Крис Григоров.
Продължавам да ви представям любими за мен песни, за които определението поп-фолк би било твърде ограничаващо понятие. В първата част разгледах едни от най-запомнящите се песни на Орхан Мурад, Руслан Мъйнов, Таня Боева и Деси Слава.
Елвира Георгиева
Няма нужда да говоря как започва кариерата на Елвира Георгиева през 80-те години. Достатъчно е да кажа, че тя е родена в музикално семейство и нейна специалност е цигулката, а първите си песни записва след запознанството си с композитора Владимир Наумов, за когото по-късно се омъжва. Двамата правят доста голямо общо творчество, като постепенно се преориентират към поп-фолк, но не точно към чалгата, а към един нов прочит на шлагерната музика. Георгиева има дует с Васил Найденов, а също и множество поп вариации на народни песни, или такива по фолклорни мотиви като „Девойко, мари хубава“, „Петруно, пиле шарено“, „Даньова мама“ и други, за които ще имаме възможност да говорим и в други материали. Тя прави и кавър на песента на Sarit Hadad „Hakev Haze“ със заглавие „Наранена душа“, който става голям хит в поп музиката и за мен в някои отношения е по-добър от оригинала.
Аз ще акцентирам на две други песни. Първата е „Нежност“, по текст, музика и аранжимент на Красимир Гюлмезов. Тя може да се чуе и в негово изпълнение от албума „Вода и огън“ от 1999 година на дует „Шик“. Но тук ще наблегнем на варианта на самата Елвира. Той се смята за нейната последна песен, която се сдобива с клип през 2004 година. Писана е още в края на 90-те години.
Гюлмезов написа и още песни за фолк изпълнители, каквато бе баладата „Ангел в нощта“ на Емилия. Но не само този композитор се бе прехвърлил от попа и естрадната музика във фолк среда. Максим Горанов, който вече споменах, имаше цяла продуцентска фирма и от студиото му в Плевен се раждаха десетки фолк хитове годишно. Милен Македонски направи също много песни за фолк певци. Дани Милев написа също доста парчета, най-вече за Азис. Примерите са много и за тях ще говоря в отделни статии.
Ще ви покажа и още една песен на Елвира. Тя е дело на Владимир Наумов и се казва „Кехлибарена страст“. Правена е за конкурс, иницииран от компания производител на уиски, но така и не стига до участие там. Затова пък става хит около 1996 година.
Глория
Няма как да отмина Глория, която успя да удържи авторитета на фолка дори в годините, в които той се изпълни с доста пошли текстове. Отново примерите ми ще са от 90-те години, когато много песни за нея пишат и аранжират прекрасните композитори Димчо Делев, Илия Загоров и Максим Горанов. Глория имаше доста хитови балади като „Откраднат миг“, „Ангел с дяволска душа“, „За добро или зло“, „Радост, тревога“ и други. Но аз избирам две по-малко популярни песни. Първата е „До утре“, по музика и аранжимент на небезизвестния Митко Щерев, с текст на Петър Москов и с китарата на Николай Драганов. Песента е включена в един от най-класическите албуми на Глория – „Носталгия“ от 1997 година.
Втората песен, озаглавена „Красив свят“, има уникално за времето си електронно звучене. Тя е част от един много специфичен албум от 2003 година, аранжиран от Димитър Петров и озаглавен „Хичирия“. Певецът Магапаса (Добрин Петров) прави беквокалите.
Други песни
Ще допълня този списък с още няколко примера. Първите два са от ромски музиканти. Започвам с оркестър „Супер експрес“ и една песен от техния емблематичен албум „Стари рани“ от 1997 година, изпълнена от вокалиста Зинко Михайлов. Песента е „Не вярвам“.
Може да мислите, че не е добре да забърквам и албум на ромски оркестър тук, но само ще ви кажа, че той е записван от Емил Бояджиев и в студио „Фактор“ на Веселин Тодоров. Тези две имена би трябвало да ви говорят много. Оркестърът е с инструменти като поп-рок група – ритъм и баскитара (Александър Давидов), синтезатори (Ицо Симеонов), барабани (Ангел Ангелов), саксофон (Борислав Каменов) и под ръководството на Галин Маринов (соло китара).
Следва Кондьо, който стана популярен с дуетната си балада „Обич за двама“ с Лия по текстове на Надежда Захариева. Но аз избирам друга негова песен със заглавие „Не съм за теб“.
Кондьо също прави албумите си при Емил Бояджиев, само че в неговото студио. С него работят и петима души от оркестър „Перла“. За съжаление, обложката на албума не дава информация за имената им по онова време.
Следващата песен е „Тайнствена жена“. Изпълнява я Евита. Това бе една певица, появила се съвсем за кратко. Тя не блестеше с особени таланти, но през 2000 година издаде един от двата си албума „Тайнствена жена“, от който е тази песен. Текстът е на Румен Стефанов, аранжиментът – на Мага (Магомед Алиев).
„Ку-Ку бенд“
Няма как да не спомена и този състав. Тъй като за тях много надълго и нашироко съм говорил в други свои материали, тук само ще ви предложа няколко изключително любими за мен техни композиции, клонящи към поп музиката. Едната е от албума „Девети трагичен“, излязъл през 1998 година, и се нарича „Блус № 16“. Певец всъщност е актьорът Иван Бърнев, но може би най-силно тук се изявяват Евгени Димитров на пианото и Евгени Йотов на саксофона. Според обложката автор на текста е Ивайло Вълчев, макар в някои свои спомени членове на групата да сочат Иван Ангелов. Музиката е съвместно дело на Евгени Димитров – Маестрото и Георги Милчев – Годжи.
И още нещо от същия албум, този път с гласа на актрисата Албена Михова. Казва се „Тази, която…“.
И тук творческия колектив е отново същият, като към авторите на музиката е вписан и Слави Трифонов.
Следващата песен не е точно на „Ку-Ку бенд“ като група, но е дело на Годжи като текстописец и Евгени Димитров като автор на музика и аранжимент. Писана е около 1998 година, малко след отделянето на „Хъшовете“ от общия екип на „Каналето“, като през 1999 година става част от албума „Следобедът на един Годжи“. Нарича се „Създателят“.
„Ку-Ку бенд“ правят и още десетки поп и рок парчета като „Не съм избягал“ и „Ала нямаш мен“ с Камен Воденичаров, инструменталните „Реката на живота“ и „Vox Dei“, както и много други от периода на „Каналето“ като „Приятели“, „Малка блудна жена“, „Влюбени“ и т.н.
Ще спра внимание на две по-баладични неща. Първото е „Толкова“, текст на Годжи, музика на Евгени и Слави и в изпълнение на всички тогавашни вокалисти на групата – Слави, Годжи, Алекс Раева и Деси Добрева. Песента е от албума „Прима патриот“ от 2004 година.
Второто е „Реквием за една мръсница“, този път от албума „Vox Populi (Глас народен)“ от 2002 година, с текст на Георги Милчев – Годжи и Лили Йончева и музика на Слави Трифонов.
Последната песен, която избрах, е „Един приятел“. Тя е изпълнена от всички вокали на „Ку-Ку бенд“ по онова време – Слави, Годжи, Деси Добрева и Алекс Раева. Ивайло Вълчев пише текста, Евгени и Годжи правят съвместно музиката и по-голямата част от аранжимента. Албумът отново е „Vox Populi“.
Отвъд България
Извън нашата страна, в много от балканските държави, както и в Израел и арабските страни, има различни разновидности на поп-фолка, основна цел на които е модерен прочит на тяхната национална музика.
Тук ще предложа три интересни примера. Първият идва от Гърция. Певицата Antzu Samiou и нейната песен „San Duo Stagones (Nero)“ от албума „Aksizo“ от 2001 година. Музиката е на Kostas Miliotakis, текста е на самата Samiou. В същия албум проличават още две интересни балади – „Mi Girnas“ и „Defteri Fora“. Любопитен факт е, че „San duo stagones“ е правена и в българска версия от певицата Мария и в нейно изпълнение носи заглавието „Дъжд от сълзи“.
Втората песен е една от последните в творчеството на македонския музикант Тоше Проески. Неговото присъствие в музиката разглеждам подробно в отделна статия. Изборът ми тук се спира на „Среќна Ли Си Ти“, излязла в албума му „Игри без граници“ от 2007 година. Музиката е на Миро Буљн (Миро Булян), текста на Антонија Шола (Антония Шола).
Третата песен ще ни пренесе чак в Израел. Тук искам специално да спомена един от най-любимите ми музикални албуми, а именно „Celebration“ от 2004 година на певицата с тунизийски и грузински корени Sarit Hadad. Изписването му на иврит е „חגיגה“. Тук половината песни са ми любими, но за целта на този материал ще ви посоча „Bachum shel Tel-Aviv“, на иврит „בחום של תל אביב“.
А тези, които искат да се гмурнат по-дълбоко в творчеството на Sarit Hadad, е важно да чуят не само този албум, но и предходния „Rak Ahava Tavi Ahava (Only Love Will Bring Love)“ от 2003 година, а също и последвалия го „Miss Music“ от 2005 година. Мисля, че през годините между 2003 и 2005 година тази изпълнителка е направила най-интересната част от своето творчество, макар че тя издава музика от началото на 90-те години до наши дни.
Така ще завърша този свой преглед с обещанието той да бъде попълван и от бъдещи материали по темата.
