Крис Григоров.
Чаба Тот Баги е унгарски китарист и композитор, който смесва джаз, блус и етно елементи в музиката си. В първата част говорихме за неговото творческо начало и за албума „Avet Ivenda“, с който той става популярен и отвъд своята страна. Разговорът ни продължава, за да разкрие още от разнообразните вдъхновения, влияния и интереси, очертаващи творчеството на унгареца.
Малко за българската музика
Вие сте идвали със своята група в България. Доколко познавате българската музика?
– Разбира се, слушал съм и българска музика, свирим я и много ми харесва. Не знам дали Теодосий Спасов е българин, но веднага мога да извадя негов албум. Слушам много българска музика и я намирам за изключително специална, а и много обичам България, все едно се прибирам у дома. Така че за мен ще е радост и голямо удоволствие да се върна в България по всяко време.
Смятате ли за верни думите на Хасан Чинчири, че балканските цигани могат да изсвирят унгарски чардаш, но унгарските не могат да свирят нашия кючек?
– Мисля, че донякъде е напълно разбираемо това твърдение. Но все пак смятам, че произлизаме от едни корени. Тези различни видове музика – българска, румънска, сръбска, унгарска, турска – идват от един корен и много си приличат. Но би било много трудно всяка една да бъде изсвирена автентично. Това е задача, за която според мен цял живот не би стигнал на един музикант за това. Но мисля, че именно в това е красотата – всеки да я свири различно.
Избрах за следваща песен „Esovel Megyek El“ (I’m Leaving With the Rain). С какво я свързвате?
– Песента е нещо като унгарска народна творба, която е написана или преработена от един мой много добър познат. Свиря я от детските си години и съм много привързан към нея.
Вдъхновения от световната сцена
Разкажете повече за хората, с които сте работили – Trilok Gurtu, Al Di Meola, Dave Weckl, Mike Stern, Fausto Beccalossi?
– Научих много от всяка от тези музикални звезди, които се включиха в оркестъра ни. Изключително преживяване беше да свирим заедно с Mike Stern и Trilok Gurtu. Например, идеята да поканим Trilok Gurtu дойде от там, че винаги съм искал да чуя как звучи един индийски барабанист в един толкова силен музикален свят, каквато е балканската музика. Това според мен е много вълнуващо сдвояване. И така се получи. Работата с Trilok Gurtu за нас беше наистина голямо изживяване от гледна точка на музиката. Mike Stern е професионалист и в кръвта си, той също подходи с голям интерес към балканския музикален свят. В китарата на Al Di Meola винаги ми се е струвало, че откривам някаква специфика, за която можех да си представя, че би била на място и в балканската музика. Fausto Beccalossi пък е мой много добър приятел, с когото и до ден днешен свирим много заедно и мисля, че е изключителен акордеонист. При него например отличаващото се е, че не свири на балканския акордеон, а на италиански тип акордеон с копчета. От гледна точка на музиката това е много интересно, защото има съвсем различен звук от този на нашия акордеон и въпреки това е сходен инструмент. В музикален план това е изключително интересно за нас.
Разкажете също и за другите музиканти, с които работите постоянно, къде се пресичат музикалните ви вкусове?
– Оркестърът „Balkan Union“ се състои от Ласло Мате (Зеби) – баскитара, Акош Кертес – барабани, а неотдавна обновихме оркестъра с Бранка Башич – вокал и Давид Ередич – саксофон, но с Акош и със Зеби свирим заедно от деца и бих могъл да кажа, че го правим като братя. Това често се забелязва и от публиката.
Какво Ви даде Jimi Hendrix, на когото посветихте цял албум – „Thousand Smiles“?
– Мисля, че без него светът на китарната музика не би бил такъв, какъвто е днес. Много музиканти, дори най-големите звезди, вървят по стъпките на Jimi Hendrix. Това може да бъде похвала за всеки музикант, защото и до днес целта е да можеш да свириш на китара като него и да извадиш от нея онази енергия, която всъщност той е открил.
Още за музиката
На Балканите имаме общо културно наследство, сходни езици и манталитет. Как оценявате вътрешните балкански конфликти между така близки народи като българи и македонци, сърби и черногорци? Унгария много се различава от всички свои съседи, включително и от тези на Балканите.
– За балканските конфликти мога да кажа само, че за мен изборът на името „Balkan Union“ за оркестъра беше предимно от гледна точка на културата. В нашата музика имат роля много мотиви от българската, македонската, сръбската, черногорската музика, което исках да изразя и чрез избора на името. Но този избор има и едно вторично значение, защото и до ден днешен чувствам и мисля, че ако балканските страни могат да се обединят, това ще е един изключителен съюз, най-добрият на света, дори в политически и териториален аспект. Разбира се, вероятно това никога няма да се случи, така че нека поне ние да можем да го осъществим в музиката си. А дали Унгария се различава? Може би наистина е различна и народната й музика трудно би могла да се нареди сред тези на балканските страни. Но бидейки унгарец, аз мисля, че те някак се сливат в едно.
Интересувате ли се от литература, кино или друго изкуство? Имате ли отношение към религията или философията?
– Интересувам се от всякакъв вид изкуство. За съжаление, постоянно чувствам, че имам прекалено малко време за друго. Това е така, защото в музиката винаги намирам новости, с които мога да ангажирам вниманието си, като им се отдавам максимално. Към религията и философията нямам особено привличане, но обичам да разбирам нещата.
Смятате ли, че Унгария рекламира добре своята музика по света? Защо до българската публика достига толкова малко през медиите? Защо е толкова трудно в Унгария да се появи световна музикална звезда?
– Мисля, че никоя страна от тези, които вече изброихме, включително и Унгария, не популяризира подобаващо музиката си и собствената си култура. За съжаление, както България, така и Сърбия, Румъния и останалите балкански страни, би трябвало да са много по-горди с народната си музика, да й обръщат много повече внимание и да я популяризират по целия свят, защото това е една особеност, каквато няма другаде. Ние я имаме, но не я използваме, не се грижим за нея, не се занимаваме с нея, което според мен е много тъжно и това е една от причините ние в „Balkan Union“ да се занимаваме именно с това, защото смятам, че има изключително важна роля.
Можете ли да кажете, че сте осъществили всички свои мечти, свързани с музиката?
– Не мога да заявя това. По отношение на музиката, може би сме близо до сбъдването на някои свои големи мечти. Но бих искал да свирим много повече с оркестъра ни, което в днешния свят е много трудно, защото няма много търсене на такъв тип музика. За съжаление, затъпяването на хората набира все повече сила.
Ще завършим с „Balkan Mafia“, много интересно произведение, как мислите?
– Това всъщност е песен, съставена от избрани балкански мелодии. Всеки може да прецени сам за себе си, след като я чуе.
И накрая, къде могат хората да се свързват с вас, да следят новини около групата и да си закупят ваши албуми?
– Информация за това какво правим и къде свирим има във
Facebook. А ако някой се интересува от албумите и желае да си закупи, може да ни пише имейл и с удоволствие ще му изпратим. Но те могат да се намерят и в магазините, както и в почти всички музикални платформи.
Заключителни думи
Чаба е човек, с когото се комуникираше лесно. Лично той веднага отговори на запитването ми и подходи с уважение като към журналист, макар да не му бях пратил заявката за интервю по официален ред. Беше коректен и единствено времето не му стигна да разкаже за още от своята музика. А може би за него бе по-важно да представи тази част от творчеството си, с която хората на Балканите и в България биха го припознали като сроден и автентичен.
За мен бе ново преживяване да взимам интервю от унгарец. Дълго време не мислех, че ще мога да намеря преводач от този език. И наистина се оказа, че в България добрите преводачи от унгарски са голям дефицит и можеш да ги намериш само на определени места. Освен това, те се познават взаимно и избягват да се оценяват и редактират едни други, за да съхранят взаимното си уважение и всеки да може да препоръча услугите на другия, когато не може сам да поеме ангажимент с превод. Това постави пред мен трудността да нося отговорността и на редактор, макар да не разбирам нищичко от този инак превъзходен език. Затова поднасям извинения, ако нещо не ви звучи добре. Самият музикант говореше доста емоционално и разбъркано и повтаряше много неща, което наложи доста голяма преработка на текста. Въпросите бяха пратени писмено до него, а той записа отговорите в своето студио и ми ги изпрати на звуков файл, който бе изведен в текст и преведен. За пръв път използвах такъв похват именно с Чаба.
Всички тези усилия са инвестиция на време и пари от моя страна. Но има и много още интересни хора, с които мога да запозная българската публика. Щастлив съм да допринасям за това повече световни музиканти да знаят, че и тук имат почитатели, и повече българска публика да навлезе в музикалния свят на тези творци. Щастлив съм, когато и вие допринасяте заедно с мен, споделяйки удоволствието от процеса, за да има повече уникално съдържание на български език и то да обогатява нашата информираност и култура.
