Вдъхновителите: Илия Ангелов, част II

– Как оценявате музикалната среда в България преди и сега?

– Музикалната среда е като всичко друго в страната ни. Повечето талантливи музиканти и певци се спасяват поединично, а тарикатите са се вкопчили в разни организации и така успяват да пласират себе си и свои хора на разни конкурси и проекти. По този начин в радиостанциите звучат песни на „правилните“ певци! За щастие има и изключения!

– Кога вкусът на публиката е по-важен от Вашия личен вкус?

– Мисля, че всеки певец и музикант трябва да има собствен оригинален стил и това е най- важното, когато правиш музика. Всяко време си има своята мода в музиката и тя се командва от световните музикални компании. Ако един музикант се опитва да следва постоянно най-новите тенденции, той ще се обезличи! Има и неща, с които няма как да не се съобразява човек, ако не иска да е съвсем „ретро“! Както обичам да казвам, “музиката е отражение на времето“. И понеже времето е на безхаберните хора, затова и повечето песни са „еднодневки“!

– Докъде можете да правите компромиси? Има ли участия, които отказвате, независимо от добрите финансови условия?

– Преди години, когато вярвахме, че новите партии ще подобрят живота в България, ми се случваше да отказвам участия. Сега критериите ми са по-различни. Хората, които канят Илия Ангелов или „Диана експрес“, знаят каква музика да очакват, затова не ни се е случвало да изпадаме в неловка ситуация или да правим големи компромиси. По принцип, всяко нещо си има разумни граници.

– Кои са силните страни у човека, които музиката може да извади на преден план?

– Зависи от музиката. Затова всеки има необходимост да слуша различна такава. Някои „твърди“ стилове в рока провокират агресия, други те карат да мечтаеш, а трети – да танцуваш! Аз съм за това музиката да възпитава. Музиката е терапия. С моята съпруга Таня Бойчева, която е поетеса и логопед, създадохме песни за деца с проблеми. Те се оказаха много полезни за терапия на говорната артикулация при децата.

– Защо според Вас младите хора губят интерес към музиката и все по-рядко се идентифицират с нея?

– Младите хора искат сега и веднага да станат „звезди“ и да печелят много пари! Когато разберат, че трябва труд, някои бързо се отказват. Всичко идва от комерса. Той убива любовта, а без любов няма стойностна музика. Преди четиридесет и пет години Джон Ленън написа: „Всичко от което се нуждаеш, е любов“. Голяма “заслуга“ за обезценяване на това изкуство имат медиите, най-вече телевизиите. Те превърнаха музиката в шоу. Всички предавания се правят заради рекламите в тях и заради SMS-ите. Преди време имахме турне в Щатите и там наши сънародници ни казаха: „Тук всичко е долар“. За съжаление, и в България стана същото и не виждам как може това да се промени.

 

– Кое най-силно бихте искали да промените в себе си и кое – да съхраните?

– И в музиката, и в текста на песента, ако пипнеш нещо, ще трябва да пипнеш още нещо….! Възприемам се такъв, какъвто съм и се моля да съм здрав, за да мога да пея и свиря.

– Ако някой Ви постави за задача да създадете телевизионен музикален формат, как би изглеждал той?

– Бих направил предаване, в което млади Български групи да изпълняват наживо кавъри на световни и наши хитове. Всяка седмица да бъде посветена на дадена група. Например, да има една седмица кавъри на „Бийтълс“, другата на „Дийп пърпъл“ и т.н. Групите от онова време са Азбуката на рокендрола! Естествено, да има и седмици на български групи, които да представят авторска музика.

– Извън професионалната работа, как музиката участва в живота Ви?

– Професионално и непрофесионално, музиката изпълва живота ми. Откривам и слушам непознати досега за мен изпълнители, чета автобиографични книги на световноизвестни музиканти и певци. Така се запалих да опиша живота си в автобиографична книга, която е почти готова.

– Защо според Вас културната сфера у нас е толкова изтласкана на заден план?

– Защото никой не иска умни и интелигентни хора. Простият човек се манипулира по – лесно. Той се задоволява с малко, а и по – лесно може да бъде притиснат, или да бъде убеден, че се прави за негово добро.

Следва „Самотен мъж“, по текст на Надежда Захариева.

– Кое пречи българската музика да се излъчва повече от чуждата в нашата медийна среда?

– Няколко са причините: има доста некачествена българска продукция, много по – лесно може да се избегне отчисляването на авторски права на някои автори и изпълнители, които нямат представители в България. „Профон“ пусна огромен списък с песни с “непотърсени“ права! Другият проблем, заради който много наши изпълнители не присъстват в програмите на радиостанциите е, че квотата за Българска музика е малка и е запълнена от песни на артисти, работещи с лейбъли. За това, за останалите певци, т. нар. “свободни артисти“, почти не остава време. Има и други фактори, но тях ще спестя.

– Каква българска и световна музика слушате днес?

– Българска музика слушам по-рядко, за информация, а иначе си слушам старите мои любимци. Те са много, но бих отличил „Steely Dan“, Randy Crawford и много-много други.

– На финала, разкажете и за още една от Вашите хитови песни – „Близо до рая“. Как се случи тя?

– Една вечер поетът Александър Петров и съпругата му бяха на гости вкъщи. В един момент той каза: „Знаеш ли, че преди време писах текст по една песен на Фил Колинс – „Another day in paradise“. Просто ми хареса стъпката. Искаш ли да ти го дам да се пробваш“? Текстът ме впечатли и според мен стана чудесна песен!

 

Заключителни думи

Прекрасно е да говориш с някой, който е изпял няколко любими за теб песни. Още по-прекрасно е, че тези песни са на български език и все още е жива паметта за тяхното създаване. Смятам да включа „Ключ от чужда стая“ в евентуален бъдещ мой албум с кавъри на български песни, стига да имам съгласието на авторите. Радвам се, че Илия Ангелов бе така отзивчив и отговорен към това интервю и отсега нататък неговите думи ще останат важна част в моето музикално пространство. Надявам се да го видя и на свой концерт, където да направим нещо заедно.