Крис Григоров.
България беше с едни от най-лошите показатели по време на ковид вълните и беше на второ място по смъртност в ЕС? Ваксинационният процес не можа да обхване повече хора и това има своите причини. Българинът по принцип е със средна продължителност на живота около 75 години, което е много под средните стойности за света. Това се дължи на много фактори. Лоша култура на хранене и все по-често затлъстяване, липса на достатъчно спорт и гимнастика, голям процент на пушачи и на хора, употребяващи алкохол, замърсена околна среда, включително въздуха, водата и почвите, липса на ефективен контрол върху произвежданите и внасяни от други страни храни.
И като връх на всичко това, имаме много лоша здравна система. Система, в която качествените лекари и медицински сестри намаляват, тъй като много хора напускат страната, а сред младите кадри рядко има тесни специалисти. Система, в която държавата финансира лечението на различни заболявания, но не контролира как се изразходват средствата. Както във всички останали сфери, и тук контролът е последващ, доколкото го има, а не и текущ. Фармацевтичната мафия в България е една от най-интелигентно изградените в света. Тя е толкова добре работеща, че дори контролиращите органи нямат законово установени инструменти, с които да я ограничат.
За здравната система се казва, че почти всяко нещо се поема от здравните осигуровки на пациента, но накрая той пак плаща по-голямата част от сметката. Има огромна съпротива както срещу частните здравноосигурителни каси, така и срещу диагностично свързаните групи, които чак наскоро се заговори, че ще навлязат в българска среда. Напоследък се прави опит да се оптимизират процесите, като се намали административната тежест и по този начин се спрат и някои злоупотреби чрез все по-преобладаващо електронно здравеопазване. Но процесът тече много бавно, а електронните ресурси непрестанно създават проблеми. Административната тежест е натрупвана с времето, за да внушава усилие за контрол над злоупотребите, но има обратен ефект.
Независимо от ниските стойности на средната продължителност на живота, имаме застаряващо население, защото ежегодно броят на новородените намалява, а напускащите страната са повече от прииждащите. И така, ако се вярва на официалната статистика, населението се топи с около 70 000 души на година, а в първата година на ковид броят на починалите бе двойно по-голям. Тези хора не умират от вируса като главна причина. Те имат множество заболявания, най-вече сърдечно-съдови, онкологични, диабет и т.н. Ковид само ускорява процеса на смъртта им.
Докато системата се подготви за прилива на пациенти, докато болниците се запасят с оборудване, докато се вземе решение кой пациент как да бъде лекуван, системата изпусна хиляди хора. Междувременно от телевизиите се говореше за ковид като за война, а за пандемията – като за военно положение. Хората бяха постоянно плашени с общи гробове, камиони с трупове и мрачна статистика, в която не се акцентираше толкова на спасените, оздравелите и ваксинираните, а на болните, лежащите в интензивни отделения и починалите.
Много от хората отключиха страхови неврози, панически атаки и постоянно чувство за безпокойство. Под страх те бяха задължавани да се ваксинират, за да имат достъп до публични институции, а понякога и до работата си, и да придобият право на сертификат за достъп до публични събития. Мисля, че това изигра лоша шега. Ако ваксините не бяха налагани под страх, а препоръчвани с обяснения, ефектът щеше да е различен.
Едни не се ваксинираха, защото страхът от ковид бе същият и от ваксините, независимо че са правени с идеята да го преборят. Други не се ваксинираха от бунт срещу държавата и под предлог, че налагайки им задължителност, тя ги лишава от права, гарантирани от конституцията, като право на свободен избор, право на сдружаване и т.н. Тези хора възприемаха всички тези мерки като посегателства върху личния им живот. Трети не се ваксинираха просто от липса на интерес и желание. Обикновено те се информират нередовно, живеят в малки населени места, в семействата и кръга им от познати никой не се е ваксинирал и те си казват, че и на тях не им е необходимо.
И така, ниският брой ваксинирани е изцяло резултат на лошо организираната кампания от страна на държавата в популяризиране на ваксините като безопасен метод за лечение. Политиците бяха силно разделени, като евроатлантиците по-скоро подкрепяха, а проруски настроените по-скоро отхвърляха ползите от ваксините. Създадоха се силни антиваксърски групи, захранвани основно от фалшиви новини, които открито се противопоставяха не само на ваксинирането, но и на противоепидемичните мерки.
По отношение на противоепидемичните мерки, хората имаха право да протестират, защото те бяха твърде безпланови и предизвикваха повече хаос, отколкото ред. Сменяха се всяка седмица, без никакви разумни основания. Беше време, наситено с политически избори, като в рамките на година и половина имаше четири пъти избор за ново правителство, което е рекорд за европейската парламентарна история. В такова време всяка партия едновременно иска да се хареса, водейки се по настроенията на своите избиратели, дори когато в по-голямата си част те са против ваксините, и да предложи нещо в съгласие с европейските партньори и международните здравни организации, за да привлече и външни авторитети зад своите позиции.
Това раздвояване правеше посланията колебливи и неясни. Давам пример. Журналистическо разследване установи, че в редиците на най-антиваксърски настроената партия в парламента всеки трети човек е категоризиран като ваксиниран. И има два варианта това да се е случило: Или тези хора са го направили, противно на това, което говорят по адрес на ваксините от телевизионната трибуна, или са си извадили фалшиви документи за ваксиниране, на което никога не са се подлагали. И в двата случая тези хора не са били искрени с аудиторията и са я подвели в качеството си на политически лица. Основната част от българите се объркаха и повече в тях бе съмнението, отколкото доверието към ваксините. Когато това се съчетае с недоверие в държавността и в смисъла от нормите в една система, това води и до този резултат.
Хората, от които зависи нашата здравна система, твърде много паразитираха върху нея и я изцедиха от нейните ресурси. Преди години българите, работещи зад граница, идваха в България, за да се лекуват по-евтино тук, а днес дори това няма никакво значение. В няколко свои доклада Европейската комисия обяви, че нашето здравеопазване е скъпо, неефективно и нецелесъобразно. Това бе потвърдено и от още няколко доклада, създадени от неправителствени организации и анализиращи данни, предоставени от властите. Всяка година държавното финансиране на здравната система се увеличава с 300 – 400 милиона, но качеството не се подобрява.
В България има най-голям брой болници на глава от населението в Европа, но това има обратен ефект. Ако питате българина дали според него болницата е най-сигурното място, където ще се грижат за здравето му, той по-скоро ще каже, че не е. Може би това ще се промени, когато бедните и богатите се лекуват в едни и същи болници. Същото важи и за другите сфери на живота, в които държавата предлага услуги за гражданите. Има немалко случаи на болници, отчитащи пред държавата повече пациенти от реално лекуваните, за да им бъдат отпуснати повече средства.
В тази сфера също създадохме международна новина със схемата за трансплантации на органи, за която писа японски вестник и след това имаше уволнения в нашата здравна система. България беше център на международна престъпна организация за трафик на човешки органи, която е оперирала със знанието на представители в нашите власти. Тъй като даряването от жив донор може да стане по законов път само за негов родственик, документите са били подправяни по начин, че да доказват роднинство между хора, които нямат нищо общо помежду си и дори са от различни националности. Това е само един от стотици примери за злоупотреби, които могат да се разкажат.
Днес пандемията отшумя не само у нас, но и в чужбина. Оказа се, че десетки милиони излишни ваксини са купени с парите на българските данъкоплатци, а ще се изхвърлят, защото срокът им на годност изтича. Всички антиваксъри използваха това, че се води разследване срещу мъжа на госпожа Фондерлайен, председател на Европейската комисия, за да кажат, че пандемията е била единствено с цел обогатяване на фармацевтичните компании и експеримент доколко хората са готови безкритично да изпълняват указанията на властите за каквото и да е.
В един момент темата за конфликта в Украйна заглуши изцяло тази за пандемията. Това пося много съмнение у хората, че има информационни центрове, които диктуват какви да са централните теми в медиите по света. Най-неприятното беше, че през цялото време, в което течеше дебат колко опасен е ковид и колко ефективни са ваксините, се даде трибуна на много некомпетентни хора, претендиращи да са специалисти. Това обърка и без това неподготвените по медицински теми зрители на телевизорите и те не знаеха какво да мислят. Само времето ще покаже дали българският скептицизъм е бил по-правилното решение, независимо от големия брой жертви.
