Крис Григоров.
Мисля, че най-големият проблем е в това, че беззаконието се превръща в нормалност, с която всички свикват, и че има недоверие в силата и смисъла на законността, от което произтича и корупцията и престъпността. Това недоверие е с много дълбоки корени, но можем осезаемо да го видим от 80-те години, когато през нашата държава се създават много контрабандни канали, покровителствани от Държавна сигурност и нейните структури.
След настъпването на демокрацията влиятелните висши военни от службите за сигурност взимат под своя закрила много спортисти, доскорошни шампиони на България по борба, вдигане на тежести, самбо, карате и различни бойни дисциплини. Тези дисциплини в България по онова време са били силно развити и е имало десетки хиляди хора, професионално занимаващи се с такива неща. Неслучайни са и постиженията ни на световно ниво в тези спортове оттогава.
В държавата се създават няколко големи групировки, които признават само правото на силата. Те поддържат много контакти и връзки с представители на държавната власт и постепенно завладяват голяма част от свободния пазар. Макар да не се казва официално, и до днес през България минават най-големите канали за трафик на наркотици в Европа. През българските граници, които са и граници на ЕС, и днес минават всякакви стоки, които в други държави биха спрели и унищожили. И макар понякога да става преразпределение на наркопазара, за пред гражданите се използва тезата, че става дума за граничния контрол върху вноса на храните. Наркотици се укриват най-добре в камиони с храни. Затова който държи граничните лаборатории за проверка на качеството на внесената храна, той контролира и наркотрафика.
В нашата страна представителите на някогашните тайни служби все още са силни фигури и от тях зависи разпределението на държавните средства. Бяха създадени хора, които са икономически проекти на държавата и през които се разпределят големи финансови ресурси, т.е. през тях се извършва пране на пари от престъпна дейност.
Най-добрите фалшификатори, най-често залавяните разпространители на детска порнография, най-известните колекционери на древни предмети, най-големите хакери в информационната сфера са в голям процент български граждани или с български произход. Чували сте за Ружа Игнатова, „изчезналата криптокралица“, както я нарекоха западните медии, която успява да открадне милиарди, ползвайки се от доверие на най-високо политическо ниво, а сега е включена в списъка на ФБР с десетте най-издирвани хора в САЩ. BBC направи поредица от материали за нея, но и други медии също. Всичко това не е случайно.
Тоталитарният режим утвърди едно старо правило, характерно за народите, живели дълго в робство, че за да спечелиш повече, трябва да надхитриш държавата, да излъжеш системата, да създадеш схема, с която да откраднеш пари или ресурси, без някой да разбере за това. А за да го правиш по-безнаказано, трябва да имаш подкрепа отгоре. Политически чадър. С този чадър вече ти си неофициално упълномощен от държавата. Така държавата създава и отглежда престъпници и чрез тях завладява националните капитали.
Много честни хора също влизат в схеми и заобикалят държавните закони, ползвайки като свой лозунг „По-добре за нас, отколкото за тях“. С годините това нараства до такава степен, че цялата държава се превръща в схема за законно и незаконно разпределяне на средства към конкретни лица. Законите се променят така, че да позволяват максимални възможности за произвол. Но дори и когато се върши нещо против закона, правосъдната система се контролира от хората с влияние и те се разпореждат срещу кого да се водят дела и на кои хора никога да не се посяга.
През 90-те години на 20. век тези влиятелни лица бяха публични, всички ги познаваха и дори някои журналисти ги превръщаха в герои. Но за да се случва по-скрито този процес, трябваше тези хора да живеят без много шум и показност. И така онези, които не можеха да се откажат от своята показност, а същевременно бяха станали твърде влиятелни и дори по-силни от своите покровители, бяха публично разстреляни, взривявани бяха колите им, смазвани бяха от бой, бяха задържани и водени по затвори. А тези, които бяха по-тихи и интелигентни, продължиха от своите скъпи имения да управляват тези схеми.
Един от тези влиятелни хора веднъж съвсем открито каза пред медиите, че той е инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Опитът за неговия публичен разстрел стана водещо заглавие в целия свят. А днес ние дори не сме сигурни дали този опит не беше режисиран от самия него, за да има повод да се скрие и да управлява от безопасно разстояние.
Друг, който отказа да финансира политици с процент от постъпленията на хазартния си бизнес, след като дълги години законодателството бе променяно в негова полза, беше изпратен в Дубай, за да не проговори за злоупотребите, в които политика и бизнес са обвързани. А за медийна манипулация бе внушено на публиката, че българската прокуратура предприема действия срещу него. Същата българска прокуратура не покани въпросния човек на нито едно изслушване под предлог, че технически няма как да се проведе, макар че преди това измисли двадесет официални обвинения срещу него. Друг влиятелен бизнесмен се настани на освободеното място, а тъй като изгоненият човек бе колекционер, колекцията му бе нелегално разпродадена, макар да се твърдеше, че се съхранява на сигурно място и в полза на държавата.
Сходна ситуация имаме и с един банкер, който по същия начин работеше със силните в държавата, а когато се скара с един от тях, бе задействан фалит на банката му и съдебни процеси срещу него. Той заживя в Сърбия и нашата прокуратура не пожела да го изслуша. А активите на банката продължават да се крадат дори сега, когато пиша това. Това дело е направено така, че и сто години да не може да се довърши. За десетте първи години от неговото протичане обемът свършена работа е минимален.
Основният наблюдаващ прокурор в разследването срещу този банкер бе награден за предаността си към силните хора с поста главен прокурор и се издължаваше на хората, помогнали му да се издигне, като ги пазеше от всякакво съдебно преследване. Щом реши да възобнови някои от тези разследвания, те го смениха с друг. А негов основен съветник, забележете, е бил главен прокурор по време на тоталитарния режим в България.
Често силните хора не оперират със своите имена, а със свои представители – адвокати, брокери, посредници. Когато нещо не може да стане в българската финансова система, те създават офшорни компании и през тях придобиват и преразпределят активи. Влиятелните хора контролират и големите медии, които също са успели да придобият, а тези, които не са придобили, контролират, превръщайки се в най-големи рекламодатели в тях.
Разследващите медии в България са малко, но те работят непрекъснато в разкриването на всякакви взаимозависимости независимо от съпротивата на цялата държавна машина. Достатъчно е да прочетете колко опити за атентати е имало срещу сайта Бивол.бг, за да разберете какво казвам. Трудно ще ми е да разкажа тук дори малко от това, до което тези смели хора са достигнали.
Българската прокуратура с времето придоби символно значение на защитник на корупционния модел в България, вместо да се бори с него. През предвидения от Конституцията надзор за законност, отнасящ се по принцип само до работата на другите прокурори, влиянието на прокуратурата се разпростираше и върху административните актове на цялата изпълнителна власт. Така прокуратурата контролира изпълнителната власт и я държи в страх и подчинение.
Проверките, които би следвало да са само при безспорно извършено престъпление и да са по целесъобразност, се оказват инструмент за всяване на страх и демонстрация на сила. И така, когато главната прокуратура, а също и контролиращите я съдебни институции, са били дълго време слуги на една власт, те могат да се ползват от своите господари и срещу всеки, който е избран да управлява.
Проблемът е, че в българския случай никой не е абсолютно чист и всеки има слабо петно в биографията си. Например един партиен лидер, който по-късно стана министър-председател, бе нарушил закона, забавяйки отказа си от чуждо гражданство, преди да поеме министерски пост в България. Законът е категоричен, че няма право да заема такава длъжност, ако има двойно гражданство. Ако има, трябва задължително да го декларира преди встъпването си в длъжност. Доколко този закон е смислен, не мога да коментирам, но той го е нарушил.
Друг партиен лидер дълго време отказваше да декларира имущественото си състояние пред отговорната държавна комисия и предпочете да си плати глобата за недекларирани доходи. Той се аргументираше с това, че не иска да се хвали публично какви средства е спечелил от частния си бизнес, за да не предизвиква негативни реакции. Но сам той преди това, в качеството си на телевизионен водещ, правеше предавания, в които даваше публичност на проблема за недекларираните имоти на политиците. Да, ние знаем, че много от декларациите на политиците, които са публикувани, не са пълни и много от имуществото е прехвърлено на други лица – роднини, адвокати и други. Но отсъствието на каквато и да е декларация говори за очевидно желание да се скрие истината. Като причина бе изтъкнат единствено репутационен риск.
Днес всяко правителство, което дойде на власт, преди всичко иска да държи в ръцете си репресивния апарат на държавата, а след него и разпределителите на огромни финансови средства и контролиращите тяхното изразходване. Например директорът на институцията, отговорна за външния одит на публичните финанси и изразходването на парите от държавния бюджет, не бе допуснат да довърши мандата си, след като под негово ръководство бяха огласени доклади за злоупотреби в големи размери и човекът стана неудобен на властта. Така всъщност властта се самовъзпроизвежда, прочиства се от тези, които я осветляват, и се запълва с такива, които са готови да си мълчат срещу удовлетворяване на личен интерес или принудени от страх заради разкриване на някогашни провинения.
За мен най-големият проблем на българите е, че нямат волята, капацитета и възможностите да се отърват от своите управници. Вместо това продължават да си ги заслужават и да си ги търпят. Това може да продължи вечно, а винаги ще ни дърпа надолу. Колкото и да ми е тежко да го кажа, при хора, приучени на страх и примирение, диктатурите имат най-висока степен на полезност. Това е така, защото те налагат принуда и канализират силите на иначе пасивните хора, оставили някой друг да свърши тяхната работа.
