Какво е да си незрящ журналист, Част VI: Интервюто и ролята на водещия

След като в предишната част разгледах четенето на текстове, тук ще се фокусирам върху провеждането на интервю и неговото оформяне, а пътьом ще изразя и някои мисли за комуникацията между зрящи и незрящи.

Често хората изпитват неудобство от това, че когато срещу тях е незрящ, те не могат да поддържат зрителен контакт с него. Това, заедно с невъзможността на незрящия да се позиционира добре пред камера във всеки един момент, поставя човека със зрително увреждане в доста неизгодна позиция. Единственият начин това да се компенсира в известна степен е той да има добре изградено умение да прави интервюта. Това включва и да предразполага гостите, без значение от липсата на зрителен контакт с тях, и да задържа зрителите, без значение дали и доколко го виждат от екрана. И тъй като интервюто е сред най-важните жанрове в журналистиката, а е и едно от най-достъпните неща за незрящите, упражняващи тази професия, ще му отделя специално внимание.

Интервюирането

Много важно е да разделим нещата на две. Такова разделение е полезно за всяка от журналистическите дейности, но тук е с особена важност. Интервюирането е разговор с госта, при който журналистът задава въпроси. Това е традиционната форма, макар днес подкаст форматите, наследяващи традицията на шоупрограмите, да я размиват до нивото на почти равностоен разговор между двама събеседници. За провеждането на едно качествено интервю дали човек има зрение или не е почти незначителна подробност. Това е така, защото интервюто не изисква работа с визуални обекти, или нещо, ангажиращо основно зрението. Изисква бързо работещ ум, предварителна структура, точна идея какво целим да постигнем чрез информацията, получена от госта и т.н. Именно по тази причина тук правим ясното разграничение, че при говоренето за интервюто имаме от една страна общи правила, важащи за всички, и от друга – неща, които дават на нас, незрящите, допълнителни улеснения. Много време ще изгубим, ако говорим за общите правила и вече утвърдените позитивни примери за качествено проведени интервюта, макар че нерядко ще си позволяваме да стъпваме върху тях. Всеки, който се интересува, може да проучи, има предостатъчно материал за това. Едни твърдят, че журналистът трябва да е неинформиран, за да е по-близо до потребителя на медийното съдържание, а други, че трябва много сериозно да се информира, за да може да извлече от госта си информация, останала скрита за колегите му. Едни правят интервютата, оставяйки госта да говори, за да му се чуе мнението и да се усети добре приет, а други го прекъсват и го фокусират върху конкретни негови думи, провокират го и го насочват какво да поясни допълнително. Едни мислят върху въпросите си предварително и не бягат от сценария, а други импровизират и измислят въпросите си на база на информация, получена в реално време от госта и според динамиката на разговора. Не бих определил нито един от тези подходи за непрофесионален, ако човекът, който го следва, е добър в това, което прави. Въпрос на избор е. Но не бих се и задълбочавал в темата, защото има много неща, които могат да се кажат. Ако трябва да обобщя, добър журналист за мен е този, който едновременно добре познава госта, но и чрез интервюто прави така, че и публиката да го опознае максимално. И човек никога не бива да забравя, че е посредник между информацията и аудиторията, което прави отговорността му огромна във всяка секунда ефир и всеки ред от текст. Ако той спре да играе ролята на посредник и изкривява картината, това неизбежно ще го изолира от стойностния разговор и ще го вкара в многогласния и все по-изпразнен от смисъл поток.

Насочвам се към нещата, полезни за незрящите. Оформил съм ги като съвети, от които можете да се възползвате.

Съвети за незрящи при провеждане на интервю

Преди срещата с госта, проучете го внимателно. Помолете ваш приятел или сътрудник, на когото се доверявате, да ви направи описание на неговата външност, включително цвят на очи, цвят на коса, телосложение, стандартен начин на обличане, стандартна прическа, често използвани дрехи и аксесоари, грим при дамите, брада и мустаци при мъжете. Тези характерни черти може да станат част от разговора и ако не сте запознати с характеристиките на госта, това да ви подхлъзне в най-неочаквания момент. Всяка допълнителна информация за външния облик на човека не е излишна и му създава по-плътен образ в съзнанието ни.

В предварителния разговор с госта обяснете, че сте незрящ и че не бива това да предизвиква неудобство. Попитайте го дали е имал контакти с други незрящи до момента и има ли притеснения по този въпрос. Посочете му примери на успешни незрящи журналисти и тяхната работа, разкажете и за други ваши интервюта, които може да намери, за да се ориентира какъв е вашият стил и начин на работа.

Ако интервюто е онлайн, помолете човека да ползва слушалки с вграден микрофон към компютъра, или хендсфри към телефона, за да няма смущения и повторения от връщането на звука. Помолете го също да е на място с качествен интернет и тиха околна среда. Организирайте сам онлайн срещата и му изпратете покана. Не молете него да го направи вместо вас. Използвайте платен профил с възможност за срещи, по-дълги от стандартните 40 минути, които са лимит при някои от безплатните версии на платформите.

Ако интервюто е по телефон, използвайте не своя личен телефон, а служебен, където никой друг не звъни и не пристигат съобщения и известия от никакви приложения за чат и социални мрежи. В случай че и на служебния телефон се налага да използвате такива, трябва да ги изключите напълно, за да сте сигурни, че няма да смущават разговора, а ако не сте сигурни, да им спрете звука и да ограничите визуализирането им на екрана, особено ако записът от интервюто включва и видео. Изключването на възможността да ви търсят други хора елиминира не само звуковите сигнали, но и всички допълнителни съобщения, изговаряни от използвания от вас синтезатор за реч. Ако ви е възможно, изключете всички синтезатори за реч и говорещи програми, с изключение на тези, които използвате на слушалки и с помощна цел и не биха влезли в записа на интервюто. Уверете се, че всичките устройства, които използвате, са с добре заредена батерия или със свързано с контакт захранване, което работи без прекъсвания.

Насочвайте възможно най-добре микрофоните на записващите устройства към госта или гостите (при онлайн среща към източника на звука) и съобразно техните движения, когато не са позиционирани на едно място през цялото време. Елиминирайте максимално много околни шумове и смущения, за да чувате събеседника си и той да чува вас. Смущения могат да идват от всякакви устройства, включително и от безжични и всякакви други, които издават електромагнитни или радиовълни.

Когато задавате въпроси, не си правете предварителни капани, разпитвайки за визуални впечатления. Ако поемате такъв риск, ясно трябва да си давате сметка, че е възможно гостът да заговори на тема, която не е достъпна за вас като незрящи и съответно не бихте могли да сте равностойни като събеседници. Можете с повече готовност да поемете риска, ако предварително сте обсъдили това с госта и сте му обяснили, че бихте желали в отговорите му, в които говори за недостъпни за вас визуални обекти или ефекти, е добре да пояснява така, че и вие, а и друга незряща аудитория, да го разбере напълно коректно. Повечето гости обаче само биха се сконфузили при такова предложение, тъй като са свикнали със зрителната комуникация и трудно пренастройват ума си към ситуацията на незрящия.

Избягвайте коментари, основани на мненията на други, които са ви описвали госта. Ако все пак си ги позволите, споменавайте, че ги базирате на чужди мнения, за да се предпазите от неподготвена преценка.

При интервю на двама или повече гости, споменавайте ясно името на всеки от тях, когато адресирате въпросите си, защото не бихте могли да дадете невербален знак, по който запитаният да е сигурен, че въпросът се задава конкретно на него. Когато прекъсвате, вслушвайте се в интонацията и доколко човекът отсреща приема добре това, че му прекъсват мисълта по средата. Динамиката на разговора допуска прекъсване с цел фокусиране на госта и сигнал към него да говори по-обрано и ясно. Същевременно, ако е притеснителен, или пък ако е многословен, той има нужда от повече време, за да отговори на някой въпрос. Притискането от страна на журналиста, особено когато е незрящ и не владее невербалната комуникация, би смутило някои гости и би ги накарало да се притеснят още повече. Така усилието да се подобри разговора би имало обратния ефект и би привнесло резервираност и нестабилност в диалога. При гостите с по-агресивен тон, особено ако те заемат високи позиции и са свикнали да контролират процеси и да управляват хора, общуването следва да е много внимателно. Те често свикват да използват всяка трибуна като свободно поле, а не като поле, зададено от журналистическия или обществения интерес. Така тези хора често не слушат въпросите и водят почти монолог, в който включванията на журналиста са една формална необходимост, предпоставена от медийния контекст. В такава ситуация всеки журналист бива възприет от госта си като присъствие, не и като участие. Когато човек е незрящ, не бива да допуска такъв начин на възприемане, защото той би бил подсилен от неговата липса на зрение. В буквален и преносен смисъл, такъв журналист в очите на зрящия си гост би бил сляп за проблемите, които се разискват. За да избегнете това, гответе се най-сериозно с такива гости, за да можете по-информирано и уверено да държите кормилото и да насочвате разговора натам, накъдето той би бил продуктивен и би изяснил нещо ново за аудиторията.

Ако не чуете нещо в отговора на госта, помолете го да го повтори още в реално време, особено ако ви се налага след това да набирате на текст интервюто си. Отстранявайте предварително всички неясноти за себе си, за да не се налага да безпокоите госта след интервюто и да го питате какво е имал предвид, а също и за да не се бавите. Не допускайте прескачане на неизяснен докрай момент и в последващата работа, защото може да се окаже, че макар да не сте го разбрали, той е важен за контекста на разговора и дори може да носи заглавието и ядрото на цялото интервю.

Не задавайте на госта си често задавани въпроси. В това число влизат както често задаваните въпроси на всякакви гости в интервютата, така и тези, които са питали него самия. Не правете интервю с който и да било, преди да сте прочели и прослушали максимално много други интервюта със същия човек, особено ако той е много популярен. Това е важно, защото аудиторията, особено ако следва конкретна личност и слуша всичко, което той говори на различни места, би забелязала това. Може да не го изрази в коментари, но ще го забележи. Може да го забележи малка група от хората, но за вас тя е много важна, защото ако нея сте успели да захраните с нова информация, то това е отправна точка за това и вие да бъдете по-уважавани сред тази аудитория и тя да търси вашите интервюта и в други случаи. На журналистите днес също се налага да трупат последователи. В този смисъл повечето водещи на подкасти трупат последователи, възползвайки се от популярните имена, които канят. Така те изграждат аудитория на базата на темите и гостите си, а не на база на методите и подходите си на интервюиране и на лично изразяваните си позиции. Тъкмо по това се различава обикновения водещ от добрия журналист. Обикновените водещи следват гостите си и техните актуални теми. Професионалните водещи в буквалния смисъл водят разговора и процеса, водят госта си към конкретиката, водят публиката към определени акценти и впечатления, водят медията, в която работят, в конкретни посоки на развитие. Те определят актуалното, на база на своя опит, и го обработват за ползване от публиката.

Всичко това е безценно за незрящите, които в повечето случаи и контексти някой друг води по непознатите пътеки. Ако журналистиката е позната за незрящия пътека, той трябва образно да хване госта си за ръка и да го преведе по пътя, който му е определил. Ако гостът реши да завие, виждайки друг изход, водещият може и да му позволи да направи крачка встрани, но ако усети, че това е непродуктивно, пак да го върне обратно и да го фокусира върху темата.

Много е важно незрящите да не създават впечатление у обикновения зрител, че журналистът прави жест към слепотата им с това, че им идва на гости. Няма как да променим мотивите на нашите гости, но има как да се държим достойно и по начин, че те да не ни подценяват още в началото. Подценяването лесно може да се идентифицира по покровителствения тон, с който госта се обръща към нас като към „малко заблудено приятелче с увреждане“. Добре е тези гости да бъдат респектирани още в първите минути на разговора, защото в противен случай те биха запазили този тон до края на интервюто и ние бихме се чувствали неуважавани през цялото време. Понякога незрящите несъзнателно подтикват у присъстващия покровителствения тон с различни непредпазливи действия като несигурно поведение, вметнати неподготвени изказвания, непрофесионално фенско отношение към госта. Под „фенско“ имам предвид отношение, при което журналистът се държи като запален фен на госта си и размива границата между личния жест на госта да обърне внимание на водещия и жеста към обществото да обърне внимание на медията и на хората, които я следят. Когато тази граница се размие, водещият изпада в неизгодна позиция. Ако той повторно покани госта си на интервю, той може и да не приеме, а и да приеме, може да се отнесе с пренебрежение към ефекта от него. А важно за всеки журналист е гостът да не пренебрегва работата му.

Има и други случаи, с които трябва да се внимава. Има хора, които смятат, че ако някой човек без зрение достигне до журналистическа работа, това е проявление на силна воля и непоколебим дух. Много съм говорил за тези клишета, при които хората прехвърлят личните си представи и проекции върху живота на успелите, а физически ощетени хора. Тази проекция за силната воля и непоколебимия дух респектира госта до степен, че той се притеснява да говори свободно, защото смята, че думите му биха звучали тривиални и изпразнени от съдържание за човек, преживяващ ежедневно различни изпитания, свързани с пълноценното му съществуване в България. Тук гостът се чувства до известна степен неловко на територията на незрящия журналист. Възможно е държанието на този гост да е поза, но в по-честите случаи то е толкова дълбоко емоционално и искрено, че той не може да бъде обвиняван в каквото и да било. В такива случаи би следвало незрящият да проведе предварителен разговор с госта си и да го прикани да не се смущава и да не изпитва съжаление или пресилено възхищение. В този предварителен разговор може да се подчертае на това, че е важно в предстоящото интервю двамата да се чувстват равнопоставени и да няма неудобство за всеки от тях. От този разговор събеседникът ни няма качествено да промени отношението си, но поне ще му стане ясно каква е нашата нагласа към начина, по който ни третира и се отнася към нас. Интересни разговори стават с хора, които не подозират докъде можем да ги отведем. Дали защото подценяват качествата ни, или защото сами не знаят как да комуникират с нас, те биха се изненадали от дълбочината, до която стигаме, или от изкусния начин да ги държим по повърхността на някои болезнени за тях теми, като хем не ги засегнем, хем ги накараме да кажат онова, което мислят по тях.

Полезно е в интервю да се задават както актуални въпроси, свързани с непосредствено близки събития, така и общи въпроси за възгледите на госта. Интервюта в шаблонната форма, започващи с „Какъв бяхте като дете“ и завършващи с „Какви са бъдещите Ви творчески планове“, отдавна са станали скучни, особено за динамиката на днешните млади хора, които се отегчават дори от интересни разговори, когато те са малко по-разтеглени във времето.

Избягвайте формулата „Разбрахме, че… Какво ще ни кажете за това?“. Това е безсилието на журналиста да формулира въпрос в конкретика. Чел някъде, че гостът му е бил в чужбина. Задава му общ въпрос „Били сте в чужбина, какво беше там?“. На практика това е същата формула. Пита се за някакво събитие, но журналистът се издава, че е сърфирал по повърхността и не си е изяснил. Друго би било, ако попита: „Наскоро бяхте на семинар в Германия. Разкажете за Вашето участие и с какви хора се срещнахте там?“ В този пример журналистът вече показва сигурност в тона. Той определено знае къде е ходил госта му, защо е ходил, знае, че е участвал в програмата. Познаването на госта е проява на уважение и към него, и към публиката, и към професията изобщо. Това е проява и на себеуважение, защото при един общ въпрос един по-недобронамерен гост може да се измъкне от отговора, или да направи иронична забележка по наш адрес.

Накрая няколко думи и за процеса след интервюирането. При набирането на интервюто в текст, добре е да се следва нишката на разговора. В някои случаи е допустимо да се разместят някои въпроси и отговори, ако по този начин се постига повече плътност на разговора, избягват се повторения и се съкращават излишните изрази за преминаване от тема в тема. Ако например една позиция е повторена два пъти по сходен начин, в писмен вид може цитатите да се обединят в един по-цялостен отговор. Ако в началото на разговора гостът не се досеща за нещо, а впоследствие го допълни, няма смисъл да се пише два пъти, а може пропуснатото да се постави още при първото споменаване. Може да се правят и други размествания, но би следвало да се съблюдават двата най-важни принципа, а именно да не се изопачава информация и да не се пропускат важни моменти в нея, върху които се крепят тезите и аргументите. Много зависи за какво ще се използва интервюто. Ако се публикува в пълен вид, тогава е най-лесно, но ако се ползва в съкратена форма за новина, статия по дадена тема, или репортаж, то тогава умението да се извлича основното от информацията е най-важното нещо за журналиста.

Умението да се води интервю е съвкупност от качества и дори аз, който тук опитвам да дам малко полезен опит, имам случаи на по-слаби интервюта, които сам не харесвам, или не се харесват на хора, чието мнение ценя. Това умение трябва да се култивира и разширява непрекъснато и особено в ситуация, в която ни липсва зрението. Именно способността да се адаптираме и отговорността към словото, на които наблегнах още в първата част, са нашите водещи линии по журналистическия път. Те не са едни и същи при всеки и в това се крие полезността на всеки личен опит. Да, слепотата може да ни прави по-фокусирани, но може да ни разконцентрира вниманието от важни неща. Може да ни научи да слушаме, но може и да ни подтиква постоянно да прекъсваме. Търсенето на баланс е в основата на качественото интервю. Умението да се интервюира не се състои само в съветите, които дадох тук. В този материал съм по-насочен към незрящите, но интервюирането има още много елементи, които могат да се усвоят само с лична практика и при срещи с реални хора и в комуникацията с тях. Неслучайно добрите комуникатори стават след това и добри журналисти, а не обратно. В каквито и лекции и учебници да четете, по каквито и препоръки и съвети да се водите, личният житейски опит е поредица от множество също така лични опити, успешни и провалени, приети и отхвърлени, единствени и повторени. Така че не спирайте да опитвате, но и се самонаблюдавайте и не оставяйте грешките да се повтарят. Не се страхувайте и отчайвайте от самонаблюдението, не се фиксирайте върху него като процес, а по-скоро наблегнете върху това какво ви показва – каква обратна връзка стига до вас, доколко удовлетворени сте от резултата, успели ли сте да извлечете от разговора това, което съставлява един добър материал… Това са само част от опорните точки, върху които можете да оцените ефекта от работата си и къде тя трябва да се подобри. В момента, в който помислите, че няма какво да се подобри, вие спирате да сте добър журналист. Същото става и в момента, в който се почувствате изцяло неподходящ и изпитвате болезненото чувство, че всичко, което кажете, би могло да се каже по-добре. Това е комплекс и ако не е съчетан с продуктивни резултати вследствие на самокритичния прием, ви остава като непрекъснато чувство, което ви потиска и ви пречи да проявите способностите си спокойно, уверено и свободно. Журналистиката не е нито за хора с твърде високо мнение за себе си, нито за неуверени в себе си хора. И тъй като всяко увреждане допълнително подчертава всяка характерова особеност, особено когато тя е в негативен аспект, това е от изключителна важност. Всички натрупвания в журналистическата работа, полезни и вредни, могат лесно да се видят в едно по-продължително интервю с по-интелигентен събеседник. И именно затова отделих толкова време на този въпрос.

Със следващата част ще закрия темата, като поставя въпроса можем ли ние, незрящите, да работим в големи медии.