Крис Григоров.
Още в началото се свързах с групата. В Ковид пандемията те реализираха два онлайн концерта, които изслушах с удоволствие. Благодарен съм им, че ми пратиха първия си албум „Ouroboros“ веднага щом излезе. А аз бях на представянето на втория им албум „Synergy“ в края на 2022 година.
Уговорката ни за интервю стоеше отдавна на дневен ред, но важно беше по-голямата част от групата да се събере. Затова интервюто бе с Кирил Добрев (ударни), който говори най-често, Ангел Демирев (китара) и Ева Перчемлиева (вокали и перкусии). Останалите двама членове, Христо Минчев (бас) и Петър Миланов (китара), ни слушаха с интерес.
Началните стъпки
Как започна приключението „Цинга Манга Фънк“?
Кирил: Приключението започна през 2019 година, а през 2020 година излезе първия албум. Едни музиканти, които имат сериозно преживяване в музиката през годините, се събраха, за да представят своето виждане как трябва да звучи музиката. Трудно е да се говори за музика със слово и да се обяснят механизмите на създаването. В чисто исторически план, аз, Кирил, се събра със стоящия до мен Ангел. След това поканихме Ева, Пепи и Христо и така станаха нещата. Оттук нататък може би музиката най-добре ще говори за нещата, които искаме да кажем.
Какви музикални влияния има при всеки от вас?
Ева: Всякакви. Според мен това е много дълга тема и ще трябват няколко интервюта. Аз съм човек, който се е занимавал с класическа музика, Пепи се занимава с народна музика, Кирил е рок музикант, а Ангел… Той е вселена.
Кой измисли името на групата?
Ева: Името го измисли Кири с идеята да има закачка и мисля, че тя се получава като усещане.
В един концерт Кирил говори за Майлс Дейвис и как той вдъхновява групата. Какво сте взели от джаза?
Кирил: Аз почти нищо не съм взел от него. Това е материя, която не може така лесно да се слуша. Но са ми интересни похватите на Майлс и начинът, по който създава нещата. За джаз музиката могат да се дадат и много други примери, но той е от хората, които изсвирват всичко, което трябва да се свири и представят почти всичко във всякакъв аспект. Беше ми интересно развитието му от самото начало до финалните му албуми.
Къде успяхте да представите групата извън България и има ли отзиви от други балкански държави или от места, където може да се приеме вашата музика?
Кирил: Ако говорим за реални концерти, не сме свирили извън рамките на нашата родина. Но иначе въртят наши песни в Гърция, Македония, в Англия също я харесват. Саксонците явно са оставили разни предразсъдъци встрани и харесват това, което правим. Бихме желали да участваме на по-големите фестивали, за да споделим нашите виждания за музиката и с тамошната публика. Но каквото сабя покаже. Не е на всяка цена. Нашата цел в момента е по-скоро да правим нещо, което на нас ни харесва. Ангел казва, че много по-важно за него е времето, в което може да запише една песен или тема, отколкото да отиде да свири някъде за хиляда лева. Нашето мислене и визията ни за музиката малко се различава от тази на стандартния професионален музикант, въпреки че всички бяхме такива. Това, което правим, специално за мен е изпълнено със съвсем различни чувства и усещания. Откакто работим с Ангел, Петър и Ева, музиката ни придобива съвсем други измерения. Днес сме в подготовка за акустичен концерт. Акустични китари, перкусии и вокали. Чух какво са сътворили Ангел, Пепи и Ева, които главно изнасят целия концерт. И докато слушах нещата, все едно някакво второ сърце започна да тупти в мен. Малко е странно като усещане. Просто исках да дам пример какво е музиката за нас, докато го правим. Това не може да се разкаже с думи. Трябва да се чуе от този, на когото сърцето му е отворено за още едно. Тогава най-ясно може да се разбере.
Предлагам ви една традиционна ромска песен в един много различен аранжимент, сътворен от „Цинга Манга Фънк“.
Смятате ли, че музиката, която правите, преодолява всички различия на расова и етническа основа?
Кирил: Нашите борби не са свързани с това. Ние винаги съзнателно отхвърляме тези теми да се свързват с нашата музика и тя да бъде вкарвана в такива параметри. Получава се така, че, споделяйки нашата музика, ние преживяваме една естествена душевна интеграция между абсолютно всички. Така че, ако можем да отговорим с една дума, да, падат преградите, създадени нарочно от някого, и използвани с цели, които не ни вълнуват. Ние сме едно. Виждаме реакциите на хората.
Ева: Аз бих казала, че музиката е нещо, при което не просто падат граници, а все едно никога не ги е имало. Музиката ни прави едно цяло.
Кирил: Ако имаме цел, то тя е чрез тази музика, която главно Ангел създава, заедно с Пепи и Ева, да отключи едни неща у хората, които винаги ги е имало, обаче те или са ги забравили и нарочно не си ги спомнят, или някъде много дълбоко са ги заключили, защото се страхуват. Моите наблюдения от хората, които идват след края на концертите, са, че от слушането на нашата музика те започват да си задават едни много сериозни въпроси – от битови и ежедневните, до това как гледат на света. Нещата се променят, а това е хубаво и ни радва.
Език и традиции
Опознахте ли повече ромската музикална традиция в столетията назад, събирайки идеи за песни, които да направите в нови аранжименти?
Кирил: Няма как ние да я опознаем повече. Нашата цел е другите да я опознават. Ние я познаваме повече, отколкото тя ни познава.
Имало ли е негативни реакции към това, че правите смесване на музикални жанрове?
Кирил: Не. Поне аз не съм наблюдавал. Напротив. Не е възможно да няма позитивен фон, защото го правим за себе си. Това, че на финала го споделяме, е постфактум. То е истинско! То не е правено да бъде споделено, за да стане истина. Оттам нататък го споделяме.
Всеки ли от вас има песен, писана за албумите ви?
Кирил: Не. Всички парчета са на Ангел. Той е слънцето в нашата система и ние се въртим обратно на часовниковата стрелка след него.
Налага ли се да се приземява „Слънцето“ понякога?
Кирил: Не. Сега тепърва започва да изгрява. Няма закога.
А кой пише текстовете?
Кирил: Текстовете в повечето случаи като тематика и насока са подадени от Ева, но Ангел е човекът, който, заедно с нея, преобразува текста. Те го пишат на романес, след което се изпява.
В едно интервю Ева каза, че следвате официалния романес, т.е., универсална форма на ромския език, която обаче се различава от българските му разновидности. Откъде взимате официалната му версия?
Ангел: Текстовете, които се изпълняват, са на официален ромски с елементи от ромския на Балканския полуостров, който е по-различен. Микс са от официалния ромски и нашия диалект.
Моят въпрос беше откъде взимате официалната форма?
Ангел: Аз съм от ромски произход, така че няма смисъл да го взимам отникъде.
Иначе казано, всеки, който знае нашия вариант, познава и международния, така ли?
Ангел: Да, може да се каже. Естествено, има изменения, но в по-голямата си част двата нюанса се припокриват.
Вие предлагахте и преводи на текстовете си, нали?
Ангел: Да, има преводи и в стария, и в новия ни албум – и на български, и на английски.
От кои градове сте?
Ангел: Кирил е от Велико Търново, Ева – от Бургас, Христо – от Пловдив, Петър – от Кюстендил, а аз съм от Стара Загора.
Мислили ли сте да работите с вече изявени ромски певци?
Ангел: Не, по никакъв начин. Смятаме, че все още има твърде много неща, които са обект на интерес от самите нас. Ако някога това започне да се изчерпва по някакъв начин, бихме могли да поканим някого. Но на този етап ние сме си прекалено интересни един на друг, имаме търсения, които носят след себе си и идеи и засега нямаме планове да приобщаваме други към това, което правим. Обикновено тези неща са хубави, когато се случват естествено. Когато човек се опита да покани друг в своята музика, това е много деликатен процес. Рядко тези неща се получават с предварителни уговорки и намествания. За момента работата ни е концентрирана между нас.
Виждали ли сте сходни проекти като вашия в други държави?
Ангел: Лично аз не съм.
