Крис Григоров.
Българският език е един от най-богатите в Европа и това може да потвърди всеки лингвист. Богатството на един език е предпоставка човек да може да обясни всяко нещо и да разбере всяко друго обяснение. Езикът е генетичният код на един народ, но той е също така и начин за свързване между различните хора. Когато не умееш да си служиш със собствения си език, ти не умееш и да мислиш. Не умееш да разбираш света.
Знанието не е просто куп информация, която може да се черпи и от безпределния интернет. Знанието е умение да правиш взаимовръзки между нещата. Информацията може да е оръжие в ръцете на знаещите, които умеят да я използват. А развиването на способностите на знаенето е свързано с общуването. А общуването е знание за езика. А знанието за езика се усвоява най-лесно чрез художествената литература.
Когато мислех какво да е моето висше образование, аз си зададох въпроса кой е най-големият проблем, който, ако зависеше от мен, бих разрешил. Помислих си, че най-големият проблем трябва да е нещо, което дори аз, тогава на 13 години, чувствам и съм сигурен, че го има. И тогава моят отговор дойде, макар и някак неусетно и без сам да разбера. Най-големият ни проблем днес е, че не намираме общ език едни с други. Тук може общ език да е метафора, но може да се приеме и буквално. Всички големи промени в обществата са се случвали като следствия от просветителска дейност. Запазването на уважението към нашия език ще запази и уважението ни към себе си като негови носители. Днес английският е навсякъде и чрез него в умовете на младите хора се размива границата между наследеното и привнесеното. Нямам нищо против чуждите езици, но ние често ги изучаваме, преди да сме познали своя собствен.
Но има и друго нещо: В България обучението по български език има много лоша слава. Учителите по български език са едни от най-противните за учениците. В съзнанието на младите хора се е втълпила представата, че езикът в училище е сбор от правила и норми, които нямат нищо общо с разговорното общуване. И тук възниква въпросът: Защо училището не търси по-достъпните обяснения за правилата в езика. Защо се вторачва в репродуциране на правила и норми, а не в използването на езика в различни комуникативни ситуации, което е същността, базата на всеки език. Отговорите на тези въпроси са свързани с манталитет, с наследени проблеми в образователната система, със зле написани учебници, отдалечени от реалното ниво на учениците, с липса на приемственост между поколенията и с много други фактори.
Вторият въпрос, който си зададох, беше коя е онази дейност в обществена полза, която е най-близка до моите възможности. Отговорът беше работата с езика. Днес светът става все по-визуален, а това го лишава от съдържание. Визуалната реалност лишава човек от въображение, не му позволява да изгради сам света, в който иска да живее. Новите технологии и социалните мрежи създават свят, в който човек се обърква. Той не знае кое е важното и същественото и губи фокус. Сред огромното многообразие той се чувства като безцелно плаващ предмет. Щом чуят такива думи, много от тези млади хора ни определят като старомодни и казват, че ние не виждаме големия потенциал на технологиите, които те използват така добре. Но не е така.
Никой не подлага на съмнение потенциала на технологиите. Съмнението е в потенциала на всеки да управлява своето присъствие във виртуалния свят. Разбирам проблема на много от младите хора, че имат чувството, че захвърлят ли смартфоните, ще изпуснат много неща, които се случват. Много е трудно да им обяснявам, че те изпускат повече, докато са в социалните мрежи, защото чувството, че имат огромен избор, е измама. Всъщност те са затворени в един балон, в който те сами определят какво да консумират, а остават глухи и слепи за останалото. Това е крайност, също както е крайност да нямаш никаква свобода да определяш какво да консумираш.
Балансът е, когато всеки дава ухо за това, което всички говорят, но има отворено съзнание и за нещата, които не харесва и не разбира. Защото пазарът вече има достатъчно инструменти да ни каже какво ние искаме да консумираме и след това да ни го предложи, преди ние да сме се самоопределили и да сме изградили критерии за стойност.
Липсата на общ език между стари и млади, между учители и ученици доведе до затворени врати, които пропускат много малко. Ако пропускат повече, това е, защото вкъщи са били повлияни от някого. Но това е все по-голяма рядкост. Ние трябва да търсим общия език непрекъснато, за да намаляваме не само агресията, но и апатията. Нужно е всеки да чува другия и да го разбира. И всеки избор в нашия живот, на който имаме право, да е съзнателен и информиран, а да не бъде от конформизъм, от слабост, от страх, от предоверяване или по принуда.
Природата ми е отнела способността да виждам с очите си и докато компенсирах този недостатък, аз разбрах, че е много важно тези, които уж виждат всичко, да не затварят очи за важните неща. Моят начин да говоря за важните неща е чрез думите.
Българският език е част от южнославянските езици. За мен той е едновременно гениален и прост, защото има сложна граматика с проста употреба. Затова, ако езикът се учи като сбор от граматични норми, а след това човек реши да обогатява своя речник, ползата ще е много по-малка, отколкото ако направи обратното. По-големият брой думи дават на човек естествена среда на употреба, дават широта на неговата мисъл на този език. Когато човек чете и се учи да говори, той неволно и неусетно, без грам усилие, се запознава с нормите. Те се включват автоматично в неговия говор, когато е в официална обстановка, а щом е извън нея, веднага може да превключи към разговорна реч.
Красотата на езика е, че който е минал, все нещо е оставил в него. Днес имаме турски думи, които звучат толкова стари и автентични, че са много по-български, отколкото други, навлезли през последните 40 години от английския език. Българинът употребява турски думи, когато иска да се изрази по-простичко, с по-голяма експресивност или да се присмее на някого или нещо. Ако вмъква думи от руски, иска да направи езика си по-книжовен и официален. Ако си служи с английски, иска да звучи модерно и интернационално. Ако вкара гръцки и латински изрази, звучи пък по-научно. Способността на езика ни да асимилира толкова много и различни думи отвън го прави многообразен и богат на синоними. Богатството на синоними дава възможност за по-точно изразяване. Идиомите допълнително улесняват тази задача. Езикът ни има много забравен и неизползван потенциал. Той може да се върне в речта, но са нужни повече активно ползващи това богатство сред младото поколение, които да помогнат и на другите около себе си да обогатят своя речник.
Езикът е визитна картичка за един народ и неговото наследство. Ако съхраним него, бихме могли да съхраним и всичко останало. Това е много важно за литературата, която е богата на сюжети и образи и може да научи всеки да развие въображението си и да борави по-лесно с фигурите на езика – метафори, сравнения и т.н.
Мисля, че първите и най-важни две условия да съхраним езика са да четем и да уважаваме учителите сред нас. На следващо място, важно е нашата държава да е добро място за живеене и да предлага перспективи и за чужденци, за да може броят на говорещите този език да се увеличава, а самия той да не спира да се нагажда към промените, запазвайки, разбира се, основната си българска лексика.
