Крис Григоров.
Йорданка Христова е родена в София на десети септември 1943 година. През 1964 година завършва първата по рода си у нас музикална школа „Студия за естрадни изпълнители“ при младия джаз музикант Милчо Левиев. В този първи випуск на студията са още Мария Мицева, Борис Гуджунов, Маргарита Радинска и други. Освен преподавател, Левиев е композитор и аранжор още от онова време. За него Йорданка казва пред БНТ през 2018 година: „Милчо е гигант, невероятна личност. Тогава, в началото на 60-те години, умните глави усетиха, че нещата се преориентират към попмузиката и успяха да създадат възможност за всички, които се интересуват от нея. Така те създадоха студията за естрадни певци, а това е бъдещият естраден отдел на Държавната консерватория. Милчо бе преподавател на мен и на Емилия Маркова. Ние бяхме по-джаз ориентирани. Тогава се слушаше предимно джаз и първите ми песни са точно в това направление. Джазът е класиката в забавната музика. А Милчо ми бе личен приятел.“
Още първата песен, която Йорданка пее през 1963 година, „Серенада“, е с аранжимент на Милчо Левиев. По онова време той също така дирижира Оркестъра на българската телевизия и радио. „Серенада“ е по музика на Иван Маринов и текст на Николай Николов.
Йорданка записва и още песни с Левиев като „Една красива грешка“, написана от Милчо през 1963 година, и „Съседът тромпетист“ по музика на Петър Ступел от 1964 година. И двете песни са по текстове на Радой Ралин.
От 1964 година Йорданка Христова става солистка на оркестър „София“, а междувременно ходи на турнета и с радиооркестъра. Освен това работи и с оркестрите „Балкантон“ и „Студио 5“. През 1966 година се появява първият голям хит на певицата, „Делфините“. С тази песен тя прави първо участие на фестивала „Златният Орфей“ през 1966 година. Песента печели първа награда и обира овациите. Това е първата от деветте награди, които Христова взима от този фестивал през годините. Музиката на „Делфините“ е на Димитър Вълчев, текстът – на Димитър Керелезов, а аранжиментът – на Дечо Таралежков. Песента е изпълнена емоционално и въздействащо.
В естрадната студия, освен Левиев, на Йорданка преподава и Вили Цанков. Ето какво си спомня за него пред Светослав Николов от „Джаз FM“: В студията Вили Цанков ми преподаваше по режисура и актьорско майсторство. Той ми каза, че всяка песен е един етюд от 3 – 4 минути, за които трябва да развълнуваш с текста и да бъдеш убедителен. Повярвах му на сто процента. Затова не разпявах толкова песните. Повече обръщам внимание на текста. Влизам в настроението и искам да изградя атмосфера, която според мен подхожда на текста и на темата. Говорейки за тези непрестанни срещи и контакти между музикантите, имаше няколко клуба в театрите – Народния, Армията и разбира се, Сатиричния, където се събирахме много често. Димитър Вълчев беше диригент на оркестъра към Сатиричния театър и ми предложи тази песен за „Златният Орфей“. (Певицата визира „Делфините“.) Приех. Имам няколко много хубави песни от него. Той беше изумителен музикант! Много интелигентен, много емоционален и си пееше песните така, както дори аз не можех – с гласови данни, градация, модулация. Много добър беше Митко, много съм го обичала винаги. Дечо направи много пестелив аранжимент, не както повечето фестивални – с големите оркестри… Той постигна интимно звучене. Представяш си картината… И си там, с делфините…“
За „Делфините“ Йорданка Христова разказва и в друго интервю пред БНТ, където говори отново за Димитър Вълчев: „Митко, освен че бе забележителна личност, бе много забавен, с много чувство за хумор, с един фантастичен глас, с едни ръце, свиреше и обясняваше. Аз му казвам: „Ти си пееш песните много хубаво, защо не си ги пееш сам?“ А той „Ха-Ха“, смее се със своя хубав баритонов глас. Акомпанираше прекрасно. Беше душата на компанията. Щастлива съм, че съм работила с такива хора, включително в Сатиричния театър и в Клуба на сатирата. Къде да отидем вечер с оркестъра? Естествено, в Клуба на сатирата. Там се събираше бохемата и беше фантастично. Митко Вълчев има изключителна сестра, Лили Вълчева, която не позволява той да бъде забравян. Той е написал не само поп музика, бе навлязъл успешно и в други жанрове. Много съм щастлива, че бяхме приятели с Митко. Той е изключителна личност.“
„Делфините“ е записана с оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев и е издадена на малка плоча още през същата 1966 година. В следващите две години още успехи утвърждават името на Йорданка Христова не само в България, но и по света. Но за това ще разказваме друг път.
Забележка: Много от споменатите хора като Милчо Левиев, Димитър Вълчев, Лили Вълчева, Радой Ралин, Димитър Ганев, Петър Ступел, Димитър Керелезов, Вили Цанков, Иван Маринов и Николай Николов са починали. Поклон пред паметта им и пред това, което оставят за българската музика
