Крис Григоров.
Това е сложен въпрос. Ние знаем за този негативен образ, но сякаш повечето от нас са твърде малко информирани как да се борят с него. Всеки, който достигне до по-висок пост в политиката в България, има уязвими места. Няма как човек, който е заобикалял или директно е нарушавал закони, да се бори срещу беззаконията в правната система и да иска реформи в нея. Затова в ключови моменти, в които обществото очаква от тези лидери да се възправят срещу корупцията в съда и прокуратурата, те изведнъж сменят темата.
Поради всичко това, както и поради много други причини, няма как да се случи бързо така желаното транспониране на европейските норми към българското законодателство. Но дори и да се случи, всяко законодателство, създадено в определени условия, отговаря най-добре на тези условия и в България не е изключено то да е неприложимо. А в други случаи европейското законодателство даже наврежда на нашата икономика, особено в сферата на земеделието и храните, търговската политика и т.н. Това ловко се използва от евроскептиците, за да говорят за излизане на България от съюза или за предоговаряне на условията за членство. Всичко това е безспорно един негативен образ на България пред света.
Този негативен образ накара британския журналист Миша Глени да възкликне, че всяка държава си има мафия, но в България мафията има своя държава. В книгата си „Мак мафия“, определена от „Файненшъл Таймс“ за една от най-четените за 2008 г., той разказва за различните мафии по света, като първата в неговия списък е именно българската мафия.
Аз, който не съм разследващ журналист, мога да посоча може би 50 имена на доказани престъпници. Дългогодишните разследващи журналисти знаят кой разпределя наркотиците в големите градове. Полицията и местната власт също ги знаят, но никой не смее да се бърка в работата на криминалния контингент. Този контингент издига и сваля политици и съдии, той има десетки милиарди евро в своите каси и с тях може да повлияе на всяко ниво. Те могат да извадят компромат срещу всеки обикновен човек, защото голяма част от базите данни на бившите и настоящите тайни служби са в техните ръце. Но дори и човек да е с чисто минало, те могат да му припишат престъпления и да го компрометират.
Обществото дотолкова е свикнало с истории, в които власт и криминални лица са свързани, че на никого не правят впечатление неща, които биха предизвикали ужас в някои държави. Ето пример. Един известен наркотрафикант е неколкократно залавян да шофира дрогиран от пътните полицаи, а след това бързо е пускан на свобода. При последния инцидент той катастрофира, причинявайки смъртта на две млади жени. С него пътува полицейски служител, който съдейства да се заметат възможно най-много следи. Виновникът е тестван за наркотици много часове след като е причинил катастрофата, за да не бъде увеличено наказанието му поради високо съдържание на забранени вещества в кръвта му.
Два месеца след катастрофата българското Министерство на вътрешните работи официално обяви, че в продължение на няколко години този човек е бил подпомаган от над 40 полицейски служители в страната, включително трима началници. За да го предпазят, са го превърнали в защитен свидетел на прокуратурата. След катастрофата на мястото отива военен прокурор, чиято най-важна задача е да укрие доказателства за вината на този човек и така да смекчи присъдата му. Всичко това показва, че този човек е имал протекции от най-високото ниво в държавата, а както се досещате, това не е политическото ниво, а криминалният контингент.
Заради цялата тази корупция тук няма много инвестиции, защото всеки голям бизнес иска гаранции за сигурност и стабилност. Примерите за компании, отказали се да инвестират тук и прехвърлили бизнеса си в съседна Румъния, са вече голям брой. Колкото по-силна става една власт в България, толкова по-сериозно започва да подлага на рекет големите компании. Това в най-голяма степен важи за тези, които отказват да плащат големи комисиони за възложени от държавата проекти.
Има една малка група компании, които често получават държавни поръчки за строежи, ремонти на пътища и други. Политиците предпочитат да се договарят с някои компании и само на тях да възлагат държавните поръчки, независимо че в конкурсите има други кандидати, предлагащи по-добри условия и по-качествена работа. Компаниите, на които държавата дава все по-големи поръчки, не могат да се справят с тях сами и ги възлагат на други, по-малки фирми, в избора на които няма държавен контрол.
Големите компании, подпомагани от държавата, са толкова финансово силни, че имат свое стабилно лоби, което определя кой ще оглавява министерството, отговорно за регионалното развитие и пътната система. В същото време най-големите държавни дружества имат огромни задължения и разчитат на стара инфраструктура, която се разгражда и се подновява само на парче, а не с цялостна оптимизация.
Всеки международен юрист ще се усети безпомощен да разбере как функционират правните институции в нашата държава, защото много от големите държавни и частни проекти са минали през десетки незаконни процедури, а са получили разрешения от властите. И когато се случи някой съдебен спор, в който изпълнителят на държавна поръчка или частният собственик е едната страна, а държавата – другата, нито една от тези две страни не е вървяла по правилата. И едните са виновни, и другите са виновни, а и двете страни се представят чисти и взаимно се обвиняват, като всяка спестява своите грешки.
Негативният образ на България бе затвърден и от списъка Магнитски на САЩ, в който попаднаха няколко българи и бегло се спомена за съдействие от политически лидер, а също и от десетки международни разследвания на консорциуми от журналисти, където личат имена на българи. Европейската прокуратура е залята от сигнали за корупция в България, а същевременно няколко пъти наши прокурори не покриват изискванията да членуват в нея и кандидатурите им биват отхвърлени. Имаме вече и голям брой дела, заведени в Европейския съд по правата на човека, с които местните съдебни органи не са могли да се справят. Макар да имаме антикорупционна комисия, никой представител на властта не е осъден на база на обработен от нея сигнал. Наскоро заместник-министър бе уличен в това, че е искал подкуп за лобиране за конкретна строителна фирма, но това нямаше никакви последствия за него.
Съвсем накратко ще обясня и проблема с пътищата. Те се възлагат на конкретни фирми от държавата, като с политическа цел се търсят бързи срокове и се плащат авансови средства. Но законовите процедури не се изпълняват, терените не са отчуждени, не са осъществени всички оценки на въздействие върху околната среда, не са подготвени всички документи. Така строежът се оказва незаконен. Идва друго правителство и спира строежите. Но обектите са много важни за държавната инфраструктура и трябва да се довършат. И тук се отваря голям парадокс: Ако разрешат незаконното строителство да се довърши, ще се създаде правен прецедент и собствениците на всички стотици други незаконни строежи ще се възползват от него, цитирайки го като пример. Ако не се довършат строежите, държавата ще загуби авансовите средства, които е платила на изпълнителите, отварянето на нови процедури за строеж ще отнеме няколко години, а същевременно пътните фирми могат да осъдят държавата за пропуснати ползи по сключените договори. В този ребус няма невинни, защото всички знаят, че не всички пари отиват за строителна дейност и част от тях се връщат при политици, административни служители и т.н. Това имам предвид, когато казвам, че незаконното се превръща в норма.
Хората чуват по телевизията да се говори за откраднати милиарди от държавните пари и това не им прави никакво впечатление. Ако искаме да върнем реда и справедливостта, трябва да положим огромни усилия. Защото, дори и пет степени на контрол да се приведат, ако на върха на пирамидата са едни и същи хора, тяхната дума ще е важна и беззаконията отново ще се случват.
Любимият пример е с автомагистралата, която трябва да свързва два от най-големите ни града – София и Варна. Тази автомагистрала трябва да е общо 400 километра, а от тях са готови 190 километра. Строежът е започнал през 1974 година, по време на комунистическата власт. За 48 години са изградени 190 километра от целия път. Това означава, че ако с това темпо се продължи строежът, до 2080 година ще се изгради цялата автомагистрала. В същото време на всеки километър се случват нередности. Парите за строежа са от държавния бюджет и са стотици милиони годишно. Ако бяха по европейска програма, може би отдавна щяха да ги спрат, виждайки как се изразходват.
Тази автомагистрала, наречена „Хемус“, е символ на българското управление. Докато там се строят средно по четири километра годишно, в съседната ни Хърватия за пет години построиха 7000 километра магистрали, покриващи цялата страна. Сравнението е чудовищно и показва, че е въпрос на приоритети и на воля за изпълнение. Тук на всеки нов километър се реже лента, все едно е първа копка, за да се заблуди обществеността колко добре работи правителството. След като се усвои този навик, започнаха да го спазват всички партии.
