Часът на специалиста: Любимата музика от филмите на „Дисни“, част I

Всяко дете, родено през първата половина на 90-те, поне веднъж е гледало филм на „Walt Disney“ (Уолт Дисни). „Малката русалка“ или „Красавицата и звяра“, „Цар Лъв“ или „Тарзан“, „Аладин“ или „Мулан“, „Херкулес“ или „Покахонтас“… Общото между всички е, че са създадени само в рамките на едно десетилетие и във всяко ниво на продукциите работят едни от най-големите професионалисти в областта на филмовото и анимационно изкуство за деца. Да, много хора им намираха и недостатъци още тогава, но на фона на цялата днешна развлекателна индустрия за малките, тези филми са добили статут на класики и остават дълбок отпечатък в киното.

Но не само киното е това, което печели от тях. За тези продукции пишат едни от най-изявените композитори на филмова музика. Почти всичко е изсвирено от голям симфоничен оркестър, а много от композициите заживяват свой отделен живот, както ще можете да се уверите.

С тази статия ще ви представя най-любимите ми образци от музикалното богатство на „Дисни“. Подборът не е нито изчерпателен, нито с претенции да покаже най-доброто. Той дава представа за онези неща, които лично за мен носят най-висока стойност. Ще разказвам и по малко за всеки от филмите, а по-нататък мога да публикувам и още история в отделни материали.

Четете, слушайте и се наслаждавайте, ако сетивата ви го позволят!

„Малката русалка“ (The Little Mermaid – 1989)

В „Дисни“ снимат филми за деца от много десетилетия, но през 1989 година „Малката русалка“ бележи началото на така наречения „Дисни ренесанс“ (Disney Renaissance). Най-хубавите за мен образци започват именно с музиката, писана от Алън Менкен (Alan Menken) за този филм.

Ще споменавам многократно този човек, защото той написва почти цялата музика за филмите на „Дисни“ през 90-те, или поне за по-важните от тях.

Алън се ражда в еврейско семейство от Ню Йорк, в което майка му е актриса, танцьорка и драматург, а баща му свири доста на пиано, макар по професия да е зъболекар. Малкият Алън израства във времето на мюзикълите, които през петдесетте години продължават да са актуални, особено в Манхатън, където Алън живее. Но той не разбира веднага тази своя любов. В младежките си години слуша Боб Дилън и си представя себе си като рокзвезда. Когато е на двайсет и пет, той започва работа за музикален театър и оттогава преоткрива красотата на мюзикълите на Бродуей. От 1978 година Алън започва работа с драматурга Хауърд Ашман (Howard Ashman) и заедно те написват два касови мюзикъла. Вторият от тях, „Малкото магазинче на ужасите“ (Little Shop Of Horrors), привлича интереса на „Уолт Дисни“ и те наемат Менкен и Ашман да напишат музиката към филма „Малката русалка“, който трябва да наследи предишните им филми за принцеси като „Снежанка и седемте джуджета“, „Пепеляшка“ и „Спящата красавица“.

Днес определят „Малката русалка“ като изключителен за анимационното изкуство във време, в което компютърната анимация не се е ползвала с такъв размах. Сюжетът е по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен, макар да е доста по-различен от оригиналната творба. Има и по-късни филми на „Дисни“ по тази тема, но нито един не постига такъв резултат и същата популярност.

Оркестрациите за симфоничен оркестър тук са дело на Томас Пасатиери (Thomas Pasatieri), а диригент е Дж. А. К. Редфорд (J.A.C. Redford). Най-известната песен от този филм е „Under The Sea“ (в българският вариант е „В морския свят“).

А любимата ми творба от този филм е изпълнена от Джоди Бенсън (Jody Benson), която играе главната роля на русалката – принцеса Ариел. В песента „Part Of Your World“ (Част от твоя свят) тя разказва как живее в своята подводна пещера, обградена от колекцията си с най-различни неща, намерени от потънали в океана кораби. Ариел пее за това как иска да излезе оттам и да опознае света на хората, представен от нейния баща като опасен и чужд. И двамата автори, композиторът Менкен и текстописецът Ашман, са вдъхновени от мюзикълите на Бродуей. Но изпълнителният директор на „Дисни“ Джефри Каценберг (Jeffrey Katzenberg) смята, че песента е твърде баладична, че е неподходяща в анимация за деца и няма да се хареса от тях. Той изтъква, че на тестова прожекция не усетил децата да реагират много радушно на нея, даже едно от тях се разстроило и си разсипало пуканките. Освен това, анимацията по време на песента била по-семпла и издържана, което не било добре за цялостната динамика на филма. Джефри Каценберг маха „Part Of Your World“ от сценария, но авторите, аниматорът Глен Кийн (Glen Keane), както и самата Джоди, се застъпват за нея и го убеждават, че тя е много важна за цялостната концепция на филма. Така композицията става главна тема на целия филм, появявайки се няколко пъти в него под различна форма. Тя става еталон за писането на музика за филмите им през 90-те години. Датата на последните записи на вокалните партии е 16 август 1989 година, а самата песен е композирана три години по-рано.

Хауърд Ашман избира именно Джоди Бенсън да изпълни „Part Of Your World“. Той присъства през цялото време в кабината при нея, за да я наставлява с жестове в течение на записа, което рядко се случва. Ашман се запознава с Бенсън при работата си за предишния филм на „Дисни“ – „Smile“ (1986). Но появата ѝ в „Малката русалка“ е първа нейна самостоятелна роля. Основните наставления са били с идеята чрез пеенето да се изобрази монолог. Песента има стотици кавъри и всеки, който се поинтересува, може да си ги намери. В българската версия от 2006 година е изпълнена от Весела Бонева, а превода на текстовете за песента е на Цветомира Цонева. Има и нова версия от 2019 година.

Песента изпъква на фона на цялата останала музика във филма. Успехът му утвърждава Алън Менкен като автор за компанията „Walt Disney Pictures“ и те го ангажират за още десетки филми, последният от които е от 2022 година. Саундтракът печели една награда „Златен глобус“ и по две „Грами“ и „Оскар“.

„Красавицата и звярът“ (Beauty And The Beast, 1991)

Това е поредният и за нещастие – последен анимационен филм, където Менкен и Ашман работят съвместно до неговото финализиране. Още докато готви текстовете, Ашман е тежко болен от СПИН, заради което домът му става временно работно място и колегите му се съобразяват с това, пътувайки от Лос Анджелис до Ню Йорк и обратно. Осем месеца преди премиерата на филма, Ашман умира, едва навършил четирийсет години. Затова продуцентите обявяват, че филмът е в негова памет. Междувременно Менкен и Ашман са се превърнали в икони. Тандемът вече задава стила, цвета  на музиката на „Дисни“.

По мотиви от древната приказка, публикувана за първи път на френски от Габриела-Сюзан Барбо дьо Вилньов през 1740 година,  има много версии. Затова не бива да се бъркате със заснетата две години след анимационния филм екранизация във видеото към песента „I’d Do Anything For Love“ (But I Won’t Do That) на Meat Loaf (1993). Конкретно версията на „Дисни“ е базирана на преработката на Жан-Мари Льопренс дьо Бомон, писана шестнайсет години след варианта на дьо Вилньов. Очаквано сюжетът се върти около двамата главни герои. Звярът е принц, който магически е трансформиран в чудовище като наказание за арогантността му. Слугите му също са превърнати в домашни предмети и взимат участие в историята. Младата Бел е красавицата, затворена от Звяра в подземията на замъка му в замяна на нейния баща, заключен по-рано там. За да развали проклятието, превзело дома му, Звярът трябва да обикне Бел и да накара и нея да го заобича. За целта той има срок. Ако не успее да спечели Бел преди последното листенце от вълшебната роза да падне, принцът завинаги ще остане чудовище. За разлика от повечето по-стари версии, тук са вкарани и допълнителни герои.

Филмът носи на авторите си четири номинации, две награди „Оскар“ и един „Златен глобус“. Три години след появата си, става основа и за бродуейски мюзикъл.

Любимата ми песен от този филм е заглавната „Beauty And The Beast“, изпълнена от Анджела Лансбъри (Angela Lansbury) в ролята на госпожа Потс. Тя се изпълнява в сцената, чрез която окончателно се потвърждават взаимните чувства на двамата герои един към друг.

Докато живее затворена в замъка, Бел се сприятелява със слугите на принца-чудовище, които, както казахме, са в образа на предмети от бита. Госпожа Потс, готвачката в замъка, е превърната в чайник. Тя съчувства на Бел и я подкрепя. Някак замечтано, като една добра и мъдра майка, тя пее за това как приказката за красавицата и звяра е стара като самото време и днес отново всичко се повтаря. С тази песен тя разказва на своя син на име Чип, превърнат в чаена чаша, за непреходната любов.

Песента, композирана още през 1990 година, първоначално е замислена като бързо рок парче, но впоследствие е решено да стане балада с приспивен характер. В интервю Менкен твърди, че това е песента, отнела му най-много време за писане. Замисляна е така, че да може да има живот и извън филма, като преди наградите „Оскар“ е създадена и нейна по-комерсиална версия с нов аранжимент за поп дует. Но за нея по-нататък.

И така, в началото идеята е да я изпълни друга актриса, но в крайна сметка Менкен и Ашман я предлагат на Анджела Лансбъри. Тя не е особено ентусиазирана от предложението и казва, че според нея мелодията няма да приляга на гласа ѝ. До момента е пяла предимно бързи песни за „Дисни“ и не е привикнала на този жанр, който е много по-близък до мюзикълите на Бродуей. Тя твърди още, че смята гласа си за старчески и немощен за подобно изпълнение. Тогава тя е на почти шейсет и пет години. Двамата автори настояват да изпее един-единствен дубъл на песента, като я направи така, както тя сметне за добре. Те казват, че биха искали да имат демо с нейния глас, което да им послужи, в случай че не могат да намерят заместничка за нейната роля. Но не им се налага. Твърди се, че Анджела успява да разплаче хората в студиото, а този едничък дубъл, направен на шести октомври 1990 година, е използван и във финалната обработка, без да бъде допълван. Песента е записана в студио в Ню Йорк под живия съпровод на симфоничен оркестър. Менкен и Ашман предпочитат певци и инструменталисти да записват всичко заедно, вместо в отделни сесии. Известно е, че в деня на записа полетът на Анджела за Ню Йорк е отменен поради заплаха за бомба, което забавя нейното пристигане в студиото с няколко часа. Изгубили търпение, продуцентите вече мислят да насрочат нова дата, когато Анджела се обажда в студиото, за да каже, че вече е в града.

Песента става част от поредица от бални песни, които героите пеят в замъка. Действието се развива в балната зала, а нейното компютърно възпроизводство с най-новите за времето си прийоми на анимацията впечатлява и критиците, и публиката.

Най-известната версия на песента е на Celine Dion и Peabo Bryson.

С новия си аранжимент, дело на Роби Бюканън (Robbie Buchanan) и Уолтър Афанасиев (Walter Afanasieff), тя става първа в британските и втора в канадските чартове, а се подвизава и в първите десет на американските класации на списание „Билборд“, продавайки над милион копия и получавайки три номинации и една награда „Грами“. Но аз ще наблегна на други две версии. Първата е оригиналната  в изпълнение на Angela Lansbury и носеща също филмовото заглавие – „Beauty and the Beast“. Именно тази първа версия носи на създателите си „Оскар“ за най-добра оригинална филмова песен.

Предлагам и една втора версия, която е изцяло инструментална и е дело на „Royal Philharmonic Orchestra“.

И „Beauty And The Beast“ е правена в стотици варианти на най-различни езици. На български е озвучена и оригиналната, и по-новата версия на филма, като в по-старата версия песента се изпълнява от Людмила Чешмеджиева, а в новата – от Еделина Кънева. Автор на българския текст за песните е Десислава Софранова.

Има и още един интересен момент в музиката на филма и за него само ще загатна.  Това е „Something There“, което е съвместно изпълнение на Paige O’Hara, Robby Benson, Jerry Orbach, David Ogden Stiers и Angela Lansbury. Песента е добавена последна към саундтрака, тъй като предвижданата по-рано „Human Again“ не съответства по текстове с общата хронология на събитията.

„Аладин“ (Aladdin, 1992)

„Аладин“ е третият и последен филм, за чиято музика съвместно работят Менкен и Ашман. Песните за него започват да се пишат преди „Красавицата и звяра“, а тяхното довършване става чак след смъртта на Ашман на 14 март 1991 година. Менкен довършва музиката с текстописеца Тим Райс (Tim Rice). Така Ашман има само три песни по негови текстове във финалната версия.

„Аладин“ е базиран на старата арабска приказка „Аладин и вълшебната лампа“, част от сборника „Приказки от хиляда и една нощ“. Сюжетът разказва за Аладин, млад търговец, който намира вълшебната лампа и чрез духа в нея, изпълняващ желания, се дегизира като богат принц. Така пременен той се стреми да впечатли султана, за да спечели и неговата дъщеря, принцеса Жасмин. Но Великият везир Джафар има други планове и се възправя срещу Аладин в различни изпитания. Чрез своята находчивост и благодарение на вълшебната лампа, Аладин успява да надвие везира и да убеди султана да му даде дъщеря си за жена.

Производството на филма минава през много перипетии. Идеята на Ашман е още от 1988 година, но първоначално не е одобрена. После се пише сценарий, но той е изцяло отхвърлен и са наети други сценаристи, за да го преработят. Музиката към филма също е променяна, за да се съобрази с новите текстове, поради което някои от песните изцяло отпадат. Една от песните със сериозен потенциал, която тогава отпада, но е включена в по-късни версии на филма, е „Proud Of Your Boy“.

Днес е запазена демо версията, изпята от самия Алан Менкен.

След излизането си през ноември 1992 година, „Аладин“ носи на „Дисни“ огромни за времето си печалби, надхвърлящи половин милиард долара. Обявен е за най-касовия филм в Америка за 1992 година. По-късно единствено „Цар Лъв“ успява да надмине този рекорд. Филмът взима и две награди „Оскар“, както и доста други международни отличия. На негова база се правят още много по-късни версии, включително телевизионен сериал и мюзикъл.

Саундтракът към филма носи на Менкен награди „Грами“, „Оскар“ и „Златен глобус“ и номинация „Бафта“. Само в САЩ албумът с филмова музика е продаден в тираж от над три милиона копия.

За разлика от досегашните филми, в които актьорът, озвучаващ и диалога, и песните на конкретен герой, е един и същ човек, тук не е така. Например, актьорската роля на Аладин е поверена на Скот Уайнгър (Scott Weinger), а песните, изпълнени от същия герой – на Брад Кейн (Brad Kane). Актрисата зад Жасмин е Линда Ларкин (Linda Larkin), а песните, които тя изпълнява, са дадени на Лий Салонга (Lea Salonga).

Тук ще се спра на една от най-популярните песни за „Дисни“ изобщо и това е „A Whole New World“. Много от вас са я чували във версията на Peabo Bryson и Regina Belle, която успява да се изкачи до първата позиция в основната класация на „Билборд“, измествайки „I Will Always Love You“ от нейното господство в продължение на три месеца.

Аз ще наблегна на оригиналната версия, изпълнена от Брад Кейн и Лий Салонга. Датата на записа не е известна, но за пръв път е издадена на 31 октомври 1992 година.

Именно тази композиция взима три награди „Грами“, измежду които и за песен на годината и чак до 2022 година тя е единствената, писана за анимация на „Дисни“, с отличие в тази категория. Автор на нейните текстове е Тим Райс.

Това е тематична песен за целия филм. Тя е кулминация на взаимните чувства между Аладин и Жасмин. Те пеят, яхнали вълшебното килимче. Аладин разкрива пред принцесата новия свят, в който тя ще може да бъде на свобода, заедно с него.

Лий Салонга прави и още един вариант на песента, този път в дует с Хосе Мари Чан (Hose Mari Chan). И двамата са с филипински произход и са избрани да изпълнят песента във филипинската версия на филма. Тази версия влиза и в техни солови албуми. Тя звучи много сходно с оригиналната.

В първата българска версия Аладин и Жасмин са озвучени съответно от Александър Воронов и Петя Абаджиева, а песента „A Whole New World“ се изпълнява от Тодор Георгиев и Венцислава Стоилова. В новата наша версия същата песен се изпълнява от Виктор Ибришимов (Аладин) и Невена Цонева (Жасмин). А актьорите, озвучаващи диалога, са съответно Петър Бонев и Стефания Георгиева. Текстовете за песните са отново на Десислава Софранова.

В следващата част продължаваме да разкриваме богатствата на музиката от филмите на „Дисни“.