„Kissing You Good Night“: Мистериозният албум на „ФСБ“

Група „ФСБ“ е много важна в моя живот и в израстването ми като музикант, и дори бих казал – като човек. Не е случайно, че имам разработки на много теми, свързани с тяхното творчество, които тепърва ще представям тук.

Тази статия е много специална за мен, защото тя отразява историята на едно мое издирване. През 2012 година, докато четях дискография на издадените от „ФСБ“ албуми, попаднах на едно тотално неизвестно за мен заглавие: „Kissing You Good Night“ (1987). Бях слушал всичко на групата, но презапис от този албум нямаше никъде. Нито на физически, нито на дигитален носител. Десетки часове рових и преравях огромната интернет мрежа, за да попадна на нещо. Музикантите споменаваха за албума в интервюта, някои от по-големите фенове само бяха слушали за него, но никъде не можеше да се чуят записите вътре. Постепенно тази мистерия ме заинтригува изключително много и реших да я доведа докрай. И макар за някои хора този материал да е скучен, реших да го напиша, защото аз наистина стигнах до албума след осем годишни усилия. Но всичко по реда си!

„ФСБ“ и музиката им на английски

Многократно журналисти са питали членовете на „ФСБ“ защо, след като са имали турнета в чужбина и достъп до музиканти от различни части на света, са държали на това музиката им да е на български език. Отговорът винаги е, че за тях България е нещо много специално и че те винаги са се чувствали най-добре в наша среда. В този смисъл, музиката им е за българския пазар и тук те са намерили своята публика, независимо от непопулярните подходи, използвани от тях в музицирането. Да, те са можели да правят и музика на английски, но не са имали такива цели и амбиции. Но това не е съвсем вярно. През 1982 година групата издава, макар и в по-ограничен тираж, дългосвирещ албум, озаглавен „Световен хит парад“. Албумът включва кавъри на десет песни, изпълнени на английски език. Заглавията в обложката са на български. Сред артистите, чието творчество ревизират, са „Toto“, „The Doobie Brothers“, Santana, „The Beatles“, „The Rolling Stones“, както и много от прогресив рок групите, повлияли цялостно на тяхното звучене. За тази интересна римейк колекция ще говорим по-подробно в друг материал.

След това, около 1984 година, малко преди напускането на Александър Бахаров, групата записва и плоча с английски версии на песни от албумите „Кълбото“ и „78 оборота“, излезли в предходните три години.



 

Не е ясно дали английските версии са записвани в продължение на години, или са направени наведнъж. Позволявам си да предположа, че са записвани паралелно с българските, защото аранжиментите на българските и английски версии са изцяло еднакви. Но и за това ще говорим в друг материал.

Новият мениджър

През 1987 година „ФСБ“ се появяват в конкурса „Мелодия на годината“ с песента „Обичам те дотук“, която печели награда там. По онова време гости са музикантите от австрийската рок група „Supermax“. Както разказва Петър Славов години по-късно в документален филм за групата, една сутрин мениджърът на „Supermax“ Хелмут Шерф чува „Обичам те дотук“ по радиото, докато се бръсне. Той е много впечатлен от звука и стила на „ФСБ“ и веднага търси контакт с тях. Още същата година Шерф кани музикантите в Германия, където им предлага да запишат нов албум. Иван Лечев от своя страна разказва, че „Supermax“ чуват „ФСБ“ в рамките на самия конкурс. Така или иначе, това не е толкова важно.

Поласкани от предложението, от „ФСБ“ заминават за Мюнхен, където записите започват. Ако са правилни податките от спомените на участниците, предложението е получено през лятото, заминаването е септември, а през ноември новият албум е вече факт. Той е издаден от австрийско-германската компания „Bellaphon“ със седалище във Виена. Каталожният номер на албума е 270-31-016. Дългосвирещата плоча е наречена „Kissing you Good Night“. Тя е издадена в малък тираж, а в България много малко хора разбират затова, че изобщо е осъществен такъв запис, макар да сме в последните години преди демократичните промени. По-късно същият австриец, завел „ФСБ“ в Германия, ще стане мениджър и на Хосе Фелисиано и така ще се стигне и до неговия албум, аранжиран от българските музиканти. Но и това е друга история.

Попитан за албума „Kissing you Good Night“, Константин Цеков казва:

„За съжаление, както при всяка соц продукция по това време, и при тази си останахме само с опита, защото явно механизмите и двигателите за връзка между нас и западната култура не се намериха.“

Из интервю за документален филм на БНТ, 1995 г.

Издирването

Първата песен, която чух от този албум, се казва „Composer“. Тя е английска версия на парче, написано няколко години по-рано за Васил Найденов. На „Composer“ попаднах, разглеждайки сборен албум от сингли и максисингли на групата – „Single Collection“, издание на „UBP International“ от 2003 г. Първоначално не знаех, че е част от английския албум, но впоследствие разбрах това, четейки заглавията на песните от него, които открих в списък на сайта на групата.

В YouTube е качена и българската версия на Васил Найденов, макар и с лошо качество:



 

Запитах се дали пък загадката няма да се изясни чрез книгата, която малко преди това Даниела Кузманова бе написала с историята на групата.

В книгата „Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ“, Кузманова отделя само няколко реда за този запис, като пише, че текстовете на песните в албума са нови и оригинални, че са на английски и не са поетичен превод на български текстове. Там се казва още, че това е първият български поп и рок албум, записан и издаден от международна компания.

„Плей-беците и аранжиментите в немско-австрийското издание на „Обичам те дотук“ не са същите. Осъществени са нов звукозапис в Мюнхен, ново програмиране, нови аранжименти, нови вокали и ново смесване, което променя значително съдържанието на създаденото и го прави нов продукт.“

Из книгата „Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ“, 2011 година

Както виждате, тук откровено се казва, че „Kissing You Good Night“ е английско издание на „Обичам те дотук“. Само че песента „Composer“ не е била включвана с български вариант в „Обичам те дотук“, което остави пред мен отворената хипотеза, че в английския албум има съвсем нови и непознати за нашата публика песни.. Запитах се дали пък не става дума за песни с неуредени авторски права у нас, заради които да не се знае нищо за тях тук. Говори се и за нови аранжименти, което още повече ме заинтригува.

Реших да попитам членовете на групата. Писах до официалната страница на „ФСБ“ във „Facebook“. Оттам ми отговориха, че има такъв албум, че те нямат нито едно негово копие и че този албум не е бил предназначен за българския пазар. Малко след това писах на Даниела Кузманова, но тя не каза нищо по-различно по въпроса. Намерих телефон на дамата, която бе PR на групата по онова време, тя също отрече да има каквато и да е друга информация. Потърсих Ивайло Крайчовски, който по онова време бе още жив. Той също каза, че няма копие на диска и се изрази негативно срещу германските продуценти, които, по неговия израз, са направили „една по-кофти смесена версия“ на албума „Обичам те дотук“. Тогава разбрах, че явно от „ФСБ“ не са останали доволни от звука и затова не са го популяризирали у нас.

И така, след като не получих никакво съдействие от „ФСБ“, за да чуя този албум, реших да пиша до самата компания, издала албума, наречена „Bellaphon“. Беше абсурдно, защото към момента не се очакваше тя да съществува, след като грамофонните плочи днес почти не се произвеждат от фирмите, които са ги правили преди. Но компанията се оказа активна. Благодарение на мои немско-езични приятели намерих контакти към техния уебсайт и започна поредица от писма между мен и тях. От тяхна страна първо с мен започна да комуникира Александър Липпе, а след това и Йенс Хорнбостел, отговорник за архива. В началото ми казаха, че ще проверят въпросната плоча, за която питам. В следващи имейли ми писаха, че правата на въпросната грамофонна плоча са изтекли още десет години преди моите писма, тоест, около 2005 година, и те няма как да ми предоставят записи от албума под каквато и да е форма. Писах им нови писма през следващите години. Попитах един от членовете на „ФСБ“ дали имам разрешението на групата да изискам и от тяхно име тези записи и той каза, че няма проблем. Така аз опитах да предизвикам по-сериозна реакция от страна на компанията, но те спряха да ми отговарят. В последният си отговор към мен ми препоръчваха да потърся плочата на антикварния пазар във Виена. Така и направих. Пуснах в ход всичките си контакти с българи, живеещи във Виена, те търсиха къде ли не, питаха местни търговци на плочи и други антикварни стоки, писаха и до две големи платформи за продажба на стари грамофонни плочи, но нямаше резултат. Нещо повече, хората твърдяха, че никога не са виждали плоча с това име и с такъв каталожен номер в своите каталози през годините. Междувременно аз питах всички колекционери на музика в България, за които знаех. Дори и най-големите фенове на „ФСБ“ бяха в неведение за този албум и с нищо не можеха да ми помогнат.

И така, изчерпал всички възможности, аз преустанових търсенето. Но не се отказах напълно. От време на време преравях мрежата за нови резултати, подпитвах познатите ми във Виена и т.н.

Краят на загадката

Щастието ми се усмихна най-сетне през март 2021 година. Една дама, на която няма да споменавам името, бе ангажирана от мен да преведе поредно мое писмо до „Bellaphon“, с което да възобновя своите опити. Тогава тя ми каза, че след като проверила, установила, че в платформата „Discogs“ има налични две плочи от албума, продавани от различни частни лица. И двамата продавачи са в Германия. Бях проверявал и преди в тази платформа, но тогава албумът бе само отбелязан като издание, без да се предлага продажба. Казах на дамата, че желая да купя една от плочите. Избрахме по-малко запазената, тъй като бе на по-достъпна цена. И понеже все пак сумата, заедно с доставката от чужбина, бе над 100 лева, разбрахме се с мой приятел, който също имаше интерес, да купим плочата заедно, като нейното физическо копие остане у него, а на мен той да изпрати дигиталната версия. Последваха уговорки за това коя доставка би била най-евтина. Тя бе осъществена не чрез фирма за международни доставки, а с човек, който имаше работа в Германия и щеше да се връща в България след това. Имах притеснения, че ограниченията, създадени от пандемията, ще затруднят доставката, не бях сигурен дали плочата е в добро качество, тъй като я купувахме като стока втора употреба, мислех си дали въпросният човек ще бъде отговорен да я пази до предаването й на човека за свръзка в София. Но в крайна сметка резултатът бе задоволителен. Чувствах се така, все едно сме внесли забранена дефицитна стока от запада по време на социализма. По-късно се разбра, че макар да нямат оригиналната плоча, членовете на „ФСБ“ притежават копия от записа, но имат различно мнение за неговото огласяване.

И така. На вниманието на всички, които са любопитни какво съдържа този албум, мога да кажа следното: Вътре има десет песни, като осем от тях наистина са английски версии на обичам те дотук. Ето как са разпределени песните. Срещу всяко заглавие съм поставил и неговото българско съответствие. Заглавията не следват буквален превод, както и текстовете като цяло:

01 – „Composer“: „Пясъчен часовник“ на Васил Найденов

02 – „Walking in the Park“: „Антиквар“

03 – „Icy Maze“: „Леден лабиринт“

04 – „Ice Cream“: Инструменталът „Сладолед“

05 – „He May be Wrong“: „В средата“

06 – „Kissing You Good Night“: „Обичам те дотук“

07 – „The Workman“: „Браня се“

08 – „A Love Affair“: „Заспало зло под камък“

09 – „Jenny“: „Мама“

10 – „A Letter to Maria“: „Отговор“

Въпреки думите на Даниела Кузманова, аранжиментите са почти изцяло същите, каквито са в „Обичам те дотук“. Инструменталът „Сладолед“ изобщо не е презаписван, а на „Антиквар“, „Леден лабиринт“ и „В средата“ само са добавени английските текстове върху вече готовите български аранжименти. Много леки корекции има в останалите песни, като структурата е напълно съхранена и почти на сто процента е възпроизведен оригиналния звук, с изключение на някои електронни допълнения. От променените песни определено предпочитам оригиналите от албума „Обичам те дотук“, особено на песни като „Обичам те дотук“, „Заспало зло под камък“ и „Браня се“, чиито английски варианти звучат доста по-неизпипани в музикално отношение. Песента „Мама“ на английски е изпълнена от Константин Цеков, а не от Румен Бояджиев, както е в българския вариант. В допълнение мога да кажа, че английският език на двамата вокали не е най-силната им страна, което, държа да подчертая, е мое най-субективно и никого неангажиращо мнение.

За да обобщя, ще кажа, че този английски албум е бледо копие на българската си версия. Противно на очакването, че след като е записван навън, той е по-качественият, тъкмо обратното – звучи като направено набързо копие. Вероятно очакванията на българските музиканти са били попарени. И може би не е била съвсем лоша идеята да направят английски версии на вече създадени песни, вместо в ограничените срокове да правят чисто нова музика, която би звучала по-добре в тяхното студио в „Балкантон“. Там, в новото им студио в „Балкантон“, звукът може да не е най-добрият спрямо американските стандарти да кажем, но пък имат възможността да ползват цялата материална база и най-различни синтезатори.

И все пак, доволен съм, че достигнах до този запис, за да мога да си съставя мнение за него. „ФСБ“ са записали толкова прекрасна музика, че не бих им се сърдил, че са държали тази част от творчеството си встрани от общественото внимание. Ако за един фен всяко хрумване на любимия му артист е интересно, то за самия артист малко от музикалните му идеи добиват завършен вид и стигат до публиката. Така че аз съм склонен да уважавам авторския избор и услужливо да забравя този експеримент за излизане на международната сцена. „ФСБ“ ще бъдат най-разпознати и най-добре разбрани в нашата страна, където те успяват да направят немислимо много неща за музикалната ни среда от 70-те години насам. Само година след този злополучен запис, благодарение на същия мениджър, те ще аранжират албум на Хосе Фелисиано и ще го запишат в студио в Лос Анджелис, а една от песните в него ще вземе награда „Грами“.

 

Заключителни думи

Благодарности на всички преводачи от немски и английски, които помогнаха с кореспонденцията, на всички мои приятели от Австрия и Германия, които търсиха неуморно, както и на всички български меломани, отделили време да проверяват за албума в различни източници. Благодаря и на всички, ангажирани с купуването, доставянето, презаписа и дигитализирането на албума, за да остане той в историята. Всички те са над двайсет души и не би било редно да ги споменавам поименно. От лоялност към „ФСБ“, ще уважим правото им да не разпространяваме тази музика. А на феновете ще кажем: Няма нищо, което да си струва да се чуе и което да надминава вече известните ни постижения на любимата група.