Крис Григоров.
Често са ме питали защо българите имат толкова условия към Северна Македония за нейното влизане в Европейския съюз. А условието е само едно и е много просто: Ние не искаме те да ни обиждат и мразят. Но те не могат, защото това е част от тяхната идентичност.
Може би за Европа е странно, че при председателството на България в ЕС ние изрично пожелахме среща на високо ниво за преодоляване на конфликтите в Западните Балкани и отваряне на вратите към съюза за някои по-малки държави, а същевременно година по-късно не се съгласихме с провежданата политика в Северна Македония. Истината е, че в тази страна от десетилетия се поддържат антибългарски настроения, за да прикрият двата същински проблема за тази страна – Сърбия и Албания, които с всеки изминал ден имат все по-силно влияние в нейната политика.
Дълги векове хората, живеещи на тази територия, са се определяли като българи и в самите тях не е имало съмнение, че са нещо друго. България преживява три национални катастрофи, губи балканските войни, водени с цел да се защити областта Македония от турци, гърци и сърби. Ние също не сме ги приемали като друг народ. Ние имаме обща история, общ език и общ фолклор чак до началото на 20. век.
Македония граничи със Сърбия и сърбите винаги са отправяли там антибългарски послания, подпомогнати от Русия. И до днес там ни наричат „татари“, разчитайки на пропагандната теза, че истинските българи живеят в днешен Татарстан в Средна Азия, а ние сме техни наследници. В същото време и българските политици правят няколко грешки, от които сърбите се възползват. Вече сто години в Македония историята се изопачава до невероятни размери, за да се каже на хората, че те никога не са били българи и даже че българите са присвоили македонската история, наричайки я своя.
Днес според македонската история България е „фашистки окупатор“, но това е голяма лъжа. В Македония от много години се говори против българите. Днес това е задължителна част от тяхната идентичност и те имат огромен страх, че ако попаднат в един съюз с българите и приемат техните условия, ще изгубят своята идентичност. Но това не важи за всички македонци. Там управниците на бившата република Югославия, от която Македония беше част, не позволяват в местната власт да има хора, позитивно настроени към българите.
За хората в Германия или Италия това е трудно да се разбере. Все едно сега жителите на Венеция да кажат, че не са италианци, а са венецианци, да започнат да превръщат своя диалект в национален език, да изваждат от историята факти, които да покажат на света, че са имали самостоятелна история и в миналото Венеция е била силна република. Какво ще отговорят италианците? Ами нали и Сицилия, и Генуа, и Флоренция са били малки държави, но днес не са. Това дава ли основания на всяка да иска своята независимост и да претендира за своя отделна история? Може би не. Но венецианците ще упорстват, те ще кажат, че Италия е техният поробител. Ще обявят, че Гарибалди е техен герой и че Италия го е откраднала от тяхната история.
В Германия баварците могат да кажат същото. Германия е разделена от Студената война на две различни държави и хората там много добре знаят какво е да се чувстваш разделен с една изкуствена граница от своите приятели, роднини и довчерашни съседи. Но на Балканите това е по-сложно, защото тук живеят народи, които са много близки един с друг. Който се интересува от история, може да прочете как се разделят сърбите и хърватите. Може също да се поинтересува и от съвременните малки сръбски държави и тяхното общо минало. Много хора, които помнят Югославия преди 35 години, ще ви кажат, че нейното разпадане е травма за тях.
А разпадането на Югославия се случва, защото по-големи държави си оспорват влиянието там. Ако за Франция и Германия или за Австрия и Унгария днес е възможно да почитат едни и същи личности като част от своята различна история, македонските управници днес се ужасяват, когато се заговори за обща история и обща култура с България. А 95% от архивите за македонските земи е в България, тук живее и умира дори и най-големият учен и историк на македонците, който в последните си години осъзнава фалшивата идеология на македонизма. Българин създава и македонската езикова норма и днес аз познавам неговите наследници, които също живеят тук.
В България политиците, които защитават руските позиции, не искат Северна Македония да влезе в ЕС, защото, ако влезе, тя ще рискува да се отдалечи от сръбското и руското влияние. А политиците, които са против Русия и подкрепят евроатлантическите позиции, искат Северна Македония в ЕС. Но всички българи, независимо дали подкрепят Русия, или не, чувстват македонците като близки братя, които някой лошо е излъгал. И днес и от двете страни на нашите граници пеем едни песни, говорим сходни диалекти, разказваме за баби и дядовци, които помнят общото ни минало.
Но в Северна Македония никой не смее да признае българските си корени. Там хората се страхуват да говорят такива неща, защото ще ги уволнят от работа, ще им залепят етикета „национални предатели“ и върху тях ще бъде насочено много негативно отношение и от властта, и от някои слоеве в обществото. Колкото по-публична е тази личност, толкова по-голям ще е натискът срещу нея.
Но има нещо, което не можем да заобиколим. Влизането на България в ЕС не промени значително нашата държава. Българската икономика трябваше да стане силна и независима благодарение на финансовите инжекции, започнали още от ранните предприсъединителни програми в края на 90-те години, но не се случи така. Имаше злоупотреби още с първите средства. По-късно почти всички фондове и оперативни програми бяха усвоени от малка група хора, които откраднаха големи пари, докато лъжеха населението, че възстановяват пътищата и сградите, че развиват селските райони, че разкриват и поддържат качествени социални услуги и т.н.
Схемите на кражбите започваха от лобисткото правителство, минаваха през контролиращите разпределението комисии, след това през изпълнителите на европейските проекти, за да се върнат част от парите по обратния път. Създаде се политически инженеринг и после дълго не можа да се изкорени. Само 30% от парите отиват по предназначение, останалото се краде и преразпределя. Всички имат полза от тази схема, дори и европейските бюрократи.
В България продължи да има корупция, а държавата да е зависима от организираната престъпност. В България не се извършиха сериозни промени в правосъдната система и не се създадоха реформи, с които българинът да се почувства европеец. Нашето членство е от 2007 година, а преди това 15 години държавата се е готвила за него. Днес северозападният регион на страната продължава да е най-бедният в Европа, а България запазва последното си място по качество на живот по всички показатели в рамките на съюза.
Да, българите бяха позитивно настроени към съюза преди, защото очакваха от неговите институции да наложат контрол върху разпределението на публичните средства в България, а също и за превръщането на България в равностоен икономически субект с другите в това обединение. Но единствената причина, заради която сега те са останали позитивни, е мнението им, че от ЕС ще бъдат достатъчно глупави да продължат да дават пари през своите фондове и докато основната част се взема от влиятелните хора, все някаква част ще стигне и до тях, обикновените граждани. Европейският съюз бе утвърден в българското пространство като синоним на цивилизована Европа, макар че излизането на Великобритания поразклати тази теза.
Умните граждани на Северна Македония разбират всичко това и някои от тях използват такива аргументи, за да кажат, че на Северна Македония не ѝ е нужен Европейски съюз и че той няма да подобри качеството на живот на хората там.
Но има една разлика между нас и западните ни съседи. Когато ние се готвим за своето присъединяване в ЕС, поддържаме приятелски отношения с всички свои съседни държави. Дори първи признаваме Македония като независима държава, преди това да направят членките на съюза. А днес македонците са против всички и най-вече против нас. Склонни са да превръщат в скандал всеки опит да им се каже, че онези, които те считат за символи на македонската история, сами са се наричали българи и България е била тяхна родина в съзнанието им. Мога да ви разкажа стотици прецеденти, породени от тяхното желание да създават нова самостоятелна история. В това свое желание те стигнаха дотам, че си приписаха и личности от древната история и им издигнаха цели исторически комплекси и паметници.
Когато Македония е част от Югославия, режимът там е по-свободен от този в България. Югославският паспорт дава самочувствие на македонците. За тях българите по това време са бедните братя отвъд границата, които не могат да пътуват на запад, освен със специално разрешение. Днес нещата са в обратната посока. Днес българите като членове на ЕС имат повече права в Европа и пътуват без никакви ограничения, а македонците са нашите бедни братя, за които евроинтеграцията е далеч във времето. Това е голяма болка за днешните македонци. Затова много от тях имат българско гражданство и български паспорт, макар да се страхуват да ги покажат в своята страна.
Българите нямат нищо против една нация, която е избрала да е различна, да запази своята цялост. Ние не сме съгласни да се изопачава историята, да се внушава на хората в Македония, че ние сме най-големите им врагове, а сърбите – най-добрите им приятели, защото това просто не е вярно. Разходете се в градовете от двете страни на границата и питайте обикновените хора. Питайте ги без включени микрофони и камери и им кажете преди това, че на никого няма да кажете какво сте чули. И ако някой ви каже, че от толкова различни интерпретации сам не знае какъв е по националност, можете да му повярвате. Но ако се вслушате в езика и песните, вгледате се в бита и нравите, ще ви стане ясно.
А ако прочетете историческите факти, признати за достоверни от целия свят, без Балканите, ще видите кой какъв е и каква роля е имал в историята. Ще видите например, че македонците имат много по-голям вътрешен враг, който налага все по-голяма хегемония там, и това са албанците. Техният език отдавна е втори официален за страната, техните празници се почитат наравно с тези на македонците. Те имат и няколко партии в местния парламент и се облягат на подкрепа и от САЩ, която насърчава техните усилия срещу македонците, обвързани със Сърбия, респективно и с Русия.
За мен по-важното е кои сме днес. А днес и българите, и македонците имат много проблеми за решаване в собствените си държави. Европейският съюз също има проблеми за решаване, защото мантрата за европейските ценности се изхабява и изпразва от съдържание всеки ден.
