Крис Григоров.
Първата част
Разгледах ранните кавъри, записвани до края на 70-те години. Още там казвам, че 80-те години не се проявява особен интерес към правенето на кавъри, тъй като има достатъчно много оригинална музика. Тогава настъпва бумът на хард рока, траша, ню уейва, глем метъла и куп още жанрове, които доминират музикалното пространство чак до началото на 90-те. След това твърде непретенциозно обобщение преминавам към самите кавъри. За повече прегледност ще поставям една под друга двете версии – оригинал и кавър.
Образците през 80-те години
Започваме с „You Can’t Hurry Love“ На Diana Ross & „The Supremes“ от 1966 година, на която Phil Collins прави нова версия през 1982 година.
Продължаваме с една неузнаваема трансформация. Става дума за парчето „It’s A Man’s Man’s Man’s World“ на James Brown от далечната 1966 година. Петнайсет години след оригинала, през 1983 година „Grand Funk Railroad“ отново я превръщат в хит.
Поп музиката използва рока във все по-голямо обръщение. Един ранен пример от 1986 година е версията на „Run-DMC“ на хита „Walk this way“, изпълнен първоначално от „Aerosmith“ през 1975 година.
Още един пример е групата „Bananarama”. Те правят два популярни кавъра в периода. Първият през 1983 година на парчето „Na, Na, Hey, Hey Kiss Him Goodbye“, изпълнявано в оригинал от „Steam“ през 1969 г.
Вторият и по-известен римейк е на „Venus“ от 1986 година. Оригиналът е на „Shocking Blue“ от 1969 г.
Още един поп хит от края на 80-те – „The Loco-Motion“ – е кавър. Оригиналът е на „Little Eva“ и е още от 1962 година, но става популярен благодарение на „Grand Funk Railroad“ през 1974 година. А в световен хит я превръща версията на Kylie Minogue от 1988 г.
Следват две концертни изпълнения на групата „U2“, включени в техния албум „Rattle and Hum“ от 1988 г, записван година по-рано. Откриващото парче е „Helter Skelter“, в оригинал на „The Beatles“ от 1968 г.
А другият основен хит от албума е кавъра на „All Along The Watchtower“, изпълнен първоначално от своя автор Bob Dylan през 1967 година, но станал по-популярен във версията на „The Jimi Hendrix Experience“, които успели да го изпреварят с два месеца в нейното официално издаване.
Една от групите с най-популярни кавъри е „Guns ’N Roses“. Те са правили свои версии на около 60 рок песни според статистиката на сайта „setlist.fm“. Тук ще представя три от тях. Първата е на парчето „Knocking on heaven’s dore“ на Bob Dylan от 1973 г. Версията на „Guns ‘n Roses“ е от 1987 г, а също популярна е и тази на Eric Clapton.
Образци от 90-те години (с продължение)
Втората обработка на „Guns ’n Roses“е на класиката на Paul McCartney & „Wings“ – „Live And Let Die“ от 1973 г. Тя излиза 18 години след оригинала.
И третата обновена версия от 1993 година е на парчето „Hair Of The Dog“ на „Nazareth“ от 1975 г.
Баладите са сред най-предпочитани за кавъри. Ето едно лирично парче на „The Commodores“, претворено от „Faith No More“, наречено „Easy“. Оригиналът е от 1977 г., кавърът – от 1991 г.
Друго лирично парче, което бива възродено в нова премяна, е „In A Broken Dream“, което ROD STEWART записва през 1968 г., заедно с групата „Python Lee Jackson“. „Thunder“ я пресъздават през 1995 г.
Следват два изключително сполучливи според мен кавъра, които далеч надхвърлят оригиналите си. Първият е на „Wild world“, в първоначална версия на Cat Stevens от 1970 г. Обработката е на групата „MR. Big“ и става хит през 1993 г.
Вторият е на „Cat’s In The Cradle“ на Harry Chapin от 1974 г. През 1992 г. я изпълняват „ugly kid joe“.
Може би най-много кавърверсии в рока е направил Michael Bolton. Измежду стотината песни най-големи хитове стават три.
Започваме с песента на Percy Sledge „When A Man Loves A Woman“ от 1966 г. Вариантът на Bolton е от 1991 г.
През следващата 1992 г. Michael Bolton издава албум само с кавъри, озаглавен „Timeless: The Classics“. Вътре влиза популярната песен на „The Four Tops“ „Reach Out I’ll Be There“, изпълнена в оригинал през 1966 г.
А другата хитова песен от този албум е небезизвестната „To Love Somebody“, която „The Bee Gees“ изпълняват още през 1967 г.
