Крис Григоров.
Възхищавам се на всички майки на деца с тежки интелектуални затруднения, придружени от двигателни проблеми. Те знаят, че живота, който отглеждат, не разбира сам за себе си. Знаят, че подобрението означава само детето да не издава силни звуци среднощ и да не прави резки движения и нелицеприятни физиономии. Знаят, че тези деца не порастват, а само натежават с възрастта. Знаят, че парите от държавния бюджет стигат само за най-належащи неща, а често и за тях не достигат. Знаят, че обществените нагласи отричат и отхвърлят съществуването на такъв живот и се правят, че не го забелязват. Знаят, че трудно се обединяват цели и интереси и затова трудно се защитават права и се търси отговорност от управниците. Знаят, че съсловните и синдикални организации са остарели, недостатъчно активни, и че ръководителите им се страхуват за позициите си в тях и затова не проявяват смелост да се опълчват на статуквото. Майките на тези деца знаят, че те са единствения гарант за живота им и че само за миг ако се откажат да го поддържат, това ще бъде фатално.
А какво знаем ние? Всички ние, които предпочитаме да се вторачим в някакви свои дребни проблеми, отколкото да заемем позиция и да подкрепим тези, които имат нуждата от това. Защо, ако една майка реши да подобри състоянието на детето си, се налага да вложи стотици левове в организиране на шумни и крещящи от показност благотворителни събития, та хората да събудят заспалата си щедрост.
Вместо да осмислим думата благотворителност, ние я обгърнахме с негативни значения. Измамници събират уж за каузи, наивни хора събират за нещо, а после изразходват неправомерно, компании влагат в мащабни акции, които не дават траен ефект, а само задълбочават нуждата от пари за поддържане на подобрено състояние. Липсва информация, а и никой не знае кого и за какво да пита. Делим се на безчувствени и състрадаващи. Безчувствените не се интересуват, състрадаващите пускат парите си за щяло и нещяло и постепенно необмислените им избори ги водят до усещането, че са ги хвърляли на вятъра.
Моят начин да противодействам на настоящата ситуация е да търся и да давам информация. Може да не успеем да сложим ред в нездравата ни здравна система, можем да не успеем да дарим от личните си средства на други в по-голяма нужда, но бихме могли да си помогнем сами, за да предотвратим появата на други такива деца. Можем да подобрим храненето и физическата си активност, да пазим повече природните богатства, да избягваме родствени кръвосмешения, да изследваме половата си система, да сме отговорни към бременността и съпътстващите процеси, да не сме агресивни към най-малките, да се обичаме, за да може здравата любов да ражда и отглежда здрави плодове… И тогава драстично ще намалее броя на децата с проблеми в развитието. Когато живеем по-чист и пълноценен живот, тогава и благотворителността ще се изчисти и ще стане още по-пълноценна, защото няма да се изразява само в пари, а в действия и отношение към всеки проблем. Парите лекуват симптомите, истинската информираност лекува болестите.
Публикуван за пръв път на 25.10.2017 г.
