Крис Григоров.
На влизането в еврозоната пречи всеобщото недоверие, което има към ползите за България сред обикновените хора. Мога да дам лесния отговор, че му пречи руското лоби в парламента и в държавните служби. Но въпросът е много специфичен, а аз не съм икономист, за да го представя в детайли. За съжаление, еврозоната не се утвърди като сигурен и надежден гарант за благоденствието на страните в нея. Да, на българина е лесно да му се внуши, че ще влезе в клуба на богатите. Но доколко богати са те, остава отворен въпрос.
Дълговата криза в Гърция, процесите в Португалия, Испания и Италия потвърждават съмненията на хората, които са настроени против еврото. Според някои икономисти българският лев има повече себестойност от еврото и причината е много проста: Масата на парите в евро се увеличава непрекъснато от Европейската централна банка, което води до неговото обезценяване. Да, левът е валута, обвързана с еврото, но България има валутен борд, а също и фискален резерв, които осигуряват известна независимост на българския лев.
Да, и при нас външният дълг вече гони една четвърт от брутния вътрешен продукт на година, но левът продължава да стои добре на фона на общата ситуация. Инфлацията, която в България бе рекордно висока, е главно привнесена отвън, защото нашата страна не се отказа от енергийната си система и не направи рязък преход към зелена икономика, към какъвто се запътиха други страни.
Много българи се страхуват от еврото, защото знаят, че при един неконтролиран пазар, всеки, на когото се позволи, ще опита да спекулира и да вдигне цените на стоките си повече, отколкото е била себестойността им в българска валута. Ако мога да посъветвам хората, бих им казал да не слушат политиците, а експертите икономисти, които се дистанцират от политически пристрастия. Те са наясно защо някои български политици искат влизане в еврозоната. При това влизане ще се освободи резерв от 20 милиарда лева, които ще влязат в бюджета на страната, и някой се настройва да ги усвои. Но при лоши политици и безпланова политика еврото би дало само негативно отражение върху нашата финансова система.
Това не значи, че в някакъв следващ момент нещата не биха се обърнали. Икономическите процеси са в постоянно движение. Възможно е дигиталните валути да отблъснат повече хора от традиционните валути и те да възвърнат изгубената си себестойност. Възможни са много неща.
Проблемът с еврозоната е, че там трудно се влиза, но сто пъти по-трудно се излиза. Одобрен ли си веднъж, нямаш лесни процедури, по които можеш да излезеш. Еврозоната е така формирана, че се диктува от влиятелните икономики, и когато те изпадат в криза, дърпат надолу всички останали. И ако дръпнеш германеца със сто евро надолу, той може да го почувства по-леко, но ако дръпнеш българина със сто евро назад на база на неговия стандарт той ще го усети като достигане до мизерно положение, особено ако е комбинирано с високи цени на потребителски стоки.
Спомняте си как на най-високо ниво в Русия взеха решение да конвертират всички чужди валути в рубли, за да стабилизират техния курс във време, в което активи от стотици милиарди долари се заключват в банки и резерви по света, а пакетът от санкции от ЕС е все по-разширен и всеобхватен. Това имаше своята финансова логика и постигна определени цели. Много от заслепените в своите противоборства политици не му обърнаха внимание.
Когато много държави отлагат влизането си в еврозоната, включително Румъния, това трябва да ни даде ясен знак да не бързаме толкова. Освен това, в България има някои банки, които могат да бъдат доведени до фалит за една нощ, тъй като са „гнили ябълки“. Националната валута при всяко положение дава много повече независимост на една държава как да я изразходва. Колко да печата, колко да държи в резерв, колко да пуска в обращение… И когато има проблем, внесен отвън, да го компенсира с вътрешни механизми. А когато се влезе в една голяма система, в която решенията са на ниво консенсус, а консенсусът пък е въпрос на налагане от най-силните в играта, това неизбежно те поставя в неизгодна позиция да зависиш от чужди фактори и да не можеш да наложиш контрол върху каквото и да било без допитване и позволение.
След като Великобритания напусна ЕС, у много от по-слабите икономически страни се отвори поле за дискусия за ползите от това обединение и дали те не са по-малко от вредите. Аз не съм против съюзите от държави, споделящи общи ценности. Единствено съм против това факторите с решаващо влияние да карат останалите да понасят вредите от лошите си политически решения и на принципа на равномерното разпределение на кризите да взимат от нас, за да дават на други.
Европейските политици в последните години са изпаднали в популизъм и постоянно реализират популярни реформи. Те запушват всички дупки и успокояват всички недоволни с финансово стимулиране, вместо с политики за справедливо данъчно облагане, икономия на ресурси, оптимизация на проблемни сектори и отстраняване на безконтролно харчене на публични средства, или с 30-годишни ясни стратегии за икономическото развитие, каквато има в Китай например. Опитваме се да решаваме проблемите на деня и на мига, а така отваряме още повече проблемите в дългосрочен план.
Почти всеки днес живее на кредит, което значи, че използва повече стойност, отколкото произвежда. Този балон има много накъде да се надува, но след години ще гръмне и от това ще страдат нашите деца и внуци. Днес ние уважаваме своите дядовци, че са пестили и трупали повече, отколкото са харчели, и са оцелели, въпреки цялото престъпно разграбване на населението. А нашите внуци ще ни виждат като хора, които са карали коли на лизинг, живеели са в домове с ипотека, постоянно са изплащали вещи от бита, работили са в компании, чието движимо имущество е почти изцяло на кредит, ползвали са услуги на държавни дружества, които при нормални обстоятелства отдавна биха изпаднали във фалит. Изобщо, поголовно и в съглашение са разхищавали, без да си дават сметка, че зад всяко разхищение стои нечий труд и някакъв ресурс.
От друга страна, за да се поддържа потреблението, се унищожават огромни природни ресурси, които се измерват в пари. Докато ги има, хората черпят от тях и захранват икономиката на мястото, където се добиват. Но когато те привършат, ако не са им намерени алтернативи, цялата инфраструктура, изградена на базата на тези ресурси, се разрушава. И така икономиката е в ситуация, в която лесните решения като увеличаване на паричната маса или на производствения капацитет не дават нужния резултат.
Необходимо е да се действа с мислене, планиране и оценка на риска. Всички лесни и бързо изпълними решения са за нечия сметка. Такова мисля, че ще бъде и влизането в еврозоната. Ако тя беше толкова надеждна, нямаше да изпадаме в ситуации, в които доларът да е по-устойчив от еврото, когато дългът на САЩ е в стотици трилиони.
Бих искал да кажа нещо много важно. През всичките тези двайсетина години, в които сме членове на Европейския съюз, в България не се направи нищо по въпроса да се въведе еврото като валута, паралелно използвана с българския лев. Има държави извън ЕС, в които навсякъде можеш да пазаруваш в евро и тази валута е в постоянен оборот. За тях преходът към евро като единствена официална валута не би срещнал особени проблеми. Защо тук не се случва това, така и не става ясно. Явно има хора, които нямат интерес българските пари да се превръщат в евро, защото така ще бъдат осветени много тъмни капитали в лева, за които още не се знае.
От друга страна, управляващите партии опитват да внушат на публиката, че правят всичко възможно, за да изпълнят критериите за влизане в еврозоната. Даже подписката за референдум на тема кога да се въведе еврото в България беше пренебрегната като национал-популистки акт и не се обърна много внимание на това. Но в страната има все още достатъчен брой критични гласове към еврото, което ме кара да смятам, че процесът по приемане на еврото за основна валута ще бъде забавен още доста време. Ако не бъде забавен, то това ще се направи, за да се обслужи чужд интерес, а не защото общата маса от българи е стигнала до извода, че това е най-правилното.
Накрая искам да уточня, че аз нямам добра грамотност по отношение на икономиката. Това, което казвам, съм го чувал от икономисти. Може би съм дал превес повече на тези, които са против бързото минаване към еврото, но засега техните тези ми изглеждат по-убедителни и аргументирани. Ако европейските институции и техните специалисти успеят да ни убедят в обратното, то аз съм готов да променя мнението си. Това е нещо, което ще се разбере във времето.
