Крис Григоров.
Както някои от вас си спомнят, Луи Винсберг е френски фламенко китарист с богата творческа кариера и много интересна музика. В първата част на своя материал за Луи споменах, че съм изпратил запитване до него за интервю. Два месеца по-късно интервюто бе факт. Луи сам комуникира с мен и бе изключително отворен да отговори на всичките въпроси, които отправих към него. Ползвах за основа първата си статия, където вече бях събрал информация. Затова и някои музикални препратки оттам фигурират също и тук. За превода на кореспонденцията ни и на самото интервю ми помогна Максим Недялков, на когото искрено благодаря. Благодаря също на Вълчан Вълчанов и на Thomas Cordogli, за допълнителните консултации, и на Ивелина Бобадова и Маги Алексиева, за посредничеството в контактите. Благодаря и на Луи за отношението и за изразеното му силно желание да посети България, стига да получи покана.
Интервюто
Разкажете малко за своето детство: Какъв произход имате? Родителите Ви занимавали ли са се с музика?
– Роден съм през 1963 година в Марсилия. Родителите ми са парижани, и двамата са артисти – в сферата на изобразителното изкуство.
Кои бяха първите музикални влияния?
– Циганската музика в Южна Франция, а също и поп, джаз песни…
Кое Ви накара да започнете да свирите на китара?
– Една китара, забравена от приятели цигани след празнична вечер…
Свирили ли сте на други инструменти?
– Да, когато бях на около 7 години. Свирих малко на пиано, по слух, и си композирах кратки парчета…
Кои са били Вашите любими музиканти през младежките Ви години и какво научихте от тях?
– Имах си своя рок, блус, поп период, с голямо увличане по „The Beatles“. Но джазът ме грабна още от ранна възраст, и по-конкретно бибоп джазът, който ме плени. Падах си и по джаз-рока, който се зараждаше в онези години, около 1975-та… Тези артисти ме научиха на всичко, самообразовах се благодарение на тях.
Как определяте работата си в проекта „Sixun“? Ваша ли беше водещата роля в създаването на музика там и как разпределяхте авторското участие на всеки?
– „SIXUN“ е истински „колектив“! Всеки от нас композираше, а аранжиментите се правеха групово, така че при тях може да се каже, че няма някой изразен водещ, или пък обратното – че всички са лидери! В първия албум „Nuit Blanche“ (Бяла нощ) единствените композитори бяхме Жан-Пиер Комо (клавирни) и аз.
Смятате ли да възстановите групата отново?
– В момента подготвяме 12-ия си албум…
Какво се промени в творческата атмосфера от първите години на групата досега?
– Всеки от нас си има и своята солова кариера през годините, което само доказва, че това наистина е една група от „лидери“…кипи един пълен „хаос“, по южняшки, караме се, понякога е доста напрегнато, но също и много се смеем и си имаме и приятните моменти!
Как ви се отразява навлизането на новите технологии в музикалния бизнес?
– Благодарение на тях почти всеки може да си има звукозаписно студио вкъщи, но същевременно и почти никой вече не купува компактдискове…
А ограниченото пътуване заради Covid-19?
– Това още повече усложнява нещата в тези времена, в които основният ни източник на доходи са концертите.
Доколко са повлияли в музиката Ви вашите политически, религиозни или философски виждания за света?
– Преди да се нарека музикант, разбира се, съм гражданин, и политическото ми съзнание не спира да расте, а същото може да се каже и за житейската ми философия. Американската експанзия и повсеместното присъствие на тази култура отдавна ми се струват диспропорционални. Това ме накара да се замисля за културите, за различните жанрове и за важността на нашата принадлежност към Европа, към Средиземноморска Европа.
Доколко се интересувате и какво харесвате от киното, литературата и другите изкуства?
– Все повече и повече се интересувам от тях и най-вече от изобразителното изкуство, като се има предвид семейството ми, участвало в авторството на обложките за трите албума с „JALEO“. Интересувам се и от писане (няколко мелодии и текстове). Имам и един 52-минутен филм за моя професионален път… „MUSICA“.
Какво е мнението Ви за балканската музика?
– Обожавам тази музика и тази култура: от Иво Папазов, през хора „Мистерията на българските гласове“, та чак до „Farmers Market“. Сигурен съм, че на Балканите има невероятни групи, които не познавам! Слушали ли сте „Balkan Sévillane“ от JALEO 1?
Разбира се, това е пиеса в няколко части, която дава представа за Вашето усещане за Балканите. А с какво е забележителна и какво Ви харесва в тази музика?
– Горе-долу всичко! Да кажем, че е нещо, което американците не умеят да правят (шегувам се, разбира се!), и най-вече ритмичният аспект, гласовете, инструментите, танците…невероятни са!
Вие сте работили с много музиканти и сте се изявявали на много места. Кои постижения днес можете да наречете сбъднати мечти?
– Мечти, които са в непрестанно движение…но без съмнение това са „JALEO“ и „SIXUN“. Повече ми харесва колективната работа, отколкото да съм солов джаз музикант.
Избрах дванайсет песни, за които ще се радвам да кажете по няколко думи. Ще Ви посочвам с коя група е изпълнена всяка и от коя година е, за да могат и читателите да се ориентират. Да започнем с „Grand Fabrice“ на Sixun от 1992 г.
– Фабрис беше нашият звукорежисьор. Още не беше навършил 30, когато в Абиджан, Африка, претърпяхме катастрофа с автобус, в която той загуби живота си! Посветихме му това заглавие в компактдиска, който издадохме след това: „Nomad’s Land“.
„Madrid“ (1997)
– Ако познавате добре соловите ми албуми, ще забележите, че края на всеки компактдиск загатва леко следващия, без да съм си го поставял за цел. Така че в „Мадрид“ (танцът на вятъра) вече се усеща JALEO!
„Sacromonte“ (Jaleo, 2001)
– Без съмнение най-успешният химн на JALEO. Този, който ни следва вече 20 години. Има една забавна история, свързана с него. Версията от студиото „на живо“, която записахме след създаването на сцената, беше заличена по невнимание от
звукорежисьора, с когото работехме тогава…Бяха останали само пистите на клика*, фоновите акорди на синтезатора и триангела. Трябваше да запишем всичко отначало в стаята ми в Париж.
Клик – метроном, средство за определяне на темпото (бел. ав.).
Триангел – метален ударен музикален инструмент, известен още като триъгълник (бел. ав.).
„Ragalegria“ (Jaleo, 2001)
– Най-любимата ми от всички! Бях започнал да композирам една доста „инди“ алегрия, когато Нантха Кумар (табла) ми каза: виж, имам една мелодия, която много пасва на алегрия!!! – ето защо това заглавие на песен е толкова наситено.
рага – мелодична рамка в индийската класическа музика.
бел. прев.
алегрия – музикална форма от фламенкото в 12-тактов размер. бел. прев.
табла – индийски традиционен ударен музикален инструмент. бел. прев.
„Se Apagо Una Estrella“ (Jaleo, 2005)
в превод от испански „Една звезда угасна“. Бел. прев.
– „Звездата“, за която става дума, е не друга, а моят баща – Жак Винсберг, който почина през 1999 година…с емоцията и гласа на Хосе Монтеалегре!
„Isabelita“ (Jaleo, 2005)
– Това заглавие е вдъхновено от нашата танцьорка, която е певица в първия албум с „Jaleo“ – Изабел Пелаес. Благодарение на нея изпитах желание да напиша фламенко песен, която ѝ приляга!
„La Camarguaise“ (2011)
– Чували ли сте за Камарг? Това е една област съвсем близо до Марсилия – морето, циганите, ориза, розовите фламинги, биковете и конете…баща ми вероятно е художникът, който най-много е изобразявал Камарг с уникалната ѝ атмосфера. В тази песен може да чуете гласа на Мона Бучебак, алжирка, която пее на испански… ! Олé, Мона! Това всъщност е една румба по камаргски (в ритмиката на Gipsy Kings)!
„Камаргез“. Камарг е влажен природогеографски район около делтата на река Рона, западно от Марсилия. Това заглавие може да се интерпретира по няколко начина. „Химнът на Камарг“ има същото окончание като „Марсил-ез“, националният химн на Франция; Тъй като това окончание изразява притежание и произход, дори и да не е имал предвид непременно „химн“, Луи може би говори за „камаргска песен/румба“. Бел. Прев.
„La Belle De Mai“ (2011)
– Това е името на един квартал в Марсилия – много активен, младежки, артистичен, градски. Между другото, в него заснехме клипа към „Pourquoi cette ville“ (Защо този град). Марсилия, в която съм роден, е един много човешки град, често доста карикатуриран!
Не е ясно какво точно има предвид Луи тук с „карикатуриран/осмиван“, но обикновено Марсилия има лоша репутация в очите на французите от други места, и най-вече на парижаните. Това се дължи от една страна на високата престъпност, от друга – на силния южняшки акцент в говора, който често е обект на комедийни скечове. А Луи, изглежда, обича града си и по-скоро не е съгласен с този негов образ. Бел. Прев.
„Chez Titi“ (feat Antonio el Titi & Rocky Gresset, 2014)
– Това е едно парче, което написах за приятеля си и отличен китарист Антонио Ел Тити! Срещата на два цигански свята – Мануш (Роки) и Фламенко (Ел Тити)!
„Bulerhimalaya“ (Jaleo, 2016)
– Винаги съм обичал да композирам върху танц…в случая Булерията, изградена на фона на молитви в Хималаите, се придържа към ритъма на танца, като следва плътно стъпките му, необуздания му ритъм…
„For Paco“ (Jaleo, 2016)
– Това парче е писано в ритъм 12/8-и, известен като Тангийо във фламенкото. Започва с песен сигерия (свързана със смъртта на големия Пако де Лусия), изпълнена от великолепната Сабрина Ромеро, за да разцъфти в една разкрасена от джаза вселена, с китари…моят начин да поговоря още малко с Пако!
„Viva Jerez“ (Jaleo, 2016) – „Да живее Херес“ – бел. прев.
– Херес в Андалусия, люлката на Булерията! Много време мечтаех да посетя това място. Реших да осъществя тази мечта едва след срещата ми с Диего Морао в Париж! Тази атмосфера и това отношение към фламенкото, които обичам повече от всичко, се опитах да открия тук, в последното парче от компактдиска, а също и завършващото концерта. Да живее Херес !
Накрая можете да отправите поздрав към Вашите почитатели в България и да им кажете как могат да Ви подкрепят и какво да очакват.
– Трогнат съм да разбера, че хората слушат музиката ми навсякъде по света, особено в тази страна, в която съм бил само веднъж, и на чиято музика се възхищавам толкова много? Най-добрият начин да ме подкрепите би бил да ни поканите у вас, независимо дали с JALEO, или SIXUN, или пък с новото ми трио „Temps Réel“ – дали се е прочуло вече и в България? Иначе имам свой сайт Louis-Winsberg.com, както и канал в YouTube.
