Крис Григоров.
Продължаваме интервюто с Кирил, Ангел и Ева от „Цинга Манга Фънк“. В първата част говорихме за началните стъпки на групата и за това как те вкарват в музиката си ромски език, традиция и идентичност. Предстои ни да поговорим още за музикалния бизнес в България и по други теми, свързани с творческата работа.
Започваме с „Ровавно“ от последния албум на групата „Synergy“, излязъл в края на 2022 година. В нея Ангел Демирев, освен китарист, е и вокал.
Ангел: Мелодията на тази песен е на един мой приятел от Ямбол, Васил Иванов – Васко Китаеца. Аз просто реших да дам нов живот на песента в по-нов вариант. Иначе тя е стара и той отдавна я изпълнява.
Това ли е първият случай, в който си давате свободата да пеете?
Ангел: Да. Приятно е човек да създава музика, независимо с инструмент или глас. То е естествен процес.
Кирил (шеговито): Бях изненадан от Ангел, като мой ученик по вокали, тъй като не залагахме много на него като вокалист. Той много искаше и ние се съгласихме. Оттук нататък сме решили той да взема сериозно участие от певческата страна.
Музика, култура и бизнес
Смятате ли да продължите с издаването на компактдискове в това време, в което CD плейърите сякаш са все по-малко около нас?
Кирил: Ами това е нашата идея, да предизвикаме хората. Всички студийни варианти на нашите композиции се намират в много онлайн платформи и могат да се закупят оттам. От iTunes, Spotify и други. А CD-тата ни имат сувенирна стойност.
Как мислите, че трябва да се развива музикалният пазар – към по-платени онлайн платформи, или към възстановяване продажбите на физически копия?
Кирил: Това е много неясен въпрос, защото интернет прави музикалната индустрия млада. Интернет е пространство, платформа, мрежа, която безспорно предоставя страшно много информация. Естествено, има и много мърсотия и невярна информация, която се представя в ефира и тя „ограби“ музиката. Заради насищането, което се получава в музикален план от всякакви изпълнители, нивото става твърде посредствено. Това е огромна маса от музика. Аз нямам проблем. Но това пресищане ограбва. Ако всеки ден ядеш пуйка с портокали, след една седмица ще ти омръзне. Така преди много време затварят един английски пълководец на френски остров и в знак на уважение го питат кое е яденето, което най-много обича. Той отговаря, че е пуйка с портокали и в продължение на година му дават това ястие по три пъти дневно. И нищо друго. Може би примерът ми не е добър, но и това го има. Не мога да кажа как компаниите за музика ще решат въпроса за разпространението. Жалкото е, че все по-малко предприемачи и хора на бизнеса, занимаващи се с производство, търговия, или с обмен на информация, се обръщат към музиката. За тях тя вече не представлява интерес. За разлика от 60-те, 70-те и 80-те години, когато думата бизнес се употребяваше единствено и само за забавната част – музика, театри, художници… С това се свързваше думата и то не само в България, а и по целия свят. И когато някой навремето кажеше „Вие сте хората на бизнеса“, се имаше предвид точно това. Тогава беше така, а сега всичко е обезценено и не мога да кажа накъде ще продължи.
Хората, отговарящи за култура в България, са разчитали на музикантите, актьорите и художниците да кажат какво трябва да се промени в нашата култура, за да функционира по-добре системата, но те не са успявали да се обединят около общи позиции и затова са спрели да разчитат на тях и правят своя култура.
Кирил: Те винаги не са разчитали на тях и целта им е била да си правят клики и собствена култура. И това не е само в България, то е и в световен план.
И как можем да отстояваме своето място в културата?
Кирил: Не можем в този смисъл, в който беше въпроса. Можем единствено така, както ние правим в момента. Така или иначе, има една маса хора, които имат нужда от това нещо.
Ако приемем, че не печелите от това, което правите, от какво се изхранвате?
Кирил: Не е „ако приемем“. Ние не печелим. Всеки от нас работи в подобен сектор, свързан с музиката и с възможностите, които има.
Тоест казвате, че времето за вашата собствена музика е откраднато?
Кирил: Абсолютно да. Крадем до безбожие. От времето си, от времето за семействата ни, от всичко, само и само да се случват нещата.
Следва „Шукар Девла“.
Кирил: Това е изцяло наша авторска песен. Темата е моя – като насока. И тя започна да се преобразява по съвсем различен начин, преминавайки през Ангел, Пепи, Ева. И това, което е дадено като насока в началото, е едва един процент от цялото нещо, което се получава накрая.
Творческият процес
Какво ви е интересно да слушате от съвременната музика?
Кирил: Ние нямаме време. В момента слушаме своята музика, защото само за нея ни остава време. На фона на това, че цял живот сме слушали друга музика, решихме сега да слушаме само нашата. Тези натрупвания, получени във времето от слушане на всякаква музика – класическа, рок, джаз, фънк, фюжън, соул – са дали плод на това, което се чува в момента в музиката ни.
Ангел: Специално аз слушам много музика от различни краища на света, най-вече автентична. Даже много често слушам музика, в която няма електрически инструменти. Търся възможно най-автентичната форма на блус, на музика от Балканите, от арабските страни, от Индия, от Северна и Южна Америка, много симфонична музика.
Ева, трудно ли се работи само с мъже? Все пак всяка жена има свои особености…
Ева: Те не се съобразяват с моите особености. Аз съм равноправен член на нашата група, което много ми харесва.
Кое в пеенето е най-приятно като преживяване и има ли най-любими песни?
Ева: Няма най-любими. Това е като да ме питат кое от моите деца ми е по-любимо. Те са излезли от нас, създавали сме ги заедно и обичам всички. За мен пеенето е най-добрият начин да изразя душата си. Изпитвам радост от него.
Имате ли интереси към други изкуства?
Ева: Аз обичам да спортувам, също да стрелям с пистолет.
Случва ли се да сте в тежки спорове и кое е причината?
Ева: Случва се непрестанно и причините най-често са разлики в темпото на мисълта. Макар че всеки може да го разбира, както иска.
Продължаваме с „Ин и Ян“. Това е най-любимата ми песен на групата, която е част от първия им албум „Ороборос“ от 2020 година.
Участвате ли в други проекти?
Кирил: Засега не. Фокусирал съм се само върху този проект, защото той ми дава абсолютно всичко, от което душата ми има нужда. Доколкото се познаваме и споделяме времето си, знам, че това важи и за останалите.
Какво предвиждате за тази година?
Ще запишем акустичен албум, а до края на годината се надяваме да направим и още един. Ще се отдадем главно на концерти. В момента вървят наши презентации за всички световни фестивали и ще видим какъв отзвук ще има там. Гледаме да се насочим в пространства, където музиката е по-ценена. Не от хора, а от организатори, които са една цедка и ключалка, за да се случват нещата. Ако няма фестивали, сцени, подходящи клубове, където музиканти и хора на изкуството да споделят,…
Заключителни думи
Тук интервюто ни бе прекъснато от двамата китаристи, нетърпеливи да продължат репетиционния процес. За мен беше голямо удоволствие да говоря с всички тези хора едновременно, макар и по телефон. Пожелавам си много бъдещи музикални срещи с тях и им благодаря сърдечно за откровенията, които споделиха с нас.
Музиката на „Цинга Манга Фънк“ се намира във всички онлайн платформи. Можете да се свържете с тях през техния уебсайт и да следите дейността им през официалната им страница във Facebook.
