Крис Григоров.
Много мислих върху това как да започна темата за джаз-мугама. Дали от творчеството на отделните музиканти да се предвижа към цялостния облик на тази стилистика, или обратно. Накрая реших, че един кратък пояснителен материал като начало е най-удобната стартова позиция. Държа да предупредя, че от сравнително скоро познавам тази музикална територия и е възможно някои неща да не са напълно точни в представянето. Но приятното е, че ще откриваме тази музика заедно. И още едно предупреждение: Правя съвсем кратко описание, прескачащо много неща, които ще разгръщам в следващи статии.
Ще използвам българска транскрипция на повечето имена и заглавия, тъй като има известни разлики между латинския правопис, използван в Азербайджан, и англоезичните източници.
Що е мугам?
Мугамът „известен още като мугхам, макам и др.“ е музикален жанр, произхождащ от Азербайджан. При него имаме смесване между местния азерски фолклор и западно-европейска музика. Жанрът датира от преди векове, характеризира се с модалност, неравноделни ритми, сложни композиции, дълги текстове и т.н. Въвеждането на термина „джаз-мугам“ е направено, за да отдели този стил от автентичната азерска музика, свирена само с местни инструменти, както и от масово популярния жанр „меикхана“, който е нещо като българския поп-фолк и е изпълняван най-вече в механата.. Днес в джаз мугама влизат традиционните за поп и джаз клавишни инструменти, барабани, бас китара, понякога духови, а в последните 20 години и множество електронни инструменти. Все по-често напоследък може да се чуе за арменски и грузински мугам, макар че в тези две държави стиловете на фолклорна основа имат други названия и дори звучат различно. В Азербайджан музиката в голяма степен е повлияна от мюсюлманските музикални традиции, като наподобява до известна степен турския фолклор, което се обяснява с разпространението на персийските традиции. А мугамът е една усложнена версия на този фолклор, там той е осъвременен, позволява множество вариации и импровизации. Казано по-просто, мугам музикантите за Азербайджан са съизмерими с Теодосий Спасов за България, Владко Стефановски за Македония и групата „Laco Tayfa“ за Турция.
От началото на XX век е първата азерска опера, а малко след нея се появява и първата мугам симфония. През 60-те и 70-те години се създава и поджанра, наречен джаз мугам. Основна роля затова имат двамата му основоположници: Рафик Бабаев и в по-голяма степен Вагиф Мустафа-Заде.
Днес има фестивал на световната мугам музика в Азербайджан, а голяма роля за съхраняването на традициите в жанра има международния мугам център в Баку.
Много още неща могат да се кажат за мугама. Той е един от символите на азерското изкуство и като такъв получава висока оценка от всички по-големи културни организации, включително и от „юнеско“ през 2003 година.
Тук ние ще се съсредоточим само върху джаз мугама, тъй като той е най-лек и приятен за слушане и предлага изключително интересни образци.
И така, преди да послушаме малко музика, може да разгледате този плейлист:
В „YouTube“, в който са записани всичките над 30 традиционни инструменти за азербайджанския фолклор. Така, ако чуете името на някой нехарактерен инструмент, веднага ще можете да проверите как звучи той.
Вагиф Мустафа-Заде
Пианистът Вагиф Мустафа-Заде е смятан за родоначалник на джаз мугама. Докато Рафик Бабаев е повече свързан с естрадата, Вагиф се вдъхновява от образците на американския джаз и прави сливането между тях и мугама. Вагиф прави този жанр национално значим за музикалната общност на кавказките и централно-азиатските държави. По онова време те са в рамките на Съветския съюз и Вагиф е пътувал редовно както в рамките на републиките, така и в държави извън СССР. Той изповядва исляма, а съпругата му Елиза е християнка. Тя е певица и двамата понякога заедно се появяват в концерти. Имат и издадени общи албуми. Вагиф умира млад, на 39 години, когато дъщеря му е само на десет. Смъртта му е от инфаркт, а причините не са докрай известни. Международната общност признава Вагиф още приживе, като изключително ласкаво за него се изразява и легендарния американски тромпетист Дизи Гилеспи, според когото джаз мугамът е музиката на бъдещето.
Предлагам ви три композиции на Вагиф. Първите две са „Solitude“ и „Dushunce“:
Последната, най-любимата ми, се казва „Wilde Beauty“. Може да си я потърсите в оригинала на Елиза Мустафа-Заде, но аз ще ви предложа версията на дъщерята на Вагиф Азиза от 1996 г.
Вагиф не е сред най-предпочитаните от мен автори, но неговото влияние е с огромна значимост. Азиза, която споменахме преди малко, продължава неговото дело. Тя превръща азербайджанския мугам разпознаваем в много страни по света. Работила е с големи джаз музиканти и е правила концерти в много държави, като веднъж е идвала и в България, на джаз събитие в Созопол.
Азиза Мустафа-Заде
Тя бе първото ми запознанство с джаз мугама. За нея ще говорим в много статии, като съм щастлив да кажа, че успях да комуникирам с нея. Но това е тема, за която ще говорим друг път. За нейния най-силен период можете да придобиете най-добра представа чрез този концертен запис от 1994 година.
Сега ви предлагам две народни песни от Азербайджан, аранжимент и изпълнение на Азиза. Това са закачливата „Ay dilber“ и баладичната „Lachin“:
Също така ще ви запозная и с една стара песен на Ашиг Вейсел, изпълнена от Азиза през 2002 година в нейния албум „Shamans“. Песента се казва „Uzun Ince Bir Yoldayim“, като първо ви предлагам съвременната версия на Азиза, а след това и оригинала, за да усетите каква еволюция в музиката е извършена чрез джаз-мугама и доколко той изменя традиционното звучене, запазвайки все пак азерския почерк.
В началото на оригиналната версия има едноминутен речитатив, което също е част от традиционното изпълнение. Версията на Азиза става любима на много музиканти и по-късно те също правят свои версии с още по-съвременно звучене.
Рафик Бабаев
В началото бегло споменахме Рафик Бабаев, но и неговото творчество е важно за джаз мугама. Още през 60-те и 70-те години той участва в различни вокални и вокално-инструментални формации, измежду които най-известен е „Гая квартет“. Тук съм изкушен да ви представя четири от най-популярните му композиции, които разкриват само част от посоките на богатото му творчество:
„Раст“
Преди да говорим каквото и да било за тази формация, ще ви предложа моята любима тяхна композиция по фолклорна мелодия: „Karagile“:
Едно малко отклонение. Думата Раст се използва като термин за един от начините, по който се изпълнява традиционния азерски мугам. Няма да задълбаваме в музикална терминология. Само ще кажем, че мугамът има седем основни и три спомагателни модални системи, по които се изпълнява, като всяка от тях формира и жанровете и поджанровете на тази музика. В тази сложна структура „Раст“ е един от най-популярните подходи и неслучайно го приемат за основополагащ. Ако в България народната музика се дели по области, то в Азербайджан деленето е базирано на начина на изпълняване. Трудно би ми било да обясня какво е модална система, но най-общо тя се познава в това, че цялата песен, от началото до края си, е с един основен тон, а покрай него се свирят най-различни хармонии от акорди и ладове. В България например, най-близко до това е музиката в Родопите, където ручилото на гайдата държи един основен тон през цялата песен, а все пак тя има развитие и разнообразие.
Но да се върнем на групата. „Раст“ е създадена от композитора Рашат Гашимов. Той е сред най-уважаваните музиканти в Азербайджан. Основава групата през 1993 година и през нея минават десетки талантливи млади музиканти, които след това правят и солова кариера. Една от най-дългогодишните вокалистки в групата, Ламиа Керимова, е съпруга на Рашад. Когато говорим за „Раст“, не можем да не споменем и съвместната им работа със Севда Алек Перзаде. Тази изпълнителка вече направи няколко албума, в които пианистът и продуцент взема голямо участие. Чуйте „Ay Giz“ и „Elimi Biçaq Kesibdir“:
Исфар Сарабски
Исфар Сарабски е един много интересен и западно ориентиран мугам музикант. Той има разнородно по звучене творчество, като по-голям процент от него само загатва за азерския му произход. Той е известен не само с музиката си, но и с активната си позиция по конфликта в Нагорни Карабах и умишленото противопоставяне на общностите там. Той вярва, че музиката има обединителна роля за тях. Ще ви запозная с една от любимите ми негови композиции, „Novruz, концертно изпълнение от Монтрьо.
Емил Афрасияб
Емил Афрасияб, известен още и като Емил Мемедов, според мен е най-добрия образец за съвременен мугам пианист след Азиза. Работил е с най-различни музиканти от Европа, включително и с българи. Безкрайно обичам един негов концерт от 2010 година, чийто запис намерих преди време. За съжаление, той не е публикуван никъде официално. Затова пък има друг концерт от 2013 година, пак от същото място, азерския център на фондация „Хейдар Алиев“, където с разширен състав изпълнява същата концертна програма. Няколко неща в нея харесвам, особено в първата част, включително и откриващата пиеса на пиано. Предупреждавам, че както в повечето мугам концерти, и при този в първите три минути има азерски традиционни напеви, които са трудно поносими за несвикналия слух, но можете да превъртате напред.
Съвременен мугам
Накрая ще ви предложа няколко примера за по-съвременен джаз мугам. Като казвам съвременен, имам предвид този от последните 20 години. Акцентът обаче не е толкова в периода на издаване, колкото в новаторския подход при смесване на електронни и акустични инструменти, който се наблюдава от края на 80-те години насам.
Тук е мястото на един много популярен музикант в Азербайджан на име Алихан Самедов. Той свири на традиционния инструмент балабан, използван и в Армения под името дудук.
И накрая завършвам с Тунзале Агаева:
С това приключвам, но темата за джаз мугама остава отворена и тепърва ще правя нови материали, разказващи в подробности за музиката на представените тук артисти и на други техни популярни колеги като Салман Гамбаров, Раин Султанов, Енвер Садъков и много други. Имам и интересни интервюта с част от тях, които са първите, правени от български журналист. Това ме прави горд, но ме и учудва неприятно, тъй като се оказва, че тези хора имат незаслужено малка публика у нас.
