Крис Григоров.
„Песен“ е включена във вторият дългосвирещ албум на групата „II „ от 1979 година. Нейната музика е дело на трите основни фигури в този първоначален състав на групата – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров. Като гост вокалистка се включва оперното сопрано Лидия Ступел, съпруга на познатия ви вече композитор Петър Ступел.
„II“ е един доста интересен албум на „ФСБ“, който е почти изцяло инструментален. От осем песни само две са с текстове. Цялата музика, продължаваща общо 33 минути, е следствие от желанието на групата да създаде концептуален албум. Той излиза в началото на 1979 година и е нещо уникално за музиката ни по онова време. Той е първият албум с електронна музика у нас. И тримата във „ФСБ“ пеят вокали и свирят на по няколко инструмента. Всички свирят на ударни. Константин Цеков свири още на пиано, фендер пиано, хамънд орган, Мелотрон 400, Хохнер клавинет, електронен клавесин „Роланд“ и фланджър пиано. Румен Бояджиев пък свири на два синтезатора модели „Мууг Д“ и „И ЕМ Ес Синти“, AKS секвенсър, шестструнна и дванайсетструнна китара и също на Мелотрон 400. Александър Бахаров пък свири на електрическа баскитара и бас педали. Тонрежисьори на песента, както и на целия албум, са Деян Тимнев и членовете на „ФСБ“, а звукоинженер е Михаил Божерянов с асистенти Никола Мирчев, Николай Христов и Александър Даскалов. Според други източници и Момчил Момчилов също е част от този екип. Обложката на албума е дело на Николай Пекарев. Като гост музиканти в албума се включват барабанистите Емил Хаджиев, Петър Цанков, Красимир Каменов и Петър Славов и Ангел Везнев на сопран саксофон.
В духа на концепцията първите песни в албума са „Утро“ и „Пробуждане“, а последната е „Вместо сбогом“. „Песен“ е предпоследната седма пиеса в албума и третата от четирите композиции на неговата Б страна. Ето как я описва Даниела Кузманова, съпруга на Румен Бояджиев: „Ненадмината композиция, в която електронната звучност и космическата атмосфера се подчиняват на Голямото начало – човешкия глас. Поклон към природата, първообраза, хуманното, поглед дълбоко в нас самите, в същността, в генезиса… И днес тази пиеса, както и албумът като цяло са шедьовър в европейската музикална култура, съществен и уникален принос към развитието и постиженията на арт и спейс рока в световен мащаб.”
Албумът “II“ не може да проникне в програмите на радиото, но по думи на Константин Цеков успява да реализира неочаквано голям за групата тираж. Това рязко увеличава интереса на българските интелектуалци към арт рока. Освен това силно се оценява богатството на инструментите, както и авторският почерк, тъй като това е първи албум с изцяло авторска музика на ФСБ. По това време те слушат разнообразни неща – от „Пинк Флойд“, през „Дженесис“ и „Йес“ с Питър Гейбриъл, та до Исао Томита, Вангелис, Рик Уейкман и Патрик Морас. И този албум всъщност бележи края на първия период на групата. След него към тримата се присъединяват ИВан Лечев (китара) и Петър Славов (ударни), звукът на групата се променя и за тях започва концертна дейност. В началото на 90-те „ФСБ“ записват „Песен“, като включват Иван Лечев на цигулка с един по-нов аранжимент. В тази версия те я записват за филма по случай 20 години от създаването на групата и я включват в едно от първите си издания в CD формат. А през 2000 година влиза и в програмата на турнето им „С мобиком на път“. През 2013 година отново я представят на концерт в София.
В края на този материал прилагам версията от началото на 90-те с Иван Лечев.
