Крис Григоров.
Кой е той?
Csaba Toth Bagi (Чаба Тот Баги) се ражда в Сърбия, в бивша Югославия, където преминава голяма част от детството му. На шест години вече е открил пианото, а на дванайсет – китарата. Постепенно започва и да пее, а китарата става негов основен инструмент. Първият си албум „Crazy Clock“ записва още на шестнайсет години през 1997 година и той е силно повлиян от блуса. Още тогава Чаба е много добре приет от музикалните критици, които го наричат „Унгарският Гари Мур“. В този първи албум участва и популярния унгарски китарист Тибор Татрай. В следващите десет години Чаба издава още четири албума, а голяма част от музиката в тях е в почит на хора като Jimi Hendrix, Stevie Wonder, Sting, група „Toto“ и други. Когато говори за тази ранна своя музика, той не пропуска да спомене своите влияния и да подчертае важното им значение. Но паралелно с блуса и джаза, Чаба обиква балканската и най-вече югославска музика. Докато пътува из Източна Европа със своите групи, съставени главно от ромски музиканти, той е все по-изкушен да въвлече световноизвестни инструменталисти в проект с балканска музика. Така той привлича в групата си известни имена като китариста Al Di Meola (Ал Ди Меола), барабанистите Dave Weckl (Дейв Уекъл) и Trilok Gurtu (Трилок Гурту), китариста Mike Stern (Майк Стърн) и много други.
Поканих го, за да разкаже за своя път в музиката, за любовта си към музиката на Балканите и проекта „Avet Ivenda“ и за неговия начин да разбира и интерпретира световното музикално богатство. В интервю, продължило само двайсет и пет минути, той разказа много неща и ме въвлече в своя музикален свят. Време е да въвлече и вас!
В началото
Разкажете малко за себе си. Откога се интересувате от музика? В каква среда израствате?
– Баща ми се занимаваше с музика, той свири на баскитара и имаше няколко групи. Имаше и детски, и сватбарски оркестър. А прадядо ми свиреше в тамбурашки оркестър. Всъщност музиката винаги ми е била близка и дълго съм искал да започна да се занимавам с това. Тогава все още мислех да е с пиано. По-късно, когато заради войната в Югославия се преместихме в Унгария, интересът ми се насочи към китарата, защото чух песента „As the years go passing by“ на Gary Moore. Тя оказа такова въздействие върху мен, че определено исках да съм в състояние да изсвиря, да сътворя точно този звук на китарата. Именно така започнах да се ориентирам към китарата.
Има ли музикални таланти в семейството Ви? Доколкото знам, Вие сте наполовина сърбин и наполовина унгарец, нали?
– Дори и аз не знам какъв съм. Но знам, че в семейството ми има и корени от Сараево… Всякакви. Мисля, че прекрасното да си от Войводина или да идваш от този регион е в това, че много различни групи хора са минали оттук и ние като човеци сме една смесица, което е наистина страхотно!
Кои са най-големите Ви учители в детските и младежки години?
– Когато бях дете, много харесвах рок и блус музиката. Бях силно повлиян от Gary Moore. Вероятно затова в началото се насочих към блус музиката. Освен това много харесвах „Led Zeppelin“ (Лед Зепелин) и слушах много блус китаристи.
Кое най-много Ви харесва в унгарския фолклор, с какво музиката на тази страна е дала най-много на световната култура?
– Това ни връща към въпроса за народността ми и какъв съм всъщност. Не мога да се ограничавам, затова не бих могъл да говоря само за унгарския фолклор. По-скоро бих казал, че затова и името на групата ни е именно „Balkan Union“. Гордея се и с българската, и със сръбската, и с румънската и изобщо с балканската музика. Обожавам и турската музика. А унгарската музика е някъде сред тях. Очевидно всяка от тях е малко по-различна от другите, но и във всяка може да бъде открита онази древна култура, изпълнена с невероятно вдъхновение. Мисля, че като унгарци, източноевропейци или балкански хора, ние имаме задължение, а донякъде и нямаме голям избор, действително да представим тази култура и да не я губим. Не мисля, че бих могъл да открия нещо много интересно във факта, че свиря блус на китара, защото много хора го правят и при това по-автентично от мен. Балканската музика е мястото, където сме автентични и можем да бъдем себе си, независимо към чия от гореизброените музикални традиции принадлежим.
Балканското вдъхновение
Как решихте да запишете „Излези, Видо“, популярна и като „Чудо да видиш“?
– Това е една фантастична македонска народна песен в 7/8, която винаги ме е впечатлявала и затова направихме от нея собствена обработка.
Вие дълго време свирите поп и рок музика. Откъде произлиза желанието Ви да правите балканска музика?
– И до днес свиря също и поп, и рок. Аз просто много обичам музиката, така че с голяма любов свиря и слушам още и блус, и джаз… Усещам цялата тази музика, включително и балканската, и мисля, че с това човек може да направи нещо наистина специално. Ходих на много турнета с Al Di Meola и разбрах, че дори за световноизвестните музиканти този терен е непознат. А това е нещо, което наистина е наше. Те не му обръщат особено внимание и мисля, че е много важно и е наш дълг ние да наблягаме на него.
Моята любима композиция от Вашето творчество е „Lotus“, разкажете малко за нея.
– Започнахме да свирим тази песен с баскитариста на Al Di Meola и заедно търсихме идеи. Всъщност тя отразява моето посещение в Тайланд, защото там за първи път видях цветето лотос. Това беше преживяване, за което реших, че може да стане и име на музикално парче.
Коя беше първата Ви голяма изява извън Унгария, когато и светът чу за Вас?
– Не знам коя е била първа, но може би първата най-голяма изява бе по повод присъединяването на Унгария към Европейския съюз. Там свирихме и представихме унгарски и балкански народни песни. Беше страхотно преживяване! С голяма любов ни приеха и хората в Тайланд.
Етно албумът „Aved Ivenda“
Вие направихте голям пробив с албума „Aved Ivenda“ и аз чух за Вас благодарение на него. Вече говорихме за две от песните вътре. Бихте ли разказали повече около записването на този албум?
– След като бях правил блус, поп, рок и всякакви други неща в живота си, това беше албумът, с който исках да проверя дали мога да направя нещо свое и как ще звучи, след като го изсвиря с китара. Когато започнах, не знаех какъв ще е резултатът. Така направих „Aved Ivenda“. Всъщност целият албум беше създаден, докато бяхме на турне с Al Di Meola. Така той се роди в самия процес между пътуването и работата ми върху албума на компютъра по хотелите. Категорично исках да включа в тази балканска музикална общност някои чуждестранни звезди, които смятам за свои идоли и за страхотни музиканти. Исках те също да участват, най-вече, за да могат да чуят какви възможности има в тази музика. Така ни хрумна идеята да поканим Al Di Meola, Dave Weckl, Thomas Butch и много други добри музиканти за този запис и те приеха с голямо удоволствие. Мисля, че заглавната песен „Aved Ivenda“ е сръбска циганска народна песен. Мелодията й е невероятна! Много-много отдавна слушам тази песен и винаги съм искал да направя от нея наша собствена версия.
(Следва продължение)
