Вдъхновителите: Илия Ангелов, част I

Запознах се с Илия Ангелов на 12 ноември 2012 година. Мога точно да датирам срещата ни, тъй като и двамата бяхме поканени в рамките на концерта за кампанията „И пак тръгни“, чийто основен организатор бе Националния алианс за социална отговорност. За този концерт ще имам поводи да разкажа. Запознанството ни тогава бе едно бегло здрависване, а самия Ангелов сякаш не бе в особено добро настроение в този ден. Години по-късно моят приятел Вълчан Вълчанов каза, че се е срещнал с него благодарение на тяхна обща приятелка. Помолих го да ни свърже, за да поговорим за личното му творчество, което има свое особено място в нашата музикална среда. Господин Ангелов прояви много топло отношение, отдели време, отзова се няколко пъти, когато го молих да разясни едно или друго, за да получа пълни отговори на своите въпроси. Поднасям най-искрени благодарности към него и към всички замесени в нашето свързване.

Първа среща с музиката му

Преди много време, в най-ранното ми детство, се разпространяваше аудиокасета с най-големите хитове на „Диана Експрес“, издадена през 1994 година. Слушал я бях многократно и дори бях приел, че песните в нея са своеобразни оригинали. Бях питал мой познат кой е вокалист на групата, а той ми бе казал, че е Георги Станчев. И аз, слушайки този глас, много години се бях заблуждавал, че това е Георги Станчев. До един ден, в който сестра ми, повлияна от тогавашния си приятел, който бе голям фен на групата, ми пусна младия Георги Станчев и младия Илия Ангелов, за да ми демонстрира колко много си приличат гласовете им. Но всъщност приликата не е толкова голяма. Гласът на Ангелов винаги е имал повече плътност, изчистен тембър и мощ, докато Станчев в много по-голяма степен прилича на своя събрат по гласов регистър Джон Андерсън от група „Yes“. И в онзи момент, когато ги чух, разбрах своето заблуждение. Разбрах, че всъщност много повече харесвам версиите на Илия Ангелов и в моето съзнание той е и ще бъде носителят, символът на „Диана Експрес“, засенчвайки не само Станчев, който пее в групата съвсем за кратко, но и всички останали певци, привличани от Митко Щерев. И наистина, няма база за сравнение колко по-солидно звучи Илия Ангелов, пеейки „Душа“ или „Утре“, сравнено със Станчев. Осъзнах, че има нещо много несправедливо в това как хората дотолкова объркват два така различни гласа и ги поставят под общ знаменател. Вероятно и на двамата им е неприятно да ги сравняват. Това са две коренно различни личности, станали просто част от една и съща група, при това в едно много успешно преливане, в което Ангелов не просто надгражда, а надминава оставеното от Станчев. Уважавам и двамата като хора, оставили своята следа в музиката. Но разказът за „Диана Експрес“ е друг. Може би изпълнителят най-ярко блясва като индивидуалност в своите солови проекти, където се вижда как той би искал да звучи неговата музика. Затова, когато говоря за Илия Ангелов, аз избрах да говоря за неговия път и за неговата музика. През 2007 година, когато за пръв път прегледах класацията с най-велики български песни на „БГ радио“, се влюбих в песните „Ключ от чужда стая“ и „Свят на въображение“, а по-късно през годините и в останалите важни хитове, за които ще говоря по-нататък. Един от тях е и „Блуден син“, по музика и аранжимент на Илия Ангелов и текст на Живко Колев.

 

Интервюто

– Често български медии Ви споменават като част от „Диана Експрес“, а Вие имате и свой индивидуален път. Кога настъпи моментът, в който пожелахте солова кариера и усетихте, че сте готов за нея?

– Това е съвсем естествено, аз съм певец на „Диана експрес“ вече трийсет години! Записал съм големите хитове „Молитва за дъжд“, „Северина“,“Есен“, Влюбено сърце“, Блус за двама“, „Наследство“, „Утре“ …….! В световната практика няма певец на група, който в един момент да не направи и собствена кариера. Още като дете, когато ходех на уроци по акордеон, композирах първите си собствени мелодии. По-късно с ученическата си група „Траки“ направих първия професионален запис на моя песен в студиото на Националното радио. Това е песента „Радо либе“, по стихотворение на Пейо Яворов. Самостоятелната ми кариера реално започна, когато спечелих голямата награда на „Златният Орфей“ през 1995 г. с авторската ми песен „Ключ от чужда стая“. По това време групата не беше в активен период и аз реших с парите от наградата да запиша албум с мои композиции.

 

– Разкажете още за тази песен.

– Пеех в програмата на модерното по това време заведение „Блек кет“. Поканата дойде от Живко Колев, с който преди години дадохме песен за „Златния Орфей“. По ирония на съдбата една вечер той ми каза, че отново ще има „Орфей“. Дадох му макет, записан само с една акустична китара и на следващата вечер той ми представи готов текст. Прочетох го два пъти и нямаше нужда от повече! Текстът се лееше, сякаш е разказана история, изживяна от хиляди хора. Песента беше приета от селекционната комисия, а записите на песните ставаше в студиото на Найден Андреев, който беше  музикален директор на форума. Вечерта след края на фестивала с мои колеги останахме в летния театър, за да гледаме рецитала на Пол Роджърс. Повечето участници бяха вече в ресторанта, където по традиция имаше купон и се обявяваха резултатите. Рециталът на Пол Роджърс приключи и към мен се приближи Косьо Марков, който беше в журито. Подаде ми ръка и каза: „Хайде честито, голямата награда“. Не можех да повярвам, че това се случва. През годините голямата награда са печелили само доказани композитори, преди всичко членове на съюза на композиторите. С парите от наградата успях да продуцирам първия си авторски албум със заглавие „Ключ от чужда стая“. Освен че взе голямата награда на „Златния Орфей“, песента стана хит на годината в „Национални годишни награди за поп и рок музика 95“.

– Кое е водещо в работата Ви – музиката да се съобразява с текстовете, или обратно?

– При мен, а предполагам и при другите музиканти, става и по двата начина. За мен е голямо предизвикателство да направя успешна песен по готов текст или стихотворение, когато текстът е водещ, както при химн или песен за реклама.

– Какви други изяви сте имали в изкуството? На какъв инструмент сте свирили?

– Както вече споменах, аз съм завършил детска музикална школа по акордеон. По-късно в осми клас започнах да свиря на китара, а в първи курс вече свирех в две групи. Успоредно с музиката обичах да рисувам. Предимно прерисувах картини на някои импресионисти. Четейки автобиографичните книги на световните музиканти, разбрах, че повечето от тях също са рисували. Като ученик съм участвал  в пиеса на Пазарджишкия театър с незначителна роля.

– Кои са композиторите и аранжорите, с които работите най-добре и имате най-сходни музикални вкусове и подходи към създаването на нови песни?

– Повечето песни на „Диана експрес“ са композиции на Митко Щерев, а има и на Александър Йосифов, Ванко Пеев, Иван Калчинов. Е, има и една моя – „Утре започва от днес“. Аранжиментите за песните на „Диана експрес“ са на Митко Щерев, но ние всички участваме в тях с идеи. В самостоятелните ми четири поредни албума всички песни са мои композиции. В тях има един аранжимент на Владимир Ампов/Графа/, два на Момчил Колев и един на Пламен Велинов, а останалите аранжименти са мои. В новия албум, по който работя, ще има песни  на Борислав Мирчев и на Емил Струнджев. Борислав ме изненада приятно с песни по стихотворения на съпругата ми Таня Бойчева, а песента „Водно огледало е на Емил Струнджев и стихове на брат му Йордан Струнджев.

– Разкажете за още два от големите си хитове – „Свят на въображение“ и „Скъпа моя, скъпи мой“, която е известна в две версии.

– „Свят на въображение“ е моя авторска песен. Текстът е на Йоана Радева, а аранжимента – на Момчил Колев. През далечната 2002 година давах интервю на една млада журналистка. На тръгване тя ми сподели, че пише стихове и ми подари нейна стихосбирка. Разглеждайки стихотворенията, попаднах на едно, което много ми хареса. Мелодията ми дойде бързо, само смених заглавието – от „Там“ на „Свят на въображение“. Първо се спрях на „Моят свят“, но песен с такова име скоро беше записал Кирил Маричков. Когато реших да снимам видео към песента, ми хрумна идеята за Малкият принц. Зет ми Ненчо Илчев и дъщеря ми Зорница по това време играеха тази пиеса в Младежкия театър. За да стане още по-артистично видеото, поканих неизвестната тогава съученичка на дъщеря ми от „НАТФИЗ“ Антоанета Добрева/Нети/. Освен артистична, тя се оказа много музикална и се справи чудесно с челото. А песента „Скъпа моя ,скъпи мой“ към едноименния филм стана повод да се запознаем с Милица Божинова. Музиката и аранжиментът са на Митко Щерев, а текста е на големия български поет Добри Жотев. Записахме я в студиото на Балкантон и същата година песента спечели второ място на телевизионния конкурс „Мелодия на годината“.

 

– Разкажете за още някоя песен по Ваш избор, около която има интересна история.

– Когато записвах първия си албум, Живко Колев тръгна за Швеция, а чаках още пет негови текста. Той ме увери, че ще ги имам и аз започнах записа на песните. След два-три дни ми продиктува по телефона припева на едната песен: „Аз съм просто микробиолог, пътища, симпозиуми и срещи“. Казах му, че това не е за мен и на другия ден текста вече беше: „ Аз съм само скромен музикант, ти пък на децата си ни майка“. Така стана песента  „На музикант жена“.

Историята на песента „Ключ от чужда стая“ можете да видите по-детайлно представена в рубриката „Разкажи ми песен“ от предаването „Преди обед“ по BTV.

Разговорът с Илия Ангелов продължава и във втората част, където говорим за музикалната среда в България и за музиката като начин на живот.