Крис Григоров.
Често, когато говорят за България и нейната невъзможност да използва пълноценно членството си в Европейския съюз, я сравняват със съседна Румъния, която повиши много от своите показатели за стандарт на живот. Не съм дълбоко запознат с румънската ситуация, но и те още не са влезли в Шенген също както и ние. Мисля, че скоро няма такава възможност, защото голям процент от хората в България са свикнали да търпят и да се примиряват с всичко. С бедност, с корупция, с неспособни политици и нестабилни институции.
Докладите на ЕС са критични, но и в голяма степен дипломатични. Там има хора, които са запознати с корупционните практики в България, но си мълчат с мотива, че не искат да се намесват във вътрешната ни политика. В България няма нито един политик или влиятелен човек, който да е осъден и да излежава своята присъда. Няма нито едно важно убийство, което да е разкрито, независимо че от средата на 90-те до 2007 година бяха убити над сто влиятелни личности, включително един министър-председател.
Убийства продължава да има и в последните години. Известен стана случай, в който български собственик на оръжейна компания беше отровен така, както и Сергей Скрипал от Русия. Българинът оживя и разказа неприятни неща, но никой не пожела да го чуе. А почти всяка година в складовете на компанията му има взривове и опити за саботажи.
Нашите затвори са пълни с дребни крадци и измамници, но най-вредните и опасните хора знаят как да се пазят, кого да подкупят и какво да говорят публично. Знаят как да унищожават доказателства срещу себе си и как да спират всяка съпротива. И те не са сами, а са доста добре организирани. Някои от тях работят с Русия, със Сащ или с други големи държави. Известен е примерът с партия от етнически турци, чийто лидер каза, че Турция е неговата родина, а турският президент подпомага гласуването на българските турци там за същата партия, вследствие на което тя не е напускала властта, откакто е учредена.
Почти всички важни партии са съфинансирани от големи международни фондации или посолства. Това не става директно, но и не се крие достатъчно и за всеки, който умее да слуша внимателно и да следи процесите, става ясно към коя страна клони някоя партия. Ако се появи партия, която честно говори и действа за балансирана политика, при която България запазва партньорствата си с всички, а същевременно извлича максимална полза от всяко от тях, тя веднага се изолира от политиката и на нея се приписват всички престъпления.
Днес най-хубавите държавни имоти са приватизирани или придобити чрез сложни процедури от представители на българската мафия. Ако все още са държавна собственост, пак тези силни фигури са техни концесионери, какъвто е случаят с плажовете по черноморския бряг и кариерите за добив на пясък и чакъл за строеж на пътища. За съжаление, ние нямаме опитни хора, които знаят как да се противопоставят на тези явления. В големите европейски държави има хора с ясна представа какво представлява България и колко е занижен държавният контрол по границите ни. Това е процес, който се е случвал дълго и с натрупвания и много би било трудно да се изкорени.
В България все още сивата икономика има огромни размери и ако тя спре, хаосът ще нарасне до невиждани размери. Твърде малко е доверието във финансовото управление на държавата и затова са малко заможните хора, които плащат пълния размер на своите осигурителни вноски и данъци. В България понятия като двойно и тройно счетоводство са добре известни. Затова и данъците са едни от най-ниските за ЕС, но това не помага за намаляване на укритите от държавата доходи на хората.
В същото време някои сектори от икономиката са под влиянието на държавата, което прави тяхното развитие политически въпрос. Например вместо да се допусне свободен пазар на горива в България, бе позволено Русия да монополизира този пазар и България да се превърне в държава, зависима от доставките на руски газ и петрол. За да се случи това, бе наложен мораториум върху добива на газ, а същевременно бяха изгонени инвеститори от чужди компании, които вече бяха вложили милиони долари за изследване на находища и оценка на потенциалните количества, които могат да дадат. Вместо цената и количествата газ и петрол да са следствие от честна и конкурентна търговия, те се формираха на база на политически решения и зависеха от това в коя посока гледат управляващите.
Все още има много държавни регулатори и контролиращи органи, в които важи квотният принцип за разпределение на местата в тях на база на партийно представителство, а не на база на експертна подготовка. Това опорочава всяка една система и допуска политическо влияние на всяко ниво. Най-силно това се чувства във Висшия съдебен съвет, който е сред гарантите за спазване на законите в страната. В този смисъл в България реално разделение на властите няма. За нуждата от ясно разделение се говори само от тези, които не са във властта, но когато те са наред да управляват, веднага се възползват от създадените вече взаимозависимости, за да мачкат своите врагове.
В България всеки по-заинтересован от обществените процеси българин знае кой директор на институция от коя партия е издигнат и подкрепен и съответно чии интереси защитава. В местния речник навлезе понятието „Калинки“ като дума, с която се описват политически назначения в администрацията, които не са достатъчно подготвени да изпълняват своите функции, но имат висша протекция от властта и се ползват от нейната защита срещу отстраняване от длъжност, дори и в случаи на очевидна немарливост.
Включването в Шенгенското пространство е въпрос на доверие, а в някои страни, особено в Нидерландия, добре знаят какви стоки минават през България. Дори да няма нищо доказано и никой да не е в затвора, човек може да си направи проста аритметика, ако знае, че от един континент в друг е установено определено внесено количество наркотици, а транзитните пътища минават през България. По време на войната в Югославия ембаргото се е прескачало безпроблемно от българските контрабандисти, които и днес са сред най-изобретателните.
По различни оценки в ръцете на български корупционери се намират огромни финансови ресурси в размер на стотици милиарди евро. Не се знае колко точно са те, но те бавно и постепенно са открадвани от публичните средства, както и от европейските програми. Тези хора притежават толкова огромен ресурс, че възможностите им да го използват са неограничени.
И в България се случва международната тенденция благата да се съсредоточават в малък брой хора. Тук са може би около триста фамилии, които притежават 80 до 90 процента от всички ресурси на страната. Те не се интересуват от това да я облагородяват. Те са безскрупулни и я крадат на всички възможни нива. Не бива от тях да се чака милост. В тяхната представа народът е безмозъчна тълпа, която няма никаква представа какво се случва. Те не разсъждават в перспектива, че ако един народ благоденства, той ще произвежда още повече блага, които да могат да се крадат. Те вземат максимума, докато населението застарява и намалява.
Но никой не бива да търси логика при хората с много пари. Аз се опитвам ежедневно да питам обикновените гласоподаватели защо не издигат по-качествени хора към властта. Защо разчитат на това, което подчинените на тази мафия медии им предлагат като опции. Доказа се, че в голямата власт няма опозиция и че всяка опозиция може да бъде пречупена, когато няма гръбнак и ясна ориентация какво и как да направи.
Днес Нидерландия е онзи бушон, който възпира България да влезе в Шенгенското пространство. Но ако не е тя, ще е Германия или Франция. Чуждите служби много добре знаят какво представлява България. Но така или иначе фигурирането ни в Шенген няма никакво значение за хората, които законно и незаконно пренасят забранени стоки. От това се печели добре. Когато се опитаха да прекъснат доставките, за да могат други да усвоят бизнеса, това веднага беше спряно.
През 2023 година в България чухме за няколко убийства на хора, общото между които е заявената им готовност да свидетелстват срещу престъпни кръгове в България пред чужди служби и пред медии. За съжаление, в нашия случай трудно хора, които са били част от мафиотски структури, проговарят навреме и казват достатъчно. А тъкмо тези хора могат да кажат най-много. Но какво от това, че ще го кажат? Това биха се запитали много българи. Те ежедневно чуват за престъпления и как съдилищата се бавят с делата, не могат да се събират доказателства, не се изграждат достатъчно мотивирани обвинения, не се разпределят делата на случаен принцип, както би трябвало, не се съблюдават всички правила при провеждане на разследвания и изтича информация до заподозрени и преследвани хора, а самите виновници проявяват нахалство и от телевизионните екрани говорят, че са жертви на нечий заговор.
Преди време световните медии разпространиха новината, че срещу българския главен прокурор е извършен атентат. Оказа се, че този атентат е бил само за сплашване, че от него не е последвало нищо, че целта е била главният прокурор да си подаде оставката, защото настоящите власти искат да го отстранят и да отнемат правомощията му. Той реши да се съпротивлява и да остане на поста си. Но забрави, че е слуга на други господари, и когато заговори срещу тях и започна да съживява някои отдавна спрени дела, беше бързо отстранен от същите хора, които го назначиха, и бе заменен със своя най-верен помощник, който се оказа негов враг.
Двамата играха роля на врагове пред медиите, защото новият главен прокурор трябваше да спечели общественото доверие, като осъди предшественика си за всичките му прегрешения, макар фактически да е участвал в тях заедно с него и като най-доверения му човек. Разпространен беше запис, в който готвеният за нов главен прокурор казва на действащия, който вече е разбрал, че ще бъде отстранен, че приятелството им се запазва и че просто тече процес на прегрупиране, който е по-скоро за пред обществото. Ето тази история, която аз разказвам твърде кратко и опростено, дава ясно да се разбере каква е ситуацията у нас.
Преди време главният секретар на Министерството на вътрешните работи беше най-популярният човек, а преди това никой не знаеше за тази административна функция. И днес пак не се знае кой я заема. В последно време функцията на главен прокурор замени тази на главния секретар. Той въздава справедливост и той е символ на борбата с корупцията, а същевременно е продукт на тази корупционна система и я обслужва. Как може от такъв човек да се очаква нещо различно? Той единствено може да смени господарите, на които служи, но безцеремонното му поведение и чувството му за безнаказаност ще продължат да облъчват общественото пространство. Когато такъв човек се намира на върха на правосъдната система и от неговите действия и бездействия тя силно зависи, това ще дава отпечатък на всяко по-значимо дело и винаги когато някой бъде преследван, ще тегне подозрението, че не просто е виновен за престъпление, а че мафията има интерес да му затвори устата.
Според мен по-добре е да не влизаме в Шенген. Това ще бъде поредната грешка на Европа. Ако Европа иска да помогне на българите, нека се поинтересува как може чрез правомощията на Европейската прокуратура да се засегнат онези хора на върха на пирамидата, които българската прокуратура не пожелава да преследва. Нашата прокуратура преследва избирателно и само хора, които решават да злепоставят високопоставени лица. Не преследва тези, които имат най-голямо участие в организираната престъпност, и при това тогава, когато е най-належаща такава намеса.
