Крис Григоров.
Темата за кавърверсиите е неизчерпаема. Дори и най-важните примери трудно биха били обхванати само от една статия. Но в следващите редове ще ви представя някои от най-любопитните истории за кавъри, на които попаднах, а също и някои от най-популярните примери на песни, които са неизменни хитове, без значение в каква версия.
Днес всички популярни музиканти с дългогодишна кариера имат по един, а често и повече от един албум от кавъри. Има и музиканти, които чрез кавъри са станали популярни. Един добър пример в това отношение е Joe Cocker, за чиито кавъри можете да прочетете в моята статия, посветена на него.
Много хора днес твърдят, че напоследък се правят повече кавъри в рок музиката, отколкото когато и да било преди. Вероятно това се базира на множеството кавър групи, които се самоопределят като такива и изпълняват само свои версии на песни от други изпълнители или на конкретни групи. Но кавъри в рока има, откакто го има и самият рок. А най-много кавъри има във времето, в което рок музиката жъне първите си успехи – 50-те и 60те години.
Това е време, в което рок музиката черпи от всички други жанрове, за да се формира и да печели нова публика. На рокът през 50-те не бива да се гледа като на нещо изолирано от културния живот. То е неизбежно следствие. Блусът и джазът в дотогавашния им вид вече не са интересни на публиката и тя харесва този хибриден жанр. Ще ви покажа демонстрации за това малко по-нататък. Рокът и особено рокендролът, в който има жив ритъм, лековат текст и съвсем простичка схема, привлича масовата публика. Малко по-късно се развива и фолк рокът, стъпващ на стари традиции в американската кънтри музика. Там също има голям брой кавъри.
Образците през 60-те години
Един от най-ранните примери за песен, станала неизменна част от репертоара на всяка втора група, е „Roll Over Beethoven“ на Чък Бери от 1956 година.
Не е учудващо, че „Beatles“, които имат толкова много авторски материал, също посягат към кавърите в своите концерти. Същевременно пък „Yesterday“, най-големия хит на групата, е с най-много кавъри в цялата рок история, като техният брой според различни източници варира от три до пет хиляди официални и още десетки хиляди неофициални версии. Това е своеобразен рок стандарт, макар стандарт да е определение, заимствано от джаза. Друг много популярен пример от средата на 60-те е „Unchained Melody“ на „The Righteous Brothers“.
Но понеже заговорих за това как джаз и блус преливат в рок, примерът, който ще ви представя е песента „Summertime“
Писана още през 30-те и станала отново масово популярна чрез версията на Луис Армстронг и Ела Фицджералд. През 1967 година нова версия прави Janis Joplin, като променя изцяло звученето. Чуйте:
Ще се спра малко по-подробно на няколко композиции с богата история.
Започвам с „El Condor Pasa“. Това е традиционна мелодия на индианците, живеещи в Андите, и по-конкретно в Перу. През 1913 година композиторът Даниел Аломия Роблес за пръв път я прави в аранжимент за оркестър, включвайки я в пиесата „Zarzuela“. През 1965 година Пол Саймън чува версията на състава „Los Incas“.
А четири години по-късно я записва като част от „Simon & Garfunkel“, превръщайки я в един от най-популярните за времето си фолк рок хитове:
След това хард рок отклонение, отиваме към регето, защото и то е източник на вдъхновение за рок музиканти. Чуйте „I Shot The Sheriff“ на Bob Marley:
А след това в интерпретацията на Eric Clapton:
Завършваме с „Ain’t No Love In The Heart Of The City“ на Bobby „Blue“ Bland от 1974 година:
