Какво е да си незрящ журналист, част III: Създаване на текстове

Създаването на текстово съдържание от незрящ минава през същите неща, през които вече описах как преминава и незрящия потребител на вече излезли публикации. Това е така, защото той сам не може да е стопроцентов автор на статията, тъй като поне снимките към нея трябва да са създадени от друг, а трети да е направил подходящото визуално оформление. Да, има ситуации, които дават известна свобода или сигурност на слепия да работи ефективно сам и труда му да не бъде отхвърлян, или пък приеман само от състрадание. Но те са частични. За да обясня нещата по-добре, трябва да навляза в подробностите. Подчертавам, че тук говорим за работа основно в онлайн медии, или в такива с онлайн платформи, където пак цялото съдържание трябва да бъде обработено и качено.

Публикуването на съдържание

Много важно за всеки журналист днес е доколко е технически грамотен. Това се взема предвид, тъй като вече е създадена традиция на всеки постоянен журналист в една медия, независимо дали е автор на аналитични статии, репортер или кореспондент, да се създаде индивидуален профил в закритата част на сайта на медията, или в друго виртуално пространство, ползвано от нея с работна цел. На първо време важно е той да има основни знания как да работи с текстообработващи програми и да прехвърля, чете и променя текстове с различни формати, как да управлява добре електронната си поща и облачни сървъри за съхранение и споделяне на файлове, да познава инструменти за паралелно съвместно редактиране на текстове, да има добра представа как работят официалните осведомителни и RSS канали и как да си търси нова или тематична информация в тях и в мрежата изобщо. Какви допълнителни знания и умения са нужни зависи както от технологичната база на медията, така и от индивидуалните функции и отговорности на журналиста. Но правилото е, че колкото по-малка е медията, толкова повече работа поема всеки неин служител, за да бъде тя на печалба и да има максимална вътрешна оптимизация на процесите.

Влизайки в такава медия, на незрящия може да се предложи създаване на индивидуален профил, който той да управлява. Тези индивидуални профили се правят, за да може по всяко време, дори в една дистанционна форма на работа, каквато често има в онлайн средата, да се види кой докъде е стигнал. Понякога тези профили са така конструирани, че предлагат стотици възможности и извънредно улесняват съвместяването на различните функции при създаването на всеки нов материал. Но дали незрящият може да използва утвърдената при другите система?

Този въпрос трябва да се изясни още на начален етап. Тук си позволявам малко да задълбая в темата за наемането на незрящи на работа, където нещата, описани по-долу, важат за всяка една област. Препоръчително е незрящият да познава много добре възможностите си, къде може да ги попълни и къде – не. В най-честия случай създателите на медията нямат много добра представа на какъв принцип работят екранните четци, а дори и да знаят това, нерядко слепите може да ги подведат съвсем неволно, казвайки им, че техните асистенти ще им помагат с визуалната част и с някои по-недостъпни технически задания, а по-късно да се окаже, че това не е по силите им, или че тези неща са толкова много, че работата на самия незрящ се свежда до минимум. В този смисъл, най-здравословен за всяко ново начало е принципът на взаимното и детайлно опознаване. В България трудовото посредничество не е популярен метод, макар бавно да си проправя път. Не бива работодател и негов нов служител още в началото да изпаднат в капана на своите високи очаквания, при които служителят да се заблуждава, че работодателя ще съобрази целия трудов процес с неговия проблем, а работодателят, че незрящия знае и би му доверил в първата среща всички възможни пречки, с които би се сблъскал занапред. Взаимното опознаване е процес, при който и двете страни инвестират време и усилия да се доближат една до друга. В това опознаване всеки трябва да пита конкретно, когато се натъкне на затруднение, и да отговаря също толкова конкретно, когато неговия работодател го пита за нещо, затруднен сам да му помогне. Принципът на екранните четци не е нещо толкова сложно. Вече има цели отдели от служители в компании, които искат да бъдат обучени именно от незрящи как да правят по-достъпни софтуерните си продукти за тази група потребители. Затова техническата култура е съществен елемент от подготовката на един млад сляп човек, запътил се към журналистиката. Когато му зададат въпроса дали може да работи с компютър, той би следвало да има ясни и точни отговори какво може и не може да прави и защо. Ако медията може да му предложи помощ, полезно е той да е обяснил от каква точно подкрепа има нужда, за да не се получи едно безрезултатно обучение, в което работодателят накрая да е с чувството, че напразно е пропилял ценен ресурс да готви кандидат, който не би се справял, и при следващ човек със сходен проблем, желаещ да работи същото, да има далеч повече резерви и спирачки да го наеме. От своя страна работодателят, в случая директор на медията, или на съответния отдел в нея, за който кандидатства незрящия, е полезно да се осведоми за подробности за слепите по принцип. Освен това, да си изясни някои неща, пряко свързани с работата на конкретни слепи: С какъв транспорт ще се движат до работното си място, ще желаят ли да ползват личния си компютър, или трябва да им се предостави служебен такъв, ще могат ли да носят работна техника, или тя ще се съхранява в офиса им, ще могат ли сами да се предвижват до конкретни места, на които се случват отразяваните събития, ще имат ли нужда да им се обясни къде се съхраняват работните консумативи, къде е тоалетната, столовата, машината за напитки, офиса на ръководителя и други обекти в сградата, ще ползват ли асистентите си в работния процес, какво ще им възлагат и какво ще очакват от тях. Това са само част от въпросите.

При взаимното опознаване важен момент е всеки да се постави на мястото на другия и да опита да предвиди възможните препятствия, които биха спънали работата. По принцип съпричастието е полезно, защото не бива незрящия да чувства, че натежава на колегите си, когато все пак му се наложи да ги помоли да му помогнат. Но не бива и молбите за помощ да станат редовна практика. За да се чувства самостоятелен и да знае, че плодовете на работата му са постигнати самостоятелно и са заслужени, той би следвало да полага усилия да не ангажира всеки срещнат и да се стреми да увеличава възможностите си. А за нещата, които не може да извършва сам, да предложи канален ред, по който да се поемат от други. Работодателят има интерес да вижда, че всеки нов служител докарва приходи на фирмата. Ако му докарва повече грижи и разходи, той ще иска да се отърве от него, а ако не може, дали поради ангажимент към държавна институция или проект, или заради законови пречки, ще се създадат нестабилни и лишени от доверие взаимоотношения.

След това важно отклонение се връщам на работата с компютър. Дейността на незрящия в една платформа много зависи от нейната вътрешна добра уредба. Ако има стройна организация, при която ясно са дефинирани функциите на администраторите и редакторите или модераторите на съдържанието, това би улеснило всеки по веригата и би му дало ясни параметри докъде се простират отговорностите му. Организираността в оперативните срещи също е важна. Глупаво се получава, когато зрящ и незрящ паралелно дублират функциите си, без да се синхронизират. Например, зрящия да си помисли, че незрящия не умее да борави със служебния телефон и да покани гост за интервю, казвайки му при свършен факт, а междувременно незрящия също да си е говорил с него в другия офис. Полезно е всички в екипа да познават добре какво може да върши незрящия, и нито да му пречат, нито да му предлагат помощ там, където може да се справи сам. Да му съдействат само в интерес на неговата самоподготовка и когато няма друг начин.

Ако незрящия не може да управлява своя вече създаден профил, се определя друг, който качва съдържанието от негово име. Това малко усложнява нещата. Например, когато към профила има имейл за връзка на потребители със съответния журналист, той не може да отговори сам, а трябва да го пише и праща на въпросния сътрудник. Когато един материал се създава колективно, пак трябва незрящия да зависи от помощника си. Но това е цената, която трябва да плати. В очите на един работодател тя е по-безобидна от тази, която той трябва реално да плати, за да направи платформата по-достъпна за слепи, или да създаде изцяло нова, ако настоящата няма как да се реконструира.

Безспорно е, че свободата на един незрящ да поеме целия процес на създаване на съдържание – от търсенето на информация до качването на завършения материал, е наистина висша благодат. Имало е няколко опита да се създадат медии за незрящи, но в нито една от тях не се е наблягало именно на това технологичния инструментариум за всяко действие да бъде възможно най-улеснен в използването им от тях.

 

Оформлението на статии

Предстои да поговорим за създаването на текстово, аудио и видео съдържание с цел публикуване в медия. Ще започнем с текстовете, които условно можем да наричаме статии..

Често незрящите, в това число и аз самият, имаме склонност да изпадаме в многословие. Важно е да го вземем предвид, когато започнем да правим статия по дадена тема. Полезно е да се допитаме до редакторите или до други свои колеги колко е предпочитания обем на излизащите в сайта материали. Полезно е и сами да си направим труда да установим как текат тенденциите и доколко нашата медия се съобразява с тях. Както вече имах повод да кажа, хората често нямат търпение за дълги материали. Все по-редовна практика е да се създава умален и синтезиран модел на материала и посредством връзка „Прочети цялата новина“ или „Виж цялото интервю“, да се извиква пълната версия на екрана. Нещо като акцентите по първите страници на някои вестници, които ни препращат към по-задните за повече информация. Това е много полезно, защото всяка публика е обслужена. И нито може да е недоволна, че е ощетена от подробности, нито пък, че някой я претоварва с излишна информация. Всеки взима толкова, колкото му е необходимо и има по-голяма вероятност да е научил най-важното, без да му е отнело много време.

За отсяването на най-важното се изисква голямо внимание. Често то е много по-трудно от самото писане на статията. Още по-сложно става, когато темата е многопластова и има множество акценти. Това наложи и друга практика, ползвана най-вече от информационните агенции. Когато се направи обширен репортаж или интервю, да се раздели на няколко отделни теми, засегнати в съответния материал, и по всяка да се създаде отделна публикация. Медийният поток изисква и това ежедневно да раждаш единици съдържание и да се конкурираш по брой единици с другите на пазара, защото всяка единица има свой рейтинг, свой брой прочитания, коментирания, споделяния и т.н. При тези публикации не е от такава важност да има поредност или взаимосвързаност помежду им, макар и това да се прави понякога. Нужно е просто да се съсредоточиш около някакво заглавие, което да е удобно за търсене по ключови думи и да събира в себе си важното послание, което статията носи. Неслучайно, когато статията е по-дълга, и изборът на заглавие е по-деликатен, защото трудно може да обедини всички елементи в текста. Затова се избира акцент и се залага на него да е свързващия елемент. Но озаглавяването и конструирането на статии е дълга тема. Важното тук е това, че един незрящ винаги може да генерира ново и подходящо съдържание, без значение от обема му, стига да знае как да го планира и разпредели.

На следващо място, препоръчително е той да даде инструкции на зрящия си колега, ангажиран с оформлението, в кои категории от сайта да го постави, какви етикети или тагове да му създаде, от които също да може да се достигне, с какви анонси да се придружи при пускането му в социалните мрежи. Ако незрящият има изисквания, може да заложи шрифтове, цветове и стилове, с които да се обогати текста, макар че това е възможно да извърши и сам. Сам той също така може да си създаде и оформи заглавие и подзаглавия, а също да прилага и външни връзки, когато те са необходими. Този, който качва материала, може да нагласи някои от връзките да са вградени, а другите да са изнесени така, че да се изобразяват с картинки и да могат да се отварят и без излизане от статията. Незрящият може да предложи специално подчертаване при пряка реч, при цитиране или в други извънредни обстоятелства. Всичко зависи от неговите умения да форматира текста си и от това да не губи и за миг настройката си, че материалът му трябва да изглежда добре за зрящите. До степен, че те да не го различават като писан от сляп.

Полезно е също всеки автор да проверява свои статии, писани преди време, защото някои приложени в тях връзки може да се окажат неактивни. Ако медията позволява, може да се създадат свързващи линкове, които да пренасочват към други материали, писани от същия автор и за същата медия като продължения или предистория на една тема. С времето един материал може да стане тотално неактуален и излишен и да се предложи той да бъде изтрит.

Важно е да кажем, че писането и редактирането в текстообработваща програма като „Microsoft Office WORD“ и в текстовото поле на един сайт имат голяма разлика. Сайтът може да е с най-различен изглед и дизайн. Ако в създаването му с особен акцент е мислено, че ще се ползва за създаване на текстове, инструментите за неговата обработка са ситуирани така, че да са лесни за управление. Но достъпността на всеки сайт е въпрос на проверка от специалист. Има онлайн инструменти за тестване на достъпността, а има и индикатори, по които всеки незрящ може сам да провери една или друга функционалност. Но в случай, че сайтът е по-скоро недостъпен и с него се работи трудно, добре е да се реши дали може да се даде шанс на незрящия на същата позиция, като му се позволи да разработва текстовете си като файлове и да ги предава нататък, или е по-добре да му се намери друго по-подходящо място. От самия незрящ се изисква да има инициатива и отношение към решаването на проблемите, свързани с работата му, и да опитва и сам да помага в тяхното разрешаване, за да го оставят да продължи да е в екипа.

Незрящите могат да са доста продуктивни в набиране на текст от аудиоматериали. Дори няколко такива позиции се предложиха на пазара. Но според мен със същия успех един незрящ може не само да извлече текст от един запис, но и на негова основа да изготви свой авторски прочит, или поне материал, различен от първоосновата, който да послужи на друга медия, или на същата, предоставила записа. Има все повече медии, които не създават, а препубликуват или преразказват информация, произведена от други. Тук не става дума за директно плагиатство. Това може да е есенция от дълго интервю пред друга медия, може да е сбор от няколко статии, които да бъдат цитирани в общ материал, може и да е просто откъс от по-голям материал. За да създаде качествено нов материал, от незрящия се изисква да подбере подходящото актуално интервю и да препише дословно казаното в него, а след това да го обработи, да опише в резюме част от изказаното, а най-важните акценти да цитира пряко. И, разбира се, коректно да посочи източника, кога, къде и кой е казал даден цитат, във връзка с каква тема. Обикновено има нужда и от контекст и затова може накратко да се обобщи развоя на събитията по темата, а също и да се въведат думи за автора на изказването и с какво го свързват станалите събития, в какво качество той ги разказва или анализира. Знае се, че много незрящи преписват интервюта, но не създават свои материали от тях по вече описания начин, а подават преписания материал и някой друг автор сглобява статии на базата на откъси от подадения му текст. Това е излишно разделение на труда, което го прави по-зле платен и създава излишно оперативно забавяне на процеса. По задание незрящ може да препише и цяло интервю за целите на медия, която го е записала предварително. При набора има доста тънкости, за да се получи максимално структурирано и същевременно да не променя естествения поток на речта, но тук няма да се занимавам с тях. Много зависи какви са целите на материала, какъв е записът, дали самото интервю е проведено структурирано, дали самата медия има необходимост от цялото му съдържание, или от конкретни откъси и т.н.

Има и някои проблеми на правописа, които слепите също трябва да вземат под внимание. Много често незрящите изключват настройките на своите говорещи програми, които им съобщават всички препинателни знаци в текста. И така, когато обграждат нещо в скоби или кавички, или когато поставят друг препинателен знак, те могат повторно да натиснат клавиша, или да не направят необходимото разстояние до следващата дума или изречение, и да не забележат това. Може също да не забележат, ако без да искат са направили несъразмерни междуредия, а също и когато са заменили малка с главна буква, или обратно. Говорещата програма може да ги подведе и по отношение на слятото, полу-слятото и разделно писане. Има случаи, в които синтезаторът за реч чете погрешно някоя сложна дума, производна от две думи, а да е прието тя да се изписва само слято, без тире или интервал между съставните части. Често в писмената практика слепите работят със знака за буквата И кратко „й“, заменяйки с него знакът за ударение, чието прочитане от софтуера е неправилно. И ако в някои случаи грешките се обясняват с незнание и липса на непосредствен четивен опит, какъвто предлага само брайловата азбука, в други случаи тези неизправности са напълно случайни и не е имало възможност за самоконтрол. Наистина, ако програмата чете всички препинателни знаци, или още по-неприемливо – изговаря думите буква по буква, това много бави проверката и рискува на човек да му убегнат някои по-големи проблеми на текста, взрян в малките такива. Но пък за зла ирония, зрението улавя по-често именно малките грешки, пропускайки големите. Големите по-често са смислови и не се отнасят до визуалната част.

Полезно за един незрящ е да има идея и в каква структура ще е текста. Това е важно, за да даде представа как ще се оформят абзаците. Когато текст се пише неструктурирано, човек не знае кога може да мине на нов ред. Деленето на текста на абзаци доста подобрява вида му за зрящите.

В следващата част ще продължим плавно темата, като преминем и към снимките, допълващи статиите.

(Следва продължение)