Часът на специалиста: „Белева и Миланов“ – Между традицията и новаторството

Рядко срещано явление е дуо от китара и гъдулка. Затова с положителност можем да кажем, че „Белева и Миланов“.
е един много успешен експеримент, който е поредното доказателство за разнообразните приложения на българските фолклорни мотиви.

Христина Белева и Петър Миланов са едни от най-забележителните съвременни български музиканти. Тя е от Айтос, на границата между тракийската и странджанската фолклорна област, той – от Кюстендил, който е в обхвата на шопската фолклорна област. Но и двамата обичат и свирят и неща от други краища на страната. Всеки от тях носи българската песенна традиция дълбоко в себе си. А когато съчетаем това с богатото въображение на творци и интерпретатори, се получава комбинацията, която прави тяхната музика.

Как се срещнах с музиката им?

За първи път чух дуото през лятото на 2013 година. Дължа го на един конкретен човек, който също е музикант и проявява интереси към експерименталните проекти. Името му е Цветелин Сираков. Когато ми гостува вкъщи, той ми показа техния албум „On Focus“, и едноименната му откриваща песен. Това ме спечели за тяхната музика. Когато Цецо ме посети отново на следващата година, тъкмо бе излязъл и вторият им и засега последен албум „Нека ти разкажа“. Благодарен съм му за това откритие и не само за него. Малко след това, с много трудности, успях да си купя и двата компактдиска, които след това подарих на мои приятели, а първия от тях влезе в любимите ми албуми. През 2020 година направих интервю с Христина Белева, с която задочно се познавахме отдавна и общувахме през интернет. С Петър Миланов пък ни свързаха разговори както за бъдещи музикални проекти, така и за неговата богата творческа дейност и с други музиканти, която тепърва ни предстои да документираме в следващи статии. Затова в този материал по-преобладаващо е присъствието на Христина Белева. Освен това, гъдулката е на първи план и в пиесите на дуото.

Кои са те?

От осемгодишна, Христина Белева започва да свири на акордеон, а когато е на десет, по примера на своя по-голям брат, започва да се обучава на гъдулка. Първият учител на двамата е Димитър Златев от Айтос, а местното читалище е мястото, където са първите им занятия. След това Белева продължава образованието си в музикалното училище в Котел, музикалните академии в Пловдив и София. Свирила е в ансамблите „Тракия“ и „Филип Кутев“ и в оркестъра за народна музика на БНР. В ансамбъл „Филип Кутев“ се задържа десет години. Там се запознава с Виолета Петкова и с Петър Миланов, с които правят общи проекти в течение на годините. В семейството й винаги се е слушала народна музика. Майка й е пеела в хор, а баба й по майчина линия е тъкала носии и е събирала грамофонни плочи с народни песни, най-вече изпълнявани от Мита Стойчева.
Повече за Белева можете да чуете в интервюто, което дава за предаването „Между нас казано“ по „Фолклор TV“ през 2019 г.

Първият албум с участието на Христина Белева е демо запис от неин самостоятелен концерт през 2010 година в Марсилия, Франция, по покана на Изабел Коруа – кавал. Коруа и контрабасистът Кристиан Илдеверт я канят в нова колаборация, наречена „Bellova trio“. Техните изяви провокират Христина Белева да запише първите съвместни записи с Петър Миланов, Костадин Генчев (кавал) и Генадий Рашков (тъпан).
Петър Миланов пък от шестгодишен свири на тамбура. Баща му го кара да свири по шест часа дневно, което в началото му се вижда много, но после му харесва все повече. Средното си образование получава в училището за фолклорни изкуства в Широка лъка. Няколко години работи като студиен музикант в различни фолклорни записи. Получава покана да се включи в проектите на Теодосий Спасов, а междувременно става част от фолклорния ансамбъл „Филип Кутев“. Следват участия в безброй фолклорни, етно джаз и фюжън проекти като „Булгара“, „Цинга манга фънк“, „Глобалкан“, „Теодосий Спасов квинтет“, „Дарина Златкова и Петър Миланов“ и други. В дуото свири най-често с тамбулира – хибрид между китара и тамбура, създаден само за неговите нужди.

„Белева и Миланов“

Христина вижда Петър за първи път на концерт послучай годишнина на музикалната академия в Пловдив. По това време тя е все още студентка в академията, а той се изявява с триото и квинтета на Теодосий Спасов. Запомня го с червената му китара и с характерния му начин на свирене като на тамбура. Години по-късно, през 2006 година, Петър Миланов акомпанира на участниците в конкурс за прием на нови попълнения в ансамбъл „Филип Кутев“. На този конкурс се явява и Христина Белева и бива приета в ансамбъла. С него им е първото общо музициране. В паузите между репетициите на ансамбъла, двамата импровизират различни неща и тогава се раждат първите идеи. През 2008 и 2009 година Белева подготвя своя концерт с „Белова трио“, а малко преди да замине за Марсилия, записват първото демо с Петър. През 2010 година се избистря идеята за нов техен общ проект. До онзи момент не е имало дуо от гъдулка и китара. Те разбират, че комбинацията носи уникален заряд и влагат много емоция в общата си работа. Отношенията им са приятелски, колегиални и базирани на взаимно уважение и са изпълнени с радост от близостта на усещането им за красота и хармония в музиката.

„On Focus“

През 2011 година излиза първия албум на дуото „On Focus“ (На фокус). Той изненадва приятно всички, които се занимават с етно и фюжън стилистиката. Изненада и мен, особено с любимите ми композиции „Focus“ (Фокус), „Blue Skies“ (Сини небеса), „To Be or Not to Be“ (Да бъда или да не бъда) и „Piece in 9“ (Пиеса в 9).

Инструменталният тандем обикаля България, за да представя албума по сцените. Откъси от концертен запис, плюс интервю за този период, можете да чуете в материала на Кристиян Неделчев за предаването „Среща в седем осми“ на радио „Варна“ на БНР от май 2012 година.

Първото, с което ще презентираме албума, е откриващата песен „Focus“.

Христина Белева: „Това е може би първата пиеса, която измислихме и изсвирихме заедно. Името е малко странно. Темата, която ни провокира, е от песента „Заправил Кирил калдъръм“ в изпълнение на Магда Пушкарова.“

Втората песен в албума е „Piece in 9“.
Х. Белева: „Ако някой я анализира, може би ще стигне до това, че тя е като джазово парче. Първо искахме да я правим в размер две четвърти, после стигнахме до това да бъде в девет осми.“

„For You“ (За теб).
Х. Белева: „Тя е в памет на моята майка. Идеята на началната интродукция на Петър е да наподоби камбани. Тази пиеса за мен е едно пътешествие, в което има и тъга, и любов. А хора, пред които сме я свирили, след това казват, че си представят най-различни неща, дори и весели. Всеки го отпраща нанякъде. Това е комплимент за нас.“

Следващата песен, за която и двамата казват, че им е сред любимите, е „To Be or Not to Be“.

Тук ще си позволя да кажа, че това е най-близката до мен композиция на дуото. Тя предлага много интересна градация, размера е отново девет осми, но е с маниер на свирене, доста различен от този, който бихме очаквали обикновено в такъв размер. „Да бъда или да не бъда“ е инспирирана от танц в смесен размер, който Христина Белева е свирила в танцови състави.

Х. Белева: „Винаги сме търсили разнообразието. За две парчета е лесно, но за цял албум е по-трудно като концепция. Гледаме да разнообразяваме и всяка следваща композиция да прави нещата по-богати, а и сами по себе си да са интересни до края. Да не свирим само едно хоро, една ръченица, или една бавна мелодия. Това е голямо удоволствие и голям път за двамата. В соло се свири най-трудно, после в дуо, трио и т.н. В камерното свирене няма кой да те покрие, всеки е с различни функции. Новото, което Пепи потърси за себе си, е да свири наживо с луп машина. В дуото използваме и моето пеене, точно за да се сменят и преливат звуковите картини. Има хора, които казват, че някои наши парчета звучат като поп музика. Не се стремим да се харесваме. Просто това е свобода в начина, по който мислим и свирим, в начина, по който инструментите ни свирят заедно. И днес, макар да са записвани преди десет години, нещата звучат добре и няма нищо, което да изглежда остаряло.“

Следва „Blue Skies“. За нея се знае, че основния риф е вдъхновен от композиция на квартета на Dave Weckl, която Петър Миланов е слушал по онова време.

По отношение на това как от идеята се стига до крайния продукт, ри композирането първа е темата, после се решава дали да има сола, рифове, груув и други допълнения. Петър прави хармониите, идеите за мелодии са основно по предложения на Христина, макар да не са си разпределяли функциите и той също да е предлагал мелодии.

Като последна от албума ще се спра на „Що ми е мило“. Тук чуваме и гласа на Христина Белева. За пеенето тя казва:
„Не търся изява конкретно в тази област. Свободата на твореца е да прави нещата с естетика, с любов, и ако те са красиви, то целта на музиката е изпълнена.“

„Нека ти разкажа“

Вторият съвместен проект на „Белева и Миланов“ е „Нека ти разкажа“, издаден през 2014 г. Преди да разгледаме някои песни, интереса ми е привлечен от това, че тук всички песни са озаглавени на български език, за разлика от първия албум, където са на английски. Решението да са на английски език в първия албум е взето, за да се намират по-лесно и от повече хора в популярните дигитални платформи за музика. След това обаче стигат до извода, че българското е онова, което ги определя и отличава от много други артисти и така „Нека ти разкажа“ е с български заглавия.

Правейки паралел между двата албума, Белева казва:
„В първия албум парчетата са с по-концентриран народен елемент. Песните, включени във втория албум „Нека ти разкажа“ са останали от първия, тоест, замислени са още при създаването на първия албум. Вторият албум е малко по-баладичен и с по-поетичен патос като че ли, по- спокойно и фриволно звучи. Докато в първия има всичко, доста по-динамично и емоционално е. Различни песни са ми фаворити в различните ми настроения, но по-лични моменти има в „Карамфило фил фило“, „Нека ти разкажа“, „Недa“.

И така, в този албум моят личен фаворит е песента „Сънят на Хитър Петър“

Както подсказва и заглавието, темата е закачлива, макар че парчето е бавно и с характерните за Петър Миланов позиции на китарата. Тук размерът е пет осми, популярното пайдушко хоро.
Следва

„Разходка под дъжда“ е откриваща за албума и много приятна.
Нужно е също да отбележим китарната композиция на Петър Миланов.

„Вуци ми вият“. И една от любимите на Христина Белева народни песни „Карамфило фил фило“.

За финал оставяме още нещо в нейно изпълнение, което първоначално не ме впечатли, но години по-късно, когато я чух от радиото, докато пътувах към дома, разбрах колко е приятно, леко и красиво съзвучието между китарата, гъдулката и мекия тембър на Христина Белева. „Неда“:

Неизбежно стигаме до въпроса защо двамата не правят нова музика.
Х. Белева: „Днес и двамата свирим в различни проекти. Не се виждаме както преди в ансамбъл „Филип Кутев“, където ежедневно бяхме на репетиции. Преди това бе събирателната точка, а сега и двамата не сме там. Когато дойде момента, ние нямаме проблем с това да запишем нещо ново заедно.“

Заключителни думи

Силно си пожелавам да има повече млади българи, които искат да следват примера на тези двама музиканти и да постигнат техните успехи. В последно време все по-наболяла тема става намаляващия брой деца, които се записват да учат народни инструменти, а и музикални инструменти като цяло. Само съвместните ни усилия биха могли да променят това. Извън всякакви клишета и преповтаряни мантри, народното творчество може да е извор на много ценни идеи и похвати в музицирането, които са близки до българското ни светоусещане и ние сме тези, които можем да ги въплътим най-добре в музиката си. Христина Белева и Петър Миланов казват, че тяхна мечта е фолклорът да се усеща и разбира от младите хора и че това е една от причините им музиката им да звучи така. Веднъж привлечен, човек може да опознае цялото богатство и да открие и нещо за себе си.