спомени и впечатления.
