Крис Григоров.
Мими е родена като Марийка Николаева Иванова на 30 юни 1938 година в София. Не е случайно, че е обявена за почетен гражданин на българската столица. В семейството й няма професионални музиканти, но в младостта си Мими успява да чуе много от великите джаз изпълнители – Франк Синатра, Над Кинг Кол, Ела Фицджералд и други. Мими никога не учи в консерваторията, но ходи на частни уроци, а и пее в хор „Бодра смяна“ и в Хора на софийските девойки, което й дава голям опит. В кариерата си записва над триста песни, но за българите тя става известна, след като изпълнява композицията „Замълчи, замълчи“ през 1958 година. Поводът е филмът „Любимец № 13“. Тогава Мими е на осемнайсет години и няма самостоятелни песни. По нейни разкази по това време тя е в трио към Хора на софийските девойки, а ръководител на триото е Джеки Леви. Един ден Джеки среща композитора Петър Ступел на улицата. По това време Ступел е написал песен за филма по стиховете на Веселин Ханчев и участва в прослушвания на различни певици, за да бъде одобрена тази, на която да се възложи песента. Много певици са прослушани, най-вече от операта и оперетата, но ПОРАДИ ПО-РАЗЛИЧНАТА ПОСТАНОВКА НА ГЛАСОВЕТЕ ИМ, ПЕСЕНТА НЕ ПАСВА ДОБРЕ на нито една от тях. „Искам да намеря певица, която да я изпее естествено. – казва Ступел на Джеки Леви. Тогава Джеки му казва: „Имам едно момиче… Ще ти я пратя и тя веднага ще ти свърши работа.“ След това Мими е поканена в читалище на улица „Искър“, където Ступел да я чуе и да й покаже песента. Така Мими стига до момента, в който, вече научила песента, се озовава на сцената на просторната зала „България“. Там е и големият симфоничен оркестър на държавното радио с диригент Васил Стефанов. Всичко се записва наведнъж, а не на отделни партии. Все пак е 1958 година, а и в България съвсем не познават най-новото за времето си звукозаписно оборудване. За да може гласът на Мими да се чуе ясно на фона на симфоничния оркестър в записа, в залата поставят четири маси една върху друга и качват певицата върху тях. Диригентът пита коя е певицата, а когато му казват, че е от Хора на софийските девойки, той я разпознава от предишни срещи и възкликва: „Ооо, спокоен съм.“ И преди той е пътувал с женския хор по фестивали и познава част от момичетата в него. Направени са само два дубъла и записът е завършен за един ден. Пуснат е на малка плоча и в радиото. Но това, което прави песента известна, е филмът „Любимец № 13“, където на неин фон кулминира любовната история, пресъздадена от актьорите Апостол Карамитев и Гинка Станчева. Песента ознаменува финала на филма и целувката между двамата, възприета за една от най-известните в родното кино. Снимките са на лятната естрада в Парка на свободата, днес Борисовата градина. „Той беше страхотен артист, благороден, с невероятно излъчване.“ – разказва Мими за Апостол Карамитев в интервю. По-късно той я кани за два театрални спектакъла със свое участие и й подарява снимка, на която пише посвещение: „На Мими с възхищение за нейния огромен талант“. След това Мими Николова записва песни и за много други филми, включително и документални. Петър Ступел е човекът, който пръв й дава артистичното име Мими. Той написва за нея още два от най-големите й хитове – „Моряко мой“ и „Малката креолка“.
След успеха на „Замълчи, замълчи“, за нея пишат песни и композитори като Иван Маринов, Йосиф Цанков, Иван Стайков и други. Иван Стайков за известно време е неин съпруг и основен автор на песните й. Той пише цялата музика на филма „Бягство в Ропотамо“, която тя изпълнява. Нейна е и песента, която първа е наградена с голямата награда на фестивала „Златния Орфей“ през 1965 година – „Калиакра“, по музика на Ангел Заберски. През същата година Мими взема и трета награда, а през следващата 1966 година отново е отличена, този път на второ място. Тя участва и на много чуждестранни фестивали в Полша, Югославия, Куба, Япония и т.н. Мими Николова е сред първите наши джаз певици, като е пяла във всички по-популярни джаз състави от 60-те и 70-те години – „Джаз фокус 65“, оркестър „Балкантон“, биг бенда на БНР. Но „Замълчи, замълчи“ си остава най-големият хит на певицата. В по-ново време версии на песента правят Хилда Казасян с аранжимент на Румен Тосков през 2007 година и Мариана Попова и Дони с аранжимент на Дони през 2000 година за албума му „Естрада“ и преиздадена в албума на Мариана Попова „Предай нататък“ от 2011 година.
Включена е и в репертоара на Соня Йончева, както и в компилацията „Евъргрийни от 60-те – мост между поколенията“ на ученици на вокалния педагог Румяна Коцева. Там я изпълнява Кристина Петрова и е с акомпанимента на Росен Парлапанов – пиано и Апостол Апостолов-Толи – саксофон. Тук можете да чуете концертен запис, в който се включва и самата Мими Николова.
За финал ще чуем версията на вокалния ансамбъл „Spectrum Vocal Band“ с аранжимент на Константин Бейков, изпълнена на юбилейния концерт послучай 10 години на сцена, проведен в зала „11“ на НДК (Кино „Люмиер“) на 17 ноември 2022 година.
Този материал е подготвен за рубриката „Трелите напомнят“, част от българската програма „Български глас“, излъчвана веднъж седмично на вълните на канадската мрежа „CHIN Radio/TV International“. Материалът е излъчен на 19.11.2023г.
