Крис Григоров.
Каквато и музика да слушаме, от което и поколение да сме, всички сме единодушни по това колко огромен е приноса на Джими Хендрикс за музиката от 60-те години насам. Няма нужда да посочвам стотиците китаристи, певци и композитори, споменавали го като основно влияние в творчеството си. Достатъчно е само да спомена, че този човек създава цялото това творчество между двадесет и третата и двадесет и седмата си година… Защото преди да е успял да навърши двадесет и осем, умира при неизяснени обстоятелства. Днес се питаме дали е можел да надскочи себе си, да остави нещо по-добро от онова, което е направил дотогава… Никой не може да каже. Но сме сигурни в едно, че ранната му смърт не е основна причина за международното признание, което получава. Славата го застига и приживе, а той невинаги е готов да се съобрази с вкуса на публиката.
Тази статия няма толкова за цел да ви запознае с човека и музиканта джими, колкото да ви покаже някои от най-успешните примери за това как музиката му получава нов живот благодарение на безбройните си варианти. Ще ви предложа няколко изключително любими за мен версии на музиката на Хендрикс. Ще посочвам и оригиналите, но не за да се сверяват като на състезание, а за да се усети тази велика енергия и сила, съчетани с чувство за лекота и фриволност, които излъчва тази музика.
Повече за Джими, за трудното му детство, стремителния път към сцената, екстремните му прояви, постиженията и смъртта му, можете да прочетете в тази кратка биография на български език.
Време е за музика!
Hey Joe
Неслучайно това е първа песен в моя списък. Не само защото тя носи най-голямо признание на Джими, но и защото това е песента, която си пускам, когато искам нещо за мощен енергиен заряд.
Има много кавъри на песни, писани от Джими. Самата тази песен обаче също е кавър, каквато е и „All along the watchtower“ на Боб дилън, чрез която Джими печели популярност. Та „Hey Joe“ вече е била популярна блус мелодия от 50 те години, изпълнявана от доста рок и блус банди по това време, своеобразен рок стандарт, за чието авторство все още се спори. Обаче Хендрикс успява да я увековечи за целия свят.
Интересно е, че всички участници в студийните записи говорят за това как Хендрикс постоянно е бил недоволен от пеенето си и е правил десетки опити да промени гласа си такъв, какъвто е искал да звучи. Ядосвал се, удрял по масата и доста е бавил процеса, докато най-сетне е останал доволен. Знае се, че Джими е бил много раздразнителен, дали заради тежкото си детство, дали заради наркотици… Знае се например, че много се е дразнел на публиката, че иска от него да свири само хитовете си. И ако намерите концертен запис на „Hey Joe“, ще чуете, че песента е с половин тон по-ниска от студийната версия. Дори и в това е проявил характер!
„Hey Joe“ е показана на Джими от басиста Чес Чандлър, който пък я е чул от популярния по онова време фолк рок музикант Тим Роуз.
Кавърът, който ще ви покажа, е някъде от началото на 90-те години и е на популярния изпълнител Seal. В началото на своята кариера той прави с бандата си много от хитовете на Джими и ще го споменаваме и по-нататък. Конкретно тази версия става част от саундтрака към американския филм „Set it off“ (Накисването) от 1996 г. От начина на звучене може да се види как и по-нататъшния стил на поп изпълнителя е силно повлиян от блус схемите. Seal – Hey Joe.
Little Wing
Продължаваме с една песен, любима на почти всички блус китаристи. Казвам „почти“, за да се подсигуря, ако има изключения, но не се сещам за такива.
Началното китарно интро е предизвикателство за всеки, който иска да се научи да свири на този инструмент. Цели лекции има, посветени на този фрагмент и постановката на пръстите на Хендрикс, който свири с лява ръка.
Напоително много за историята на песента може да научите от тази статия на английски език от Уикипедия.
Задължителните кавърверсии, които много обичам:
Sting – Little wing
Включена във втория му студиен албум „Nothing like the sun“ от 1987 година. Стинг изпълнява някои песни на Хендрикс заедно с оркестъра на Джил евънс в средата на 80-те години, измежду които и „Up from the skies“. Там китарист е Hiram Bullock, а солото му в „Little wing“ става една от най-популярните му изяви. Евънс пък е свирил песни на Хендрикс още през 60-те години с групата на Майлс Дейвис.
Когато е на 16 години, Стинг успява да се срещне с Джими Хендрикс при гостуването му в Нюкасъл.
Ето как го описва в автобиографичната си книга:
„“The Jimi Hendrix Experience“ беше една оглушителна вълна от звук, която просто не остави време за какъвто и да е анализ. Спомням си откъси от “Hey Joe” и “Foxy Lady”, но като цяло в главата ми това събитие си остава една смесица от шум и спираща дъха виртуозност, от афро прически, раздърпани дрехи и планини от усилватели Marshall. Помня как Хендрикс направи дупка в гипсовия таван над сцената с главата на грифа на китарата си и след това концерта свърши. Лежах в леглото си същата нощ, ушите ми бучаха, а мирогледа ми беше съществено променен.“
А в интервю за едно американско шоу Стинг казва:
„Той беше първия чернокож човек, който видях на живо. Изглеждаше ми огромен. Беше над 1,80м висок. Имаше афро прическа. Беше облечен като някой от друга планета. Беше левичар. Цялото нещо беше невероятно преживяване.“
The Corrs – Little Wing
Следващият кавър е поп версията с ирландски елементи на The Corrs. Вдъхновена от тази на Sting. Тук слайд ефектите са дело на китариста Антъни Дренън.
Los Lobotomys – Little Wing
Накрая и версията на любимите Los Lobotomys със Steve Lukather на китарата и Brandon Fields – саксофон. За Мен Лукетър си остава най-добрия интерпретатор на Хендрикс, по-добър от всепризнатия му следовник Stevie Ray Vaughan, или Steve Vai. Ако се разровите, можете да намерите доста от хитовете на Хендрикс, изсвирени от него, включително „Red house“ и любимата му „Third stone from the sun“.
Колкото до „Little wing“, Лукетър я свири във всички групи, в които е бил, включително с „El Grupo“ през 2005 година, както и с „Toto“ и приятели, на концерта в памет на Джеф Поркаро през 1992 г. С „Toto“ правят и големия хит на Джими „Fire“, пак в същия концерт.
Seal – The Wind Cries Mary
Тук ви предлагам един акустичен вариант на Seal, записван в началото на 90-те, в най-силния му период.
Seal преоткрива Хендрикс благодарение на своя приятел Грег Робъртс, който в края на 80-те години му подарява касета с негови песни в опит да го насърчи да се занимава с музика. Още през 1992 година, в интервю пред музикалния критик от „Times“ Робърт Хилбърн, Сийл посочва хендрикс като едно от големите си вдъхновения, Наред със Стиви Уондър.
Sting – The Wind Cries Mary
Още една акустична демо версия на бандата на Sting, записана в чикагско студио през 1991 година. Тук китарист е неотразимия Dominic Miller. Записвал я е и в по-късен вариант, но този ми харесва повече.
Los Lobotomys – Freedom
Като най-запомнящ се кавър ще ви предложа версията на джаз рок формацията „Los Lobotomys“, с гласа и китарата на Steve Lukather. По-любимата ми студийна версия от албума „Candyman“ от 1994 г.:
И концертната версия за промоцията на албума. Освен Lukather, в записите свирят Simon Phillips – ударни, David Garfield – клавишни и Jon Pena – бас.
Steve Lukather – Hear My Train Comin’
И понеже пак споменаваме Стийв, изкуших се да ви дам още едно парче на Джими, записано от Лукетър в един албум в памет на Хендрикс. Като първообраз е използван този запис на Джими на Live at Woodstock.
Лично аз харесвам много повече версията на Стийв.
Ето какво казва той за записа на парчето на официалния си уебсайт:
„Песента е 100% наживо – вокали и всичко останало. Това е класически Джими блус. Най-трудното при записа на тази мелодия беше намирането на окончателната версия. Има много! Обадихме се на Тони Спинър (страхотен приятел и страхотен китарист). Той изпрати правилната версия – тази от концерта в Уудсток – и започнахме. Исках да уловя истинското усещане за живо изпълнение. В средата на солото, докато свирех, седнах да пея, и столът се счупи. Паднах на колене, когато започнах солото си и просто станах с него. Това със сигурност ме накара да свиря различно, хахаха. Това е музика, която трябва да бъде уловена наживо. Надявам се, че Джими би харесал това, което направихме. Всичко беше изпълнено с любов и уважение. “
През декември 2020 година Steve Lukather разказва в подробности за едно от своите вдъхновения, албума на The Jimi Hendrix Experience „Are you experienced“ от 1967 година, в подкаст за „Behind the Vinyl“, който можете да чуете под номер 103.
В резюме, той говори за това как е чул албума за пръв път, когато е бил на десет години и още тогава той е предопределил бъдещето му на китарист. Лукетър прави и коментари на някои от песните.
Steve Lukather:
„Много уважавам Хендрикс. Няма китарист, който да не е повлиян от него, усеща се и до ден днешен. Съвременните дечковци, те само дрънкат на китарата, не разбират.“
„Хората не разбират колко е значим той. Ако ти си Джими Хендрикс, всички ще искат да купонясват с теб, и всеки ще иска да ти сложи нещо в напитката или да ти даде хапчета. Накрая това го уби. Аз знам, защото ми се случи и на мен. Предлагат ти какво ли не, а ти като си млад и наивен ще опиташ.“
Завършваме поредицата с още две композиции на Хендрикс:
If Six Was Nine
Записана от китариста Michael Landau, заедно с Will Lee – бас, Simon Phillips – ударни и David Garfield – клавишни.
Manic Depression
С гласа на Глен Хюз, част от концерт в памет на барабаниста Джеф Поркаро, организиран от неговия брат Майк Поркаро и приятели през 2011 година.
Между другото, и китариста Jeff Beck записва парчето със Seal, като версията им можете да чуете тук.
Влиянието на Джими
Накрая ще ви представя две песни, вдъхновени от Jimi Hendrix. В основата на първата е българският композитор и китарист Бисер Иванов и поп изпълнителката Нора Караиванова.
„Ако ме искаш“ е представена в шоуто „Денис и приятели“ по БНТ, а вътре е вграден и откъс от „Purple Haze“ на „The Jimi Hendrix Experience“.
Втората е „Slow Poke music“ на Whitesnake. Един от хората, които често споменават Джими като вдъхновение, е Дейвид Ковърдейл. Ако слушате албумите на „Deep Purple“ от средата на 70-те, ще усетите как Дейвид вкарва стила на Хендрикс в композициите, с което започва да съперничи на маниера на Ричи Блекмор. В интервю пред Фил Ийстман, говорейки за албума „Slip of the tongue“ на „Уайтснейк“, Ковърдейл казва, че „Slow Poke Music“ Е песен, много доближаваща се до стила на Джими Хендрикс.
Дейвид Ковърдейл: „Замислих се за това чак по-късно. Беше толкова странно. Стийв (Steve Vai) рисуваше, в преносен смисъл, тези прекрасни картини в песните ни, чиито цветове аз обожавам. Той взимаше структурата на всяка песен и влагаше своите чувства в нея. Хендрикс ми е муза, както знаеш. Бях се разровил в CD колекцията си и попаднах на (Axis: Bold as Love) и си го пуснах. Припомних си колко невероятен албум е това и най-вече китарните изпълнения. И осъзнах, че Стийв Вай е Хендрикс-а на деветдесетте. Никога не съм чувал друг да рисува такива картини с музиката си, както Хендрикс по негово време. А Вай направи същото в този албум.“
В друго свое интервю, Ковърдейл казва:
„Хендрикс беше и продължава да бъде огромно вдъхновение и муза за мен. Той овладяваше всички неща, които ми харесват, използвайки блус и соул музиката, за да създаде електризиращи рок композиции. Той не свиреше просто традиционен блус, колкото и да го харесвам, а взимаше елементите на блуса и ги караше да работят за него.“
Извън кавърите, записи с музиката на Джими Хендрикс продължават да излизат много след смъртта му. Издадени са стотици негови концерти, компилации, демо записи, интервюта… През ноември 2020 година, за да се отбележат 50 години от смъртта на великия китарист, бе издаден концерта на Джими и бандата му от 30 юли 1970 г., проведен на импровизирана сцена в близост до вулкана Халеакала в Мауи, Хавай. Записите бяха издадени във видео и аудио версии и станаха важна част от всяка колекция с най-добрите концертни изпълнения на Хендрикс.
Ще споменаваме Джими и в други статии по-нататък, тъй като той е сред вдъхновителите на безброй музиканти, измежду които и китаристите Russ Freeman, Steve How, Steve Morse, Eric Clapton и много други. Темата е неизчерпаема. Днес, повече от половин век след създаването на тази музика, тя е придобила статут на безспорна класика.
