Историята на една песен: Зайди, зайди, ясно слънце

„Зайди, зайди ясно слънце“ е безспорно много стара песен. И тук безспорното свършва. Кой народ пръв е съчинил тази песен? Дали това са българите, или сърбите? А може би босненците? А не се ли пее тя най-много в македонските земи? Ами ако авторът е Любен Каравелов? Ако съм възбудил вашето любопитство, нека опитаме да надникнем в историята. Когато се поинтересувах преди време, никой не си бе направил труда да ми я разясни и онагледи и много ми се наложи да търся, за да разплета тази изключително заплетена история. Показвам ви я, защото тя отлично илюстрира цял един феномен, свързан с народното творчество. Смея да твърдя, че нито статиите в „Уикипедия“, нито цялото онлайн пространство, би ви предложило такъв детайлен прочит. Опитвам да съм възможно най-близо до фактологията, но и да не превръщам статията в сложен научен труд.

Предлагам ви за начало изпълнението на Бойка Дангова от албума й „Хей, не тъгувайте“ от 1998 година, което в онзи период възроди популярността на тази песен в България и с което израснах.

Един възрожденски експеримент

В последните години преди Освобождението на България от османска власт се правят десетки сборници и песнопойки с народни песни. Желанието да се изнамери и разпространи фолклора е голямо и много български книжовници, учители и други грамотни люде из териториите, населявани с българи, са го събирали и публикували. Не е правил изключение и Любен Каравелов, популярният наш писател и революционер от онова време. Той даже е имал идея да издаде три големи тома със заглавие „Паметници на народния бит на българите“. Успява да издаде само един, а друг бива събран след смъртта му. Повлиян от Юрий Венелин и Васил Априлов, според които събирането на фолклора е важна част от обособяването ни като народ, Каравелов публикува няколко свои книги с включени песни в тях. Отделно от това пуска част от тези песни във вестници и списания като „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“. Приблизително в същия период това правят и Георги Сава Раковски, Петко Рачов Славейков и неколцина още по-малко известни хора. През 1878 година Каравелов издава „Нова песнопойка“, която в себе си комбинира много текстове с различен произход. Някои са народни, други са авторски, а трети са смесица, т.е. подобрени народни песни. Каравелов не се е притеснявал да ги изменя, защото по онова време той не е гледал на фолклора от дистанцията на учения и се е възприемал като негов носител. Тази песнопойка е много интересен извор за онова време, но сега няма да се спирам подробно на нея. Издадена е от списание „Знание“ във Велико Търново и нейния подбор е по-скоро всеобщ, отколкото подчинен на някакви принципи. Иначе казано, песнопойката е с нови и стари песни, които могат да се пеят на всякакви събирания.

Та какво прави писателят Каравелов? Прави нещо, което и други са правили. Той намира една народна песен, известна като „Булка върви из гора зелена“. Песента е доста широко разпространена и се изпълнява главно от жени. По онова време се е изпълнявала доста по кръчмите. Ето го нейният текст, както Каравелов го е записал:

„Булка върви, булка върви през гора зелена,
като върви, като върви, жално-милно плаче,
жално-милно плаче, джанъм, плаче и нарежда:
„Черней, горо, черней, сестро, двама да чернейме,
ти за твойте листи, горо, аз за първо либе.
Тебе та е, горо-ле сестро, слана осланила,
мене ма е, горо-ле сестро, мама оженила,
мама оженила, горо-ле сестро, за лудо-младо либе.
Нощя ходи, горо-ле сестро, по широко поле,
деня ходи, горо-ле сестро, из дълбоки доли.
Вечер иде, горо-ле сестро, армаган ми носи,
армаган ми носи, горо-ле сестро, се кървави дрехи,
се кървави дрехи, горо-ле сестро, се търговски глави.
Черней горо, черней сестро, двама да чернейме —
ти за твойте листи, горо, аз за първо либе.
Твойте листи, горо-ле сестро, пак щът да покарат,
мойта младост, горо-ле сестро, не ще се повърне.“

Дотук добре. Но за писателят Каравелов това не звучи достатъчно въздействащо. Той го вижда като хубав сюжет, но започващ някъде от средата. Такава тъжна и прочувствена песен има нужда от малко повече развитие, има нужда от някакъв символ. А този символ пак трябва да е от фолклора. И така, имаме момък хайдутин и мома, която се изповядва на гората като на жив свидетел за своята злочеста съдба. Но още нещо е нужно, нещо от народния гений… Момък и мома. Мъжко и женско начало… Ден и нощ… Ясно слънце и ясна звезда месечина… Защо пък не? В същата песнопойка Каравелов по-рано е написал едно свое авторско стихотворение, озаглавено „Сбирайте са, моми, булки (на Васил Левски). Вероятно още докато го е пишел, Каравелов се е вдъхновил от споменатата по-горе народна песен и в ума му е съществувал вариант да ги комбинира, но понеже все пак там идеята му е била да е с посвещение на Левски, е изоставил това намерение. Каравелов е знаел, че Левски е имал слабост към народните песни и му е посветил типично възрожденска песен, започваща така:

„Сбирайте са, моми, булки,
и млади ергене!
Да чуете барем една
песен и от мене…
Събрахте са. Знайте сега,
че моята песен
не весели младо сърдце, –
мерише на плесен.
„Слънце ярко, слънце светло,
зайди, помрачи са;
а ти, ясна месечинко,
бягай, удави са!“

И така нататък. Ето откъде ще вземе човекът така важното начало, тъй важния първи куплет. Вплитайки и още един по-нататъшен откъс от стихотворението, той концентрира в първия куплет на новосъздадената песен мотивът за слънцето и месечината. Когато слънцето зайде, се показва ясната звезда месечинка, но когато момата е сама, равновесието е развалено. Затова и месечината е призована да бяга и да се удави. Ето го ефектът. Взимаш нещо от народната песен и го подсилваш с писателско въображение.

И ето го целия текст, който Каравелов така сполучливо стъкмява:

„Зайди, зайди ясно слънце”
Слънце ярко, слънце светло
зайди помрачи се;
а ти, ясна месечинко,
бягай удави се!
 
Черней горо, черней сестро,
двама да чернейме,
ти за твоите листи горо,
аз за първо либе
 
Твойте листи, горо-ле, сестро
пак щът да покарат,
мойта младост, горо-ле, сестро
не ще се повърне.“

Така Каравелов прави една своя обработка на доста стара народна песен, за която някои учени вярват, че е вероятно от XVI или XVII век, и в своята версия я пуска в ново народно обращение. Не бива да забравяме, че това е авторът на „Хубава си, моя горо“ (или поне така се твърди) и още няколко доста познати и до днес песни.

В такъв успешно обновен вариант, „Зайди, зайди“ обикаля българските земи. Ако се абстрахираме, че авторът на новата версия е Каравелов, можем да приемем, че той е просто поредният народен певец, който с нещо я е обогатил и е продължил нейния път в културата на общността.
Но не всичко свършва дотук.

Балканите в спор

До 2007 година песента с еднаква интензивност се пее и в България, и в Сърбия, и в Македония с малки промени по текста. Но едно събитие разпалва спор. През 2007 година излиза хитовият холивудски филм „300“, който придобива световна слава и обогатява създателите си с почти половин милиард долара приходи. В саундтрака на филма, писан от Тейлър Бейтс, и по-точно в композицията „Message For The Queen“, има един момент, в който прозвучават добре разпознати елементи от „Зайди, зайди“. Иранската изпълнителка Азам Али пее нещо различно върху музикалния съпровод, но източникът на мелодията е безспорен.

Когато чуват това, нашите братя от Македония решават да предизвикат лек скандал. Пресата там упорито твърди, че Бейтс е откраднал песен на македонския певец Александър Сариевски, основавайки се и на негово свидетелство. Заформя се полемика между учени фолклористи и музиканти от България, Сърбия и Македония чия всъщност е тази песен и може ли някой да претендира за нейното авторство. Но преди нещата да стигнат до съдебни дела, Бейтс пише в отворено електронно писмо, че за филмовия саундтрак е използвал мотиви от стари български народни песни. Да, може преди това в интервюта да е твърдял, че е бил вдъхновен от иранската музика, за да напише саундтрака, но като бил притиснат до стената, човекът проучил и отбил обвиненията.

А каква е случката със Сариевски? Нерядко се случва така, че някой знаменит народен певец е считан за пръв автор на известните си песни, или сам си го приписва. Такава е историята и с Александър Сариевски. През югославския период той популяризира доста народни и шлагерни песни в свое изпълнение по целия Балкански полуостров. Благодарение на него много македонци, а и техни съседи, чуват песни като „Йовано, Йованке“, „Море сокол пие“, „Учи ме, майко, карай ме“, „Дей гиди луди млади години“ и други. Сред тези песни е и „Зайди, зайди, ясно сонце“. За разлика от другите песни, за които признава, че са фолклор, за нея Александър твърди, че леко я е изменил от оригинала, който е чул. Това може да се прочете и в македонската статия за него в „Уикипедия“, която ще имаме повод да споменем по-долу.

Действително Сариевски е първият, който записва тази песен с диалектно изменен текст, с такова музикално построение и с такъв аранжимент още през 1965 година. Всички български версии, за които знам, са записвани след неговата, включително и версията на Роза Цветкова с ансамбъл „Филип Кутев“ от 1972 година, запис от която се съхранява във фонотеката на БНР. Нашите професионални народни музиканти почти сигурно са познавали варианта на Сариевски. Самият Сариевски, който умира пет години преди да се разрази спора около филмовия саундтрак, разказва, че е решил да направи една малко по-различна версия на друга народна песен, която е познавал и се казвала „Черней горо, черней сестро“, като леко измени мелодията по свой вкус. Той казва още, че песента е била възприета като народна и навсякъде, където е ходел, са очаквали от него да изпълни и нея. Така тя става негова запазена марка.
И нито дума за песнопойката на Каравелов и че с такъв текст песента е съществувала още от 1878 година. Нито дума още, че този текст е препечатван и в други вестници, като например в „Дебърски глас“, брой 34 от 21 ноември 1909 година. Това е вестник на емигрантите от град Дебър, живеещи в България, който се издава в София, но негови броеве достигат и до жителите на Македония. Вместо да се отстъпва от позиции, става тъкмо обратното.

В македонската версия на „Уикипедия“ пише, че песента не е народна и е на Сариевски. А за източник е използван труд на Кирил Тодевски, издаден от държавната дирекция за култура и изкуства на страната. Това са факти, братя съседи, изводите са за вас. И още едно наблюдение: В данните на самата търсачка Google, „Зайди, зайди“ пак не е отбелязана като българска народна песен, а е описана като песен на Тоше Проески. Това може да обърка немалко хора.

И така, ако трябва да обобщим, Сариевски лъже, че пръв изменя „Черней горо, черней сестро“, но е прав, че леко променя мелодията и може да има известни претенции за авторство. Макар че, ако питате мен, в неговата версия се усеща и малък откраднат момент от друга класическа творба – „Утринно настроение“, из първата сюита „Пер Гинт“ на норвежкия композитор от епохата на романтизма Едвард Григ. Но да не издребняваме.

Дълбока загадка за нас ще остане кой и кога е изпял на Сариевски песента с текста на Каравелов.
Но да се върнем на саундтрака на „300“. Ако чуете частта на „Message For The Queen“ с мелодията от песента, а след това и интродукцията на версията на Сариевски, ще забележите удивителна прилика, дори и да не разбирате особено от музика. Та взел ли е Бейтс от Сариевски? Взел е. Но може ли Бейтс да каже, че това е традиционна българска песен? Може. Такива спорове са често срещано явление, особено за песни, носещи почерка на народното звучене, или такива, които имат някакъв народен мотив и една ярка авторски аранжирана версия и други нейни подобия след това. Това има общо с фолклора като преход от селски, изолиран и автентичен към градски, разпространен и разнороден тип. Ако един вземе нещо от друг, което той пък е взел от трети, и ако в триъгълника някой претендира да е първоизточник, то винаги някой от другите двама в него може да твърди, че той е първоизточника така, както може да каже и обратното – че песента е народна. И тук вече опираме до въпросът за авторството, но не в смисъла на правни и финансови претенции, каквито са днес, а в смисъла на престиж и създаване на впечатление за народен гений у конкретен автор. Още от началото на XX век много народни певци вече не се възприемат само като изразители на някакво общо наследство. Те искат да се отличат като онези, които не просто изпълняват, но и съчиняват любимите песни на народа. Искат да насочат вниманието към себе си и да наложат авторството си върху нещо припознато вече от общността, за да им придаде то тяхна индивидуална слава на певци и на един следващ етап – на композитори. Това им се позволява в една среда, в която те пеят пред хора, все по-малко запознати с фолклор, а същевременно обикалят доста по-нашироко, отколкото са можели да го правят някогашните певци, и това им позволява да бъдат чути и от съвсем незапозната публика. А когато незапознатата градска публика чуе песен на някой певец, тя я възприема по-скоро като негова. А и това е време, в което звукозаписите са рядкост и всичко е трудно за доказване.
По-нататък вероятно ще имам случай да напиша за няколко ромски песни, където привнасянията, наслояванията и влиянията са толкова по-сложни, а желанието за авторство толкова по-голямо, че споровете добиват епичност и неразрешимост.
Но друго поражда още по-голяма загадка. През следващите години „Зайди, зайди“ е правена няколко пъти от български народни певци и всеки от вариантите звучи по свой начин различно от другите, като разминаванията са не само в текста, но и в мелодиите. Ще ви предложа сравнителен материал, за да чуете как я пее Роза Цветкова, а след това и Илия Аргиров. И двамата твърдят, че са я чували в автентичен вид от близките си в района на Сандански, където са родени, но и двете версии са аранжирани за оркестър. И докато при Цветкова песента звучи минорно, то при Аргиров си е почти весела песен, което пък не се връзва особено с тъжния текст.

Още една песен

И ако досега ви се е сторило сложно, идва ред на още един любопитен момент, който може тотално да ви обърка. Това е песента „Жали горо, црни сестро“, която предлагам в изпълнение на „Охридски трубадури“.

 

Твърди се, че това е доста отдавна позната песен из Македония. Какво представлява тя? Текстът е като на „Зайди, зайди“, само че без първия куплет, добавен от Каравелов. А музиката е… Същата, каквато има песента „Хубава си, моя горо“. И тук произлиза въпросът: Ако тази песен е била известна отдавна, как тъй става така, че я познаваме под друг текст? И ключът към тази история отново е Любен Каравелов. Какво знаем? Че Любен Каравелов е автор на стихотворението на „Хубава си, моя горо“, написано в 1875 година и издадено в списание „Знание“ в Букурещ. А за автор на музиката се смята Георги Горанов от Кюстендил. Забележете, Кюстендил, който и в днешно време е на 23 километра от границата със Северна Македония и на 30 от тази със Сърбия. Та възможно ли е Георги Горанов да е създал музиката си, а друг певец да е решил да я изпее с текста на „Жали горо“. Или е по-възможно Каравелов да е създал стихотворението си, вдъхновен от ритмиката на „Жали горо“, за която вече е знаел? Възможно ли е било един и същ текст да се е ползвал с две различни мелодии? Напълно е възможно. Никой преди Освобождението не е прибавял и ноти към текстовете, за да бъдат те достоверен източник в какъв вариант е чута песента. Както една песен може да мени текстовете си, така и текста може да се нагажда към различни мелодии. Но има нещо безспорно. През 1928 година чешкият фолклорист Лудвиг Куба публикува сборник с народни песни, като текстовете са придружени с ноти. И забележете какво се случва там. Песента под номер 26, за която пише, че е от битолския край е със заглавие „Жали горо, жали сестро“, е с нотите на песента „Хубава си, моя горо“, а веднага след нея, под номер 27, се появява „Черней горо, черней сестро“ с нотите, с които познаваме „Зайди, зайди“.

И днес никой не може да каже как е станало така. Подвел ли е някой чешкия фолклорист, или той, оставайки верен на научната достоверност, просто е писал нещата тъй, както ги е чул и разбрал. В Битолско вече текат първите антибългарски настроения. Кой знае!

Паралелни преображения

В съвременната култура „Зайди, зайди“ е песен икона и за трите народа, сред които мелодията е отдавна позната, и с леко променения по македонски текст на Каравелов, където вместо „Черней горо, черней сестро“ вече е „Жали горо, жали сестро“ и т.н. Тя е станала нещо като най-висока топка за популярните певци на тези народи. В България почти няма по-популярен народен певец, който да не го е пял – от Николина Чакърдъкова и Ива Давидова, през Поли Паскова и Гуна Иванова, та до Иван Дяков. Стотици варианти могат да се намерят от концертни изпълнения, включително и на Ивайло Гюров. Версията на Тоше Проески от Македония е една от най-любимите на почитателите. В Сърбия Цеца Ражнатович, Шериф Коньевич и още много изпълнители са я записвали. Поп и фолк изпълнителите на Балканите също се упражняват върху нея, каквито примери у нас дават Цветелина Грахич, Фики Стораро, Цветелина, Глория, Емилия, Азис, Деси Слава и други.

Сред поп музикантите, които са я правили у нас, са „4 Magic“, както и Mascota & D-Trax, заедно с Поли Хубавенска. Песента често е изпълнявана и в телевизионни музикални формати.
„Зайди, зайди“ може да се чуе и още на едно интересно място. В композицията „Dreams“ с автор Горан Брегович, като част от писаната от него филмова музика за „Arizona Dreams“ (Аризонска мечта), издадена през 1993 година.

Песента може да се чуе още в изпълнение на Нина Николина и Камен Донев с Берковската духова музика.

В Сърбия и Северна Македония има също толкова голям брой певци на тази песен. При идванията си в България, и Тоше Проески, и Цеца Ражнатович включиха „Зайди, зайди“ в концертите си, което се прие доста добре от нашата публика.
Театрална постановка с името „Зайди, зайди ясно слънце“ е представяна в театрално-музикалния център „Димитър Димов“ в град Кърджали, под режисурата на Димитър Игнатов и Веселина Тодорова. В някои от представянията пред публика гост на спектакъла е и певицата Есил Дюран.

Завършваме с Тоше Проески, който често прави песента без нито един народен инструмент. За пръв път той я записва в албум с музика, изпълнена със симфоничен оркестър – „Божилак“ от 2005 година. Но сега ще ви предложа концертно изпълнение, което е много популярно в мрежата.

Заключителни думи

Написах тази статия и тепърва ще ви запознавам с още десетки такива истории, които научих през годините на своите странствания из музикалните извори, за да ви покажа практически и с фактология какво стои зад понятията български фолклор и българска народна песен. И идеята ми не е да ви докажа, че тези песни не са народни, а напротив, че те са дори повече от народни, защото са дали образец, в който даже и други народи се припознават и искат да го присвоят. Но за разлика от Смирненски, Талев, или пък от Вапцаров, Каравелов е роден в Копривщица, така че и чисто териториално никой не може да претендира за неговия произход освен нас. Тези песни са фолклор, защото фолклорът е там, където никой не знае кой пръв е разказал или изпял нещо, но всички са го чували и го пеят. Всяка епоха има своите изразни средства, през които възстановява своето наследено богатство.