Часът на специалиста: Българският етно проект „Булгара“

„Булгара“ е едно явление в българската музика, без което тя нямаше да е същата. Отдавна се каня да напиша нещо за тях и те сами дадоха повода. Това е последният им студиен албум „Корени“. Той излезе миналата година, без много шум, съвсем скромно, сякаш никога не го е имало. Но аз знаех за него още докато се „пече“ в главите и студийните компютри. Албумът може да се закупи от музикалните магазини и да се чуе в някои онлайн платформи. Но преди да поговорим за него, ще върнем историята в самото начало. За групата от нейния зародиш до днешната им музика говори Костадин Генчев. Той свири на кавал и е сред съоснователите на състава. Докато си говорим, ще слушаме избрани от мен песни от тяхното творчество.

Началото

Кога, къде и защо беше създадена групата?

– „Булгара“ беше създадена 2002 година. Не стана изведнъж. Беше процес. Първоначално се събрахме аз и барабанистът Кирил Добрев. Тогава той имаше студио, в което записваше реклами за радио и телевизия. Срещнахме се по повод записа на реклама, в която той искаше да има кавал. Наш общ познат ни събра – Георги Къркеланов, актьор от Военния театър, с когото преди бяхме работили по други проекти. Докато записвахме рекламата, се заговорихме за какво ли не. Кирил ми пусна някакви негови опити – аранжименти и подложки за музика, с които тогава се занимаваше, за да импровизирам върху тях. Така потече някаква енергия. Първо започнахме да си правим записи само двамата. Пускахме ги на приятели от нашето обкръжение и те ни казваха, че трябва да направим това нещо наживо. Но за да направим концерт, трябва да съберем музиканти. Аз поех отговорността да поканя музиканти с фолклорни инструменти. Това бяха хора, с които бях работил дълги години в сферата на народната музика – Петьо Костадинов на гайда, Димитър Христов на тамбура, Стоян Павлов с ударни инструменти (тъпан и перкусии). Кирил покани басиста Чавдар Асенов, с когото се познаваше. С тези хора започнахме да правим музиката наживо. След време се появи и първата ни гъдуларка, Даринка Цекова, която поканихме, за да допълни цвета на групата. Свирихме доста сериозно по клубовете в София. Между 2002 и 2004 година бе времето, когато се формира вкуса на групата и посоката, в която правим музиката си. Разбира се, в началото имаше и негативни мнения как така се смесват фолклорни инструменти с рок и фюжън звучене. Не беше много добре прието от някои хора. Но впоследствие се оказа, че това е една много правилна посока. Ние сме вдъхновили много от по-младите музиканти да правят свои групи и да тръгнат в тази посока. След като няколко години работихме с Даринка Цекова, на нейно място дойде друга гъдуларка – Христина Белева. Тя е изключителен, страхотен музикант. Към групата се присъедини и Ева Перчемлиева – перкусии и вокал. Сега групата наброява осем човека. Имали сме и гост-музиканти, но основното ядро сме ние.

Преди вас никой ли не е смесвал фолклор с рок и фюжън?

– Аз се занимавам още от 1994 година с различен вид смесване на български фолклор и други стилове музика. Оттогава насам пиша и авторска музика. Доста преди това се създаде една формация, в която бяхме аз, Димитър Христов и Стоян Павлов. Нашето трио имаше общ проект с едно френско джаз трио. Работихме известно време с тях и изнасяхме концерти във Франция. И там също се случваше смесване на нашия фолклор с джаз. Направихме записи за албум, но той не можа да се издаде, не знам поради какви причини. Канили са ме и в други проекти, в които това се случва. Например, имаме дългогодишна работа с Николай Иванов от група „Ом“, който по интересен начин смесва фолклорни елементи с етно-уърлд мюзик, импровизации… Целият този път доведе и до създаването на „Булгара“. Тя е следствие от опита на хората в нея.
 

Албумът „Меча сватба“

Разкажете за първия албум на групата.

– Той излезе 2005 година. Беше следствие от няколко години работа. Хората искаха да слушат музиката ни в домовете и автомобилите си. Направихме голяма и хубава промоция в зала „България“, на която гост беше вече покойния Милчо Левиев. Той ни беше голям фен. С удоволствие изсвирихме с него няколко неща. Той много се кефеше на свободата и енергията, които има групата и ги оценяваше. Залата беше пълна със страхотен звук и много енергия. Първият албум записахме в студиото на Румен Спасов. Знаете, той е първият басист на група „Сигнал“, който дълго време има студио. При него се записа и смеси продукцията. Нашите приятели – Иван Минчев, Иво Христов, Димитър Панев, спомогнаха да се случат нещата и ние сме им благодарни. Кръстихме албума „Меча сватба“. Това е парче от албума, което носи това име, защото в него се случват страшно много неща. Също както е при времето. Когато грее слънце и после вали дъжд, казват „Мечка се жени“, или „Меча сватба“.

Как разпределяхте авторството при композирането и аранжирането?

– Процесът е много странен при нас. Фолклорните теми в парчетата ги създавахме ние, фолклорните музиканти. А Кирил Добрев прави рок облика на цялото нещо, заедно с другите музиканти – баса, барабаните и перкусиите. При такава симбиоза никога не може да се каже за някое парче, че е направено само от един човек. Всичко е симбиоза на вкус, естетика, на вниманието да прецениш колко може и трябва да се свири. Тъкмо това е интересното и вълшебното в създаването на музика. Когато в една композиция повече от материала е даден от един човек, да речем от мен, другите са достатъчно интелигентни, за да се съобразят с това и да оставят на мен, заедно с още някой, да решим как финално да звучи композицията. Затова се събира една група – заради сходно мислене и интереси, настроени са и вибрират на една вълна. Те затова се и разбират и се събират в група да музицират заедно.

Вторият албум се казва „Булгара лайв“. Това е концерт, който се състоя в един клуб в София.

Вие имате непостоянна активност, на какво се дължи това?

– Това не ни е основното занимание. Може да се каже, че в живота на всеки от нас „Булгара“ е една екстра. Всеки работи на различни места. Митко Христов е диригент. Освен изпълнител на кавал в радиото, вече 30 години съм професионален композитор и на симфонична музика, на етно музика. Колегите Петьо Костадинов и Христина Белева, също са при нас в радиото. Кирил си има голямо звукозаписно студио, в което снима и видеопродукция. Чавдар е тонрежисьор и техник в едно частно радио. Стоян пък е перкусионист в Софийска филхармония. Всеки има най-различни неща.

Какво вдъхновява лично Вас в музиката, която се е правила преди и сега?

– Има голяма разлика между състоянията, в които съм бил преди години, и тези, в които съм сега например. Това си е чисто възрастово изменение, а и човек узрява с годините. Навремето много обичах силния звук, голямата емоция на сцената от барабани и бас. Сега съм на малко по-друга вълна. Обичам по-камерните, по-интимните и дълбоки неща в свиренето. Но смятам, че е нормално и може би при всички музиканти вкусът се изменя с годините. Вдъхновявали са ме големи музиканти, най-вече техния начин на мислене и на гледане към музиката. Има големи музиканти, които мен не ме докосват. Много е важно тяхната енергия да съвпада с моята. Например, има една турска група, която беше много нашумяла – „Laço Tayfa“ („Лачо Тайфа“). Всички там са завършили в Бъркли, а след това правят няколко албума с тъкмо такъв тип смесване на турския фолклор с джаз и фънк. При нас в „Булгара“ звученето е към рок. Тази турска група е била пример за нас. Много сме ги слушали и сме им се възхищавали, разсъждавали сме върху тяхната музика. Те също знаеха за нас и преди може би седем-осем години от една турска телевизия снимаха филм и водещ на предаването беше Хюсню, кларинетиста и ръководител на състава. Ние се срещнахме с него, беше на наша репетиция и свирихме заедно. Беше много вълнуващо! Огромна чест за нас беше, че обърна внимание точно на нашата група.

„Корени“

През 2022 година „Булгара“ издаде и албумът „Корени“. Можете да го чуете по-долу, като моят фаворит в него е песента „Презареждане“.

Как се случи новият албум?

– Кандидатствахме по проект към Национален фонд „Култура“. Те помогнаха това да се случи. Много е хубаво, че фондът помага на творци в това време, в което е доста тежко. Посоката в музиката е същата, с тази разлика, че има повече песни, тъй като си имаме и вокалистка. Албумът съдържа девет пиеси, от които четири са вокални изпълнения с Ева Перчемлиева. Някои пиеси са от наша много стара продукция, направени като ремикси – „Меча сватба“ и „Баклава“. Това са много харесвани наши песни и решихме да им придадем нов облик. Има две чисто нови неща, едното е „Гара Булгара“, а другото – „Презареждане“. Албумът е по повод двайсетгодишнина на групата. Той е в по-ограничен тираж. Има неща, писани съвместно. Има и такива с основен автор, където останалите са допълвали неща в аранжимента. Например, на „Гара Булгара“ основно е моя музиката. За „Не казвай Любе“ специално говорихме с Радостина Кънева, авторката на песента, която живее в Америка. Обложката на албума е на Десислава Грудева Иванова. Записите са правени в „Jeng Studio“. Групата няма да работи съвместно, но всеки от нас продължава да прави музика в различни проекти. По-голямата част от групата продължава да работи заедно в различни други формации, включително и в Оркестъра за народна музика към Българското национално радио.

Как гледате на музикалните платформи?

– С музикалните платформи не е много читава работата, ако мога така да се изразя. Те са направени за други хора и за друг пазар. Не са направени за нас. Ние сме много малка държавица и нашият музикален пазар, ако може изобщо да се нарече пазар, е толкова нищожен, че не сме достигнали до това нещо. Според мен хората като че ли започват да се връщат към по-старите неща. Започнаха да се издават плочи и компактдискове, защото всичко, което е качено в платформите, е скопено. Там звукът е смачкан, за да бъде лесно достъпно и леко за сървърите. Това създава един пластмасов вкус на нещата, което изобщо не е добре според мен.

Заключителни думи

Албумът щеше да има официално представяне в края на миналата година, но бе отложено. Поради това аз не разбрах кога точно албумът беше издаден и това стана причината да забавя пускането на това интервю, което направих с Костадин Генчев. Много бих се радвал, не само като журналист, но и като ценител на хубавата музика, да чуваме и още от тази група занапред, защото там са събрани професионални музиканти с опит и изграден вкус към музиката, които знаят как да си взаимодействат и са го доказвали много пъти. Благодаря на всички тях за това, което са оставили както като група, така и всеки поотделно.

Разговорът ми с Кирил Добрев и Ева Перчемлиева като част от „Цинга Манга фънк“ можете да прочетете тук.

А интервюто ми с Христина Белева можете да видите тук.

Не пропускайте да допринасяте за стойностната журналистика, за да отваря тя пътищата към стойностната култура.